Р Е Ш
Е Н И Е № 102
гр. Хасково 10.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на втори юли .………………………….………………………...................................
през две хиляди и деветнадесета
……………………………...........................година в състав :
Председател : МИЛЕНА
ПЕТЕВА
Членове : ФИЛИП
ФИЛИПОВ
МИЛУШ ЦЕТАНОВ
при секретаря Димитрийка Христова. …………....................................
в присъствието на
прокурора ...........………………..
…........……………….......като
разгледа докладваното от
.........................председателя….…………………...........ВНЧХ дело № 325…......... по
описа
за 2019 год., ..........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 27/14.03.2019 г., постановена по НЧХД № 1742/2018 г. Районен съд-Хасково е признал подсъдимия А.С.М. *** за невиновен в това, че на 18.10.208 г. в гр.***** казал нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. *** в негово присъствие /“******, ***** *******“/ и извършил нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. ***, като в негово присъствие му показал ***** *******, като обидата е нанесена публично – на улицата и в присъствието на минувача М. А. Д., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК. Предявеният от К.С.Ч. против подсъдимия А.М. граждански иск за сумата 5 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователен е отхвърлил, а в тежест на частния тъжител са възложени направените от подсъдимия деловодни разноски.
Недоволен от присъдата е останал частният тъжител, който в срок я атакува с доводи за неправилност, необоснованост и нарушаване на процесуалните правила. Първоначално бланкетна, с допълнително постъпили от повереника писмени съображения, жалбата се запълва с конкретика относно първоначално заявените пороци. Твърди се в последните, че съдът допуснал системно за този род производства нарушение на процесуалния закон, като не осигурил възможност на подсъдимия да даде обяснения по предявеното му обвинение, с което било накърнено не само правото на защита на обвинения, но били ограничени правата и на частния тъжител, лишен от възможността да задава въпроси и така да способства за изясняване на фактическата обстановка. Поддържа се на следващо място, че съдът неправилно интерпретирал доказателствената съвкупност, като приел, че обвинението не може да бъде доказано единствено чрез показанията на един свидетел, позовавайки се в тази връзка на невъзприета от процесуалния ни закон философска сентенция и поставяйки по този начин доказателствената дейност в зависимост от количественото, а не качественото съдържание на доказателствените източници. Нарушение било допуснато и при анализа на гласните доказателствени средства, при който не били отчетени противоречията в показанията на ангажираните от защитата свидетели и въпреки тях тези показания били възприети като еднопосочни и последователни. Базирано на тези аргументи, искането в жалбата е за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а предявеният против него граждански иск да бъде изцяло уважен.
Частният тъжител поддържа жалбата, както и изложените от повереника доводи, обосноваващи незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт.
Защитникът на подсъдимия оспорва жалбата. Намира изложените в нея аргументи за несъстоятелни, а искането за отмяна на присъдата – за неоснователно. Поддържа, че заключението за недоказаност на обвинението било направено не само въз основа на цитираното от съда правило /действително не ненамерило място в процесуалния ни закон/, а след съвкупен анализ с останалите доказателства по делото, които успешно отхвърлили обвинителната теза. Правото на подсъдимия да дава обяснения не било накърнено, защото той самият се отказал от тази възможност, като изрично заявил отказ да бъде разпитан по делото, поради което пропускът на съда да го прикани към обяснения в последното по делото заседание не можел да се третира като съществено нарушаващ охраняващия правата норматив, още по-малко като обосноваващ отмяна на съдебния акт. Наред с това, доказателствата по делото били обсъдени с оглед тяхното действително съдържание, а то не било различно от това, което възприел и съдът. Искането на защитника е присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият не взема становище по жалбата.
Допълнителни доказателства от въззивния съд не са събирани.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, както и след служебна проверка на същата, констатира следното :
Съдебното производство по делото е образувано по частна тъжба на К.С.Ч., с която той е заявил и поддържал обвинение против А.С.М. за престъпление, извършено на 18.10.2018 година в гр.******. Съгласно описаното в тъжбата, престъпното поведение на М. се изразило в следното: Около 18,00 часа на посочената дата Ч. ***, в близост до стопанисван от него търговски обект, покрай който минал подсъдимият с лек автомобил, чийто водач бил; последният спрял автомобила на улицата и през отворения му прозорец се обърнал към Ч. с думите: „***** , *******“, показал **** ******, а след това продължил пътя си. Изречените думи били чути от вървящия по улицата свидетел М. Д., с когото тъжителят разговарял около пет минути след отпътуването на М.; когато срещата между Ч. и Д. приключила, а свидетелят се отправи към дома си, подсъдимият се върнал отново с колата си и пак спрял до мястото, на което се намирал тъжителят, когото нарекъл „*******“, отново показал ****** ****** и продължил. Така представеното в тъжбата описание на престъпното поведение е било квалифицирано от самия тъжител като престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, за което той е претендирал М. да бъде предаден на съд. Тази правна квалификация, както и предложеното в тъжбата обобщение на изреченото и извършеното от дееца, са били изцяло възприети от първоинстанционния съд, който в постановеното на 31.12.2018 година определение по чл.252 ал.4 от НПК /въпреки законодателната промяна с ДВ бр.44/2018 г., съгласно която актът на съдията-докладчик следва да бъде разпореждане/ е предал М. на съд за това, че: “На 18.10.2018 година в гр.******* казал нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч., като в негово присъствие му казал „*****, ****, *****“ и извършил нещо унизително за честта и достойнството му, като в негово присъствие му показал ***** ******* и обидата е нанесена публично /на улицата и в присъствието на минувача М. А. Д./ - престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК“. Така направената от съда правна оценка на престъпното поведение очевидно не е съответствала на представената в тъжбата фактическа картина, защото тя не отчита, както това, че съдията-докладчик е длъжен да направи собствен анализ на изложените от тъжителя факти и въз основа на тях да квалифицира поддържаното противоправно поведение по съответния текст от наказателния закон, така и това, че в случая предмет на тъжбата е било не едно, а две отделни деяния, макар те, според изложението, да са били извършени в относително кратък времеви отрязък. В този смисъл, на първо място, съдията-докладчик не е следвало да „копира“ в своя акт /на практика разпореждане/ предложеното в абзац втори от тъжбата „обобщаващо“ фактическо обвинение, а се е налагало да формира свои изводи за него, базирани на ясните и непоставящи въпроси относно съдържание и хронология обстоятелства от първата част на тъжбата, представляваща всъщност нейната обстоятелствена част и рамкираща както предмета на доказване, така и фактическия обем, обосноваващ правната оценка на описаното поведение. А това описание безспорно в случая сочи, че то съдържа в себе си две отделни престъпни прояви, които са били извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което второто се е явило продължение на предходното от обективна и субективна страна, а двете осъществяват състав на едно и също престъпление. Следователно фактите в тъжбата са сочели на извод за поддържано от частния тъжител продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, без да са налице ограниченията, визирани в ал.6 от същата разпоредба. Очевидно тази изводима от описаното в обстоятелствената част квалификация е убягнала от вниманието както на обвинението, което всъщност не е и длъжно да предлага такава, така и от това на съдията-докладчик, който нито словно, нито текстово е свързал престъплението, за което е предал подсъдимия на съд, с дефинираните в общата част на НК правила за продължаваната престъпна дейност. Този пропуск не е бил отстранен и в хода на съдебното следствие – било по инициатива на частното обвинение, било по служебен път от съда и така несъответствието между фактически изложеното и правно оценено обвинение е бил възпроизведен и в постановения съдебен акт, диспозитивната част на който резонно поставя въпроса – за кое именно от двете описани в тъжбата деяния подсъдимият М. е бил признат за невиновен. Нарушението е съществено, защото то е ограничило правото на частния тъжител да получи отговор на визираните в чл.301 от НПК въпроси по отношение на всяко едно деяние, за което е сезирал съда и за което е претендирал ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. От друга страна, съдържанието на тъжбата, което съдът накратко се е опитал да възпроизведе в своите мотиви съвсем не е съответствало на това, което действително е било записано в сезиращия съда документ, което пък поставя въпроса дали съдът е формирал изобщо воля и решение по всички заявени от тъжителя обстоятелства или пък така се е отклонил от тях, че съществено е застрашил както доказателствената дейност, така и процеса на изграждане на вътрешното убеждение. Всъщност съобразителната част от съдебния акт е така лаконична и пестелива откъм фактически заключения и доказателствен анализ, че препратката към римски сентенции и към практиката на съдебния състав по проблематиката „един свидетел“ е незначителен недостатък на фона на отсъстващата задълбоченост, заместена с неуместни квалификации на сложилите се между страните отношения и немотивираните, а само декларирани „сериозни съмнения“ за действителното осъществяване на твърдените в тъжбата факти. Освен това, съдът сам е отрекъл споменатото няколко пъти правило за „единствения свидетел“, отбелязвайки, че дори при игнориране на показанията на свидетелката А. М. /***** на подсъдимия/, защитната теза се доказва от показанията на свидетеля К., което логично поставя въпроса – защо един свидетел на защитата се приема за достатъчен да подкрепи дадена теза, а този на обвинението е неспособен да стори това. Тази логическа безизходица, в който съдът сам се е поставил, в съчетание с посочената вече пестеливост на приложените към присъдата съображения, не дава възможност на настоящия съд, а вероятно и на страните, да разбере от какви точно мотиви е било продиктувано решението за постановяване на оправдателния съдебен акт.
Предвид изложеното, поддържаният в жалбата довод, касаещ нарушаването на правата на частния тъжител и наличието на съществени процесуални пороци в атакувания акт, се явява основателен, макар и не по съображенията, които повереникът излага. Тези съображения визират пропуски, които виззивният съд би могъл да отстрани, към което обаче не се пристъпи, поради неотстранимия недостатък, допуснат в действията на съдията-докладчик по предаване на подсъдимия на съд. Описаното по-горе несъответствие между обстоятелствената част на тъжбата и направената в първата фаза на съдебното производство правна оценка на инкорпорираното в тъжбата престъпно поведение е нарушение, което може да бъде коригирано единствено от първоинстанционния съд, а това налага присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато на този съд за ново разглеждане от стадия на подготовката на съдебното заседание по реда на чл.252 от НПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Присъда № 27 от 14.03.2019 г., постановена по НЧХД № 1742/2018 година по
описа на Районен съд-Хасково.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Хасково за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на
подготовката на съдебното заседание и предаване на подсъдимия на съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.