№ 3767
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110200024 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. Л. М. чрез процесуалния му представител- С. М., срещу
Заповед за задържане на лице рег. № 228зз-1162/27.11.2022 година, издадена от полицейски
инспектор при 04 РУ-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на заповедта за задържане, като се изтъква, че в същата не
са посочени фактическите основания за издаването й, което е лишило жалбоподателя от
правото да узнае във връзка с какво точно престъпление бива задържан. На следващо място
се излагат оплаквания относно неспазване на процедурата по самото задържане, в частност
липса на реална възможност за упражняване на правата и възможностите, които законът
предоставя на задържания, лишаването му от лични вещи, ненадлежно извършване на
личния обиск. В заключение пък се сочи, че издадената заповед не съответства на целта на
закона, доколкото не е налице каквато и да е опасност, било от укриване, било от
извършване на престъпление, която същата да трябва да ограничи.
В съдебно заседание жалбоподателят- М. редовно призован, не се явява, представлява
се от своята майка- С. М., с приложено по делото пълномощно. Същата поддържа искането
за отмяна на заповедта за задържане. Представя подробни писмени бележки, с които се
допълват доводите за отмяна на заповедта за задържане изложени в жалбата. Най-напред се
изтъква разминаване между правното основание на двата екземпляра от заповедта- връчения
на жалбоподателя такъв и приложения по преписката, което внася допълнителна неяснота
относно основанието за задържането на жалбоподателя, като наред с това се сочи, че
заповедта е била недопустимо коригирана при представянето й в съда. На следващо място
подробно се изтъкват дефицитите и в това преправено съдържание на атакувания акт, в
частност липсата на фактически и правни основания за приложението на УБДХ, както и
въобще на съставен акт за констатирана проява на дребно хулиганство. Предвид на това
жалбоподателят намира издадената за неговото задържане заповед за лишена от мотиви,
1
респективно несъответна на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК за съдържанието на
административните актове, в частност тяхното надлежно мотивиране, което следва да се
прилага с още по-голяма прецизност в случаите, когато административния орган действа в
условията на оперативна самостоятелност, както при задържането по реда на чл.72 ЗМВР. В
заключение отново се изтъква, че задържането не съответства на целта на закона и на
принципите по чл.6 АПК.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
В., който пледира за потвърждаване на заповедта за задържане като правилна и
законосъобразна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Депозирани са и писмени бележки, в които се изтъква, че заповедта е издадена от
компетентен орган, при спазване на чл.74, ал.1 ЗМВР, както и, че е надлежно мотивирана с
посочване на правното и фактическото основание за издаването й, а именно УБДХ, като в
тази връзка се изтъква, и че задържането е било наложително предвид изискването на чл.3,
ал.2 УБДХ нарушителят да бъде задържан във връзка с представянето му в съда. Също така
се изтъква, че задържането е съобразено с целта на закона, доколкото е осъществено по
отношение на лице, за което по преписката са налични достатъчно данни за извършеното
административно нарушение, като си прави позоваване и на практиката на ЕСПЧ- Решение
по делото Петков и Профиров срещу България.
Тук е мястото изрично да се отбележи, че ответникът по жалбата е определен в
съответствие с чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган
дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че
административният орган като субект на публичното право се характеризира със собствена
правосубектност, която произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице,
което го персонализира към даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата
е конституиран полицейският орган издал заповедта- полицейски инспектор при 04 РУ-
СДВР, без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2022 година в 01.45 часа жалбоподателят А. Л. М., с ЕГН ********** бил
задържана със Заповед за задържане на лице рег. № 228зз-1162/27.11.2022 година, издадена
от полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР и освободен на същата дата в 19.15 часа.
Съгласно изложеното в екземпляра на заповедта, връчен на жалбоподателя и приложен към
жалбата, основание за издаването й, респективно за задържането е разпоредбата на чл. 72,
ал. 1, т.1 ЗМВР, без посочване на допълнителни пояснения. В приложеното към
административната преписка представена пред съда копие на заповедта са нанесени
допълнителни корекции със синя химикална паста, след изготвяне на копието, в които като
основание за издаване на същата е вписан чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР, във връзка "УБДХ".
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № 228зз-1162/27.11.2022 година в копие приложено към жалбата(л.5 от делото) и в
копие приложено по преписката (лист 13 от делото) декларация от А. М., Протокол за личен
обиск на лице, Удостоверение рег. № 513р-9963/26.01.2023г., издадено от СДВР.
Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други,
като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и
да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за
изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
2
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
На първо място съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат
"полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно
изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1,
т. 1 - 3 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя А. М., заема длъжност - полицейски инспектор в група "Охрана на
обществения ред", сектор "Охранителна полиция" при 04 РУ-СДВР т.е. същият от една
страна заема длъжност в изрично посочена в чл.57, ал.1 ЗМВР структура- областна
дирекция, а от друга видно от представеното удостоверение е пряко ангажиран с
осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което я оправомощава да извършва
задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е
осъществено от компетентен орган. На следващо място заповедта за задържането е издадена
в писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна
писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането,
както и кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата по самото
задържане. Тук е мястото да се отбележи, че реда за осъществяване на задържането
респективно възможността на задържаните лица да използват мобилни и други устройства,
както и вещите, с които същите разполагат по време на престоя си в арестното помещение
са регламентирани в нарочна инструкция, и са извън предмета на настоящото производство.
По правило задържането на лица от органите на МВР за срок до 24 часа се допуска
само на предвидените в чл.72, ал.1 ЗМВР нормативни основания и при наличието на
обстоятелства налагащи прилагането им, като както правните, така и фактическите
основания за задържането следва да се надлежно отразени в издадената заповед и сведение
до знанието на задържаното лице. В настоящия случай не е надлежно изпълнено нито едно
от тези изисквания.
Съгласно посоченото в заповедта за задържане връчена на лицето, то същото е
осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по
отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В цитирания
екземпляр на заповед рег.№ 225зз-1162/27.11.2022г., предоставен на жалбоподателя А. М.
обаче не се съдържат каквито и да е фактически основания за издаването й, като въобще
липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили
ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето, с което категорично е
изпълнено изискването за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което
отнесено към правното основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР(свързано с извършване на
престъпление) означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно
престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на вида престъпление или в какво се е
изразило деянието на лицето.
В другия приложен по делото екземпляр на заповед за задържане рег.№ 225зз-
1162/27.11.2022г. пък като основание за задържането се сочи чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР, във
връзка с УБДХ. Цитираната разпоредба допуска задържане освен на изрично посочените в
чл.72, ал.1, т.1-6 основания, също и в "в други случаи определени със закон", което я
определя като такава с препращаш характер и в случая за надлежното посочване на
правното основание за задържането се изисква посочване и на точния текст от друг
нормативен акт, който предвижда задържане на лице от органите на МВР. В настоящия
случай това не е сторено, като общо е изписана единствено абревиатурата на Указа за борба
с дребното хулиганство, но не и конкретна норма от същия. Наред с това и от този
екземпляр на заповедта отсъстват каквито и да е фактически основания за задържането, а
единствено се цитира наименование на нормативен акт. Предвид на това съдът намира, че и
3
по отношение на наличния в преписката екземпляр не са изпълнени изискванията за
посочване на правните и фактически основания за задържането.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за
издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на
конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се
постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен
контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ
липсва, като той не се съдържа в административната преписка, представена в съда, не е бил
представен на адресата на административния акт- жалбоподателя М., нито пък в рамките на
настоящото производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган.
Подобен подход на мотивиране на актовете, водещи до ограничаване правото на свободно
придвижване на лицата се определя и като несъответен на изискванията на чл.6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно
правото на информация в наказателното производство, съгласно изричното тълкуване
дадено в Решение на СЕС от 25 май 2023г. по дело С-608/21г.
Предвид на това настоящи съдебен състав намира, че Заповед рег. № 225зз-
1162/27.11.2022г. не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се
съдържа конкретно правно основание за издаването й, нито пък са надлежно формулирани
фактическите основания за задържането, като освен това такива въобще липсват в
административната преписка. Нещо повече чрез този пропуск е нарушено правото на
задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало
изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно
законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя Гергана Траянова са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините
за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно
основание за определя на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на
издадената заповед. (в този смисъл и актуалната практика на АССГ, например Решение №
4301 от 27.06.2022г. по адм.д. № 3980/2021г., Решение № 4094 от 17.06.2022г. по адм.д. №
7988/2021г., Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от
02.07.2021г. по адм.д.№ 4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. №
4898/2021г., всички по описа на АССГ).
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито
пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се
търсят в кориците на друго производство.
Не на последно място следва да се изтъкне, че наличието на екземпляри от един и
същ акт- Заповед за задържане № 228зз-1162/27.11.2022г. с различно съдържание,
респективно с очевидни преправи на приложения по преписката екземпляр съдът намира за
абсолютно недопустимо, като нанасянето на същите тангира с престъпление по Глава
4
Девета от Особената част на НК и само по себе си разминаването между двата екземпляра е
достатъчно основание за отмяна на заповедта.
В заключение, по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства относно
причините за задържане на жалбоподателя, като липсват каквито и да е данни в тази насока,
още по-малко за провеждано спрямо същия производство по реда на УБДХ. Предвид на това
съдът се солидаризира с изложените в жалбата оплаквания, че ограниченията в свободното
придвижване на лицето в настоящия случай са били произволни и несъответни на целта на
закона.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на А. Л. М. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг придружаващ
документ са наделжно изложени правни или фактически основания за задържането, които да
позволят на съда да извърши контрол върху приложението на материалния закон или
основателността на действията, респективно спазването на целта на закона.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 27.11.2022г. задържане на
лицето А. Л. М. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.
От страна на жалбоподателя не са претендират разноски, нито пък са представени
доказателства за такива, а при този изход на производството, ответникът по жалбата няма
право на разноски.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на А. Л. М., ЕГН ********** по Заповед за
задържане на лице рег. № 228зз-1162/27.11.2022 година, издадена от полицейски инспектор
при 04 РУ-СДВР, като ОТМЕНЯ същата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5