Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,
…………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Татяна
Шуманова и прокурор Нина Кирилова, като разгледа докладваното от младши съдия
Киримов в.а.н.д. № 210/2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по въззивна жалба и
допълнение към нея на адв. П.Я., защитник на подсъдимата А.М.К., срещу решение
№ 20198974 от 15.09.2020 г. постановено по н.а.х.д. № 4439/2020 г. по описа на
СРС, НО, 100-тен
състав, с което подсъдимата А.М.К. е призната за виновна в това, че на
17.04.2014 г. в гр. София съставила неистински частен документ – Разходен касов
ордер от същата дата на търговско дружество „Е.2011“ ЕООД, като собственоръчно
положила подпис в графа „Получил сумата“ от името на М.А.П.и го употребила в
гр. София, ул. „*********на неустановена дата в рамките на периода 17.04.2014
г. до 31.12.2015 г. – представила го на С.Л.К.– Е.– счетоводител в счетоводна
къща „Р.К.“ ЕООД, за да докаже, че съществува правоотношение покупко-продажба
на осем броя телета за сумата от 3900 лева между М.А.П.като продавач и
търговско дружество „Е.2011“ ЕООД, представлявано от Н.К., поради което и на
основание чл. 309, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от
наказателна отговорност, като ѝ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
тежест на подсъдимата К. са възложени сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба и допълнението към
нея са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение.
Наведени са съображения, че приетата от съда фактическа обстановка е неправила,
тъй като противоречи на доказателствата по делото. Твърди се, че при неправилно
установена фактическа обстановка, съдът е стигнал до незаконосъобразен извод за
виновността на подсъдимата К. по повдигнатото обвинение. Предлага се и собствен
анализ на относимата към предмета на доказване доказателствена съвкупност.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което подсъдимата К. да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. С
определението си по чл. 327 от НПК, въззивният съд е преценил, че в
производството не следва да се провежда съдебно следствие за събиране на
доказателства. В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимата А.
К. – адв. Я. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Моли да бъде постановено
решение, с което първоинстанционното такова да бъде отменено, а подсъдимата
оправдана. Подсъдимата А.К., редовно призована, не се явява. Представителят на СГП оспорва
въззивната жалба. Счита, че са налице безспорни доказателства, от които се
установява обективната и субективната страна на извършеното от подсъдимата
престъпление. При така изложеното поддържа становище първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна: Подсъдимата А.М.К., ЕГН **********, е родена на *** г.
в гр. Перник, българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана,
работи, с адрес: гр. София, ж.к. „Б.“, ул. „********* Към 2014 г. и 2015 г. подсъдимата А.К. работила в
търговско дружество „Е.2011“ ЕООД, ЕИК*********. Дружеството било собственост
на свидетеля Н.К. – албански гражданин. Предметът на дейност на дружеството,
обявен в ТР бил износ на живи животни, производство и търговия в областта на
хранителната промишленост и селско стопанство, вътрешен и международен
транспорт, спедиционна дейност и други. Подсъдимата К. придружавала свидетеля К.при
закупуване на телета и оформяла документите по покупко-продажбите. Отделно
подсъдимата К. носела счетоводната документация в оригинал на свидетелката С.К.–
Е., която към инкриминирания период била управител на счетоводна фирма „Р.К.“
ЕООД и обслужвала счетоводството на „Е.2011“ ЕООД. Счетоводната документация на
„Е.2011“ ЕООД била предавана от подсъдимата К. в офиса, където работела
свидетелката С. Е., а именно в гр. София, ул. „********** На 17.04.2014 г. в гр. София подсъдимата К. съставила
разходен касов ордер (РКО) на бланка на фирмата „Е.2011“ ЕООД, в който
посочила, че се изкупуват 8 броя телета, общо 1560 кг. по 2,50 лева на
килограм, или общо сума от 3900 лева, които следвало да се брои (да се платят)
на свидетеля М.А.П.от гр. Никопол, обл. Плевен. В разходния касов ордер К.
изписала цифром и словом сумата от 3900 лева и се подписала в графа „Получил
сумата“ и „Декларатор“ на името на М.П., като положила и подпис в графа
„Изплатил сумата“ на мястото на Н.К.. За времето от
17.04.2014 г. до 31.12.2015 г. подсъдимата К. предоставила оригинала на
процесния РКО на свидетелката С. Е.в офис находящ се гр. София, ул. „********вх.
„********ап. ***, за да докаже извършването на покупко-продажба на 8 броя
телета за сумата от 3900 лева. Във връзка с постъпила в ТД на НАП – Велико Търново,
офис Плевен информация от „Е.2011“ ЕООД /при подаден ГФО/ за получен доход от М.П.
била извършена проверка от контролните органи. Същите установили, че П. не е
подавал годишна данъчна декларация за 2014 г., въпреки информацията за получен
от него доход от 3900 лева в посочения по – горе разходен касов ордер. При така
установеното органите на ТД на НАП, Велико Търново, офис Плевен изпратили
покана изх. № 7903-208 от 08.11.2016 г. до М.П. да се яви в седемдневен срок от
получаване на поканата в НАП – гр. Плевен за съставяне на АУАН. Свидетелят П. никога не бил полагал подпис в процесния
разходен касов ордер от 17.04.2014 г., който бил изготвен без негово знание и
съгласие. По делото е депозирано заключение по назначената
графическа експертиза, изготвена от вещото лице Л.Г., съгласно която подписите
за „Получил сумата”, „Изплатил сумата” и „Декларатор” в РКО от 17.04.2014 г. от
„Е.2011” ЕООД за сумата от 3900 лева на името на М.А.П., не са положени от А.А.П.,
С.Л.К.или Д.Б.Е.. Ръкописният текст в РКО също не е написан от посочените лица. По делото е назначена и допълнителна графическа
експертиза, съгласно чието заключение подписите за „Изплатил сумата”, „Получил
сумата” и „Декларатор” в процесния РКО са положени от едно и също лице – А.К.
със старание за имитация на подписи, съответно първия на Н.К. и при другите два
на М.А.П.. Ръкописния текст в ордера е написан от А.К.. Депозирано
е и заключение по назначената тройна ГрЕ– Протокол № ГрЕ – 22/2019 от
18.03.2019 г. на вещите лица Г., В. и П., съгласно която подписите за „Изплатил
сумата”, „Получил сумата” и „Декларатор” в РКО от 17.04.2014 г. на „Е.2011”
ЕООД за сумата от 3900 лева на името на М.А.П.са положени от А.М.К. със
старание за имитация на подписи съответно при първия на Н.К. и при другите два
на М.А.П.. Ръкописният текст в РКО от 17.04.2014 г. на „Е.2011” ЕООД за сумата
3900 лева на името на М.А.П.е написан от А.М.К.. По делото е представен разходен касов
ордер, с издател „Е.2011” ЕООД от 17.04.2014 г. относно изкупуване на 8 бр.
телета на цена 3900 лева. Посочено е сумата да се брои на М.А.П., ЕГН **********.
Полжени са подписи за получил сумата и изплатил сумат. Представено
е наказателно постановление № 248104-F288946/23.02.2017 г., съгласно, което М.П. не е подал годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2014 г. в законоустановения срок
до 30.04.2015 г., поради което е осъществил състава на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Изложената фактическа обстановка настоящият
състав на съда възприе въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и на
досъдебното производство, доказателствени средства – разпити на свидетели,
способи на доказване - експертизи, писмените доказателства и писмени
доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимата А.К. /частично/;
показанията на свидетеляП., депозирани пред първата инстанция, както и на ДП;
показанията на свидетеля Д.Е., депозирани на ДП; показанията на свидетеля С. Е.,
депозирани на ДП; показанията на свидетеля Н.К. депозирани пред първия съд и на
ДП /частично/; показанията на свидетеля Д.А., депозирани пред първия съд и на
ДП /частично/; заключение по графически експертизи – Протокол № ГрЕ – 67/2018
г.; заключение на допълнителна графическа експертиза – Протокол № ГрЕ – 98/2018
г.; заключение на тройна графическа експертиза
- Протокол № ГрЕ – 22/2019 г.; както и приобщените по делото писмени
доказателства. Настоящата
въззивна инстанция счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия при анализирането на относимите събрани по
делото доказателства и е формирал фактически изводи по отношение на значимите в
настоящото производство и свързани с предмета на доказване обстоятелства, които
изцяло се споделят. В
изложения към мотивите към първоинстанционнoто решение доказателствен анализ, първоинстанционният
съд е обсъдил в необходимата степен относимия доказателствен материал. В този
смисъл и мотивите към първоинстанционната присъда съответстват на изискванията
за съдържание, установени в чл. 305, ал. 3 от НПК и позволяват реализирането на
правата на страните да разберат съображенията на районния съд относно
възприемането на част от доказателствата и отхвърлянето на други и да оспорят
тези съображения пред въззивния съд.
Съобразно
разпоредбата на чл. 102 от НК в наказателното производство подлежат на
доказване: извършеното престъпление и участието на обвиняемия/подсъдимия в
него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; другите
обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително
и относно семейното и имущественото му положение.
В настоящия
случай спрямо подсъдимата К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК – тоест за съставяне и употреба на неистински
частен документ. Характерното за това престъпление е, че деецът носи
отговорност за това престъпление и тогава, когато отразените в документа факти
отговарят на действителността. Настоящата
инстанция намира, че правнорелевантните факти включени в предмета на доказване
по настоящото производство са именно обстоятелствата съставен ли е процесният
разходен касов ордер от 17.04.2014 г. от подсъдимата, неистински ли е този
документ и съответно употребен ли е от подсъдимата с целта визирана в
разпоредбата на чл. 309, ал. 1 от НК. Необходимо да се посочи е, че
възраженията на защитата, обективирани във въззивната жалба и повдигащи въпроси
относно това вярно или невярно е съдържанието на процесния разходен касов ордер
от 17.04.2014 г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като това дали отразените в
съдържанието на този документ обстоятелства съответстват на действителността
или не е ирелевантно с оглед преценката относно това извършени ли са твърдените
от Прокуратурата действия от страна на подсъдимата и съставомерни ли са те
съобразно повдигнатото обвинение, което е за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. Въззивният
съд изцяло се солидаризира с извода на първата съдебна инстанция съд, че
основополагащи за приетата фактическа обстановка се явяват показанията на
свидетеля П.. Тези гласни доказателствени средства се отличават с логичност,
последователност и вътрешна непротиворечивост, като в същото време не се
разколебават от останалата доказателствена съвкупност, а напротив – подкрепят
се. Показанията на този свидетел са високо информативни по отношение на
съществен факт от главния предмет на доказване по делото – а именно съставянето
на неистински частен документ. Категорично се установява от показанията на
свидетеля, че той не е полагал подписа си на мястото за „Получил сумата” в РКО
от 17.04.2014 г., като не е изразил и съгласие в тази насока. Така изложеното
се потвърждава в пълна степен от назначените по делото съдебно – графически
експертизи, които съдът изцяло кредитира, тъй като ги намира за обективно,
професионално и задълбочено проведени експертни изследвания, даващи ясни
отговори на поставените задачи.
От съдебно –
графическа експертиза по протокол № ГрЕ – 67/2018 г. се установява, че подписът
за „Получил сумата” в разходен касов ордер от 17.04.2014 г. от „Е.2011” ЕООД за
сумата от 3900 лева на името на М.А.П., не е положен от М.А.П., С.Л.К.– Е.или Д.Б.Е..
В подкрепа на така установеното са и депозираните заключения по допълнителната
и тройна съдебно – графически експертизи, съответно по протокол № ГрЕ – 98-2018
г. и по протокол № ГрЕ – 22/2019 г., съгласно които подписът за „Изплатил
сумата” е положен от подсъдимата А.К. със старание за имитация на подписа на М.П..
Според въззивния
съд първоинстанционният съдебен състав правилно е детерминирал и друг съществен
факт от главния предмет на доказване в производството, а именно, че за времето
от 17.04.2014 г. до 31.12.2015 г. подсъдимата К. е предоставила оригинала на
процесната РКО от 17.04.2014 г. на свидетелката С. Е.в офис находящ се гр.
София, ул. „********вх. „********ап. 103, за да докаже, че съществува правно
отношение – покупко-продажба на осем броя телета за сумата от 3900 лева между М.П.,
като продавач и търговското дружество „Е.2011” ЕООД, като купувач. За
да приеме така изложеното от фактическа страна първият съд е анализирал
относимите към този въпрос доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 107,
ал. 5 от НПК, без да тълкува същите превратно или да влага смисъл и съдържание,
които те не съдържат. За
установяване на горните факти, правилно първоинстанционният съд се е позовал на
показанията свидетелите Е. и Е., които и настоящата съдебна инстанция
кредитира, тъй като същите са последователни, взаимодопълващи се и се подкрепят
от останалия доказателствен материал. От показанията на първия се установява,
че в инкриминирания период счетоводството на „Е.2011” ЕООД се е обслужвало от
фирма на съпругата му – свидетелката С. Е.. Така заявеното се потвърждава и от
показанията на свидетелката Е., съгласно които същата е била управител на
счетоводна къща „Р.К.” ЕООД, която е водила счетоводството на търговско
дружество „Е.2011” ЕООД. Показанията на тази свидетелка са
високо информативни при установяване на фактите, че именно подсъдимата К.
ѝ е предоставяла счетоводните документи
на „Е.2011” ЕООД, както и за крайния момент, в който инкриминираният
ордер е бил предоставен от подсъдимата, а именно до 31.12.2015 г., който
свидетелката обвързва с момента след, който вече не са ѝ били
предоставяни документи за осчетоводяване. От показанията на този свидетел се
установява и мястото, на което подсъдимата К. е носила документите, необходими
за водене на счетоводството на „Е.2011” ЕООД, а именно гр. София, ул. „*******.
Не без значение е и фактът, че така приетото от фактическа страна се подкрепя и
от показанията на свидетеля К., както и от обясненията на самата подсъдима К..
Съгласно тези доказателствени източници, действително подсъдимата К. е работила
в търговско дружество „Е.2011” ЕООД, на което свидетелят К.е бил управител през
инкриминирания период. Установява се също така, че подсъдимата К. се е
занимавала с документацията на дружество, свързана с предмета му на дейност.
Известни противоречия се съзират в
доказателствените източници по отношение на момента, до който подсъдимата К. е
работила за свидетеля К., доколкото последният твърди в показанията си от
досъдебното производство, че крайният момент бил 2014 г. Според настоящия
съдебен състав, показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани в
тази част, тъй като се опровергават от останалия доказателствен материал. Така
от обясненията на самата подсъдима се установява, че същата е продължила да
работи за „Е. 2011” ЕООД и след 01.08.2014 г., като е била окончателно
освободена през 2015 г. Изложеното от свидетеля К.се опровергава и от
показанията на свидетелката Е., която заявява, че е получавала счетоводни
документи на дружеството „Е.2011” ЕООД и през 2015 г., а както вече беше посочено
по-горе с документацията на дружеството се е занимавала подсъдимата К., като
лично е носела на свидетелката Е.съответните документи. Освен горното,
изложеното от свидетеля К.се опровергава и от приетата по делото справка от НОИ
за предоставяне на данни за осигуряване на физически и техните осигурители /л.
22 от първата инстанция/, съгласно която по отношение на подсъдимата К. се
установява трудов договор с „Е.2011” ЕООД, сключен на 09.02.2015 г. Съдът кредитира приобщените по делото
заключения на единичната, допълнителната и тройна експертизи, тъй като същите
са изготвени от компетентни вещи лица, разполагащи с необходимите специални
знания в съответната област, и дават ясни и обективни отговори на поставените
задачи, като освен това изводите на експертите и се подкрепят убедително и от
други доказателства по делото. Ето
защо въззивният съд напълно споделя изводите на вещите лица изготвили
експертизите по делото. Видно от заключението по протокол №
ГрЕ – 67/2018 г. подписите за „Получил сумата”, „Изплатил сумата” и
„Декларатор” в разходен касов ордер от 17.04.2014 г. от „Е.2011” ЕООД за сумата
от 3900 лева на името на М.А.П., не са положени от М.А.П., С.Л.К.– Е.или Д.Б.Е..
Ръкописният текст в разходен касов ордер от 17.04.2014 г. от „Е.2011” ЕООД за
сумата от 3900 лева на името на М.А.П., не е написан от М.А.П., С.Л.К.– Е.или Д.Б.Е.. От
заключението на допълнителната и тройна съдено – графически експертизи
категорично се установява, че подписите за „Изплатил сумата”, „Получил сумата”
и „Декларатор” в разходен касов ордер от 17.04.2014 г. на „Е.2011” ЕООД за
сумата от 3900 лева на името на М.А.П.са положени от А.М.К. със старание за
имитация на подписи, съответно при първия на Н.К. и при другите два на М.А.П..
Ръкописният текст в разходен касов ордер от 17.04.2014 г. на „Е.2011” ЕООД за
сумата от 3900 лева на името на М.А.П. е написан от А.М.К..
Съдът
кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите
допринасят за установяване на релевантната фактическа обстановка и липсва
основание за съмнение в тяхната годност.
При
така приетата фактическа обстановка, изградена след извършения от настоящата
инстанция самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, следват
следните правни изводи:
Обвинителната теза на Прокуратурата за
извършено подсъдимата К. престъпление по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК е
основателна. Престъплението
по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК се изразява в съставяне на неистински частен
документ и употребата му, за да се докаже, че съществува или не съществува или
че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно
отношение. Престъплението
по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК се характеризира като типично двуактно
престъпление. Изпълнителното деяние включва съставянето на неистински документ
и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува или
че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно
отношение. Характерното
за това престъпно деяние е, че същото се явява довършено, когато документът е
употребен, т. е. с представянето му пред съответното длъжностно или частно
лице. Деецът носи отговорност за съставяне на неистински частен документ и
употребата му и тогава, когато отразените в него факти отговарят на
действителността. Това е така, защото при неистинския документ от значение е
единствено авторството на изявлението, но не и неговото съдържание. Съгласно чл. 93, т. 6 от НК
„неистински документ” е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го
е съставило. Определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93,
т. 6 от НК, не включва съдържанието на писменото изявление, т. е. истинността
на отразените в документа факти и обстоятелства като признак на неистинския
документ. Следователно дали документът е с вярно, или с невярно съдържание е
без значение за неговата истинност. В конкретния случай, от
обективна страна, по делото категорично се установи, че подсъдимата К. е
осъществила и двата акта – по съставяне и използване на неистински частен
документ, които са функционално свързани помежду си и чрез които се осъществява
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК. Безспорно се установи,
че на 17.04.2014 г. в гр. София, подсъдимата К. е съставила неистински частен
документ – разходен касов ордер от същата дата, изходящ от търговско дружество
„Е.2011” ЕООД, като собственоръчно е положила подпис в графа „Получил сумата”
от името на М.А.П., т. е. подсъдимата е съставила документ, на който е придаден
вид, че съставлява писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило. Назначените
на досъдебното производство допълнителна и тройна съдебно-графически експертизи
са категорични, че подписите за „Получил сумата” в разходен касов ордер от
17.04.2014 г. за сумата от 3900 лева на името на М.А.П.са положени от А.М.К.
със старание за имитация на подписа. От
събраните по делото доказателства категорично се установи и осъществяването на
втория акт от изпълнителното деяние от страна на подсъдимата К., характеризиращ
престъплението по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК, а именно, че в периода
17.04.2014 г. до 31.12.2015 г. същата е употребила разходния касов ордер от
17.04.2014 г. в гр. София, ул. „**********№ **********където се е намирал
офисът на С.Л.К.– Е.– счетоводител и управител на счетоводна къща „Р.К.” ЕООД
за докаже, че съществува правно отношение – покупко – продажба на осем броя
телета за сумата от 3900 лева между М.А.П.като продавач и търговско дружество „Е.2011”
ЕООД, с управител Н.К., като продавач. От
субективна страна престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл,
съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимата е съзнавала, че
поставяйки подписа си в графата „Получил сумата” за М.П. съставя неистински
частен документ, доколкото същата е била наясно, че не е негов автор, като е
целяла именно този съставомерен резултата. На следващо място подсъдимата К. е
съзнавала, че употребява така съставения документ пред свидетелката Е., именно
за да докаже съществуването на правоотношение между свидетеля П. и „Е.2011”
ЕООД във връзка с покупко-продажба на осем броя телета за сумата от 3900 лева,
като това е бил и целеният от нея резултат.
Както беше посочено по-горе, за
съставомерността на деянието по чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК е без значение дали
отразените в него факти отговарят на действителността. Това е така, тъй като
при неистинския документ от значение е единствено авторството на изявлението,
но не и неговото съдържание. В случай, че лицето, от чието име е издаден
документът е дало съгласие за това следва да се извършва евентуално преценка по
чл. 9, ал. 2 от НК, с оглед малозначителност на деянието. В настоящия случай
обаче се установи точно обратното - че свидетелят П. никога не е виждал
процесния документ, както
и че не е давал съгласие същият да бъде издаден и ползван от негово име. Правилно
първоинстанционният съд е намерил, че в процесния случай е приложима разпоредбата
на чл. 78а от НК. За престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до две години. Видно от справката за съдимост
на подсъдимата К., същата е неосъждана, както и не се установява да е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел IV, Глава осма от НК, а в същото
време от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които подлежат на
възстановяване. Правилно
е определен и размерът на административното наказание глоба от 1000 лева, тъй
като е в минимален размер съгласно разпоредбата на чл. 78а от НК, която
предвижда определяне на административно наказание в диапазона от хиляда до пет
хиляди лева. Правилно е отчетен от първата инстанция и изминалият период време
от осъществяване на деянието като смекчаващо вината обстоятелство. За такива
следва да се приемат и коректното процесуално поведение на подсъдимата, нейната
трудова ангажираност и добри характеристични данни. От друга страна, по делото
не се установяват отегчаващи вината обстоятелства.
При така изложеното и с оглед
установената релевантна фактическа обстановка, въз основа на относимите по
делото доказателствени източници, настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото безспорно се установява, че подсъдимата К. е осъществила от обективна и
субективна страна вмененото ѝ престъпно деяние по чл. 209, ал. 1, пр. 1
от НК. Доколкото са налице и предпоставките на чл. 78, ал. 1 от НК същата
правилно е освободена от наказателна отговорност като ѝ е наложено
административно наказания „глоба” в размер на хиляда лева. Мотивиран от
горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20198974 от
15.09.2020 г. по н.а.х.д. № 4439/2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
100 състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.