№ 788
гр. Б., 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С.А АНГ. И.А
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от С.А АНГ. И.А Административно наказателно
дело № 20232120202566 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на Р. В. Р. с ЕГН:**********,
депозирана чрез адв.А. А., със съдебен адрес: гр.Б., ул...., срещу Наказателно постановление
№ 21-0769-003704/19.10.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Б.,
с което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
били допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Изтъква се
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗАНН, поради липса на изложение на фактите по
делото в наказателното постановление. Моли се за отмяна на атакувания акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява а се
представлява от адв.А., който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея, като допълва,
че следва атакуваното наказателно постановление да се отмени, тъй като наказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана с влязъл в сила съдебен акт за
престъпление. Моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт
- Р. Ж., която счита, че жалбата е неоснователна, поради което и пледира за потвърждаване
на НП изцяло. В приложено писмено становище юрк. Ж. развива съображенията си, като
моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на
1
жалбоподателя на 21.06.2021 г., а жалбата е депозирана в рамките на същия ден. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и
основателна, макар по други съображения, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира
за установено следното:
На 29.04.2021 г., около 17:10 часа, жалбоподателят Р., при потегляне с управлявания
от него товарен автомобил „Дачия докер“ с рег.№ ..., в гр.Б., по ул.“С.“ до № ..., ударил
паркирания пред него лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№А8588 НС, в резултат на което
настъпили материални щети и за двата автомобила.
На място бил извикан и пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-
Б., в състава на който влизал младши автоконтрольор С. М.. При пристигането си на място,
св.М. констатирал настъпилото съприкосновение между двете МПС. Жалбоподателят бил
изпробван за употреба на алкохол с дрегер, резултатът на който показал, че в издишания
въздух има 3,29 на хиляда концентрация алкохол в кръвта. За това бил съставен АУАН с
бланков №933372/29.04.2021 г., а впоследствие било образувано ДП, производството по
което приключило с влязло в сила определение на БРС, с което било одобрено постигнатото
между Райнов, от една страна, и неговият защитник и БРП, от друга страна, споразумение.
Едновременнно със съставянето на АУАН с бланков №933372/29.04.2021 г., бил
съставен и АУАН с бланков №933265/29.04.2021 г., с който на Р. било вменено нарушение
на чл.25, ал.1 ЗДвП. Същият бил връчен на жалбоподателя, който получил копие от него без
да впише възражения.
Впоследствие било издадено процесното НП, с което била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, поради което,
на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, му било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, които като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Р. П. - Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР- гр.Б., която към
дата 19.10.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
2
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това обаче, в хода на административнонаказателното производство са
допуснати нарушения на закона.
Съдът намира, че наказателното постановление не е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който, поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба, ако деянието не съставлява
престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която говори за
неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно
сочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. На
първо място се вижда, че при приложението на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не е посочена
хипотезата, която се твърди да е налице. Това не би било съществено нарушение, ако
словесно беше посочено, за коя хипотеза на чл. 179, ал. 1, т. 5 се касае. Това обаче също не е
сторено, като нито една от хипотезите на тази разпоредба не намира словесно отражение в
постановлението. Напротив, в постановлението е записано, че жалбоподателят извършва
маневра потегляне и така ударил паркираното ППС, която обаче не попада в хипотезите на
чл. 179, ал. 1, т. 5. Не е ясно обаче това потегляне коя от хипотезите на чл. 179, ал. 1, т. 5
покрива. По принцип като най-близка може да се приеме хипотезата за излизане от реда на
паркираните превозни средства. От буквалното тълкуване на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5
следва изводът, че не всяко нарушение на закона, при което се е стигнало до ПТП, се
санкционира по тази разпоредба. Нарушенията там са лимитативно изброени и следва да се
ясно за всеки случай какво се твърди да е извършено. По мнение на съда посочената
неяснота и наличното разминаване пречат на жалбоподателя да разбере какво точно е
вмененото нарушение, като и за съда се създават пречки при очертаване предмета на
3
доказване.
По изложените съображения, обжалваното НП в тази му част следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото, претенцията на Р. за присъждане в негова полза на
направените разноски, се явява основателна и следва да бъде уважена. Съобразно
представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 400 лева за заплатен адвокатски хонорар в пълен
размер.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003704/19.10.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Б., с което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Р. В. Р. с ЕГН:... е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Б. ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Р. с ЕГН:... сума в размер на 400
(четиристотин) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение
на адвокат.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Б. в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4