Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 29.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдия Митева АНД № 381 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да
се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.Г.К.
ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, с което на жалбоподателката за
нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5
от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява. Същата е призована на посочения в жалбата
адрес, но не е установена на него. На делото е даден ход в хипотезата на чл.
61, ал. 2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
която констатира, че в административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното:
В процесния случай
административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № * г., Серия Д, бланков № *. АУАН е съставен
от компетентното длъжностно лице в присъствие на един свидетел – А.Д.Д. –
посочен като очевидец и в присъствието на нарушителя. Друг свидетел не е
посочен в АУАН. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал
акта.
Със съставения АУАН, на К.К. е вменено
нарушение, изразяващо се в това, че „На * г. около * часа в гр. Д*, при
излизане от паркинг „*” по ул. „*”, управлява лек автомобил „*” с рег. № *,
като заобикаля два автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и при
разминаване не осигурява странично разстояние и се прохлузва с л. а. марка „*”
с рег. № * и допуска ПТП с материални щети. Напуснато е мястото на ПТП и
автомобилите не са на място”. При така извършеното описание на нарушението,
същото е квалифицирано в АУАН по „чл. 44, ал. 1 от ЗДвП/чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП”.
АУАН е съставен на * г., като в
него е описано деяние от * г. В АУАН има вписан като свидетел-очевидец на
нарушението св. А.Д., като няма посочен друг свидетел.
От събраните по делото
доказателства – показанията на актосъставителя К.К. и св. А.Д. в съдебно
заседание, както и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се
установява, че посочения в АУАН свидетел на нарушението е другият участник в
ПТП – водачът на лек автомобил марка „*” с рег. № *, участвал в ПТП и в
резултат на това - с материални щети.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН законодателят категорично е посочил, че АУАН се съставя в присъствието
на нарушителя и на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При съставянето
на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая
актосъставителят не е очевидец на нарушението, поради което актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това
не е сторено. Липсата на свидетел по акта с оглед обстоятелството, че посоченият за свидетел по акта е участник в ПТП, и като
такъв не може да бъде свидетел по АУАН, води до липса изобщо на свидетел в АУАН, а липсата на свидетел се явява
съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание
за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Липсата на свидетели и съставянето на АУАН при
тези условия представлява грубо нарушение на процесуалните правила. В тази
насока е и константната съдебна практика.
В този смисъл съдът намира, че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени, поради което правото
на защита на нарушителя е нарушено, което води до наличие на основание за
отмяна на атакувания акт.
В т. см. според
съда АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН
процесуални правила и съответно този акт не може да се ползва с установената в
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.
Независимо от изложеното, съдът
намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като
по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът
установи следното:
Въпросът дали НП е
законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това дали са
допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това, дали и доколко те
са пречка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Настоящата
инстанция намира, че ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Доколкото предвид
констатираните съществени процесуални нарушения в съдебното производство
констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. В случая съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е
този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя
и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.
Преди да
издаде процесното НП обаче АНО не е сторил това. От събраните по делото
доказателства не може да се достигне до категоричния извод, че жалбоподателката
е извършила вмененото й нарушение. Съдът намира, че НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания
на актосъставителя К. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а
вписания като свидетел по акта свидетел Д. е участник в ПТП, и като такъв също
не може да бъде свидетел по АУАН, тъй като се явява заинтересован от изхода на
случилото се.
В конкретния случай съдебният
състав стигна до извода, че липсата на незаинтерисовани свидетели на
нарушението, респ. на съставянето на акта, липсата на други писмени
доказателства, вкл. и от разпита на актосъставителя, води до невъзможност
описаното в АУАН административно нарушение да бъде установено и доказано по
безспорен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗДвП „При разминаване
водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да
осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.”.
Видно от разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 /т. 5. (доп. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) който не спазва.....правилата
за разминаване...../ причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”.
С Наказателното постановление жалбоподателката
е санкционирана за това, че на * г. около * часа в гр. Д* по ул. „*” при
излизане от паркинг по ул. „**”, управлява лек автомобил „*” с рег. № *, като
заобикаля два автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и при
разминаване не осигурява странично разстояние и се прохлузва с л. а. с рег. № *
и допуска ПТП с материални щети. Напуснато е мястото на ПТП и автомобилите не
са на място” – нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
В хода на съдебното производство
е установена следната фактическа обстановка:
На процесната дата
актосъставителят К.К. е бил дежурен по КАТ и като такъв получил сигнал от оперативния дежурен за настъпило
ПТП в гр. Д* в района на Дом паметника „*”. Като отишъл на място, св. К. установил два автомобила, който
били изместени на
близкия паркинг. Провел разговор с водачите и
установил, че жалбоподателката е излизала от
паркинга и при маневра разминаване с другия автомобил, не е оставила достатъчно
странично разстояние и го е прохлузила, като е причинила материални щети. Тъй като участниците в ПТП постигнали првидно съгласие,
св. К. напуснал произшествието. На другия ден обаче бил извикан от Началника на
КАТ Добрич, който му разпоредил да обслужи същото ПТП по надлежния ред. Това
станало в сградата на Пътна полиция Добрич, където двамата участници били
пристигнали, след като постигнатото предния ден съгласие за ПТП се развалило.
При така установената фактическа
обстановка от актосъставителя, той образувал административно-наказателната
преписка, като съставил АУАН и на двамата водачи – на К. - за нарушение на чл. 44,
ал. 1 от ЗДвП и на св. Д. – за нарушение на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП.
След анализ на събраните писмени
и гласни доказателства по делото, съдебният състав намира, че вмененото на К.К.
нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи
основателни съмнения в обвинителната теза по следните съображения:
Съдът намира нарушението за недоказано поради липса на
свидетели, установяващи извършването му. Св. Д. е заинтересован от изхода на производството,
доколкото е участник в същото ПТП, вината за което не е изяснена по безспорен
начин. Видно от показанията на св. Д., неговият АУАН е бил анулиран, което още
веднъж поставя под въпрос свидетелката му годност безпристрастно да дава
показания за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Самият актосъставител К.
не е очевидец на вмененото на жалбоподателката нарушение – актосъставителят е
пристигнал на място, след като К. евентуално е допуснала нарушение на ЗДвП и е
предизвикала пътнотранспортно произшествие с материални щети, както и че няма
установени свидетели-очевидци на място на нарушението, изключая другия участник
в ПТП. Не се доказа и конкретно описаното действие – навлизане в лентата за
насрещно движение, разминаване и неосигуряване на достатъчно странично
разстояние между двата автомобила. Констатациите на актосъставителя са
направени от обясненията на водачите, като не е възприел лично дори
обстановката на пътя, при която е настъпило ПТП, защото автомобилите са били
изместени от място на настъпилото ПТП.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление административно-наказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно
наказание, без да е установил по безспорен начин налице ли е извършено
нарушение, респективно – кой е неговия автор.
На следващо място, съдът констатира при извършената от него
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление и друго допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до неговата незаконосъобразност, тъй като в НП са въведени
други фактически обстоятелства, различни от тези, посочени в АУАН, относно
датата и мястото на деяниeтo, а именно - в НП е посочено,
че жалбоподателката е осъществила деянието на *
г. в гр. Д* на ул. „*”
при излизане от паркинг по ул. „*”, а в АУАН - на * г. в гр. Добрич при излизане от
паркинг „*” по ул. „*”
Административно-наказващият орган не разполага с процесуалната възможност да
сочи нови фактически обстоятелства в издаваното НП, непосочени в АУАН, тъй като
това води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл да
упражни правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Датата на осъществяване на
деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на
яснота относно времето на извършването на деянието, при посоченото различие в
АУАН и в НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирано
в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 3 от ЗАНН, което води до нарушение правото
на защита на жалбоподателката. Не би могло да се приеме, че
административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в НП
няма изложени мотиви за това.
Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание.
Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 година на ВКС некоректното
отразяване на времето на извършване на административното нарушение и мястото на
извършване се явява съществено
процесуално нарушение и води до
накърняване правото на защита на санкционирания, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания
административен акт, респективно наказателно постановление.
С оглед всичко изложено, съдът счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
обосновано, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № **г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР - Добрич, с което на К.Г.К. ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 44, ал.
1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, 5. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния
кодекс пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя
Митева/