Решение по дело №507/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. Е. Ю. [ЕГН], чрез адв. В. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0433-000044/10.02.2025 г. издадена от началник на Първо РУ към ОД на МВР - Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, считано от дата 08.02.2025 г., относно ППС със СРМПС № ********* и рег. № [рег. номер].

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за издаването й. Сочи, че при налагането на оспорената ЗППАМ контролният орган е установил, че спрямо жалбоподателя има издадена предходна ЗППАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, която не му е била връчена, а с АУАН му е било отнето СУМПС. Формира извод, че тъй като наложената ПАМ по чл. 171 от ЗДвП за временно прекратяване на регистрацията на МПС е без СУМПС да е било отнето преди това, е налице юридически факт, който е отрицателна предпоставка за издаване на заповедта. Моли за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. В открито съдебно заседание чрез процесуален представител адв. В. П. поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяната й, тъй като същата е издадена на основание АУАН GA № 1405496/08.02.2025 г., в който са посочени неверни обстоятелства, а именно, че на жалбоподателя е връчена заповед за отнемане на СУМПС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началник на Първо РУ към ОД на МВР - Варна, в придружително писмо вх. док 4245/12.03.2025г. моли за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение, като с оглед фактическата и правната сложност на делото претендира по-нисък размер. В открито съдебно заседание чрез гл. юрисконсулт Б. Й. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспорената ЗППАМ като правилна и законосъобразна.

Съдът приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001610/10.12.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е посочено, че контролните точки на жалбоподателя са отнети с влезли в сила НП: НП № 22-0442-000032/03.02.2022 г., влязло в сила на 02.03.2022 г., отнети 6 точки. НП № 22-0433-000774/23.11.2022 г., влязло в сила на 22.12.2022 г., отнети 6 точки. НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г., влязло в сила на 17.10.2023 г., отнети 10 точки. НП № 22-8703-000640/17.06.2024 г., влязло в сила на 18.07.2024 г., отнети 10 точки. НП № 24-8703-000873/17.07.2024 г., влязло в сила на 10.09.2024 г., отнети 10 точки. ЗЗПАМ от 10.12.2024 г. е връчена на жалбоподателя на 10.02.2025 г. В резултат на предприето обжалване на ЗППАМ № 24-0819-001610/10.12.2024 г., същата е отменена от Административен съд – Варна с влязло в сила на 09.05.2025 г. Решение №5027/09.05.2025 г. по адм. дело №421/2025 г.

На 08.02.2025 г. служители на Първо РУ - Варна са съставили АУАН серия GA № 1405496 за това, че на 08.02.2025 г. около 17:41 ч. в [населено място], на [улица]до номер 21, И. Е. Ю. е управлявал от [улица]посока [улица]собствения си лек автомобил „Опел Астра Г ЦЦ“ с рег. №[рег. номер], без да е правоспособен водач, видно от ЗППАМ №24-0819-001610/10.12.2024 г. АУАН е връчен на жалбоподателя на 08.02.2025 г. Като доказателства са иззети: СУМПС [номер], СРМПС №*********, 2 броя регистрационни табели [рег. номер].

И. Ю. е подал писмени възражения УРИ 433000-4916/18.02.2025 г. против АУАН серия GA № 1405496/08.02.2025 г. Според жалбоподателят към дата 08.02.2025 г. той не е знаел, че е неправоспособен водач, тъй като едва на 10.02.2025 г. му е връчена ЗППАМ от 10.12.2024 г., поради което липсва субективния елемент от състава на нарушението по чл. 150 от ЗДвП.

С писмо рег. №433р-6737/19.02.2025г. до началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е поискана информация относно наличието на правоспособност за водача И. Ю., а в случай на изгубване на правоспособност – причините за това и дали лицето е било уведомено по съответния ред.

Видно от писмо УРИ №819000-9390/27.02.2025 г. от началник сектор „Пътна полиция“ адресирано до началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, И. Е. Ю., [ЕГН] е придобил правоспособност за кат. “В“ с протокол № 2516/16.10.2008 г. от ОД на МВР - Варна. Според удостовереното в писмото, към дата 08.02.2025 г. И. Ю. е неправоспособен, тъй като на 10.09.2024 г. с влязло в сила наказателно постановление Ю. е изгубил правоспособност по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП, като са му отнети всички 39 контролни точки и му е издадена ЗППАМ № 24-0819-001610/10.12.2024 г. по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. С Уведомление УРИ № 819000-65848/09.12.2024 г., И. Ю. е бил уведомен за започнато производство по издаване на индивидуален административен акт-заповед за принудителна административна мярка. За издадената ЗППАМ № № 24-0819-001610 на И. Ю. е изпратено Уведомление УРИ № 819000-2733/15.01.2025 г., с което е бил уведомен и същата му е връчена на 10.02.2025 г.

Видно от Становище УРИ 433р-8873/06.03.2025 г. комисия, назначена със Заповед № 433з-1753/16.09.2024 г. е разгледала депозираното възражение срещу АУАН серия GA № 1405496/08.02.2025 г. и е приела същото за неоснователно, а оспорения АУАН за правомерен и законосъобразен. Комисията е направила предложение до началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна за издаване на наказателно постановление спрямо оспорения АУАН.

С оспорената в настоящото производство ЗППАМ №25-0433-000044/10.02.2025 г. на И. Е. Ю. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от дата 08.02.2025 г.

В административната преписка от ответника е представена справка картон на водача, в която е посочено, че И. Ю. на 16.10.2008 г. е издържал практически изпит категория „В“. В справката е посочен статус в БДС на СУМПС: отнет/иззет; контролни точки: 0; статус на СУМПС в АНД: невалиден.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 12.02.2025 г. Видно от извадка от системата за сигурно електронно връчване, жалбата е подадена на 26.02.2025 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 10 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да прекратяват служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, по т.1.3 ОД на МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната територия.

Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, началниците на РУ на МВР - Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП за цялата територия обслужвана от ОД на МВР – Варна /т.1.6/.

Видно от горното в случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД на МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на началника на районно управление при ОД на МВР – Варна. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма. Изложени са фактически и правни основания за издаването й, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. Това процесуално нарушение не е съществено, защото и в съдебното производство жалбоподателя има право да обори с всички доказателствени средства установените от ответника факти.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение.

Приложената спрямо жалбоподателя с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатациите, че на 08.02.2025 г. около 17:41 часа в [населено място], по [улица]до №21 от [улица]в посока [улица]управлявал собствения си лек автомобил „Опел Астра Г ЦЦ“, с рег. №[рег. номер], след като е лишен от право за управление по административен ред на осн. чл. 171, т. 4 от ЗДвП със ЗППАМ №24-0819-001610/10.12.2024 г. на началник група сектор „ПП“ в ОДМВР – Варна, поради отнемане на всички контролни точки. Прието е, че е жалбоподателят е нарушил чл. 150 ЗДвП.

Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП изискват да бъде установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач, чието СУМПС е било отнето временно по описания в административния акт начин, т. е. по административен ред, въз основа на посочената предходна заповед за прилагане на ПАМ. Предписанието е императивно и само при визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ.

По делото липсва спор относно факта, че на посочената дата и място жалбоподателят И. Ю. е управлявал процесния автомобил, като не се спори и относно факта, че описания в обстоятелствената част на заповедта предходен административен акт действително е постановен.

ЗППАМ от 10.12.2024 г. е била връчена на водача И. Ю. на 10.02.2025 г. Процесната ЗППАМ от 10.02.2025 г. е за нарушение извършено на 08.02.2025 г. около 17,41 часа. От установеното следва, че на жалбоподателят към 08.02.2025 г. не била връчена издадената ЗППАМ от 10.12.2024 г., с която временно му се отнема СУМПС. От датата на връчване на ЗППАМ от 10.12.2024 г., което е осъществено на 10.02.2025 г. започва предварителното изпълнение на същата съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП и започва да тече срок за обжалването й – чл. 175, ал.5 ЗДвП, вр. чл. 149, ал.1 АПК. Установеното води до извод, че към 08.02.2025 г. не е започнало предварителното изпълнение на ЗППАМ №24-0819-001610/10.12.2024 г. на началник група сектор „ПП“ ОДМВР – Варна. От АУАН серия GA № 1405496/08.02.2025 г. се установява, че СУМПС е отнето фактически на 08.02.2025 г., което потвърждава, че до този момент жалбоподателят е нямал информация за издадената ЗППАМ от 10.12.2024 г.

От изложеното се налага извод, че процесният административен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон и неговите цели, защото само при надлежно връчена ЗППАМ издадена на основание чл.171, т.4 ЗДвП ще е налице основание за прекратяване регистрацията на МПС, ако се установи управлението му от същото лице в рамките на отнетото по административен ред СУМПС. Тези факти не могат да се предполагат, а се описват и доказват по надлежния ред, което в случая ответника не е направил.

Налице е и следващо самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. С отмяната на ЗППАМ № 24-0819-001610/10.12.2024 г. на началник група сектор „ПП“ в ОДМВР - Варна, с Решение № 5027/09.05.2025 г. по адм. дело №421/2025 г. на Адм. съд – Варна, което не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП и е в сила от 09.05.2025 г. е отпаднало и фактическото основание за издаване на процесната заповед. Съобразно чл.142, ал.2 АПК настъпилият факт на отмяната на посочения административен акт следва да се зачете. От установеното следва, че процесната заповед е издадена при липса на релевантните факти за това, а именно управление на МПС след като водача е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.

С оглед гореизложеното съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, във връзка с нарушение на чл. 150 от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на ППС, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона, което налага да бъде отменена.

По разноските:

Предвид изхода на спора, по силата на чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на съдебни разноски. Жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 10 лв. Представляван е от адв. П., но не са представени доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат и не е направено изявление, че адвокатската помощ е оказана безплатно, поради което не се дължи възнаграждение за адвокат. На основание чл. 143, ал.1 от АПК следва ОД на МВР – Варна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0433-000044/10.02.2025 г. издадена от началник на Първо РУ към ОД на МВР – Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] да заплати на И. Е. Ю. [ЕГН], сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.