№ 1***5
гр. С, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20221110142903 по
описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането ѝ.
Постъпила е искова молба от Б. Д. К., ЕГН **********,г. С........., срещу Е. Н. К., ЕГН
**********, С............ и Б. Н. К., ЕГН **********, С............ по предявен иск за съдебна делба
на жилище представляващ АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се в град С, Столична община,
Район Т, ........, на третия етаж в жилищната сграда (или втори надпартерен етаж), състоящ се
от две стаи, дневна, столова, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 105,04
кв.м. с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 с полезна площ от 12,28 кв.м. и при
съседи по документ за собственост - изток - зелена площ, запад - коридор, север - мазе на ап.
№ 13, и юг - мазе на ап. № 15, заедно с 1,403% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавна земя и ГАРАЖНА КЛЕТКА № 29 по настанителна
заповед или ГАРАЖНА КЛЕТКА № 7 по ценообразуване, находяща се в град С, Столична
община, Район Т, ЖК ........., на партерния етаж на сградата, със застроена площ от 21,05
кв.м. при съседи по документ за собственост: изток - външна стена, запад - гаражна клетка
№30, север - разделителна стена, и юг - зелена площ, заедно с 0,18% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Ищецът твърди, че процесната съсобственост е възникнала по наследство като на 24.05.2006
година починал дядо му Б. Д. К. и оставил за свои законни наследници Ц Н. К., преживяла
съпруга и синове Д Б.ов К. и Н К.. С нотариален акт № ***, том I, рег.№ **** н.д.№ **** от
08.02.2016 г. на Нотариус peг. № **** в регистъра на Нотариалната камара баба му Ц Н. К.
и баща му Д Б.ов К. ми дарили притежаваните от тях, съответно 4/6 и 1/6 идеални части от
гореописаните недвижими имоти. На 22.02.2022 година починал чичо му Н К. като оставил
за свои законни наследници двете си дъщери Е. Н. К. и Б. Н. К., ответници по делото.
Опитал се да постигне спогодба но не успял. Ето защо намира, че има правен интерес да
иска делба на имота при квоти 10/12 за него и по 1/12 за всяка от ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба с
която не оспорват, че са съсобственици на процесния имот но оспорват, че квотите в
съсобствеността са тези посочени от ищеца. Заявяват че е налице производство по
оспорване на дарението на наследодателката Ц Н. К. ето защо молят за спиране на
1
производството.
Към настоящото производство е обединено и производството по гр.д. № 8390/2023г.
касаещо преюдициален въпрос за делбеното производство.
Производството по гр.д. № 8390/2023г., е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Е. Н. К. , ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН ********** срещу Б. Д. К., ЕГН
**********, с която са предявени искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарствено
разпореждане, обективирано в Нотариален акт № ***, том I, рег. № **** нот. дело № ... г.,
вписан в Службата по вписванията- гр. С, с акт № 32, том XII, дело № .... г., им. партида ***,
*********, извършено от наследодателя на ищците - Ц Н. К., в полза на ответника, до
размера, необходим за запълване на запазената част на всяка от ищците. В исковата молба
ищците Е. Н. К., ЕГН ********** и Б. Н. К., ЕГН **********, излагат твърдения, че
приживе наследодателите им Б. Д. К. и Ц Н. К.- баба и дядо на ищците) са придобили чрез
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.1991 г. Апартамент № 14, находящ
се в гр. С, район Т, ж.к. ........, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 105,04 кв.м., при съседи: запад- стълбище, север- зелена
площ, и юг- зелена площ, заедно с избено помещение № 6, с полезна площ от 12,28 кв.м.,
при съседи по документ за собственост: от изток- зелена площ, от запад- коридор, севермазе
на ап. 13, и от юг- мазе на ап. 15, заедно с 1,403 % ид.ч. от общите части на сградата и
толкова ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, представляваща
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ......, находящ се в гр. С, община
С, област С (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо самостоятелния обект- от 05.05.2022 г., адрес на имота гр. С, район Т,
.....; самостоятелният обект се намира етаж трети в сграда (или втори надпартерен етаж) с
идентификатор *******; предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда
многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *******,
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документ площ от 105,04 кв.м., прилежащи части: мазе № 6 от 12,28 кв.м., 1,403
% ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: *******.1.12, над обекта: *******.1.16, съгласно КККР на
гр. С.
Посочва се, че с договор за покупко-продажба от 03.10.1990 г., сключен по реда на
НДИ с ИК на ОбНС Т, наследодателите на ицщите- Б. Д. К. и Ц Н. К., придобили
собственост върху гараж (гаражна клетка) № 29 по настанителна заповед, а по таблица за
ценообразуване- гаражна клетка № 7, находяща в гр. С, район Т, ........., на партерен етаж от
сградата, със застроена площ от 21,05 кв.м., при съседи: от изток- външна стена,
западгаражна клетка № 30, север- разделна стена, и юг- зелена площ, заедно с 0,18 % ид.ч.
от сградата и идеални части от правото на строеж върху държавна земя, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *******.1.****, находящ се в гр.
С, общима Столична, област С (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект- от
19.05.2022 г., адрес на имота- гр. С, район Т, ........, гараж 29; самостоятелният обект се
намира на етаж първи в сграда с идентификатор *******; предназнаяение на самостоятелния
обект: жилищна сграда многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор *******, предназначение на самостоятелния обект- гараж в сграда, брой
нива на обекта: 1; с посочена в документа площ от 21,05 кв.м.; прилежащи части: 0,18 %
ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *******.1.120., *******.1.122,
*******.1.121, *******.1.1118, под обекта- няма, над обекта- *******.1.39, *******.1.26, по
КККР на гр. С. Твърди се, че съгласно договор за дарение на недвижими имоти от
2
08.02.2016 г. наследодателката на ишците- Ц Н. К., е дарила на ответника собствените си 4/6
ид.ч. от горепосочените имоти- Апартамент № 14, находящ се в гр. С, ж.к. ........, ведно с
прилежащите мазе и ид.ч. от общите части на сградата и правото на стоеж, както и 4/6 ид.ч.
от гараж № 29 със съответните ид.ч., намиращ се на същия адрес. Ищците посочват, че към
датата на подаване на исковата молба в съда всяка от тях притежавала 1/12 ид.ч. от
процесния апартамент и от процесната гаражна клетка № 29 по НЗ и № 7 по
ценообразуване, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж. Посочва се, че наследодателката Ц Н. К. е починала на 02.01.2019 г. Поддържат, че с
извършените дарствени разпореждания, е било накърнено правото на запазена част от
наследството на Ц К. /тяхна баба/, на баща им Н К. /син на Ц К./, починал на 22.02.2022 г.
Посочват, че към датата на откриване на наследството наследодателката Ц К., последната е
притежавала идеална част от селски недивижм имот, област М, село К п, описан подробно в
Нотариален акт № 25, том V, нот.д. ***** г., изготвен от РС-М, а именно идеална част от
дворно място, равняваща се на 800 кв.м. от целия поземлен имот, последния с площ от 1300
кв.м., заедно с 4/6 ид.ч. от изградената жилищна постройка, сламник, хангар и гараж, като
при откриване на наследството е съществувала запазена единствено къщата. Твърди се, че
наследодателката Ц К. не притежавала парични влогове, нямала открити банкови сметки,
нямала участия в дружества, не притежавала други недвижими имоти или активи. Молят за
отмяна на дарението до законоустановената разполагаема част към датата на сключване на
договора. Молят, в случай че са налице предпоставките за това, ответникът да заплати
равностойността на на запазената част съобразно дяловете на всяка от ищците по пазарни
цени на имота. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Д. К., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Д. Д., с който моли настоящото производство да бъде прекратено,
като делото бъде присъединено за общо разглеждане като преюдициално по отношение
заведения иск за делба между същите страни и за същите недвижими имоти, образувано под
гр.д. № 42903/2022 г. по описа на СРС, 168 състав. Посочва, че приживе наследодателите на
ищците - Ц Н. К. и Д Б.ов К., са дарили притежаваните от тях, съответно 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч.,
от процесните имоти, на ответника. Поддържа, че, считано от 08.02.2016 г. е владял
непрекъснато и добросъвестно процесните недвижими имоти, в резултат на което ги е
придобил на оригинерно основание /давностно владение/. Посочва, че до смъртта си на
22.02.2022 г., наследодателят на ищците и техен баща Н К., не е заявил искане за
намаляване на дарението. Посочва, че са изминали предвидените чл. 79, ал. 2 ЗС пет години.
Оспорва правото на ищците да предявят иск, тъй като същите са наследници по заместване и
нямат право да реализират иск, непредявен от техния наследодател, за който няма данни да е
приел наследството. Моли да бъде отхвърлен иска.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявените искове са с правно основание е чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК и чл. 30
ЗН.
По отношение на преюдициалните искове с правно основание чл. 30 ЗН.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от
закона възможност на наследника с право на запазена част ( чл. 30 във вр. с чл. 28 ЗН ) да
поиска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на
наследодателя в полза на други лица до размер, с който се удовлетворява неговата запазена
част от наследството. За да се установи размера на запазената част на наследника със
запазена част, при заявено искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени
разпореждания или завет, съдът образува наследствена маса съгласно изискванията на чл. 31
ЗН, като в нея включва всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към
момента на смъртта му, изважда задълженията и увеличението на наследството по чл. 12,
3
ал. 2 ЗН и прибавя даренията без обичайните такива. Остойностяването на имуществената
маса се извършва според стойността на недвижимите имоти по време на откриване на
наследството и според стойността на движимите вещи по време на подаряването им.
За да се извърши преценката дали е налице накърняване на запазената част, след като
бъде съставена масата по чл. 31 ЗН, съдът е длъжен да приспадне задълженията на
наследодателя ( в т. ч. и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН ), за да получи
чистата стойност на наследството, след което се прибавя стойността на даренията. За да се
прецени дали дарението, чиято отмяна се иска, следва да се намали и в какъв обем, следва да
се прецени колко е т. нар свободно имущество от наследството, от което наследникът със
запазена част, заявил искане за възстановяването й, може да се удовлетвори.
Легитимирани да отговарят по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН са облагодетелстваните лица.
Ако облагодетелстваното лице е починало, искът следва да бъде предявен на общо
основание срещу неговите наследници по закон, върху които е преминало неговото
правното положение и са прехвърлени всички права и задължения, които той е притежавал
като съвкупност. Настъпилото правоприемството не е пречка за упражняване на правото на
възстановяване на запазената част и като се изхожда от същността на упражненото
имуществено право - по същество привилегия, израз на закрила на семейството, в полза на
най-близките от семейството на наследодателя.
За да бъде уважен така предявеният ищецът следва да установи, че е от кръга от
наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН - низходящ, родител или
съпруг; че наследодателят се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество чрез дарение в
полза на ответника; какво е било състоянието на дареното имущество към момента на
дарението и към момента на откриване на наследството и към момента на намалението,
както и размера на задълженията на наследодателя към откриване на наследството.
В случая първият спорен въпрос е дали ищците по предявените искове са приели
наследството по опис и какъв е характерът на изискването за приемането на наследството по
опис.
В чл. 30, ал.2 ЗН се казва, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е
приел наследството по опис.
През годините разпоредбата е тълкувана нееднозначно от съдилищата, съобразно на
настъпилите политически, икономически и социални промени в страната, което е наложило
постановяването на редица тълкувателни решения и едно постановление на Пленума на ВС.
С тълкувателно решение № 28/1962 г. на ОСГК на ВС, е прието, че под термина наследници
по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай
са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН. С т.15 от Постановление № 4
От 30.10.1964 Г., Пленум на ВС е прието, че Наследници по закон по смисъла на чл. 14 ал.1
и 30, ал. 2 ЗН са всички лица, посочени в чл. 5-9 ЗН.
Разбирането дадено в постановлението е изоставено и с Тълкувателно решение № 1
от 04.02.2005 г. по тълк. д. № 1/2005 г., ОСГК НА ВКС т. 15 от постановлението е загубила
сила, поради което съдът се е върнал към по-старото тълкуване на разпоредбата, а именно,
че наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в
конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН.
Горното разбиране е развито и в Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д.
№ 3/2013 г., ОСГК НА ВКС където се сочи, че съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът,
чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо
лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, е необходимо
същият да е приел наследството по опис. Противоречиво разрешаван от различни състави на
ГК на ВКС е въпросът какво е правното значение и какви са правните последици при липса
на прието наследство по опис. Според едното от становищата описът има само
доказателствено значение относно вида и обема на оставеното в наследство имущество от
завещателя, респ. дарителя. Нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не предпоставя приемането на
4
наследството по опис като процесуална предпоставка за упражняване правото да се иска
възстановяване на запазената част от наследника, накърнена със завещание или дарение.
Според другото разбиране приемането на наследството по опис е елемент от основанието за
възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице, което не е
призовано към наследяване.
ОСГК приема за правилно, че приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
Съображенията за това са следните:
Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване
на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от
имуществото на призованите към наследяване лица. В този смисъл самият опис има само
доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество и може
да бъде съставен по искане на посочените в чл. 554 ГПК лица, т.е. правото да се иска
съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на призования към
наследяване.
Приемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество
и правни последици правно действие, което има за цел да ограничи отговорността на
приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по
завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество и в този смисъл
следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и
приемането на наследството по опис. Приемането на наследството по опис изисква
всъщност два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено
заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което
заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда
на чл. 49, ал. 1 ЗН. В производството по възстановяване на запазена част от наследството
самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да
доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа. Наличието на
вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН. Когато призовано към наследяване
дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се
изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на
възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което
дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от
наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване
на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.
Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена
преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към
наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва
да удовлетвори заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките
на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от
наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от
наследственото имущество /запазената му част/. Самият закон дава възможност на
призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да
ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да
бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица /ТР № от
04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК/, но по отношение на лица, които
не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва
да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за
приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил
5
дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно
разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено,
качеството наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което
не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55
ЗН.
На следващо място следва да се държи сметка, че съгласно практиката на ВКС
(РЕШЕНИЕ № 28 ОТ 21.02.2014 Г. ПО ГР. Д. № 825/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС;
РЕШЕНИЕ № 324 ОТ 16.10.2012 Г. ПО ГР. Д. № 654/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС;
РЕШЕНИЕ № 82 ОТ 16.03.2011 Г. ПО ГР. Д. № 221/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС и др.)
нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката превишават ли
извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е необходимо
формиране на наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН. Практиката на ВКС /например
Решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., ІІ г.о./ приема, че разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с
универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви конкретни
имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е ирелевантно за
преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените
в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни
имущества, от които тези лица биха могли да получат оново, което съставлява тяхна
запазена част от наследството. Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално
завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с
цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в
наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в този случай липсват свободни
имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се
образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.
28 или чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Следователно нормата на чл. 30,
ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в
полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство.
В настоящия случай с нотариален акт №***/08.02.2016г. бабата на ищците по
преюдициалния иск (Ц Н К.) дарила в полза на внука си процесните 4/6 от апартамент 14 и
гаражна клетка №29. От нотариалния акт и от представеното удостоверение за наследници е
видно, че при откриването на наследството на Ц Н К. призован към наследяване бил Д Б.ов
К., а не ответника Б. Д. К..
От тук следва извода, че Б. Д. К. не се явява наследник по закон на Ц Н К. по
смисъла на чл. 30, ал.2 ЗН и за ищците важи изискването да са приели наследството по опис.
На следващо място съдът намира, че настоящият случай не попада в изключенията от
приложението на разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН, тъй като видно от представените по
делото доказателства, наследодателката Ц Н К. е притежавала и друго недвижимо
имущество а именно недвижим имот в с. К п, обл. М с площ 800 кв.м.
При това положение за уважаването на предявените искове ищците следва да
представят доказателства, че са приели наследството на Ц Н К. по опис, а такова не е
представено или поискано.
Ето защо съдът намира, че съгласно всичко изложено по-горе не се установява
материалната предпоставка ищецът да е приел наследството по опис и искът по чл. 30, ал.1
ЗН подлежи на отхвърляне.
Предвид обстоятелството, че искът подлежи на отхвърляне само на база това
обстоятелство то съдът намира, че не е необходимо да коментира останалите предпоставки.
По отношение на иска с правно основание чл.34 от ЗС.
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи
между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне
6
делбата.
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
В това производство всяка от страните, следва да докаже следните материални и
процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от
правото на собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от правно
основание, в т.ч. размерът на притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на
делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал.
2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
От представения по делото договор за продажба на държавен имот от 22.01.1991г. и
от представения договор за продажба на държавен имот от 03.10.1990г. е видно, че Б. Д. К.
ЕГН********** (съпруг на Ц Н К.) придобил процесните Апартамент № 14, находящ се в
гр. С, ж.к. ........, ведно с прилежащите мазе и ид.ч. от общите части на сградата и правото на
стоеж, както и 4/6 ид.ч. от гараж № 29 със съответните ид.ч., намиращ се на същия адрес.
От представените удостоверения за наследници е видно, че Б. Д. К., починал на
24.05.2006г. и оставил наследници съпругата си Ц Н К., Д Б.ов К. и Н К.. Н К. починал на
22.02.2022г. и оставил наследници Е. Н. К. и Б. Н. К..
От представения по делото Нотариален акт № ***, том I, рег. № **** нот. дело № ...
г., вписан в Службата по вписванията- гр. С, с акт № 32, том XII, дело № .... г. е видно, че Ц
Н К. и Д Б.ов К. дарили своите 4/6 и 1/6 идеални части от собствеността върху делбените
имоти на ищеца по иска за делба Б. Д. К..
При това положение следва извода, че Б. Д. К. е собственик на 10/12 идеални части от
делбените имоти, като той е собственик на основание дарение, а Е. Н. К. и Б. Н. К. са
собственици на по 1/12 идеална част, като са станали собственици на основание
наследяване.
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на
съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като
в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприела ищцата.
Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обекта на делбата
да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице
ограниченията на чл.34, ал.1 от ЗС.
С оглед приетите доказателства се явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството, са
единствените собственици към момента на процесния апартамент, като същите притежават
по имота при квотите в съсобствеността както са посочени по-горе.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради
което съдът приема, че предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствения
недвижим имот, подробно описан в исковата молба, се явява основателен и доказан, поради
което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните по делото,
които се явяват съсобственици на процесния недвижим имот, при посочените по-горе квоти.
С оглед на тези обстоятелства, при установеното приложно поле на чл. 34 ал. 1 от ЗС,
във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Н. К., ЕГН **********, С............ и Б. Н. К., ЕГН
**********, С............ срещу Б. Д. К., ЕГН **********, адрес гр. С, ........... искове с правно
основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане извършено от
наследодателката Ц Н. К. обективирано в Нотариален акт № ***, том I, рег. № **** нот.
дело № ... г., вписан в Службата по вписванията- гр. С, с акт № 32, том XII, дело № .... г. с
което наследодателката дарила на ответника с 4/6 идеални части от собствеността върху
АПАРТАМЕНТ № 14, с административен адрес гр. С, ............., ведно с прилежащите мазе и
ид.ч. от общите части на сградата и правото на стоеж, както и 4/6 ид.ч. от гараж № 29 със
съответните ид.ч., намиращ се на същия адрес и възстановяване на запазените и части от
наследството на Ц Н. К. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Е. Н. К., ЕГН **********, С............ и Б. Н. К., ЕГН
**********, С............ и Б. Д. К., ЕГН **********, адрес гр. С, ........... съсобствените им
недвижим имот, придобит чрез дарение от Б. Д. К. наследяване от Е. Н. К. и Б. Н. К.,
представляващи АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се в град С, Столична община, Район Т,
........, на третия етаж в жилищната сграда (или втори надпартерен етаж), състоящ се от две
стаи, дневна, столова, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 105,04 кв.м. с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 с полезна площ от 12,28 кв.м. и при съседи
по документ за собственост - изток - зелена площ, запад - коридор, север - мазе на ап. № 13,
и юг - мазе на ап. № 15, заедно с 1,403% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя и ГАРАЖНА КЛЕТКА № 29 по настанителна
заповед или ГАРАЖНА КЛЕТКА № 7 по ценообразуване, находяща се в град С, Столична
община, Район Т, ЖК ........., на партерния етаж на сградата, със застроена площ от 21,05
кв.м. при съседи по документ за собственост: изток - външна стена, запад - гаражна клетка
№30, север - разделителна стена, и юг - зелена площ, заедно с 0,18% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя ПРИ КВОТИ КАКТО
СЛЕДВА
1/12 идеална част за Е. Н. К., ЕГН **********;
1/12 идеална част за Б. Н. К., ЕГН **********;
10/12 идеални части за Б. Д. К., ЕГН **********;
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
След изтичане на срока за обжалване делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия и насрочване на делото за разглеждане във фазата по
извършване на делбата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8