МОТИВИ
към Присъда № 260123/02.11.2021г. по НОХД № 1478/2020г. по описа на
РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт по досъдебно производство № 689/2018г. по описа на 05 РУ
на МВР-Бургас, пр. пр. вх. № 7622/2018 г. по описа на РП - Бургас, пор. №
2453/2018 г. по описа на РП - Бургас, внесен от БРП,
срещу П.Г.П., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване в гр. Бургас, ул. „*"
№ 5, вх. 1, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно
образование, безработен, с който
същият е обвинен в това, че:
1. На 29.08.2018 г. в гр.
Бургас, около 01.50 часа в бар "*", находящо
се в Приморски парк, при условията на опасен рецидив в съучастие, като съизвършител с Г.Д.К. род. 1993г.,/спрямо който
наказателното производство е приключило с Определение за одобряване на
споразумение по НОХД3892/2019г на PC-Бургас/ Д.Н.К. род. 1990г. .,/спрямо който
наказателното производство е приключило с Определение за одобряване на
споразумение по НОХД №3199/2019г на PC-Бургас/ и П.Д.Г. род. 1993 г, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно
неуважение към обществото - качвал се по масите, замерял с маси и столове
посетителите на бар "*", находящо се в
Приморски парк, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост - престъпление по чл. 325 ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б.
„А", вр. чл. 20 ал. 2 от НК;
2. На 29.08.2018г. около 01.50 часа в бар "*", находящо се в Приморски парк в условията на съвкупност с
престъплението по т.1, в съучастие, като съизвършител
с Г.Д.К. род. 1993г.,/спрямо който наказателното производство е приключило с
Определение за одобряване на споразумение по НОХД3892/2019г на PC-Бургас/ Д.Н.К.
род. 1990г. .,/спрямо който наказателното производство е приключило с
Определение за одобряване на споразумение по НОХД №3199/2019г на РС-Бургас/и П.Д.Г.
род. 1993 г.по хулигански подбуди, чрез нанасяне на множество удари с ръце и
крака причинил на С.Р.З. род. 1998 г. лека телесна повреда изразяваща се в
счуване на носа довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота
- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл. 130,
ал.1 вр. чл. 23 ал.1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК;
3. На 29.08.2018г. около 01.50 часа в бар "*", находящо се в Приморски парк в условията на съвкупност с
престъплението по т.1 и т.2, в съучастие, като съизвършител
с Г.Д.К. род. 1993г.,/спрямо който наказателното производство е приключило с
Определение за одобряване на споразумение по НОХД3892/2019г на PC-Бургас/ Д.Н.К.
род. 1990г. .,/спрямо който наказателното производство е приключило с
Определение за одобряване на споразумение по НОХД №3199/2019г на РС-Бургас/и П.Д.Г.
род. 1993 г.по хулигански подбуди, чрез нанасяне на множество удари с ръце и
крака причинил на А.Т.Р. род. 1985 г. лека телесна повреда - луксация на лява раменна става довела до затруднение
движението на ръката за срок от 20-25дни- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 вр. чл. 23 ал.1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С внесения обвинителен акт бе повдигнато и обвинение на П.Д.Г., но спрямо
същия бе одобрено споразумение по НОХД № 3894/2020 г. на БРС, поради което и
делото продължи само по отношение на подсъдимия П.П..
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели и
бяха приобщени всички писмени и веществени доказателства, посочени от страните
и имащи значение за предмета на доказване.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства, на които прави подробен
анализ. Счита, че на подсъдимия, за деянието по
чл. 325 ал. 5, вр. ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „А", вр. чл. 20 ал. 2 от НК следва да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок не по-малко от две години и шест месеца, а за
деянията по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 вр. чл. 23 ал.1 вр. чл. 20, ал. 2
от НК да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
като накрая бъде определено едно общо най-тежко наказание.
Служебният защитник
на подсъдимия - адв. Г.П. – БАК, излага подробни
доводи относно наличните по делото доказателства. Излага подробни доводи
относно това, че не се е доказало подсъдимият да е нанасял удари на
пострадалите, както и че липсва общност на умисъла за нанасяне на телесни
повреди и извършване на хулигански действия. Посочва се, че подсъдимият е
действал при самозащита, а алтернативно се посочва, че е бил в състояние на
афект. В заключение моли за цялостно оправдаване.
Подсъдимият
П. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в последната
си дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.Г.П., ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване в гр. Бургас, ул. „*" № 5, вх. 1, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, безработен.
С
Присъда № 533/19.11.2011 г. по НОХД № 1001/2011 г. на Окръжен съд-Бургас, в
сила от 21.01.2012 г., на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три години, за престъпление по чл. 115, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, което е било изтърпяно на 13.03.2014 г.
Вечерта на 28 срещу 29.08.2018г пострадалите С.Р.З. и А.Т.Р.,
заедно със свидетелите Х.С.,А.С. и П.М. посетили заведение „*" в
гр.Бургас.
Около полунощ, те отишли до заведение „*", находящо се на северния
плаж на гр.Бургас. Там те били настанени на сепаре намиращо се между сцената на
заведението и барплота.
Същата вечер заведението било посетено и от подсъдимия
П.П. в компанията на лицата спрямо които
наказателното производство било приключено по реда на чл.381 от НПК, а именно- П.Г.,
Г.К. и Д.К.. Компанията им била допълнена от свидетелите
С.М., П.П., *К., С.Н. и Я.К..
Около 01.50часа св.Х.С. отишъл до барплота на заведението, като издърпал един от столовете на
масата, стояща в близост до компанията на обвиняемите. Вървящия зад него св.Р.
върнал стола на предишното му място и двамата се запътили обратно към масата,
на която по-рано се били настанили.
Докато преминавали покрай компанията на подсъдимия, Д.К., без да бъде
провокиран по никакъв начин хванал и издърпал за косата св.Х.С.. В този момент
пострадалия А.Р., поставил ръка върху гърдите на К., като се опитал да го
отдалечи от св.С. и прекрати конфликта, но не успял. В конфликта се намесил Г.К.,
той замахнал с ръка и ударил св.Р. в лицето, след
което взел маса и я хвърлил към св.З., който я отбил с ръце пред лицето си.
Веднага след това К. се насочил отново към св. П.М. и му нанесъл няколко удара
в лицето. Удар в лицето на П.М. успял да нанесе и Д.К.. Един от ударите
попаднал върху носа на М..
П.Г. вдигнал стол и го хвърлил към пострадалия Р.. Столът ударил св.Р. в
лявото рамо и пострадалия се присвил, като с дясната си ръка придържал лявото
си рамо. В този момент Д.К. вдигнал една от масите, хвърлил я и ударил с нея
св. Р..
К. се насочил към св.Р., като се опитал да го ритне с крак, но не успял. В
това време св.З. се качил на една от скамейките и са насочил, към биещите се.
Непосредствено преди св.З. да стигне до подс.П.,
последния хвърлил стол към компанията на пострадалите, без да удари никого. След
това подсъдимият П. се насочил към св.П.М., който от нанесените му преди това
удари бил на земята.
К. отишъл до св.З. и започнал да му нанася удари с юмруци в тялото. В този
момент при тях дошъл Г.. Той също започнал да нанася удари в тялото и лицето на
св.З.. Един от ударите попаднал в главата на св.З. и той паднал на земята.
Въпреки, че св.З. неможел да се съпротивлява Г. му нанесъл няколко удара с ръце
в лицето, след което го ритнал по главата. След това Г. взел стол и започнал да
удря с краката му падналия на земята св.З. .
През това време подс.П. нанасял продължително
удари с юмруци на св. П.М., който бил паднал под масата, на която първоначално
се била настанила компанията на пострадалите. За да се предпази от агресията на
подс.П., св.М. опитал да се провре под пейката. Обвиняемия
обаче не желаел да прекрати агресията си поради, което го издърпал и му скъсал
потника. След това св.М. спрял да се съпротивлява и лежал на земята, но подс.П. продължил да му нанася удари с ръце в тялото.
Въпреки няколкократните опити на различни лица да издърпат подсъдимия П. и да
преустановят агресията му той продължил да удря св.М..
Докато св. Г. удрял св.З. с краката на стола, К. се насочил към св.С. и му
нанесъл няколко удара с юмруци в горната част на гърба. От ударите св.С.
залитнал напред, а К. се засилил и го ударил с юмрук в задната странична област
на главата. В този момент св.Р. се намесил и опитал да избута К.. В опит да се
прикрият св.С. и св.Р. прилеклекнали пред едно от
сепаретата, но К. и св.Г. отишли при тях и започнали да им нанасят удари с
ръце. Тогава св.Р. побягнал към изхода на заведението гонен от св.Г.. Свидетеля
Х.С., приклекнал до саксия намираща се до сепарето, като опитвал да държи
ръцете си пред лицето. В този момент до него се приближил К., който отново
започнал да му нанася удари с ръце по тялото и главата, след което излязъл от
заведението.
След завръщането си в заведението К. замахнал с
ръка и повалил св.С.З., който се опитвал да се насочи към изхода. В този момент
в заведението
отново влязъл и св.Г.. Той видял поваления от К., св.З. и преминавайки покрай
него го ритнал с крак в главата.
Едва тогава К. отишъл до подс.П., хванал го под
мишниците и го издърпал към изхода на заведението, като по този начин прекратил
агресията му спрямо св.М..
Докато нанасяли побоя над пострадалите, подсъдимите бутали и хвърляли маси,
и столове, качвали се по сепаретата и масите. Част от посетителите на
заведението избягали навън още в началото на инцидента, а впоследствие и много
други напуснали заведението. Клиентите, които били разположени на сепарето до
входа на заведението, се качили върху седалките на сепарето с цел да се
предпазят. Барманът на заведението се е прикрил навеждайки се зад барплота в заведението, а охранителя в лицето на св.К.,
както и една от сервитьорките потърсили помощ, чрез отправяне на сигнал до
спешен телефон 112.
В резултат на нанесения побой на пострадалия А.Р. била причинена луксация на лява раменна довела до затруднение движението
на ръката за срок от 20- 25дни. На пострадалия С.З. е било причинено счуване на
носа/носните костици/ довело до временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
По
доказателствата:
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – П.Д.Г. /частично, л. 103-гръб- л.
104/, Г.Д.К. / частично, л. 129-гръб- л. 130/, А.Т.Р. / л. 130-гръб-л.
131-гръб/, С.Р.З. /л. 131-гръб- л. 132-гръб, л. 150-л. 150-гръб, включително
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1
и т.2 на л. 17, том 4 от ДП/, С.П.Д. / л. 132-гръб-
л.133-гръб, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 на л. 27, том 4 от ДП/, Я.С.К.
/л. 75-л. 75-гръб, включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 на л. 45, том 1 от ДП/, *Р.К. /л.
74-л. 74-гръб, включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 на л. 44, том 1 от ДП/, П.И.П. /л.
75, включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т.2 на л. 43, том 1 от ДП/, Х.Г.С. /л. 76-л. 76-гръб, включително
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
1 и т.2 на л. 26, том 1 от ДП/, С.И.М. /л. 77-гръб/, К.А.К. /л. 77-гръб-л.
78-гръб, включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 и т.2 на л. 28, том 1 от ДП/, Д.Д.С./л.
76-гръб/, Д.Г.Г. /л. 77, включително прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 на л.
34, том 1 от ДП/, С.Ч.Н. /л. 89-гръб-л. 90/, П.Й.М. /л. 123-гръб-л. 125, л.
150-л. 150-гръб/, Е.С.К. /л. 126-л. 126-гръб, включително прочетените по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2 на л. 16, том 2 от
ДП/, Ж.К.Ж. /л. 128-гръб-л. 129-гръб/, К.И.К. /л. 126-гръб-л. 127, включително
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, и
т.2 на л. 15, том 2 от ДП/, И.П.А. /л. 127-гръб, включително прочетените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 на л.
20, том 2 от ДП/, Ж.Т.Д. /л. 128-гръб, включително прочетените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 на л. 21, том 2 от
ДП/, Д.И.В. /л. 128, включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 на л. 22, том 2 от ДП/, Г.С.К. /л.
130-гръб/, М.М.Ж. /л. 129-гръб/, А.Х. *(преди това С.)
/л. 125-гръб-л. 126/, М.С.С. /л. 130-л. 130-гръб,
включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 и т.2 на л. 225-л.226, том 6 от ДП/, Д.Н.К. /частично, л.
149-гръб-л. 150/, частично от обясненията на подсъдимия /л. 151-гръб-л. 152/; актуална
справка за съдимост на подсъдимия, съдебномедицинско удостоверение /л. 24, том
1 от ДП/, протоколи за разпознаване /л. 47-л. 66, том 1 и л. 23, том 2 от ДП/, протокол
за оглед /л. 67-л.75, том 1 и л. 39-л.97, том 2 от ДП/, протоколи за
освидетелстване /л. 26, л. 135 и л. 144, том 2 и л. 7, том 3 от ДП/, както и от
другите множество приложени по делото писмени доказателства; веществени
доказателства- диск с видеозапис от охранителни камери /л.112, том 1 от ДП/; заключение
на техническа експертиза /л. 99, том 2 от ДП/, заключения на съдебномедицински
експертизи /л. 124 и л. 130, том 6 от ДП/, заключение на видеотехническа
и фотоидентификационна експертиза /л. 142, том 6 от
ДП/, заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 15, том 3 от ДП/. От доказателствената съвкупност бяха изрично изключени
веществените доказателствени средства на л. 240-л.
254, том 6 от ДП, тъй като същите са били изготвени във връзка с използването
на специални разузнавателни средства, а престъплението по чл. 325, ал. 5 от НК
не попада в кръга от престъпления по отношение на които е допустимо да се
използват резултатите от такива средства съгласно чл. 177, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 172, ал. 2 от НПК.
Следва да се отбележи, че почти
липсва спор по отношение на гореописаната фактическа обстановка, касателно действията на всички участници. Спорът по фактите
се отнася единствено за наличие на провокативни действия от страна на свидетеля
Х.С., за които твърди да са били водещ мотив при осъществяване на деянието от
страна на П., Г., К. и К.. Поради това и съставът ще се спре първо на
доказателствата относно това обстоятелство, като посочи защо счита същото за
недоказано.
Твърдения за това, че Х.С. е
посегнал по някакъв начин на някое от момичетата в компанията на подсъдимия П.
се съдържат в показанията на св. Д.К. на л. 149-гръб. Същият обаче пресъздава
нещо, което му било казано от св. К.. Самата К. обаче нито в съдебно заседание,
нито на досъдебното производство посочва такива конкретни обстоятелства- че С.
се опитал да я хване за задните част, че я „зарибявал“ в тоалетната и т.н. Напротив,
в показанията си на л. 75-гръб посочва, че нея никой не я е закачал, както и че
не помни някое друго момиче от нейната компания да е било закачано. В
показанията си на л. 45, том1 от ДП, които бяха прочетени пък посочва най-общо,
че лицата от другата компания ги закачали. По мнение на съда, ако действително
е имало толкова настоятелно поведение, включващо и физическо посегателство, от
страна на Х.С. спрямо Я.К., последната неминуемо щеше да го посочи и то още на
досъдебното производство, най-малкото защото това би могло да има значение за
евентуалното обвинение на нейния приятел Д.К..
Св. *К. също посочва на л. 74, че
не помни някой да я е закачал. В досъдебното производство пък на л. 44, том 1
единствено посочва, че Я.К. й споделила, че едно момче от компанията на
пострадалите я „закачило“ в тоалетната без обаче да конкретизира какво точно се
има предвид. Както бе посочено по-горе обаче, самата К. не е споделила
непосредствено след инцидента пред разследващите органи за някакво физическо
посегателство над нея.
Също така, за посягане към
момичетата от тяхната компания говорят и Г.К. и П.Г., но се поставя въпросът
как същите са разбрали за това, след като Д.К. заяви, че е казал на Я.К. да не
разказва на другите момчета за случилото се. От това следва изводът, че К. и Г.
всъщност пресъздават версия, която им е станала известна в последващ
момент. И тук важи казаното по отношение на Я.К., в смисъл че ако тези две
лица, които са били обвиняеми са имали като мотив за включване в боя единствено
посягането над Я.К., то същите са щели да го изтъкнат като защитна версия на
досъдебното производство.
Не могат да послужат в подкрепа
на твърденията на К. и показанията на св. М., включително и изявленията му в
очната ставка със св. З., тъй като не бяха споменати никакви конкретни факти, а
само се установи, че неизвестно между кого е било говорено, че конфликтът може
да е възникнал заради поведението на някое лице от компанията на пострадалите.
Видно е, че става въпрос изцяло за догадки, неподкрепени с конкретни
възприятия.
В обобщение, съдът не кредитира
изложеното от св. К., че св. К. му е казала, че е била хваната за задните части
и че е била „зарибявана“ от св. С.. Не следва да бъдат кредитирани и
показанията на св. К. и св. Г. в тази им част. Изобщо по отношение на това обстоятелство,
съдът счита, че се касае за преекспониране на поведението на компанията на
пострадалите, доколкото Г., К., К., К., а и други, посочват, че самите те са били пияни.
Както бе посочено вече, по
отношение на всички останали факти, доказателствената
съвкупност е безпротиворечива. За това допринася
най-вече обстоятелството, че са налични записи от охранителните камери на
заведението, от които ясно си личат действията на всеки един от участниците.
Освен записът, за който липсват съмнения за автентичността му, поради което
съдът го кредитира, е налице и протокол за оглед на същия, в който отново
детайлно са описани действията на всички лица. Този протокол изцяло
кореспондира с извършените разпознавания, както и с протоколите за освидетелстване
на участниците в сбиването. Изброените писмени доказателствени
средства са изготвени по реда на НПК и не бяха оспорени от страните, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Следва да бъдат кредитирани и всички останали
писмени доказателства по делото, за които не бяха направени възражения.
По отношение на свидетелските
показания още веднъж следва да се посочи, че извън частите, описани по-горе,
същите следва да бъдат кредитирани. Става въпрос на първо място за показанията
на присъствалите по време на инцидента- свидетелите К., К.,
Г., К., К., М., Д., П., С. (Ракова), С., З., М., Р., Г.,
К., С., Н., С., Ж. и К.. Съставът счита, че между тези показания липсват
противоречия, като не е необходимо подробното разглеждане на показанията на
всеки свидетел поотделно, тъй като вече бе казано, че те изцяло съответстват на
записаното на охранителните камери в заведението. Именно поради това
съответствие, а и предвид изминалото време, обясняващо липсата на спомен и
несъществените противоречия, следва да бъдат кредитирани и показанията на тези
свидетели от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 от НПК.
Необходимо е да се съобрази, че липсват съществени противоречия между
свидетелските показания, като различията в тях се дължат на това, че е имало
множество участващи лица, при което е нямало как всеки свидетел да е възприел в
пълнота случващото се.
Следва да се направят само някои
уточнения. Свидетелите С., С., Ж., К., К. и Д., като служители в заведението излагат по-подробни
твърдения по отношение на нанесените с инцидента щети и състоянието на бара
след случилото се, като изложеното от тях е в една и съща насока- че имало множество
счупени чаши, разхвърляни маси и столове, както и че голяма част от клиентите
са напуснали.
Съдът кредитира показанията на
св. К. и К., които говорят за „закачане“ от страна на другата компания, но
както бе посочено това оценъчно понятие не е подкрепено с конкретни факти и
както бе посочено, използването му се дължи по-скоро на неправилна оценка на
случващото се с оглед употребеното количество алкохол.
По отношение на св. П. пък може
да се отбележи, че по същество неговите показания не допринасят съществено,
доколкото той няма ясен спомен за случилото се. Няма основание да не бъдат
кредитирани и показанията на св. М.. Същият посочва, че не са му били нанасяни
удари по лицето от страна на подсъдимия П., но заяви, че не може да каже дали
не е бил удрян в гръб, което е ясно видимо на видеозаписа.
Налице е и група свидетели, които не са
присъствали на инцидента- полицейските служители А., К., К.,
Д. и В., които са пристигнали по подаден сигнал. Същите са имали наблюдения
основно върху пострадалите лица. Съдът няма основание да не кредитира
изложеното от тях, като също така следва да бъдат кредитирани и показанията им,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК, като липсата на спомен е разбираема предвид
изминалото време и характера на служебните им задължения. По същите съображения
следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Ж., който е работел по случая
непосредствено след това.
Съдът кредитира и заключенията на
всички изготвени по делото експертизи. Същите са изготвени от специалисти в
съответната област и са отговорили пълно, точно и ясно на поставените им
въпроси. Следва да се отбележи по отношение на фотосъпоставителната
експертиза, че не остава никакво съмнение кой от участниците е подсъдимият П.,
доколкото самият той при оглед на записите по време на разпита на св. М.,
посочи къде се е намирал.
Накрая, следва да се обърне
внимание на обясненията на подсъдимия П.. Обясненията му не следва да бъдат
кредитирани в частта, в която сочи, че е имало някакво посегателство над
момичетата от компанията, в която е бил, тъй като в по-голямата си част това са
само негови догадки. Нещо повече, той посочва: „Аз не знаех, че са влизали в
тоалетната момичетата.“, от което следва, че в преди сбиването никой не му е
казал такова нещо. По мнение на съда се касае за защитна версия, която цели да
създаде впечатление за наличие на личен мотив при сбиването, която версия
остана недоказана. В останалата си част, обясненията му, в частта в която
излага факти, а не собствени оценки, съответстват на доказателствените
материали и следва да бъдат кредитирани.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Преди да се пристъпи
към анализиране на установените факти следва да се уточни, че производството се
разви само спрямо подс. П., като същият бе признат за
виновен в извършването на престъпленията в съучастие с П.Г., Д.К. и Г.К..
Поради това и деятелността на П. няма как да бъде разглеждана отделно от деятелността
на останалите три лица, спрямо които наказателното производство е приключило
със сключване на споразумения.
По отношение на
престъплението по чл. чл. 325 ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б.
„А", вр. чл. 20 ал. 2 от НК:
С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на това
престъпление.
В ППВС 2/74 г. е
уточнено, че обект на престъплението хулиганство е общественият ред, като под
това следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот.
Изпълнителното деяние
по чл. 325, ал. 1 НК, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
“непристойни действия”- онези, които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Обективното им проявление трябва винаги да бъде съпроводено от друг
допълнителен съставомерен признак (престъпен
резултат) – “грубо нарушение на обществения ред”, в смисъл, че чрез действията
си деецът трябва да изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез
тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено
засяга нормите на нравствеността.
Подс. П.,
както и Г., К. и К. са осъществили множество действия като са се качвали върху
масите в заведението и са хвърляли маси и столове. Всички действия, се
установяват безспорно от наличния по делото видеозапис, където ясно се вижда
поведението на подсъдимия и останалите лица. Всичко извършено от четиримата
разкрива висока обществена опасност на деянието, което обуславя субсумирането му под състава на престъпното хулиганство. Очевидно
е и каква е реакцията на присъстващите в заведението клиенти, които са
напуснали веднага, което сочи, че присъстващите граждани са били скандализирани
от видяното. Предвид интензитета на общите действия не може да се счете, че се
касае за хипотеза на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. Конкретно по отношение
на самия подсъдим П., същият след започване на сбиването хвърля стол на няколко
метра от себе си, което действие съответства по характер и цел на действията на
останалите три лица. Иначе казано, от обективна страна той също е осъществил
действие, покриващо признаците на хулиганството, поради което е налице
съучастие от обективна страна, като съвкупните действия на четиримата грубо са
нарушили обществения ред. Необходимо е да се уточни, че както в обвинителния
акт, така и в присъдата, са записани общите действия на подсъдимия и К., Г. и К.-
качване по маси и хвърляне на маси и столове. Поради това, макар да е
безспорно, че единственото действие на П. е хвърлянето на един стол, не е
необходимо да бъде постановяван оправдателен диспозитив
по отношение на другите действия, тъй като с тях се описва общата
съучастническа дейност, за която е повдигнато обвинение и за която подсъдимият
бе признат за виновен.
Налице е и
квалифициращото обстоятелство по чл. 325, ал. 2 от НК, а именно- деянието е
извършено с особена дързост. Касае се за хвърляне на обемисти и тежки предмети,
част от обзавеждането на заведението, когато в същото е имало множество
посетители. Била е създадена опасност от увреждане на други лица, извън
пострадалите, като същевременно са нанесени и материални вреди.
С Присъда № 533/19.11.2011
г. по НОХД № 1001/2011 г. на Окръжен съд-Бургас, в сила от 21.01.2012 г., на
подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, за
престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК,
което е било изтърпяно на 13.03.2014 г. При това положение са налице
предпоставките за приложение на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, който предвижда,
че деянието е извършено в условията на опасен рецидив, когато лицето е осъждано
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, което не е било отложено по чл. 66 от НК. По отношение на
горепосоченото осъждане важат правилата за реабилитация по чл. 88а от НК, тъй
като преди това П. е бил вече реабилитиран на основание чл. 86 от НК, като към
датата на процесното деяние той се счита осъждан.
Освен това, съгласно чл. 30, ал. 1 от НК разпоредбите за опасния рецидив се
прилагат когато не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на
предходното наказание, независимо от реабилитацията. Поради изложеното е налице
квалифициращото обстоятелство по чл. 325, ал. 5 от НК, а именно деянието да е
извършено в условията на опасен рецидив.
Деянието е извършено
с пряк умисъл като форма на вината. На
първо място, касателно собственото му действие, П. е
съзнавал всички признаци на състава, като е бил наясно с характера на
извършеното от самия него и че същото е от естество да скандализира
присъстващите. По-важен е моментът за наличието на общност на умисъла у
подсъдимия при осъществяване на действието му. Подсъдимият последен се включва
при възникването на спречкването между двете компании, поради което е бил
наясно с действията, които са извършвали К., Г. и К. и е решил да се присъедини
към тях. В този смисъл, П. е бил наясно от субективна страна, че неговите
действия, съчетани с действията на другите трима са от естество да предизвикат
обществено възмущение и да нарушат обществения ред. И четиримата са искали да
изразят явното неуважение към обществения ред, целейки да демонстрират силово
надмощие над компанията на пострадалите. Както бе посочено по-горе, съдът не
намира за доказано твърдението, че е имало посегателство над момичетата от
компанията, в която е бил подсъдимият и именно това бил мотивът за сбиването. Дори
и обаче да е имало такова обстоятелство, то в никакъв случай не изключва
хулиганския мотив. Това е така, защото вместо по някакъв нормален начин да се
потърси разрешаване на ситуацията (например да се каже на охраната на
заведението, че има проблем), компанията на подсъдимия е пристъпила директно
към силово разрешаване на въпроса. Става видно, че за четиримата това е
единствения начин за разрешаване на конфликтни ситуации, който начин неминуемо
накърнява в голяма степен обществения ред. Накрая, по отношение на самия
подсъдим следва да се посочи, че същият към момента на възникване на конфликта,
който е последван от хулиганските действия, не е бил наясно с това да е имало
някакъв проблем между момичетата от компанията му и компанията на пострадалите.
Единственото, което П. е видял, че Х.С. минава покрай *К., без обаче да е видял
физически контакт. Отделно от това, действието на С. не е мотивирало П. да се
присъедини към К., К. и Г., тъй като самият той
твърди, че се е включил, защото е разбрал, че няма да се размине без бой. В
този смисъл, П. е бил ръководен единствено от идеята да демонстрира надмощие
над другите лица, което е типичен хулигански мотив, солидаризирайки се с
действията на К., К. и Г..
По отношение на
деянията по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл. 130, ал.1 вр. чл. 23 ал.1 вр. чл. 20, ал. 2
от НК:
В конкретния случай,
от обективна страна безспорно е установено, че на С.З. е причинена лека телесна
повреда изразяваща се в счуване на носа довело до временно разстройство на
здравето неопасно за живота. На А.Р. пък е причинена луксация
на лява раменна става, довела до затруднение движението на ръката за срок от
20-25дни. Видно от приложените СМЕ и двете увреждания се характеризират като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това временно
разстройство на здравето е извън хипотезите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което и резултатът следва да се квалифицира именно като телесно увреждане по
чл. 130, ал. 1 от НК.
Съставът счита обаче,
че няма как в конкретния случай да се приеме, че се касае за извършване на две
отделни престъпления по отношение на всеки от пострадалите. В конкретния случай
подсъдимият, заедно с останалите три лица от неговата компания, чрез свързана
последователност от действия са причинили телесни повреди на повече от едно
лица, което представлява идеална съвкупност от престъпления. Тази съвкупност
обаче е въздигната в квалифициращо обстоятелство съгласно чл. 131, ал. 1, т. 4,
предл. трето от НК, който предвижда завишен размер на
наказание, когато е причинено телесно увреждане на повече от едно лице. Именно
поради това и съдът оправда подсъдимия по обвинението да е извършил две отделни
престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като преквалифицира деятелността
му по отношение на пострадалите като едно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,
предл. 3 и т. 12 от НК (в този смисъл е и Решение №
419/26.10.2011 г. по н.д. № 2096/2011 г. на ВКС). По конкретното дело няма
пречка да бъде извършена такава преквалификация с присъдата, като към
повдигнатото обвинение се включи и това обстоятелство, тъй като няма да се
стигне до утежняване положението на подсъдимия. Това е така, доколкото новата
квалификация предвижда налагането на наказание в същите граници, а и не се
касае за съществено изменение на фактите. Освен това, наличието на повече
престъпления, извършени при условията на чл. 23 от НК теоретично повишава
възможността общото определено наказание да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК.
Направеното уточнение
във връзка с преквалификацията е важно с оглед квалифицирането на конкретните
действия на подсъдимия. От доказателствата по делото се установява, че всъщност
подс. П. е нанасял удари с ръце единствено на св. П.М..
Уврежданията на З. и Р. са вследствие на конкретните действия на Г., К. и К..
Същите са нанасяли удари с ръце и крака и с предмети по двамата пострадали в
различни моменти, които удари с причинно-следствена връзка с настъпилите
увреждания.Усложненият престъпен резултат по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК обаче- причиняване на телесна повреда на
повече от едно лица, позволява и деятелността на П., засягаща единствено св. М.,
да бъде квалифицирана като съучастие в причиняването на телесни увреждания и на
св. З. и Р..
При престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК общият престъпен
резултат се състои от няколко отделни резултата- нанесени телесни повреди на
няколко лица. С оглед това усложнение е напълно житейски мислима хипотеза, при
която две или повече лица решат да причинят съвместно телесни увреждания на
други лица (т.е. решат да причинят общия престъпен резултат по чл. 131, ал. 1,
т. 4, предл. 3 от НК), като при конкретното
осъществяване на замисъла всеки от извършителите да нанесе увреждания само на
един или на част от пострадалите, а не на всички. Независимо от това
разпределение на ролите за постигане на общия престъпен резултат, всеки от
извършителите ще отговаря за настъпилия общ престъпен резултат- телесните
увреждания на всички пострадали, тъй като с конкретните си действия е
допринесъл за осъществяване на този общ резултат. И тук е напълно приложима
съдебната практика, че за да е налице съучастие под формата на съизвършителство, всеки от извършителите следва да е
осъществил от обективна страна елемент от изпълнителното деяние, с което е
допринесъл за настъпване на съставомерните последици
от гледна точка на замисленото (Р. 119-00-I).
Единствената особеност на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
3 от НК е, че има усложнение при резултата, при което за ангажиране на
отговорността на един от извършителите за осъществяването му е достатъчно той
да е нанасял удари и само на един от пострадалите.
В конкретния случай,
св. М. е бил част от компанията, в която са се намирали св. З. и Р.. Нещо
повече, след като св. С. бива издърпан за косата, именно св. М. бива ударен няколкократно
в лицето от Г.К. и Д.К.. След този момент, когато К., К.
и Г. започват да нанасят удари на св. С., З. и Р., подсъдимият П. продължава да
удря падналия на земята св. М.. При това положение, съставът счита, че у
подсъдимият и св. Г., К. и К. е възникнал внезапен общ умисъл за нанасяне на
телесни увреждания на св. С., Р., З. и М.. Макар и събитията да се развили за
много кратък период от време, всеки от четиримата е бил наясно, че останалите
нанасят удари на лицата от другата компания и действията на всеки един от тях
са били насочени към този резултат- засягане телесната неприкосновеност на
някой измежду св. Р., З., С. и М.. Както П., така и св. Г., К. и К. са били
наясно, че с общите си действия ще причинят общия престъпен резултат по чл.
131, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК, като в хода на
събитията се е получило своеобразно разпределение на ролите, като в различни
моменти едни лица са нанасяли удари на други лица. Оттук следва и изводът, че
не може да се говори за ексцес на умисъла по отношение на К., Г. и К., тъй като
П. е бил наясно, че те нанасят удари на св. С., З. и Р.. Действително подс. П. през цялото време е нанасял удари само на св. М.,
но това в светлината на изложеното за съизвършителството
по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК, не води до
извод за несъставомерност на действията му по
повдигнатото обвинение. Обстоятелството, че не е било повдигнато обвинение за
уврежданията на св. М. не се отразява на факта, че П. обективно чрез своите
действия, нанасяйки удари, е подпомогнал другите трима съучастници
да причинят увреждания на св. З. и Р., както и че е съзнавал, че четиримата
заедно нанасят увреждания на други четири лица, като това е била и тяхната
конкретна цел.
Макар да не са
уточнени конкретните увреждания на св. М. е видно, че от ударите на П. по гърба
и тила му са последвали най-малко болка и страдание, т.е. причинена е лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Доколкото обаче всички съучастници отговарят за общия най-тежък престъпен
резултат, отговорността на П. е правилно ангажирана за телесно увреждане по чл.
130, ал. 1 от НК. Както и по отношение на хулиганството, не е необходим
оправдателен диспозитив по отношение на записаното,
че уврежданията на Р. и З. са причинени и от удари с крака, тъй като това
описание се отнася отново за общата престъпна деятелност на четирите лица,
нанесли побоя.
По отношение на
субективната страна на деянието по чл. 131, ал, 1, т. 4, предл.
3 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, извършено от П.
вече бяха засегнати някои моменти, свързани с наличието на общност на умисъла.
Както бе посочено, П. е съзнавал, че и останалите от неговата компания са
нанасяли телесни увреждания на повече от едно лица, като и той самият е
предприел действия именно с тази цел. Вече бе посочено, че се касае за
възникнал внезапен умисъл, като е ирелевантно дали е
имало предварително уговаряне на нанасяне на уврежданията. Всеки от нанасялите
побоя е имал достатъчно време да осмисли случващото се и да избере поведение.
Отделно от това, П. е
съзнавал, че с нанасянето на удари на св. М. ще му причини телесно увреждане и
е целял именно това.
Накрая, по отношение
на хулиганските подбуди важи до голяма степен изложеното при обсъждане на
престъплението по чл. 325 от НК, като няма необходимост от преповтаряне.
Мотивът при нанасянето на телесните увреждания от страна както на подс. П., така на св. Г., К. и К., е бил единствено да се
демонстрира физическо надмощие чрез физическо посегателство над напълно
непознати лица на публично място.
Съдът не споделя
доводите на защитата, че се касае за деяние, осъществено при условията на
неизбежна отбрана, тъй като за да е налице такава, е необходимо да е налице
нападение по отношение на самия подсъдим, респ. над компанията, в която е бил.
В конкретния случай обаче от доказателствата по делото се установява, че
непосредственото противоправно поведение е
осъществено първо от компанията на подсъдимия чрез действията на Д.К., който е
посегнал към физическата неприкосновеност на Х.С.. В този момент компанията на
св. С. е започнала да се защитава, като нападателите не могат да се позовават
на неизбежна отбрана, когато с. са предизвикали пострадалите. Видно е също
така, че не се касае за самозащита, тъй като пострадалите и другите лица от
тяхната компания са били бити сравнително продължително време, т.е. не се касае
за нанасяне на удари с цел предотвратяване на нападение, а именно с цел умишлено
увреждане за демонстриране на надмощие. Конкретно по отношение на подс. П. се вижда, че многократно се нанасят удари на св. М.,
след като последният вече е бил на земята и е във видимо беззащитно състояние.
Не могат да бъдат
споделени и доводите за наличие на физиологичен афект у подсъдимия по време на
извършване на деянието. Афектът, или силното раздразнение по смисъла на НК
представлява силно душевно вълнение, мощен изблик на чувства, емоционален
процес, предизвикан от определен дразнител, който протича бурно и обичайно има
характер на краткотрайно избухване, надхвърлящо обичайното раздразнение. Отнася
се за бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след упражненото насилие,
тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие, при което деецът не
е в състояние и няма време да обмисли спокойно своето поведение. Коментираното
състояние възниква спонтанно, като непосредствена реакция на едно току-що
извършено от пострадалия противозаконно действие. Ето защо, когато подсъдимият
е могъл спокойно да разсъждава и да взема правилни решения, не е налице
състояние на силно раздразнение.
Дали е налице
състояние на афект, е фактически, а не медицински въпрос, който се изяснява с
всички доказателства по делото, а не само въз основа обясненията на подсъдимия
или на част от доказателствата. Външните признаци, по които може да се съди за
наличието на афект са зачервяване, изпотяване, треперене и др. подобни
вегетативни прояви. За да прецени дали е налице афект, съдът е длъжен да
прецени цялостното поведение на подсъдимия преди и по време на извършване на
деянието.
В конкретния случай
по делото не се установяват каквито и да е признаци в поведението на подсъдимия
П., които да сочат, че той е бил в състояние на афект по време на извършване на
процесните деяния. На първо място, свидетелите, които
са били в неговата компания и са имали наблюдения върху него преди инцидента,
сочат, че същият е бил спокоен и не е изглеждал притеснен от нещо. Както бе
посочено по-горе, съдът не счита и че е имало физическо посягане от страна на
компанията на пострадалите към момичетата от компанията на подсъдимия, поради
което и няма данни за причина за възникване на силно раздразнение у П.. Следва
да се отбележи обаче, че дори и да е имало посягане върху момичетата, то към
момента на деянието това не е било известно на П.. Той самият заяви, че не е
видял посягане от страна на св. С. към св. К., а само помислил, че има такова.
Посочи също така, че в този момент си е казал, че се надява св. К. да не е
видял това, но тогава започнал инцидентът. Фактът, че мисловният процес на
подсъдимия е вървял толкова гладко показва, че същият със сигурност не е бил в
състояние на силно раздразнение. От изложеното следва също, че за самият П.
евентуално посягане към момичетата от тяхната компания не се е явило мотив,
който да го тласне към нападение. Отново подсъдимият посочва в обясненията си,
че първоначално се надявал, че няма да се случи нищо, но като видял, че и от
другата компания започват да нанасят удари си казал, че „…няма да се размине без бой…“ и хвърлил цигарата си. Отново се
вижда, че подсъдимият е разсъждавал напълно адекватно и се е контролирал в
момента на възникване на сбиването. Накрая, на записа се вижда, че при
нанасянето на ударите на св. М. от страна на подсъдимия, движенията на
последния са много контролирани, което още веднъж показва, че напълно е владял
емоциите си.
По вида и размера на наказанието:
По
отношение на престъплението по чл. 325 ал. 5, вр. ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 29
ал. 1, б. „А", вр. чл. 20 ал. 2 от НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години, а по
отношение на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 4, предл.
трето и т. 12 вр. чл. 130, ал.1 вр.
чл. 23 ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК- „лишаване от свобода“
до три години.
И
по отношение на двете престъпления следва да се отчете като отегчаващо
обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия (с уточнението по
отношение на хулиганството, че не се отчита като такова обстоятелство,
осъждането, даващо повод за квалификацията му като извършено при условията на
опасен рецидив).
Съставът
обаче счита, че по отношение и на двете деяния е налице изключително смекчаващо
обстоятелство, даващо повод за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Когато се касае за индивидуализация на наказанието в случаите на престъпление,
извършено в съучастие, следва да се отчита както настъпилия от задружната
престъпна дейност резултат, така и конкретния принос на всеки съучастник.
Така,
по отношение на хулиганството е видно, че единственото действие на подсъдимия П.
се изразява в хвърлянето на един стол. След хвърлянето на този стол П. започнал
да нанася удари на св. М., като не е извършил други действия, които да могат да
бъдат квалифицирани като хулигански. Както бе посочено,
това е достатъчно да обоснове съставомерност на
извършеното, но от друга страна, съпоставено с действията, осъществени от
всички останали от неговата компания и настъпилите от тях последици, мотивира
състава да счита, че и най-лекото предвидено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година се явява несъразмерно тежко. Това действие на П. в
най-малка степен е допринесло за нарушаване на обществения ред и взето само по
себе си не се характеризира с някакъв по-особен интензитет на въздействие.
Именно
това мотивира съставът да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
като наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. Така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, отчитайки обществената опасност на
конкретно стореното от него.
Така
определеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим
съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Това е така,
доколкото преди извършване на деянието П. е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ до 13.03.2014 г. Именно датата на деянието- 29.08.2018 г., е
отправният момент, от който, броено назад, следва да се преценява петгодишният
срок по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. В този смисъл е и актуалната
съдебна практика, обективирана в Решение №
10/25.05.2021 година по НВОХД № 75/2021 година на Апелативен съд-Бургас.
По
аналогични съображения съдът определи и наказанието за второто престъпление при
приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. За разлика от
останалите участници от неговата компания, П. е нанасял удари единствено на св.
М., които, видно от записите, са попадали в гърба и тила на М.. За сметка на
това, К., К. и Г. са нанасяли последователно в
различни конфигурации удари на всички увредени. След като не са станали ясни
конкретните последици за здравето на М. от побоя, не може да се счете, че от
страна на П. му е причинено нещо повече от болка и страдание. Нещо повече,
първоначалните удари по свидетелят М. на Д.К. и Г.К. попадат в лицето на
пострадалия и са видимо по-тежки. Отново се касае за много малък принос към
настъпилия общ престъпен резултат, което по мнение на състава обосновава и налагането
на наказание „пробация“, включващо мерките „задължителна
регистрация” по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване
пред пробационен служител или друго определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.
Тъй
като престъпленията, за които бе признат за виновен са извършени в условията на
съвкупност, следва на основание чл. 23 от НК да бъде определено едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му. В случая такова се явява наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което следва да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим и от което да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
По разноските:
По
отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия
П., да заплати по сметка на ОД на
МВР-Бургас припадащата му се част от направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 196,52 лв. Също така, П. дължи да заплати
по сметка на съда, сумата от 30 лв., представляваща сторени в съдебната фаза разноски.
Подсъдимият дължи да заплати и 5 лева държавна такса за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-гр.Бургас.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.