РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Велико Търново, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - Светлана Иванова
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело № 10 265/2019 година по описа на съда. При
това, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 87/28.02.2019г.,
постановено по АНД № 1970/2018г., с което състав на Районен съд – Велико
Търново е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 48 от
17.09.2018 г., издадено от Кмета на Община Велико Търново, с което на М.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение и на основание чл. 7 от
Наредба № 1 за обществения ред на ОбС - Велико
Търново му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50,00 /петдесет/ лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба, подадена от името на Община
Велико Търново. В същата се навеждат доводи за неправилност на решението на РС
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в
достатъчна степен са изяснени обективните признаци на деянието във връзка с
което е ангажирана административнонаказателна
отговорност на нарушителя, като при съставянето на АУАН и НП не са нарушени
разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка отбелязва, че
при изясняване на фактическата обстановка е следвало да се имат предвид
показанията на свидетелите по делото, които са и актосъставители.
Твърди се, че АУАН е съставен при спъзване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, за което са изложени
подробни доводи в жалбата. По тези съображения иска от касационната инстанция
да отмени решението на РС и потвърди НП. В о.с.з., чрез юк
А.Костова, изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното решение по
мотивите посочи в жалбата.
Ответникът по касационната жалба не се явява и представлява в
о.с.з.. Депозирана е молба, ведно с писмено становище, с които по същество моли
касационната жалба да се остави без уважение, а обжалвано решение на Районен
съд – Велико Търново, като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице
основания за отмяна на съдебния акт. Предлага решението на въззивния
съд да бъде оставено в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила,
т.к. необосноваността на съдебния акт не е касационно основание по смисъла на
чл.348 от НПК., във вр. с чл.63 от ЗАНН. Предвид
това, извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и
т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК. Съдът в качеството на
касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за
установено следното:
Касаторът има качеството на страна, участвала в
производството пред РС, за която съдебното Решение е неблагоприятно. Предвид
това, касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против съдебен
акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
С Решение № 87 от 28.02.2019 г. по НАХД № 1970/2019 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, е отменено Наказателно постановление №
48 от 17.09.2018 г., издадено от Кмета на Община Велико Търново, с което на М.Й.К., за нарушение и на
основание чл. 7 от Наредба № 1 за обществения ред на ОбС
- Велико Търново е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 50,00 /петдесет/ лева.
За да постанови
съдебния си акт, от фактическа страна Великотърновския районен съд е приел за установено, че на
20.07.2018 г., около 21,00 часа, в гр. Велико Търново, ул. "Д.Ч."
до № *, чрез действията си М.Й.К.
предизвикал спрямо Д.Н.Х.скандал, изразяващ се в размяна на обиди, ругатни, с
които си непристойни действия на обществени места нарушил обществения ред и „будил”
явно неуважение към обществото.
При тези фактически установявания, въззивният
съд е изложил мотиви, че наказващият
орган не е отразил пълно и точно самото нарушение
и обстоятелствата, при които е било извършено
то /чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/. За жалбоподателя, а и за решаващият съдебен
състав, не става ясно какво
точно нарушение се твърди да
е осъществил. Не са посочени и описани
действията на К., предизвикали скандала с лицето Д.Х., още повече, че това
следва да са действия, нарушаващи
обществения ред. От друга страна,
съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство
е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал.
3 от ЗАНН. В заключение е отменено
НП като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената
от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото –
писмени и гласни доказателствени средства, събрани по
предвидения процесуален ред на НПК. Изводите му са подчинени на логиката и
причинните връзки между явленията. Решаващият извод на въззивния
съд е правно издържан и се споделя изцяло от касационната инстанция. Поради
изложеното, изводите на РС по фактите и
правото не следва да се преповтарят, по аргумент от чл.221, ал.2, изреч. последно от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният
състав споделя изцяло решаващия извод на въззивния
съд за допуснато в хода на АНП нарушение на чл. 42 т. 4, респективно и на чл.
57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като от съдържанието на АУАН и на НП не става ясно в
какво конкретно се изразява противоправното поведение
на наказаното лице. Доколкото касаторът е санкциониран за това, че е извършил действия,
противоречащи на обществения ред и добрите нрави в обществото, като е
предизвикал скандал с лицето Д.Н.Х.е следвало тези действия да бъдат
конкретизирани. Изискването за описване на всички елементи от състава на
нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е
наказано, съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с
непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.4 чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. За да може наказателното постановление, като
правораздавателен акт, с който се ангажира административно-наказателната
отговорност на едно лице, да предизвика тези последици, същият следва да
отговаря на формалните изисквания на закона, гарантиращи и правото на защита на
наказаното лице.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че настоящата инстанция не споделя аргументите на ВТРС за допуснато
процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН поради това, че АУАН
е съставен при липса на втори свидетел. Според съдържанието на АУАН същият е
съставен в присъствието само на един свидетел – В.К.Г., като за същия е
отбелязано, че е присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, тоест лицето е от категорията на тези свидетели, визирани в ал. 3 на чл. 40 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба - при липса на свидетели, присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като
това изрично се отбелязва в него. Съдът намира, че употребата в закона на
множествено число за свидетели не налага посочването на поне двама, а
предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед преодоляване
на евентуалната необективност при установяването на елементите от състава на
съответното нарушение и доказване на фактическите констатации, описани в акта
при евентуално оспорване на наказателното постановление. Предвид изложените
мотиви, липсата на втори свидетел не може да опорочи акта до степен, която да компроментира прилагането на разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Допусната неточност
от ВТРС обаче не променя правилността на крайния извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
При тези
данни настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението на въззивния
съд. Като е потвърдил отменил НП, РС е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила
от касационната инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 87/28.02.2019 г.,
постановено по АНД № 1970/2018 г. по
описа на РС - Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: