Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 04.02.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора К., като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело 5 981/19
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.2 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв.
Ищецът М.С.С. твърди в исковата си молба, че на 05.09.2018 г. е
задържан за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 321 от НК.
Изложени са твърдения, че на следващия ден е привлечен като обвиняем затова, че
в периода от месец януари 2009 г. – 05.09.2018 г. на територията на страната и
чужбина е участвал в ОПГ – структурирано тайно сдружение на повече от три лица,
с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно такива по чл.
234 от НК, чл. 253 от НК, чл. 255 от НК и по чл. 256 от НК, като групата е създадена
с користна цел – престъпление по чл. 321 ал.3 вр. ал.
2 от НК. Срещу ищеца били повдигнати и други обвинения за престъпление по чл.
256 ал.1 вр. с ал. 1 на чл. 26 от НК, чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 и т.6 вр. с чл. 26
ал.1 от НК. С постановление от 06.09.2018 г. на Специализираната прокуратура
бил задържан за срок от 72 часа, а на 08.08.2018 г. СпП подала в СпНС искане за
вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца.
Въз основа на искането било образувано нчхд 2842/2018
г. по описа на СпНС. В проведеното, на същия ден,
съдебно заседание съдът определил спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане
под стража“. В мотивите на съдебния акт било посочено, че е налице обосновано
предположение за извършено тежко умишлено престъпление, както и опасност
обвиняемият да извърши друго престъпление. Определението на СпНС
било потвърдено от АСпНС на 18.09.2018 г.
В исковата молба се
твърди, че на 19.09.2018 г. ищецът започнал да се оплаква от главоболие, което
прераснало в безапетитие, потиснатост, безпокойство и болки в ставите. На
25.10.2018 г. по време на стоматологична интервенция получил транзиторна исхемична мозъчна
атака като диагнозата била потвърдена след извършен преглед и МРТ изследване
респ. престой в неврологичното отделение на МВР – болница. Изложени са
твърдения, че ищецът, въпреки неутрализирането на най-животозастрашаващите
последици, продължил да страда от частична пареза на
левите крайници, затруднени движения. Имал постоянна нужда от асистент и
необходимост от активна двигателна рехабилитация. Изложени са твърдения, че
заболяването „мозъчен инсулт“ е с хроничен и рецидивиращ характер като
провеждането на рехабилитация съставлява необходима превенция, но
неврологичното отделение на СБАЛЛАС – ЦЗ не разполагал с възможност такава да
се провежда.
На 27.11.2018 г. било подадено искане по чл. 65 ал.1 от НПК до СпНС за изменение на мярката за неотклонение в
по-лека, което било обусловено с твърденията за липса на обосновано подозрение
за извършени престъпления и влошеното здравословно състояние на ищеца респ.
несъвместимостта на диагнозата с престой в ареста. По повод искането било
образувано чнд 4072/2018 г. като в съдебното
заседание, проведено на 03.12.2018 г. ищецът бил въведен в залата на инвалидна
количка. Твърди се, че първоинстанционният съд
изложил съображения, че е налице обосновано предположение за извършено тежко
умишлено престъпление, подкрепено от събрания до момента доказателствен
материал, както и че в случая не е налице опасност ищеца да се укрие, поради
наличие на постоянен адрес, но приел, че е налице опасност обвиняемият да
извърши друго престъпление.
Определението било обжалвано пред АпСпНС,
където се провело съдебно заседание на 11.12.2018 г. На сочената дата съдът
допуснал съдебно-медицинска експертиза, която установила, че ищецът страда от
мозъчно-съдова болест и се нуждае от активна рехабилитация, съчетана с
медикаментозно лечение. Вещите лица посочили, че същият не може да се лекува в
условията на ареста и СБАЛЛАС, поради липса на неврологично отделение и лекари
специалисти по този профил. Твърди се, че АпСпНС
оставил в сила определението на СпНС, приемайки, че е
налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъпленията,
предмет на повдигнатото му обвинение респ. че е налице опасност същият да
извърши друго престъпление, което произтича от естеството на воденото
наказателно производство и спецификата на твърдяната за осъществяване престъпна
дейност. В съдебния акт било посочено, че констатираните заболявания могат да
се лекуват в МВР болница.
Изложени са твърдения, че през март 2019 г. адвокатът на
ищеца подал до СпНС отново искане за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“ като било образувано чнд 1013/2019 г. по описа на СпНС,
а в съдебното заседание, проведено на 18.03.2019 г. с определение съдът изменил
мярката за неотклонение в „парична гаранция“ в размер на 500 000 лв. Съдът
подчертал, че ищецът е неосъждан, по отношение на него не били констатирани
прояви, които да го охарактеризират като личност с висока обществена опасност и
като лице, което може да извърши престъпление. Подчертана била и нуждата от
активна двигателна рехабилитация респ. невъзможността да се лекува в условията
на ареста. По протест на П.било образувано внчд
133/2019 г. по описа на АпСпНС като с определение от
26.03.2019 г. определението на СпНС било отменено
като било прието, че въпреки постоянния адрес на ищеца и липсата на осъждане,
опасността да извърши други престъпления не е отпаднала, изхождайки от
спецификите на твърденията за осъществяваната престъпна деятелност.
При тези фактически твърдения, в исковата молба са
наведени подробни доводи за нарушения на чл. 5 §2, §3 и §4 от ЕКПЧОС,
обосновани с механичните потвърждавания на задържането от всички съдебни
инстанции, без да се преценяват аргументите на ищеца, което създало у него
чувство на безпомощност и обреченост, придружено от липса на доверие в
националните правни институции. Сочи се, че фрагментарния и формален подход на
съдебните власти по отношение на жалбите на ищеца му причинила загуба на
самоувереност и наранявали неговото самочувствие като това създавало
впечатление, че властите са незаинтересувани от неговите човешки права. Ищецът
мотивира правен интерес от иска за обезщетение на неимуществени вреди,
предизвикани от чувството му на безнадеждност, фрустрация
и силен психологически стрес, които оценява на 30 000 лв. Претендира се
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда. Заявява и
претенция за сторени съдебни разноски.
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител – прокурор К.К.
оспорва иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл.
131 от ГПК, в който са развити подробни съображения за неговата неоснователност.
Ответникът – Специализиран наказателен съд,
чрез председателя си – съдия М.Р., оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са изложени съображения досежно неговата неоснователност. Навежда се възражение за
липса на пасивна легитимация.
Ответникът – Апелативен специализиран наказателен съд,
редовно уведомен, не заявява становище в срока по чл. 131 от ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Е.Н..
Възраженията на П.на РБ се поддържат в открито съдебно
заседание от прокурор С.респ. прокурор К..
Останалите сочени ответници не
изпращат процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните
и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена заповед за задържане на лице от
05.09.2018 г. на МВР, от която се установява, че М.С.С.
е задържан за срок до 24 часа.
По делото е представено постановление за привличане на
обвиняем от 06.09.2018 г. по пр.пр. 1140/2018 г. по
описа на СпП, от което се установява, че на сочената
дата М.С.С. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 321 ал.3 вр. ал.2 от НК и
престъпление по чл. 256 ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК и престъпление по чл. 255 ал.3, вр. с ал.1 т.2 и т.6, вр. с чл.
26 ал.1 от НК.
Представено е и второ постановление от 06.09.2018 г. на СпП, от което се установява, че е постановено задържане под
стража за срок до 72 часа до довеждането му пред съда, считано от датата и часа
на предявяване на постановлението за привличане на обвиняемото лице М.С.С..
Представено е искане от прокурор при СпП
от 08.09.2018 г. на основание чл. 64 ал.1 от НК за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на М.С.С.
по пр.пр.1140/2018 г.
Представен е протокол от съдебно заседание от 08.09.2018
г. на СпНС по нчд 2842/2018
г., от който се установява, че спрямо М.С.С. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по пр.пр.
1140/2018 г.
Представен е протокол от съдебно заседание от 18.09.2018
г. на АпСпНС по внчд
395/2018 г., от който се установява, че е потвърдено протоколното определение
на СпНС от 08.09.2018 г. по чнд
2842/18 г., с което по отношение на обвиняемия М.С.С.
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Представено е искане от 27.11.2018 г., по реда на чл. 65
ал.1 от НПК, на адв. Лъчезар Таков като защитник на М.С.С. до СпНС за изменение на
взетата мярка за неотклонение.
Представена е и медицинска справка за М.С.С. *** с диагноза: транзиторна исхемична мозъчна атака на вертебро-базиларната
система, преходен пирамиден и дискооринационен
синдром.
Представен е протокол от съдебно заседание от 03.12.2018
г. на СпНС по чнд 4072/2018
г., от който се установява, че е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо М.С.С. по пр.пр. 1140/2018 г. по
описа на СпП.
Представен е протокол от съдебно заседание от 20.12.2018
г. на АпСпНС по внчд
563/2018 г., от който се установява, че е потвърдено определение от 03.12.2018
г. по нчд 4072/2018 г. на СпНС.
Представено е искане от 15.03.2019 г., по реда на чл. 65
ал.1 от НПК, на адв. Станислав Коев като защитник на М.С.С. до СпНС за изменение на
взетата мярка за неотклонение.
Представен е протокол от съдебно заседание от 18.03.2019
г. на СпНС по нчд 1013/2019
г., от който е видно, че е изменена мярката за неотклонение „задържане под
стража“ взета спрямо М.С.С. по пр.пр.
1140/2018 г. по описа на СпП в „гаранция в пари“ в
размер на 500 000 лв.
Представен е протокол от съдебно заседание от 26.03.2019
г. по внчд 133/2019 г. на АпСпНС,
от който се установява, че е отменено протоколното определение от 18.03.2019 г.
по нчд 1013/2019 г. на СпНС,
с което е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ на М.С.С. в „гаранция в пари“ в размер на 500 000 лв. и е
оставена без уважение молбата на същия за изменение на мярката му за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
Представено е писмо от МВР – МИ, от което се установява,
че по повод постановление на СпП от 28.03.2019 г.
относно привеждане в спешен порядък на М.С. в МИ – МВР за хоспитализация в
неврологично отделение е изпратен лист към история на заболяването от 04.04.2019 г. за отказ от изследвания и приемане за лечение.
Представено е постановление от 04.05.2019 г. на СпП, с което на основание чл. 60, чл. 63 ал.4 и чл. 199 от НПК, считано от 05.05.2019 г. взетата по отношение на
обвиняемия М.С.С. мярка за неотклонение „задържане
под стража“ е изменена на „подписка“ като е разпоредено
същият да бъде освободен от следствения арест, освен ако не се задържа на друго
основание или по друго дело.
В съдебно заседание от 28.09.2020 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Рени Михайлова Стайкова, съпруга на
ищеца.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
В писмените бележки на
ответника П.на РБ са наведени твърдения за нередовност на исковата молба по
настоящото дело, обосновани с определение № 1259/29.05.2020 г. по гр. д.
670/2020 г.. по описа на САС, 3 състав по повод аналогични искове срещу
настоящите ответници, заявени от Б.М.Х., обвиняем по
пр.пр. 1140/2018 г., което определение,
представителят на П.на РБ счита, че следва да бъде съобразено и от настоящия
съдебен състав. Наведени са и твърдения за нередовност на исковата молба респ.
неправилна правна квалификация на иска от настоящия съдебен състав с оглед
несъобразяване нормата на чл. 235 ал.3 и ал.5 от ГПК, поради което следвало да
бъдат дадени указания на ищеца по реда на чл. 129 ал.2 от ГПК. Наведени са
твърдения за нередовност на исковата молба с оглед искането за солидарното им
осъждане, което „създавало невъзможност всеки да разбере в какво точно са оплакванията
на ищеца“.
Така наведените твърдения не могат да бъдат споделени от
настоящия съдебен състав поради липса на законодателна опора. Соченото определение
на САС не попада в приложното поле на чл. 130 ал.2 от ЗСВ, в който са посочени
задължителните за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи,
които издават административни актове, съдебни актове, а именно тълкувателни решения и постановления на ВКС и ВАС.
Соченото определение на САС не е постановено и по реда на инстанционния
съдебен контрол, касателно настоящото производство,
за да бъде задължително за настоящия съдебен състав по арг.
на чл. 278 ал.3 от ГПК, а касае различно дело без субективен идентитет с настоящото такова.
В какво се изразява
нередовността на исковата молба, което да налага указания по реда на чл. 129
ал.2 от ГПК в писмените бележки не се сочи. Не се сочи и правилна, според
представителя на този ответник, правна квалификация на иска. Не е посочено и в
какво се изразява относимостта на нормите на чл. 235
ал.3 и ал.5 от ГПК, които по принцип касаят спора по същество, а не редовност
на исковата молба. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди
нарушение на права на правен субект, гарантирани му от чл. 5 от КЗПЧОС/стр.7-стр.14
в исковата молба/, от страна на органи на съдебната власт, по повод водено срещу
същия наказателно производство, от което нарушение е търпял вреди. Това са
твърдения, относими към деликтна
отговорност. С оглед наличието на специален ред за нейното реализиране, същият
изключва общия по ЗЗД, респ. доколкото са и наведени твърдения, попадащи в приложното
поле на чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Това е и правната квалификация, дадена от
настоящия съдебен състав с доклада по делото, приет без възражения от страна на
ответника П.на РБ.
Твърдяната нередовност на
исковата молба с оглед заявената от ищеца пасивна солидарна отговорност, тъй като
били наведени твърдения само за съпричиняване на
вредоносния резултат отново не намира законодателна опора. На стр.15 в исковата
молба са наведени твърдения, обосноваващи искането за солидарно осъждане на ответниците с оглед съпричиняване
на процесните вреди. Разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД
урежда принципа на солидарност, в случаите на деликт,
причинен от неколцина. Дали са налице предпоставките за ангажиране на солидарна
отговорност, разделна отговорност или въобще отговорност е въпрос отново по
съществото на спора, а не касае редовността на исковата молба.
Неоснователно, според
настоящия съдебен състав, е и възражението на ответника СпНС
за липса на пасивна легитимация с доводи, основани на ТР 5/15.06.2015 г. на
ОСГК на ВКС, в което е прието, че съдът не е пасивно легитимиран да отговаря по
искове по чл. 2 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразно задържане или осъждане,
когато мярката за задържане или осъдителната присъда са отменени. Цитираното
тълкувателно решение касае редакцията на чл. 2 от ЗОДОВ преди изменението на
същия с ДВ, бр. 38/18.05.2012 г. Разпоредбата на чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ е част
от обективното ни право с оглед последващо изменение
на ЗОДОВ с ДВ бр. 98/11.12.2012 г., поради което задължителните указания,
дадени с цитираното тълкувателно решение са неотносими
към настоящата хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда при нарушаване на права, защитени
от чл. 5 §2-4 от КЗПЧОС,
които касаят правото на свобода и сигурност. Фактическите признаци на
нарушаването на тези права са несъобщаването, или ненавременното
съобщаване на основанията за арестуване и всички обвинения, които се предявяват на
лицето; несвоевременен контрол от съд
или друг орган със съдебни
функции върху законността и основанието на ареста, включително
за освобождаването при гаранция; нарушението
на правото да се обжалва
законността на задържането в съд, който е задължен в кратък срок да
се произнесе, нарушение на задължението
за незабавно освобождаване при неправомерност на задържането / в този смисъл определение
10/05.01.2018 г. по гр.д. 2643/2017 г. на Трето ГО на ВКС/.
С оглед така очертания фактически състав по делото,
следва да бъде доказано от ищеца, че са налице нарушения на правото му на
свобода и сигурност от страна на органи на съдебната власт /в случая П.и съда/,
от което като пряка и непосредствена последица да са му били причинени вреди.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Както беше подчертано по-горе, разпоредбите на чл. 5 от
ЕКЗПЧОС създават гаранции и защита на всяко лице срещу произволното му задържане,
поради което
всяко лишаване от свобода трябва
да бъде извършено
не само в съответствие с материалноправните
и процесуалните разпоредби на националния закон, но следва
и да съответства на самата цел
на чл. 5 от конвенцията /решение от 31.05.2001 г. по делото Акдениз и др. срещу Турция/.
Като част от системата от гаранции при законосъобразно
задържане на лице т.е. временно ограничаване правото му на свобода,
разпоредбата на §2 на чл. 5 от ЕКЗПЧОС предвижда, че на лицето следва да му
бъдат съобщени основанията за неговото задържане и всички обвинения, които му
се предявяват. Липсва изискване тази информация да е в писмена форма, но същата
следва да ясна, конкретна и на разбираем за него език респ. ако лицето не е в
състояние да разбере информацията по причина езикова бариера, здравословен
проблем и т.н, следва друго лице да има право да я получи от негово име
/решение от 05.11.1981 г. делото Х. срещу Обединеното кралство/. В тази връзка следва да се има
предвид, че посочването само на законовия текст, обосноваващ задържането, сам
по си не е достатъчен от гледна точка на чл. 5 §2 от ЕКЗПЧОС / в този смисъл
решение от 28.10.1994 г. по делото Мъри срещу Обединеното кралство/. Видно от
ангажираните по делото доказателства, ищецът е привлечен като обвиняем на
06.09.2018 г. и на същата дата е постановено
задържането му под стража за срок до 72 часа. Постановлението за привличането
му като обвиняем му е предявено в 20.00 часа в деня на неговото постановяване,
в присъствие и на негов защитник, видно от сторените отбелязвания върху същото.
От текста на постановлението е видно, че са описани три деяния,
индивидуализирани по време, място и начин на извършване, в какво качеството се
твърди да ги е извършил, а именно като управител и собственик на две търговски
дружества, които от своя страна са индивидуализирани чрез фирменото си
наименование и ЕИК, индивидуализирани са и документите, въз основа на които са
определени размерите на нанесените вреди. Посочени са текстовете от приложимия
закон, под които тези деяния са субсумирани като
престъпни такива. Поради което, настоящият съдебен състав не може да сподели
заявените доводи в исковата молба за бланкетност на
информацията, доколкото същите се опровергават от съдържанието на постановлението.
Разпоредбата на чл. 5 § 3 от ЕКЗПЧОС представлява
процесуална гаранция за законосъобразност при ограничаване на правото на свобода. Това по
естеството си налага осъществяване на обективна, комплексна и независима
преценка относно наличието на обосновано подозрение, обуславящо необходимостта
от задържането като предвижда право на всяко лице, което е арестувано или
лишено от свобода своевременно да бъде изправено пред съдия или длъжностно
лице, упълномощено да изпълнява съдебни функции, както и право делото му да се
гледа в разумен срок. Своевременното или незабавното изправяне пред съдия не е
дефинирано чрез посочване на конкретен срок в Конвенцията, но при преценка дали
изискването е спазено, настоящият съдебен състав счита, че следва да се извърши
съпоставка между естеството на престъпленията, за които лицето е привлечено
като обвиняем и конкретните
обстоятелства по всяко дело. При преценката за своевременност следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че на страните в производството трябва да се
осигури равна възможност да се запознаят със
становището, твърденията и доказателствата на другата страна и да вземат отношение
по тях. В настоящата хипотеза, производството по вземане на мярка за неотклонение
спрямо ищеца е проведено два дни след неговото задържане, който срок настоящият
съдебен състав намира, че покрива изискването на Конвенцията за своевременност
в светлината на броя на деянията, предмет на постановлението за привличането му
като обвиняем респ. данните по делото за обема на събрания доказателствен
материал /над 120 тома, видно от изложенията на страните в приложените
протоколи от съдебни заседания/.
На следващо място и с оглед наведените твърдения в
исковата молба следва да се има предвид, че позволеният “разумен срок” на
задържането по смисъла на чл. 5
§3 от Конвенцията
отново не е дефиниран като продължителност, но безспорно
същият следва да е по-кратък от разрешения разумен
срок на процеса
по чл. 6, т. 1 от нея. Това е така с оглед различните цели, към които тези срокове са
насочени – ограничаване продължителността на задържането на лицето /чл. 5§3 от
конвенцията/ респ. бързина на производството / по чл. 6 §1 от конвенцията/. Поради
което, във всички случаи необходимостта от продължаващо задържане се преценява
с оглед на всички обстоятелства, а не само с оглед обвинението срещу задържания
/решение от 30.10.2003 г. по делото Горал срещу
Полша/. В исковата молба са наведени твърдения, че срокът на задържане на ищеца
– 8 месеца, не покрива изискването за „разумност“ по смисъла на чл. 5§3 от
конвенцията, аргументирани с изместена тежест на доказване, която била
възложена на ищеца и пълно игнориране на посочените от него обстоятелства, че е
реабилитиран, има семейство, влошено
здравословно състояние при липса на предоставена медицинска грижа. По
естеството си тези твърдения са насочени към правилността на съдебните актове,
с които са оставяни без уважение исканията на ищеца за изменение на взетата му
мярка за неотклонение. Правилността на съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл. 11 ал.1 от ЗСВ се проверява по реда на инстанционния
съдебен контрол в случаите, предвидени по закон. В настоящия случай, по реда на
НПК. Не съществува правен ред, по който общите граждански съдилища да
осъществяват извънреден, последващ, специален или ad hoc контрол по отношение на актове, постановени по наказателни дела. Съвсем
отделен въпрос е, че дори при наличен процесуален ред за контрол на актове на
наказателния съд от страна на граждански съдебен състав, адекватна преценка досежно спазване на „разумността“ на срока по чл. 5§ 3 от
конвенцията при наличните доказателства по делото - 6 съдебни протоколи, обективиращи
изявления на насрещни страни в съдебно производство /при дело от над 120 тома/,
не може да бъде осъществена.
Съобразно чл. 5§4 от ЕКПЧОС, всяко арестувано или
лишено от свобода лице има
право да обжалва законността на неговото задържане
в съда, който е задължен в кратък срок да се
произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди
незабавното освобождаване на задържаното лице. Разпоредбата изисква правното средство да бъде от съдебен характер, т.е. да
е осигурен достъп до съд на задържаното лице респ. възможност да бъде изслушано
лично или, ако е необходимо, да бъде представлявано под някаква форма. При
липсата на тези условия на лицето няма да бъдат предоставени основните
процедурни гаранции, прилагани в случаите на лишаване от свобода /в този смисъл
решение от 24.10.1979 г. по делото Винтерверп срещу
Холандия/. Видно от ангажираните по делото доказателства – съдебни протоколи от
проведени съдебни заседания по повод наложената мярка за неотклонение на ищеца,
обжалването й по реда на инстанционния съдебен
контрол и съдебни заседания по повод депозирани последващи
искания за нейното изменение, ищецът е упражнил правото си да обжалва актовете,
с които мярката му е наложена респ. е отказано искането му за нейното
изменение. Съдебните състави са се произнесли в рамките на съответното съдебно
заседание, след изслушване изявленията на страните. Самите съдебни заседания са
провеждани при участие на ищеца. Наведените доводи, които по естеството си
касаят правилността на самите актове, по съображенията, изложени вече в
настоящото решение не могат да бъдат поставяни под съдебен контрол на настоящия
граждански състав.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав намира, че заявените искове са неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора на страните не се следват
разноски, с оглед липсата на данни такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, „****кантора ** – адв. Е.Н. искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ срещу П.НА РБ, с адрес: гр. София, бул. „***, С. Н. С. и А. С. Н. С., и двата с адрес: гр. София, ул. „*** за
солидарно заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди по повод нарушение на ЧЛ. 5 §2-§4 от ЕКЗПЧОС, допуснати по пр. пр.
1140/2018 г. по описа на СпП като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ :