Р Е Ш Е Н И Е №260154/26.3.2021г.
гр. Ямбол, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П. А. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 19/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.С., представлявано от юрисконсулт К.В.-М., срещу И.А.И. ***. В нея се твърди, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен на 13.01.2018 г. договор за стоков кредит с № *** за сумата 1294 лв., която е преведена по банкова сметка ***-хладилник/фризер, пералня и кафемашина. Уговорени са възнаградителни лихви в размер на 412,47 лв., както и обща стойност на плащанията в размер на 1706,47 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 10.01.2020 г. на 24 месечни погасителни вноски, първите 23 броя вноски са в размер на 71,39 лв. всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 64,50 лв. Срокът на договора е изтекъл на 10.01.2020 г. Договорът е обявен за предсрочно изискуем поради забава в плащанията- на основание т. 12.1 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. До кредитополучателя е изпратено уведомително писмо с изх. № ***, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 13.06.2019 /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ И. Х. чрез залепване на уведомление. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 09.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 79,10 лева. Длъжникът не е извършил плащане и дължи главницата в пълен размер с договорна лихва. Кредиторът е цедирал вземанията на ищеца. На 21.09.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на банката с уведомително писмо. В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземането по договора - главница в размер на 1294 лв., договорна лихва- 254,50 лв. за периода от 09.02.2018 г. до 21.09.2018 г. и законна лихва за забава в размер на 79,10 лв. за периода от 22.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г.., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане. Предявени са евентуално съединени осъдителни искове за същите суми, освен иска за мораторна лихва, който е за периода от 22.09.2018 г. до подаване на исковата молба в съда и е за сумата от 112,06 лв. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща
представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор особеният
представител на ответника оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
сключването на договора за кредит, който счита за неавтентичен относно подписа
на ответника. Оспорва като неавтентични и останалите подписани от ответника
документи, свързани със сключването му. Възразява, че длъжникът не е надлежно
уведомен за цесията, тъй като не му е връчено уведомителното писмо.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за стоков кредит с № *** от 13.01.2018 г.,
страните са се договорили кредиторът да предостави сумата от 1294 лв., която според
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза е изплатена по банкова сметка *** „В.П.”
ЕООД, от който кредитополучателят е закупил стоките- хладилник/фризер и пералня. По делото е представена Фактура от 13.01.2018 г. за закупуване на стоките за сумата от 1294 лв.,
издадена от търговеца и Операционна бележка от 24.01.2018 г. от банката за
същата сума, наредена по сметка на ЕООД. В договора са налице цитираните в
исковата молба клаузи- относно договорна лихва в размер на 28,55 % годишно, относно срока на
договора-24 месеца. Според Погасителен план, подписан от страните, връщането на сумите става на
24 месечни
вноски в общ размер от 1706,47 лв.,
включващи лихва от 412,47 лв. В договора е записан годишният процент на разходите по кредита-32,53 %.
Съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11. 04.
2018 г.,
сключен между банката и ищеца, Допълнително споразумение от 22.09.2018
г., Приложение №1 към договора, вземането
е цедирано на ищеца. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за
цесията с изрично пълномощно, копие от което е представено по делото. Изпратено
е Уведомително писмо от 22.10.2018 г. от ищеца като пълномощник на банката,
адресирано до ответника, за цесията. Същото не е получено съгласно Известие за
доставяне от 29.10.2018 г. на „Български пощи“ с отбелязване, че адресатът е
непознат. Второто уведомително писмо от 23.04.2019 г. също не е връчено, като
ЧСИ И. Х. е удостоверил, че лицето е в затвора. Залепено е уведомление на
13.06.2019 г. на входната му врата по постоянния и настоящ адрес.
От заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е направил
погасителни плащания. Неплатени
са главницата в договорения размер 1294 лева и 221,99
лева -
възнаградителна лихва за периода от 09.02.2018
г. до 21.09.2018 г. Размерът на лихвата за забава за периода от 22.09.2018 г. до 30.09.2019 г. -датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК е 134,44 лв., ако е
настъпила предсрочна изискуемост на 13.06.2019 г., а ако не е настъпила, лихвата,
изчислена върху всяка падежирала и неплатена вноска, е 114,14 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС. Книжата са връчени
на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 430 от ТЗ вр.
чл.99 и чл.86 от ЗЗД и евентуално съединени осъдителни с правно основание чл.
430 от ТЗ вр. чл.99 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира установяване на цедираните му вземанията
за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ.
Съгласно ал.1 на същия, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит,
а именно- писмена форма.
В настоящия случай е налице договор между банката и кредитополучателя
в писмена форма. На осн. чл. 193 ал.3
от ГПК съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже
неавтентичността на оспорените като неавтентични документи –договора за кредит, погасителния план, общите условия,
искането за стоков кредит и декларацията към него. По искане на особения
представител графологична експертиза обаче не е извършена поради липса на
сравнителен материал, обусловило оттегляне на искането за назначаването й. Тъй
като страната не е ангажирала доказателства в тази насока, съдът приема
оспорването за недоказано съобразно чл. 194 ал.2 от ГПК. Документите се ползват
с призната им от закона (чл. 180 от ГПК) формална доказателствена сила и се
считат за изходящи от длъжника.
Съдът счита, че договорът поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на възнаграждение
под формата на лихва и обезщетение за забава. Вземанията по договора са
прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Налице е
упълномощаване на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на цедента.
Това е направено с уведомителното писмо, приложено към исковата молба. В случая
правно значение има съобщаването на цесията с връчването на исковата молба с
приложенията на ответника, в който смисъл е практиката на ВКС: Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ІІ т.о. Според ВКС поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното съдът счита, че в случая
следва да бъде взет предвид и настъпилия в хода на делото факт на връчване на
книжата. С оглед на изложеното вземанията са преминали в патримониума на
цесионера. Прехвърлянето има действие за длъжника съобразно чл. 99 ал.4 от ЗЗД
и възражението на ответника е неоснователно.
Тъй като е настъпил
крайният падеж на задълженията, те са изискуеми. По делото не е имало спор дали
е налице предсрочна изискуемост, като този факт не би променил правното
положение на вземанията, доколкото не се претендира възнаградителна лихва след
твърдяната дата на предсрочна изискуемост - 13.06.2019 г., а размерът на
мораторната лихва е изчислен от вещото лице и в двата случая над размера на претенцията за нея. Ответникът не е
заплатил нито една от падежиралите вноски. Главницата е изискуема в пълен
размер- 1294 лв., т.е. искът следва да се уважи. Искът за възнаградителна лихва
е основателен само за посочения от вещото лице размер -221,99 лв., за която
сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 254,50 лв. –да се отхвърли като
неоснователен. Искът за мораторна лихва е основателен, чийто размер е по-малък
от изчислената от експертизата сума.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е частично основателно и следва да се уважи съразмерно на уважената
част от иска съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Направените разноски в общ размер
(заедно с юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.) са 763,14 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство в исковото производство.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че И.А.И. *** с ЕГН **********,
дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК ***, главница в размер на 1294 лв.,
договорна лихва- 221,99 лв. за периода от 09.02.2018 г. до 21.09.2018 г.
и обезщетение
за забава в размер на 79,10 лв.
за периода от 22.09.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019
г. на ЯРС, а искът за договорна лихва за разликата над 221,99 лв. до 254,50 лв. като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.А.И. *** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД- гр.София направените по
заповедното производство разноски в размер на 80,90 лв., както и направените по
настоящото дело разноски в размер на 747,90 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: