РЕШЕНИЕ
№ 347 т.ІV
гр. Троян, 15.12.2010 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
ЮТЕРОВА
Съдебни заседатели:.....................................
Членове:.....................................
при секретаря М.С. и в присъствието на
прокурора ...……………................... като разгледа докладваното от съдията -
Ютерова гр. дело № 81 по описа за 2010 год., и за да се произнесе
- съобрази:
Й.Ц.Ш., Х.Ц.К. и Й.Ц.П., М.И.Д.,
Ц.М.Д.,*** и П.М.Х. *** са предявили чрез своя пълномощник адв. С.С. от ЛАК
против Д.Ц.Д., Н.Ц.Д., В.Ц. *** и Н.П.С. *** два обективно съединени искове с
правно основание чл. 53 ал. ІІ от ЗКИР и чл. 537 ал. ІІ от ГПК. Ищците твърдят
в исковата си молба, че заедно с ответниците са наследници на Ц.М.Д.,***,
починал на 12.06.1958 г. Наследодателя им е притежавал овощна градина с площ
5,500 дка, осма категория, находяща се в землището на гр. Троян, мах. Дрянска,
при граници: Банчо Христов, път и Петър Станев, който имот е възстановен на
наследниците на Д. с решение № 19563 от 04.10.2007 г. на ОСЗГ – гр. Троян.
Процесния имот не е отразен в кад. карта и кад. регистри на гр. Троян и след
извършена процедура по попълване на картата с имота, СГКК – Ловеч е направила
отказ, тъй като е констатирано, че е налице спор за материално право. За
установяване на обстоятелствата по предявения иск ищците са ангажирали гласни и
писмени доказателства и чрез своя пълномощник адвокат С. молят съда да уважи
изцяло исковата им претенция, ведно със законните последици.
По реда на чл. 131 от ГПК на
ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен
срок ответниците Н.Д., В.С. и Н.С. са представили писмен отговор, с който са
изразили становище относно допустимостта и основателността на исковата
претенция, направили са и доказателствени искания. С отговора си Н.Д. е
направил възражение, първо относно правната квалификация на иска, като е счел,
че предявеният иск е установителен по смисъла на чл. 124 от ГПК и като такъв
следва да бъде приет за недопустим като аргументи ответника, чрез своя
пълномощник адв. Немски е изложил, че за ищците е налице възможност да предявят
осъдителен иск. Искът е счетен за недопустим и на друго основание, а именно
липсва позитивно решение на ОСЗГ или решение за отказ от възстановяване, поради
което се прави извода, че реституцията не е приключила. Направен е извода, че
при това положение липсва право на собственост и на активна правна легитимация
за воденето на настоящия иск. Като алтернатива е изложено ако съда приеме, че е
налице предявен иск по чл. 53 ал. ІІ от ЗКИР да вземе предвид, че
административната процедура по изменение на КККР не е приключила, което също
възпрепятства завеждането на настоящия съдебен спор. Не е налице съставен
констативен акт на место за непълноти и грешки, поради което искът се явява
преждевременно предявен. Цитирана е практика на ВКС, с която ответника Д. се
аргументира, че задължителното условие за предявяване на подобен иск е
легитимирането на ищците като собственици с надлежен документ. Изразено е
становище и по съществото на спора като се счита, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Ответника счита, че имота който притежава в махала
„Дрянска”, заснет като проекто-имот № 73198.124.88 не е земеделска земя, а
застроено дворно място, урбанизирана територия. С отговора си ответника Н.Д. е
направил възражение, че приложените нотариални актове № 115 т. ІІ нот.дело №
507/1990 г. на ТРС и № 15 т.VІІІ, нот. дело № 2555 от
По време на производството е починал ответника Н.Д. и като страни са
конституирани неговите наследници В.Д., Е.Х. и Ц.Д. Ответниците са редовно призовани, в с. з. се
явяват лично. Като пълномощник на Н.С. и В.С. се явява адв. Светослав Иванов от
САК. В.Д., Е.Х. и Ц.Д. също са представлявани в процеса от пълномощника си адв.
Красимир Немски от ЛАК
От приложени писмени доказателства: удостоверение за наследници № 040692 от 21.02.2007 г., нотариален акт № 24
т.ІІІ н.д. № 1042 от
Страните по настоящето дело са законни наследници на Ц.М.Д.,***, починал на
12.06.1958 г.
С решение № 19563 от 04.10.2007 г. на ОСЗГ – Троян на наследниците на Ц.М.Д.
е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на овощна градина с площ 5,500 дка, осма категория, находяща се
в землището на гр. Троян, м. Дрянска, при граници: Банчо Христов, път и Петър
Станев.
Твърди се от ищците, че правото на собственост върху описаната земя се
доказва с представеното публично завещание от 09.03.1917 г.
През
Предвид изложените обстоятелства в исковата претенция, че действително
между наследниците на Ц.Д. е налице спор за материално право по делото са
приложени писмени доказателства. Ответника Н.Д. е оградил част от спорния имот
с площ около 1,200 дка, в която попада една от плевните, изградени преди повече
от 100 години и е построил в него къща. През
Ответницата В.С. е призната за собственик на дворно място от около
Като доказателство по делото е приложено решение на ПК – гр. Троян № 10526
от 25.04.1995 г., с което на Д.Ц. Д. е възстановено правото на собственост
върху овощна градина с площ 1,000 дка, находяща се в м. Дрянското от землището
на гр. Троян, при граници: Минко Ц. Д., Н. Ц. Д. и н-ци Минко Д. Д., както и
овощна градина с площ 0,800 дка, находяща се в същата местност, при граници: Н.
Ц. Д., В.С., н-ци Минко В. и път. По решението е приложена и цялата преписка,
от която е видно, че ответницата Дрянска се легитимира като собственик върху
тези два имота с клетвена декларация.
Един от наследниците на Ц.Д. – Минко Д. също е признат за собственик на
дворно място, с площ около
В хода на делото беше установено, че в СГКК- Ловеч е
постъпило заявление от В.Ц.С. с вх. № 94-16357/05.11.2009г. за отразяване на част от процесния имот в
КККР на гр. Троян. Въпреки, че е бил налице спор за материално право към
тази дата, известен на службата, Началникът на СГКК е издал заповед
№ КД-14-11-181/11.05.2010 г.,
с
която е одобрил изменение на кадастралната карта. За издаването на тази заповед е съставен акт
за непълноти и греши, който не е обявяван на нито една
от страните в настоящия процес, тъй като към този момент
процесният имот попада в поземлен имот № 73198.124.33, който в
кадастралната карта е отразен на неустановен собственик. Съставеният
акт за непълноти и грешки № 13/14.01.2010 г.
е подписан от Община Троян като временно стопанисваща имот №
73198.124.33, от В. и Н. Скокански и от Гица Тончева като
наследник на Тончо Ганков Фурдовски. С цитираната заповед са нанесени нови
поземлени имоти с № 73198.124.86, № 73198.124.87, № 73198.124.86.1, № 73198.124.87.1, №
73198.124.87.2, № 73198.124.87.3. и всички тези имоти са записани на неустановен собственик. Променена е границата на
имот № 73198.124.81- собственост на Тончо
Фурдовски и именно с тази заповед е заличен имот № 73198.124.33.
В
производството съда е допуснал гласни доказателства, като на огледа е разпитал
посочените горе свидетели. Свидетелката Б.А.заявява, че знае
процесния имот, тъй като от северозапад същата притежава къща. Процесният имот е бил на Ц.Д. и е с площ
около 5 декара. Свидетелската Акалска посочва границите на място: от запад
граничи с Минко Димитров, от юг – Тончо Фурдовски, изток – път и от север –
Минко Д., Петър Д. известни като Петровци. Къщата която е изградена от
ответницата В.С. се намира в част от процесния имот, ограденото място от Н.Д.
също попада в имота на Ц.Д.. Свидетелката излага, че не знае дали този имот е
внасян в ТКЗС и дали по времето на ТКЗС им е даван за лично ползване. Акалска
заявява, че помни имота от 1951-1952 година и е бил едно цяло място от около 5
декара.
Свидетеля К.Д.е съсед на процесния имот от западната страна, там е имало
ограда между двата имота, която първоначално е била с дървени колове, след
което са поставени циментове колове и бодлива тел. Дядото на свидетеля Д. –
Димитър Д. е брат на наследодателя на страните по делото Ц.Д.. Свидетеля
заявява, че всички имоти са се делили между двамата братя на две. Заявява, че
мястото където се намира в момента на огледа е на Ц.Д.. Показва границите на
процесния имот: юг – Тончо Фурдовски, запад – негов собствен имот до дерето,
изток – път и север - Васил М.
/Петровци/. Старата къщата която е изградена в имота от времето на Ц.Д. е
ползвана от двете му деца Минко и Павли, като Минко е гледал майка си и баща си
и тази къща е останала за него. Около къщата е имало стар дувар. Имота е бил
ограден с жив плет и дървени колове. Къщата на В.С. е строена през 70-те години
и знае, че е в мястото на Ц.Д., като част от ограденото от нея място от юг на
терасата е било на свидетеля и е продадено на С. пред 90-те години. Н.Д. също е
изградил къща в процесния имот, но преди В.С.. Свидетелят Д. твърди, че по
време и след образуване на ТКЗС целият имот се е ползвал общо, местата там са
им давани за частно ползване от кооперацията. Свидетелят посочва двете плевни
от изток и север на старата къща и сушилнята и заявява, че са строени отдавна.
Старата къща, в която е живял дядо Ц.Д. е реставрирана и в момента в нея живее
неговия внук ищеца Ц.Д.. Къщата, двора и плевнята и това, което е било оградено
около тях са били дадени на Минко Д., тъй като той е гледал майка си и баща си
– Ц.Д. и жена му. Наследниците на Ц.Д. са споделяли пред свидетеля Д., че са
правили опити да поделят този имот, но не са се разбрали как да бъде разделен. Н.Д.
има изградена къща в процесният имот, но никой от другите наследници не му е
спорил за това. Процесният имот е с площ от 5,500 декара и винаги е бил на Ц.М.Д., никога не е делен. Имота на Ц.Д.
е бил един – място с къща и бахчия.
Свидетеля К.П.знае процесния имот, тъй като в съседство неговия дядо е имал
имот. Заявява, че познава Ц.М.Д. и неговия брат. Старата къща в имота е била на
Ц.М.Д. и той я оставил на неговите наследници. Свидетеля обяснява, че имота се
е ползвал общо и преди и след образуването на ТКЗС, децата на Д. винаги са се
разбирали по между си и не е имало спорове. Н.Д. е строил къщата си 1973-1974
година, тя е построена в имота на Ц.Д.. П. заявява, че знае за това, тъй като е
карал камъни за строежа. Къщата на В.С. е строена 80-те години, а старата къща
която е от времето на Ц.Д. е прехвърлена на внука му – ищеца Ц.Д., защото му
носи името. Свидетеля посочва границите на процесния имот: изток – стар път, юг
– Тончо Фурдовски, запад – Минко Димитров и северозапад – Бонка Акаласка.
Старите постройки, които се намират в процесния имот къща, две плевни и сушилня
са от времето на Ц.Д.. Свидетелят излага, че общата площ на имота е около 5-6
декара. Имота, който Н.Д. е оградил някога е бил овощна градина, там се намира
и къщата му. Мястото където се намира къщата на В.С. също е било овощна
градина. По времето на ТКЗС цялото това място се е обработвало от синовете и
дъщерите на Ц.Д.. Свидетеля П. пояснява, че процесния имот никога не е влизал в
ТКЗС. След смъртта на Ц.Д. неговите деца са ползвали имота общо. Когато са
строени къщите на Н.Д. и В.С. всички са си помагали и никой не е спорил за
това.
Свидетеля С.С.е ползвал място по постановление през 1980 година, което се
намира в съседство на процесния имот. Заявява, че познава Н.Д., с когото са
били близки и знае, че между братята и сестрите никога не е имало спорове за
процесния имот. Свидетеля заявява, че когато той е започнал да ползва мястото
си, къщите в процесния имот са били изградени.
Свидетеля С.К.е дал показания, че процесното място е на дядо Ц.Д., показва
границите: изток - път, който свързва
махала Дрянска с Конева Могила, има и стар път, който е на
Свидетеля М. М. заявява, че живее в Райковското, познава ответницата В.С.,
която е дъщеря на Ц.Д. и когато е започнала да строи къщата през 1977-1978 го е
викала да й помага. Свидетелят заявява, че тази къща е построена в част от
процесното място, като никой от братята и сестрите не са й спорили при строежа
на къщата. Процесният имот не е имал видими граници, нито е бил ограждан.
Свидетеля В.Д.в съседство е имал собствено място по наследство от неговата
майка, помни процесният имот на Ц.Д. от 1940-1942 година. ТКЗС е образувано
през 1957 година, но този имот никога не е внасян в кооперацията. И по времето
на ТКЗС имота е ползван от наследниците на Ц.Д., те са го ползвали общо не е
имало спорове между тях.
За изясняване на обективната истина по делото съда е допуснал съдебно –
техническа експертиза, по която вещото лице В. Прасадашки след като се е
запознал с доказателствата по делото и извършения оглед на място е констатирал
че площта на така определеният имот е 5,645 декара, като в тази площ влиза само
част от ПИ идентификатор 73198.124.26, която част е
Предвид на тези нови обстоятелства по допълнителното заключение по искане
на ищците съда на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на иска, касаещ
площта и границите на процесния имот, а именно: ОВОЩНА ГРАДИНА от
Допусната е и графологическа експертиза с вещо лице М.К., във връзка с
оспорване истинността на декларация от С.В.Ш., като в заключението е
констатирано, че подписа положен за декларатор е на С.Ш..
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи: Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.
53 ал. ІІ от ЗКИР, който се явява допустим и следва да бъде разгледан по
същество. Между
страните
в настоящето производство, които се явяват наследници на Ц.М.Д. е налице спор
за собственост върху
процесния имот,
който представлява овощна градина с площ 5,500 дка, но включва и дворно място, в което попада жилищна сграда и стопански постройки, изградени от наследодателя
на страните. Предвид на това СГКК- гр.
Ловеч е отказала да извърши заснемане поради спор за материално право, което
е мотивирало ищците да предявят настоящия иск с правно основание чл. 53 ал. ІІ от ЗКИР.
От
приобщените доказателства по делото: показанията на разпитаните по делото
свидетели и извършения оглед на място се установява, че процесния имот съществува в реални граници и в него попада старата къща на наследодателя Д., която в момента владее неговия внук - ищеца Ц.М.Д..
Следва
да се отбележи и факта, че по време на процеса в КККР на гр. Троян е отразен имот с № 73198.124.86 с площ от
По делото безспорно се
установиха реалните граници на имота, предмет на
иска, поради което
са налице и материалните
предпоставки на закона в чл. 53 ал. ІІ от ЗКИР. В този смисъл е
цитирана и практика на ВКС - ако е приключила процедурата по
одобряване на КВС, спорът между страните за местонахождението на един имот, който попада в границите на КВС следва да се реши по
реда на чл. 53 ал. ІІ от ЗКИР. Предвид на тези свои изводи съда намира за неправлни
възраженията, изложени от пълномощниците на ответниците адв. Немски и адв.
Иванов. От доказателствата по делото се установява още, че
ответниците имат съзнанието, че владеят част от общия наследствен имот.
Безспорно се установява, че имота се ползва общо от всички наследници и делба
не е извършвана. Изложеното до тук се потвърждава и от представените като
доказателства декларации от В.С.Ш., Й. Спасова Ш., С.В.Ш. и И. В. Ш..
Ще следва предявения главен иск по чл. 53 ал.
ІІ от ЗКИР изцяло да бъде уважен като основателен и доказан.
Относно предявения
акцесорен иск с правно основание чл. 537 ал. ІІ от ГПК за отмяна на актове № 57
т. І по нот. дело № 33/1983 г. на ТРС и № 140 т. ІІ по нот. дело № 946/1990 г.
и № 24 т. ІІІ по нот. дело № 1042/1990 г. - Неоснователни се явяват претенциите
на ответника Н.Д. /към момента неговите наследници/
относно собствеността на имота, предмет на нотариален акт № 57, том I, нот. дело № 33/1983г. на ТРС, който е констативен за
собственост на недвижим имот, придобит по давност. Съгласно нормата на чл. 5 ал. ІІ
от ЗВСОНИ е недопустимо да се придобиват по давност земеделски имоти за периода
от
Продавачите В.Ц.С. и П.Г.С.не са могли да придобият собствеността чрез нито един
способ върху процесния земеделски имот по надлежен ред. Следователно изтеклата придобивна давност върху
процесния имот до тази дата не може да легитимира ответниците като собственици нито на оригинерно, нито на
деривативно основание.
Предвид на това
ще следва на основание чл. 537 ал. ІІ от ГПК двата констативни акта за
признаване собственост на Н.Д. и В.С., описани горе да бъдат отменени до
частите, които засягат спорния имот, графично отразени по скицата към допълнителната
експертиза. Така предявения иск е акцесорен по отношение на главния и следва
неговата съдба. Съдът намира, че не следва да бъде отменян акта, с който е
материализирана продажбата на имота на В.С. на дъщеря й Н.С., тъй като счита,
че отмяната по чл. 537 ал.ІІ от ГПК касае само охранителни актове, каквито са
констативните, но не и сделки.
В наследствения имот
съществува наследствена жилищна сграда, две плевни и три навеса, построени от Ц.М.Д. преди около 100 години. Тези постройки се
владеят от Ц.М.Д.- син на Минко Ц.Д. и внук на Ц.М.Д., който притежава нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 115, том II издаден по нотариално
дело № 507/1990 г. на Районен съд - Троян с изключение на едната плевня, която попада в ограденото
място от Н.Ц.Д..
В този нотариален акт имотът е описан като дворно място
цялото от около
По реда на чл. 193 от ГПК съда е открил процедура
по оспорване истинността на представените писмени документи: решение № 19563 от
03.06.2010 г. на ОСЗГ, скица от 05.07.2010 г. на СГКК – Ловеч, у-ние на Община
Троян от 06.07.2010 г., декларация от С. Ш. и т. 3 от писмо на Община Троян от
26.07.2010 г., като след извършена проверка по реда на чл. 194 от ГПК признава,
че оспорването не е доказано.
Ще следва на основание чл. 78 ал. І от ГПК ответниците да заплатят
солидарно на всеки един от ищците по 200,83 лева, сторени от тях
съдебно-деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 1 205 лева.
Водим от изложеното съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 53 ал. ІІ от ЗКИР по отношение на Д.Ц.
Д., ЕГН ********** ***, В.И.Д., ЕГН ********** ***, Е.Н.Х., ЕГН ********** ***,
ж. к. Люлин, бл. 120, вх. В, ет. 2, ап. 58, Ц.Н.Д., ЕГН ********** ***, ж. к.
Дружба, бл. 125, вх. А, ет. 2, ап. 8, В.Ц.С., ЕГН ********** ***, мах. Дрянска
и Н.П.С., ЕГН ********** ***, че Х.Ц.К., ЕГН ********** ***, Й.Ц.П., ЕГН **********
*** – ти Троянски полк № 47, Й.Ц.Ш., ЕГН ********** ***, М.И.Д., ЕГН **********,
Ц. Минов Д., ЕГН **********,*** и П.М.Х., ЕГН ********** *** са собственици на
поземлен имот ОВОЩНА ГРАДИНА от
На основание чл. 537 ал. ІІ от ГПК ОТМЕНЯВА нот. акт № 57, т. І по нот.
дело № 33 от
ОСЪЖДА Д.Ц. Дрянска, ЕГН ********** ***, В.И.Д., ЕГН ********** ***, Е.Н.Х.,
ЕГН ********** ***, ж. к. Люлин, бл. 120, вх. В, ет. 2, ап. 58, Ц.Н.Д., ЕГН **********
***, ж. к. Дружба, бл. 125, вх. А, ет. 2, ап. 8, В.Ц.С., ЕГН ********** ***,
мах. Дрянска и Н.П.С. да заплатят солидарно на всеки един от ищците Х.Ц.К., ЕГН
********** ***, Й.Ц.П., ЕГН ********** *** – ти Троянски полк № 47, Й.Ц.Ш., ЕГН
********** ***, М.И.Д., ЕГН **********, Ц. Минов Д., ЕГН **********,*** и П.М.Х.,
ЕГН ******* по 200,83 – двеста лева и 83 стотинки, сторени съдебно-деловодни
разноски, възлизащи общо на 1 205,00 – хиляда двеста и пет лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от деня на съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен съдия: