Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../06.10.2022 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 2325 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20256640/20.11.2020г.,
постановено по гр.д. №1571/2020г. по описа на СРС, 177 състав, е признато за
установено, че „З.Б.И.” АД дължи на „З.Д.З.” АД сумата от общо 247,30 лева, от
които 232,30 лева – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и 15 лева
ликвидационни разходи – имуществени вреди в резултат на ПТП, осъществено на
20.10.2016г. на кръгово кръстовище в гр. Русе, бул. „Тутракан”, между влекач
„Рено Т” с рег. №********и лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. №********,
ведно със законната лихва от 23.10.2019г. до окончателното й изплащане. Осъдено
е „З.Б.И.” АД да заплати на „З.Д.З.” АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 650 лева – разноски за производството, от които 25 лева държавна такса за
заповедното производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 25 лева държавна такса по исковото производство, 200 лева депозит
за авто-техническа експертиза, 150 лева депозит за счетоводна експертиза и 150
лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба срещу
решението от ответника „З.Б.И.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Г.И., като се
излагат оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че от
събраните по делото доказателства не може да бъде направен еднозначен и
безпротиворечив извод, че процесното ПТП е настъпило само и единствено поради
виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Фолксваген Пасат” с рег.
№********. Решението било неправилно, тъй като при постановяването му съдът
изложил нелогични и необосновани мотиви защо приема, че не е налице
съпричиняване от двамата водачи. Не бил извършен цялостен и подробен анализ на
доказателствата, събрани по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа
се, че становището на вещото лице по САТЕ било, че причина за настъпване на ПТП
е отклонението наляво на лек автомобил „Фолксваген Пасат” и движението направо
на товарен автомобил „Рено Т” в лявата лента за движение в кръговото
кръстовище, т.е., че и двамата водачи са допринесли за процесното ПТП, но не
можело да се определи точно в процентно съотношение кой от двамата е допринесъл
в по-голяма степен за настъпването му. От показанията на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат” също не се установявало чия е вината за ПТП, като
същият не признал вината си и не му бил съставен АУАН от пристигналите на място
служители на КАТ. Неправилно била приложена от съда разпоредбата на чл.25 от
ЗДВП. Поради това счита, че ищцовото дружество няма основание за регрес, тъй
като не била установена по безспорен начин вината на водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат”. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Д.З.”
АД, с който жалбата се оспорва изцяло. Поддържа се, че първоинстанционният съд
обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че
отговорността за настъпване на ПТП е на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат”.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната
инстанция гласни доказателства, следва да се добави и следното:
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е
предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на
валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали
права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на
настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на
валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по
делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения
фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-релевантни
обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от КЗ, които се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между
ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил
сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по
силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената
в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в
качеството му на собственик влекач „Рено Т” с рег. №********за периода на
действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно –
осъщественото на 20.10.2016г. в гр. Русе пътно-транспортно произшествие, при
което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е
възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно
обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в
рамките на предвидената в договора сума, както и, че ищецът като застраховател
е заплатил за ремонта на увредения при ПТП автомобил сумата от 232,30 лева, с
оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в
правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”.
Спорен между страните е точният механизъм на
настъпване на ПТП, както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото.
Въззивната инстанция приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства: съставения констативен протокол за ПТП, показанията на двамата
водачи Л.Й.З., разпитан в качеството на свидетел в първоинстанционното
производство, и В.Б.Б., разпитан като свидетел във въззивното производство,
както и от кредитираното заключение на САТЕ, се установява следният механизъм
на ПТП: влекач „Рено Т” с рег. №********се движи по бул. „Тутракан” в лявата
част на кръгово кръстовище с посока вход към Свободна Безмитна Зона, в дясната
част на кръговото кръстовище се движи лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. №********.
Водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. №******** предприема маневра
за отклонение вляво, а водачът на влекач „Рено Т” с рег. №********продължава
направо, вследствие на което траекториите на двете ППС се пресичат и настъпва
удар между тях.
При така установения механизъм на ПТП, въззивната
инстанция приема, че вината за настъпването му е на водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. №********. В случая ПТП е настъпило в кръгово
кръстовище. Движението в кръгово кръстовище не е регулирано със специална
норма в ЗДвП, и предвид спецификата на движение в него, не могат да бъдат
приложени правилата за движение в кръстовище. В случая, единствено приложими са
правилата за движение в съседни пътни ленти, каквото е било движението на двете
МПС, участници в ПТП, а именно нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, според която
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства, или да влезе между тях, да се отклони
надясно, или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно, или наляво за навлизане по друг път, или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него, или минават покрай
него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Водачът на лек автомобил „Фолксваген
Пасат” с рег. №******** е предприел вътре в кръгово движение пристрояване от
крайна дясна в лява лента, и при отнемане на предимство, не е изпълнил законово
разписаното му задължение, в нормата на чл.25 , ал.2 от ЗДвП, а именно: преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, вследствие на което е настъпило ПТП с влекач
„Рено Т” с рег. №*****КВ, с материални щети. Не е установено по делото да е
извършено нарушение на правилата по ЗДвП от водача на влекач „Рено Т” с рег. №*****КВ,
поради което направеното от ответника с писмения отговор и поддържано във
въззивната жалба възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, същите обуславят извод,
че поведението на застрахования при ответника водач разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна
връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20256640/20.11.2020г., постановено по гр.д. №1571/2020г. по описа на СРС, 177
състав.
ОСЪЖДА „З.Б.И.” АД, ЕИК *****, да заплати на „З.Д.З.” ЕАД, ЕИК*****, разноски за
въззивното производство в размер на 100
(сто) лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.