№ 619
гр. Пловдив , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Виолина И. Шивачева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330200573 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-015205/12.01.2021г. на
Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
което на Н. П. П., ЕГН: **********, от гр.Пловдив, ул.“З.“ № ** на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Жалбоподателят, в жалбата си, в писмени бележки и в съдебно заседание
чрез процесуалния му представител, оспорва изложената в наказателното
постановление /НП/ фактическа обстановка и излага доводи за
незаконосъбразно и неправилно НП, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Прави искане за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна –ОДМВР – Пловдив, Сектор „ПП”, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено
становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за
1
потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира
намаляването му до нормативно определения минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 27.12.2020 г. св.А. И. В. и св.Й. П. И., двамата на длъжност „******“ в
Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив при извършване на пътен контрол на
кръстовището на бул.“Копривщица“ и бул.“Марица“, в близост до Гребния
канал, забелязали идващ от бул.“Марица“ лек автомобил „Мерцедес Ц 220
ЦДИ“ с рег.№ ***** При наближаване на кръстовището автомобилът рязко
променил посоката си на движение и продължил в посока Гребния канал.
Това се сторило съмнително на полицейските служители, които последвали
лекия автомобил. За около двеста метра изгубили от поглед следвания от тях
лек автомобил. На ул.“Рая“, Гребен канал, на входа на стадион „Пловдив“
забелязали МПС паркирано в близост до тротоара, като до него стояли
жалбоподателя и св.К.Н.Н. След като се представил, св.В. попитал кой от
двамата е управлявал лекия автомобил. Жалбоподателят отговорил, че той е
управлявал процесното МПС. След проверка на документите за самоличност
и проверка за собствеността на превозното средство, жалбоподателят бил
поканен да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози. П. отказал да бъде тестван с техническо
средство DRUG CHECK 3000 ARNK-0961 за употреба на наркотични
вещества или техните аналози, за което му бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение бланков № 787824/27.12.2020 г. Издаден му
бил талон за медицинско изследване № 088806/27.12.2020 г. и 8бр. стикери
към него.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 20-1030-015205/12.01.2021г., с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан
2
актосъставителя А. И. В., който потвърждава авторството на съставения от
него акт. От показанията му се установява, че при извършван пътен контрол
на кръстовището между бул.“Копривщица“ и бул.“Марица“ забелязали лек
автомобил, който идвал от бул.“Марица“ и се насочил да извършва ляв завой,
посока юг. На около 100 метра от кръстовището лекият автомобил рязко
променил посоката на движение и продължил в посока Гребната база. Това се
сторило съмнително на св.В. и неговия колега, които последвали въпросното
МПС. Свидетелят уточнява, че за около 200 метра изгубил от поглед
следвания автомобил. Забелязал го непосредствено преди стария плаж в ляво,
като автомобилът бил паркиран до тротоара, а на около 5 метра от него
стояли две лица. След като спрял до тях и се представил, св.В. ги попитал кой
е водачът. Свидетелят сочи, че попитаните лица се спогледали и след
известно мълчание, лицето, което било отразено от него като нарушител в
АУАН, заявило, че той управлявал автомобила. След проверка на
документите и извършени справки, лицето, което заявило, че е управлявало
автомобила, отказало да даде проба за употреба на алкохол и наркотици.
Лицата били отведени във Второ РУ на МВР Пловдив, където на П. били
съставени два АУАН за откази да даде проба с технически средства. Издаден
му бил талон за изследване на кръв. За да установят мястото, където бил
паркиран лекия автомобил, проверяващите полицейски служители извършили
справка в дежурната на Второ РУ на МВР Пловдив, откъдето им указали
ул.“Рая“. Свидетелят допълва, че задължително извършвали справка за
собствеността на МПС, но не си спомня дали между водача и собственика
имало роднинска връзка.
По делото беше разпитан и свидетеля по акта, присъствал при установяване
на нарушението Й. П. И., който потвърждава положения от него подпис в
акта в качеството му на свидетел очевидец. На въпросната дата заедно със
св.В. упражнявали контрол по безопасност на движението на
бул.“Копривщица“ с кръстовището на бул.“Марица“, в близост до Гребната
база. Полицейските служители се намирали на около 20 метра от
кръстовището, от страната на бул.“Копривщица“, когато забелязали
процесния лек автомобил да се движи по бул.“Марица“, който като наближил
полицейския автомобил навлязъл в посока Гребната база. Свидетелят и
колегата му последвали въпросното МПС. На около 500 метра от
кръстовището забелязали лекия автомобил спрян, а до него стояли две
3
момчета. Свидетелят сочи, че колегата му попитал момчетата кой е
управлявал автомобила, като конкретизира, че двамата били извън МПС.
Няма спомен дали само единият или и двамата са твърдели кой е водачът на
автомобила. Момчето, което казало, че то е водач на въпросното МПС било
поканено да бъде тествано с техническо средство за употреба на алкохол.
След отказ от негова страна, същият бил поканен да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, но момчето отново
отказало. За двата отказа били съставени два АУАН и два броя талони за
изследване. По спомен на свидетеля, на място установили собствеността на
автомобила.
В качеството на свидетел беше разпитано и воденото от представителя на
жалбоподателя лице, а именно К.Н.Н. от чийто показания се установява, че на
процесната дата били заедно с жалбоподателя. Свидетелят твърди, че той
управлявал процесния лек автомобил, когато видели полицейските
служители. Движели се по бул.“Марица“, когато пуснал ляв мигач и в същото
време видял полицаите. Уплашил се защото нямал шофьорска книжка и
затова паркирал колата зад стадион „Пловдив“. След като полицаите дошли,
поискали от свидетеля книжката му и попитали кой е управлявал автомобила.
Свидетелят сочи, че бил притеснен и не си признал. Полицейските служители
се насочили към жалбоподателя, който отказал тест за алкохол и наркотици.
Свидетелят предполага, че отказът на Н. има за цел да го предпази. Допълва,
че въпросния лек автомобил бил с пет ръчни скорости и се пали с черен ключ.
Не знае на колко километра е автомобила, нито има спомен за
регистрационния му номер. Сочи, че автомобилът е сив, с четири врати. Св.Н.
допълва, че полицаите дошли, след като двамата с Н. тръгнали да се
разхождат по Гребната база и били на 50 до 100 метра от автомобила.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А.В. и Й.И., тъй като
същите са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви вътрешно и
помежду си. Съдът приема, че същите са добросъвестно дадени, тъй като
изхождат от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по
време на изпълнение на служебните им задължения, без каквито и да било
данни за възможна заинтересованост от изхода му или за предходни
отношения с жалбоподателя, поради което умишлено да го уличават в
извършване на процесното нарушение. Те кореспондират и с приетите като
писмени доказателства акт за установяване на административно нарушение и
4
талон за медицинско изследване.
От друга страна показанията на свидетеля К. Н., изхождат от лице, приятел
на жалбоподателя, поради което заинтересован от изхода на делото, като и се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, в
частност от непротиворечивите и еднопосочни показания на свидетелите В. и
И.. Съдът не дава вяра на показанията на св.Н. в частта, в която твърди, че той
е управлявал автомобила, както и в частта, в която сочи къде са се намирали
двамата с жалбоподателя при пристигането на полицейските служители. И
актосъставителя, и св.И. с категоричност сочат, че лицето, отразено в акта и
НП като нарушител е заявило, че е управлявало процесното МПС. И двамата
свидетели сочат в противоречие на изложеното от св.Н., че до паркирания
автомобил стоели две лица, като актосъставителя уточнява, че разстоянието
между МПС и двете лица е било около пет метра. В тези части показанията на
св.Н. остават изолирани и неподкрепени от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и будят у съда съмнение, като следва да се преценяват
през призмата на това, че свидетелят се намира в приятелски отношения с
жалбоподателя и желае да му помогне в конкретната ситуация. Този факт, на
фона на установеното противоречие в неговите показания с тези на другите
двама свидетели, които съдът кредитира изцяло по изложените по-горе
съображения, обосновават извода за наличие на предубеденост и създават
впечатление за недостоверно пресъздаване на ситуацията, с оглед изграждане
защитна версия за жалбоподателя и дадени за неговото оневиняване.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган следва от така
представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Зам.министъра на
вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е
издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и
ал.2 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля,
присъствал на проверката, предявен е по надлежния ред на жалбоподателя,
подписал го е и е получил препис от него. Талонът за медицинско изследване
5
на кръвта е издаден в присъствието на жалбоподателя, същият го е подписал
и получил, което е удостоверено също по надлежния ред с подписа му. АУАН
и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и
точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които са били извършени и законовите разпоредби,
които са нарушени. В тази връзка не се споделя оплакването на
жалбоподателя, че мястото на нарушението не е индивидуализирано
правилно. Полицейската проверката е била извършена в непосредствена
близост до паркирания лек автомобил, до който са се намирали
жалбоподателя и св.Н. и където П. е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и техните аналози. Именно това е и мястото на
нарушението, локализирано след направена справка в дежурната на Второ РУ
при ОД на МВР Пловдив, в каквато насока са показанията на
актосъставителя и св.И.. Както се посочи по-горе твърдението на св.Н.
относно мястото на проверката остана неподкрепено от останалите
доказателства по делото. Ето защо съдът счита, че посоченото в акта и НП
място на нарушението е коректно, непротиворечиво, ясно и конкретно
отразено. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като
при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания
доказателствен материал, съдът приема, че констатациите в АУАН и НП
съответстват на действителното положение и с поведението си на процесната
дата, час и място жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е отказал да му
бъде извършен тест с техническо средство DRUG CHECK 3000 ARNK-0961
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП /която представлява едновременно
състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на
предвиденото в хипотезиса й наказание/ предвижда наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. за водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършен
6
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и
възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на
същия, както и показанията на ангажирания от негова страна свидетел не са
годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН,
респ. да опровергаят неговата доказателствена сила. Неподкрепено от
приобщените по делото доказателства и в този смисъл недоказано остана
твърдението, че не П., а неговия приятел св.Н. е управлявал процесния лек
автомобил. Такива фактически обстоятелства не са били изложени пред
полицейските служители в нито един момент от проверката нито от единия,
нито от другия от проверените лица. Напротив, именно жалбоподателят
лично и без данни за принуда е заявил, че той е управлявал МПС, т.е. П. е
притежавал качеството „водач“ на лекия автомобил по смисъла на закона, за
което МПС се установи в хода на настоящото производство, че е собственост
на неговата майка. Ето защо съдът намира, че именно посочената в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка отговаря на
действителното фактическо положение, като счита възражението на
жалбоподателя за защитна теза с цел да се избегне вменената му
административнонаказателната отговорност.
Като водач на МПС П. се явява и годен субект на нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, като за отказът му да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества и техните аналози, правилно е бил
санкциониран с кумулативно наложени наказания на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
моторното превозно средство за срок от 24 месеца. Същите са определени в
размерите, посочени от закона, поради което не подлежат на изменение при
съдебния контрол.
Случаят не е маловажен с оглед засегнатите обществени отношения и
опитът на жалбоподателя да се представи като пътник, не като водач на
автомобила, тъй като с отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества биха могли да останат неизяснени обстоятелствата,
при които автомобилът е бил управляван към момента на започване на
проверката, като състоянието на водача и др. От значение за преценката за
липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН е и установените от
намиращата се по преписката справка за нарушител/водач и други нарушения
7
на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление.
Предвид това и гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
015205/12.01.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Н. П. П., ЕГН: **********, от гр.Пловдив,
ул.“З.“ № ** на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8