Присъда по дело №257/2015 на Окръжен съд - Видин

            Делото е образувано  по обвинителен акт на Окръжна  прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против К.И.Т. с ЕГН ********** за това, че на 26.06.2008г. на излизане от Р България през ГКПП- Видин с лек автомобил марка „П.“, модел „..“ с ДК № Е ...... ВМ, лична собственост без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната от Р България в Р Румъния 999,075 грама /деветстотин деветдесет и девет грама и седемдесет и пет милиграма/ високорисково наркотично вещество хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 55% на обща стойност 119889 /сто и деветнадесет хиляди осемстотин осемдесет и девет/ лева, разпределено в два пакета, укрити в резервната гума на автомобила, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 242, ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК; на 26.06.2008г. от гр. Г. Д. до и на ГКПП – Видин без надлежно разрешително държал с цел разпространение 999,075 грама/ деветстотин деветдесет и девет грама и седемдесет и пет милиграма/ високорисково наркотично вещество- хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин- 55% на обща стойност 119889 /сто и деветнадесет хилади осемстотин осемдесет и девет/ лева разпределено в два пакета, укрити в резервната гума на лек автомобил „П.“, модел „....“ с ДК № Е ...... ВМ, лична собственост, което е в особено големи размери – престъпление по чл. 354а ал.2 изр. 2, предл. 3 във вр. с ал.1 изр.1 предл. 4 от НК.          

            Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

            Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат П.П. в с.з. изрази становище, че неговия подзащитен е извършил деянието при смекчаващи обстоятелства, поради което следва да му бъдат определени наказания в минимален размер, като с оглед чл.23, ал.3 от НК не следва да се присъединява наказанието „глоба“ към наложеното най – тежко наказание.

            От доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

            На 26.06.2008г. сутринта, на ГКПП „Ферибооти“ – Видин пристигнал за излизане от страната лек автомобил „П. ...“ с ДК № Е ..... ВМ, управляван от К.И.Т.. Пътник в автомобила бил И.К.Т. – син на подсъдимия. Свидетелите Й.Й. и И.П. – митнически служители в състав на мобилна група на пункта, заедно със свидетелите Ц.Ц. и Б.Г. ***, пристъпили към проверка на автомобила. Запитали пътуващите в него дали пренасят забранени стоки или опасни вещества. Отговора бил отрицателен. Отклонили автомобила за проверка, като при обхода на колата служебното куче реагирало положително на наркотици в областта на задната броня и резервната гума. След сваляне и разклащане на гумата от свидетеля П.,  било установено, че в нея има поставени твърди предмети. Попитали подсъдимия Т. какво има в гумата, на което той отговорил, че нищо не е поставял, но видимо придобил силно изплашен вид. П. разрязал гумата. Свидетелите видели в нея два пакета обвити в бежово тиксо и поставени в прозрачни найлонови пликове. Подсъдимият Т. признал, че всичко това е негово, да не закачат сина му, който само се вози и не знае нищо за пакетите.  Разрязали   един   от   тях   и   при   тестване   с   полеви наркотест намиращото се в пакета светлобежово прахообразно вещество реагирало на хероин. Уведомили разследващия орган от ГПУ – Видин. По време на проверката провели разговор с подсъдимия Т., който признал, че пакетите с хероина му били дадени от чужд гражданин да ги превози до Берлин и че лично той ги укрил в резервната гума. Укриването подсъдимия сторил в селото си  М., Община – Г. Д.. В присъствието на обвиняемия и сина му разследващият орган извършил оглед на местопроизшествие и съставил протокол, с който били иззети двата пакета, обвити в бежово тиксо, претеглени и описани. Бил направен и фотоалбум. На подсъдимия Т. бил съставен акт за установяване на митническо нарушение от 26.06.2008г. С приемо – предавателен протокол И.Г.П.-*** предал на К. А.- дознател в ГПУ Видин лекия автомобил „П. “ с ДК № Е .... ВМ и свидетелство за управление на МПС № ********* на името на С. А. А., описано като видимо неистинско.

            Заключението на назначената по делото физико-химическа експертиза сочи, че нето тегло на пакетите общо е 999,075гр./ обект № 1- 501,129гр. и обект № 2- 497,946гр./ . Измерено и отразено е и брутното тегло на пакетите. Експертизата сочи, че съдържимото на двата пакета с горепосоченото нето тегло е хероин с концентрация на активния компонент- диацетилморфин 55%, еднаква за двата обекта. Съгласно вътрешното и международното законодателство, респ. Списък I на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961г. и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, хероинът е наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с него; забранен е за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

            Съгласно заключението на назначената по делото съдебна фармацевтично-оценителна експертиза, стойността на 999,075 гр. хероин със съдържание на активен компонент диацителморфин 55% възлиза на 119889 лева  /към момента на извършване на деянието/.

            Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза стойността на лекия автомобил „П." с ДК № Е .... ВМ, послужил за превозване на наркотичното вещество, възлиза на 3463 лева /към датата на извършване на деянието/.           

Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите Й.Й., И.П., Ц.Ц. и Б.В.; справка за собственост на МПС от 14.07.2008г. /л.58 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 26.06.2008г., ведно с фотоалбум към него; АУАН от 26.06.2008г.; приемо – предавателен протокол относно свидетелство за управление на МПС и лек автомобил „П.“ /л. 94 от ДП/; опис на техническото състояние на задържан автомобил „П.“ /л.113 от ДП/; заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 22.07.2008г.; заключението на съдебна фармацевтично-оценителна експертиза; заключението на физико-химическа експертиза № 37/17.07.2008г. Няма противоречие между горните доказателства. Свидетелските показания са последователни, кореспондират с останалите по – горе доказателства, събрани са по служба и са безпристрастни.  Гласните доказателства кореспондират с писмените и помежду си, поради което Съда ги кредитира.

Обясненията на подсъдимия Т. дадени на ДП пред съдия и инкорпорирани надлежно в доказателствения материал по делото, са в унисон с останалите доказателства и напълно потвърждават горната фактическа обстановка. Поради това Съдът ги кредитира.

            От установената фактическа обстановка са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимият К.И.Т. е осъществил състава на чл. 242, ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимия Т., без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната 999,075 грама високорисково наркотично вещество хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 55% на обща стойност 119889 лева, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини.  От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от действията на дееца преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. Т. се е снабдил с процесното наркотично вещество, укрил го е в резервната гума на автомобила си и е направил опит да го пренес през границата на Р България. Подсъдимият е съзнавал ясно действията си и тяхната нередност. 

            За престъпление по чл. 242, ал.2 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 до 15 години и глоба от 100000 до 200000 лева. Т. не е осъждан, с обясненията си е съдействал за изясняване на обективната истина по делото, съжалил е за деянието си и се е разкаял. Тези обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Деянието е във фазата на опит, и макар да е останало недовършено по причини извън дееца, не са настъпили общественоопасните последици. Налице е и отдалеченост по време на извършеното деяние. От друга страна обществената опасност на деянието, в сравнение с други от същия вид, не следва да бъде занижавана, предвид количеството и високата стойност на предмета на престъплението. Не следва да бъде преценена като занижена и обществената опасност на дееца, който не е спазил процесуалните си задължения, но се е укрил. Като държи сметка за горното и като съобразява чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че следва да намери приложение и чл.58, ал.1, б. “а“ във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, респ. наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано като му се наложи законопредвиденото такова- „лишаване от свобода“, но под най-ниския предел, респ. за срок от 5 години, което да бъде изтърпяно в затвор, съобразно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, при първоначален „строг” режим, съобразно чл.62, т.2 от ЗИНЗС. Не следва да се налага кумулативно предвиденото по – леко наказание „глоба“, предвид и на обстоятелството, че по последни данни подсъдимия е безработен, и няма данни за негови доходи и имущество. Размера на наказанието „лишаване от свобода“ изключва приложението на института на „условно осъждане“.

            От установената фактическа обстановка са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимият К.И.Т. е осъществил и състава на чл. 354а ал.2 изр. 2, предл. 3 във вр. с ал.1 изр.1 предл. 4 от НК. От обективна страна, подсъдимия подсъдимият Т., без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение висикорисково наркотично вещество хероин с общо нето тегло 999,075 грама, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 55%, на обща стойност 119889, което е в особено големи размери. Подсъдимият Т.,*** Д. до и на ГКПП Видин е държал процесния хеорин, т.е. имали е фактическа власт върху наркотика и възможност да се разпореди с него. Голамото количесто на процесното високорисково наркотично вещество, изключва хитотезата „за лична употреба”, но обуславя възможност за разпределение на веществото в голям брой дози за еднократна употреба, респ. за неговото разпространение. Минималната работна заплата за Р. България към 26.06.2008г. е 220 лева, определена с ПМС №1/11.01.2008г. Стойността на предмета на престъплението е 119889 лева лева, т.е. надхвърля 140 пъти /в частност около 545 пъти/ установената в страната минимална работна заплата, което е чувствително над долната граница на съставомерния признак „особено големи размери”, установена с т.р. № 1/1998г. на ОСНК. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от действията на дееца преди, по време и след извършване на изпълнителното деяние. Т. се е снабдил с процесното наркотично вещество, укрил в резервната гума на автомобила си, респ. наркотика е бил в неговата фактическа власт с възможност да се разпореди с него. Когато бил разобличен, Т. изразил реакция на силно притеснение. Подсъдимият е съзнавал ясно естеството и количеството на процесното вещество, действията си и тяхната нередност. 

            За престъпление по чл.354а, ал.2, изр.ІІ-ро, предл.ІІІ-то във  вр. с ал.1, предл.ІV-то от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 5 до 15 години и „глоба” от 20000 до 100000 лева. Подсъдимия Т. не е осъждан, с обясненията си е съдействал за изясняване на обективната истина по делото, съжалил е за деянието си и се е разкаял. Тези обстоятелства са смекчаващи отговорността му. От друга страна обществената опасност на деянието в сравнение с други от същия вид не следва да бъде занижавана, предвид стойност на предмета на престъплението – чувствително над долната граница на съставомерния признак „особено големи размери”, установена с т.р. № 1/1998г. на ОСНК. Не следва да бъде преценена и като занижена обществената опасност на дееца, който не е спазил процесуалните си задължения, но се е укрил. В крайна сметка и съобразно чл.54 и 36 от НК санкцията на подсъдимия следва да бъде индивидуализирана, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и с оглед отдалечеността по време на извършеното деяние. При това положение, на подсъдимия Т. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, в минимален размер, респ. за срок от 5 години, което да бъде изтърпяно в затвор, съобразно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, при първоначален „строг” режим, съобразно чл.62, т.2 от ЗИНЗС и „глоба” в размер на 20000 лева. Размера на наказанието „лишаване от свобода“ изключва приложението на института на „условно осъждане“.              

            Двете престъпления Т. е извършил в реална съвкупност, поради което и на  основание чл. 23, ал.1 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено, едно, най-тежкото от определените за всяко престъпление наказания, а именно, „лишаване от свобода”, за срок от 5 години, което да бъде изтърпяно в затвор, съобразно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, при първоначален „строг” режим, съобразно чл.62, т.2 от ЗИНЗС и „глоба” в размер на 20000 лева.

             Тезата на защитата, че не следва да се присъединява наказанието глоба към наказанието „лишаване от свобода“, с оглед чл.23, ал.3 от НК, е неоснователна, тъй като посочената разпоредба не регламентира такава възможност. 

              На основание чл. 242, ал.7 и чл. 354а, ал.6 от НК, следва да бъде отнет в полза на Държавата предмета на престъпленията – високорисково наркотично вещество хероин с общо нето тегло 999,075 грама. – предаден на съхранение в ЦМУ – София, с протокол № 12874 от 24.07.2008г.

             На основание чл.242, ал.8 и чл. 354а, ал.6 от НК, следва да бъде отнет в полза на Държавата лек автомобил марка „П.модел „...“ с ДК № Е .... ВМ, ведно с контактен ключ, на съхранение в ГПУ – Видин. МПС е собственост на дееца, стойността му е много по – ниска от стойността на предмета на престъплението и в крайна сметка от тежестта на престъпленията.

             Свидетелство за управление на МПС № ********* на името на С. А. А., иззето като веществено доказателство да се изиска от ГПУ – Видин за прилагане и оставане към делото, с оглед чл.112, ал.4 от НПК.           

            Водим от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: