Р Е Ш
Е Н И Е
№ 205 от 12.10.2022 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 197 по описа за
2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Д.К.К.,
с ЕГН **********, чрез адвокат Ю.С.,***, срещу Решение № 117/25.05.2022 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1162/2021 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
21-0348-000606/14.10.2021 г., издадено от Р.С.– началник група към Районно
управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посоченото
наказателно постановление на Д.К. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни
наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от същия закон. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна
на решението и на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото адвокат С.
поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски в
производството пред районния съд.
Районно управление – Дупница при ОД на МВР –
Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото и не представя
становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за основателност на
жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната
отговорност на Д.К. е ангажирана за това, че на 05.10.2021 г. около
23:11 часа в община Дупница, на път трети клас № 6204, км 2+500, в посока към гр. Дупница, е управлявал лек
автомобил марка и модел „БМВ 320 Д”, с рег. № КН****ВС, като излизайки от
бензиностанция „Нистар” и включвайки се в третокласния път III-6204, отворен за обществено ползване, не е използвал същия в съответствие
с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а е извършвал резки
рисковани маневри, като подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на
двигателя е превъртял задвижващите колела на автомобила и преднамерено го е
извел извън контрол, като същият се носил неконтролируемо по пътното платно. Срещу К. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 532361/05.10.2021
г. за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност.
Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
неведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие
с материалния закон – неправилно, поради което следва да бъде отменено, като
при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното
постановление.
Настоящият
касационен състав приема, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН
относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него
НП. Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат
посочени обстоятелствата, при които е било извършено.
В случая това не е направено. От обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление не
става ясно какви са били извършените от К. резки рисковани маневри, посредством
които преднамерено е извел автомобила извън контрол, за да се обоснове извод,
че е използвал пътя за други цели, различни от предназначението му за превоз на
хора и товари. Извършването на резки маневри при управлението на МПС и превъртането
на задвижващите колела на автомобила сами по себе си не водят до извод, че
конкретният път, отворен за обществено ползване, не се използва по
предназначение от водача на автомобила, т.е. че е осъществен състав на
нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП, доколкото същите биха могли да дължат на различни
причини (мокро пътно платно, неравности по пътя, особености на пътната
настилка, състоянието на гумите, моментно несъобразено подаване на газ, собено
когато водачът следва бързо да предприеме маневра, за да не затруднява
движението по пътя и др.). Начинът
и обстоятелствата, при които са извършени маневрите, са от съществено
значение за квалифициране на деянието като нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП. За установяване на същите по делото са
разпитани актосъставителят и свидетелят по акта – съответно Н.Й.С.и И.Н.З., а
по искане на К. – и свидетелите А.К.Д.и Л.М.В., като показанията на последните
двама са игнорирани от съда (в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК показанията
на свидетеля Виячев дори не
са обсъдени в оспореното решение). Свидетелските
показания обаче не
могат да допълват съдържанието нито на акта за установяване на административното нарушение, нито
на издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Неясното обвинение е поставило Д.К.
в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното
производство. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила относно
задължителното съдържание на процесните АУАН и НП е
съществено, доколкото е
довело до нарушаване на правото
на защита на К., поради което представлява
самостоятелно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изложените съображения обуславят
извод за неправилност на обжалваното решение, поради което същото
следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във
вр. c чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на
МВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на Д.К.
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред районния съд в размер на 500 лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 117/25.05.2022
г., постановено по АНД № 1162/2021
г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0348-000606/14.10.2021 г., издадено
от Р.С.– началник група към РУ – Дупница при
ОД на МВР – Кюстендил, с което на Д.К.К., с ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да
заплати на Д.К.К.,
с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 500 (петстотин)
лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.