Р Е Ш Е Н И Е
№12 14.01.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав: Председател:
Евгени Узунов
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
Гражданско дело № 336 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод постъпила искова молба от М.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв.М.И.-Т. Съдебен адрес *** ПРОТИВ В.С.С., с ЕГН **********, А.С.С., с с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** и Д.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***.
С Исковата молба се иска от съда
да се постанови Решение с което да се
приеме за установено по отношение на ответниците- В.С.С., с ЕГН **********, А.С.С.,
с ЕГН ********** и Д.А.Б., с ЕГН **********, че ищцата М.Х.Б., с ЕГН **********
е собственик на 1/2/една втора/ идеални части от недвижими имоти, а именно:
Поземлен имот с идентификатор *****.**.**по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, Община- Несебър,
Област-Бургаска, одобрени със Заповед № РД-**-46/**.08.2006 год. на
Изп.директор на АК, с адрес на поземление имот: град Несебър, местност Ю./Б., с
площ от 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин
на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 8/осма/,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи: ПИ с
идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******и
ПИ с идентификатор *******, а по нотариален акт предтавляващ: Пасище, мера от
2.000 дка, осма категория, местността Ю./Б., имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имот № ****- пасище с храсти на насл. На Г.А., имот
№ ******-дере, овраг, яма, на Община-Несебър, имот № ******- пасище, мера на В.Д.,
имот № *****-пасище, мера на И.В., имот № ******- полски път на Община-Несебър
и имот № *****- полски път на Община-Несебър, съгласно кадастралната карта на
гр.Несебър; и
Поземлен имот с идентификатор *******по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, Община-Несебър,
Област-Бургаска, одобрени със Заповед № РД-**-46/**.08.2006 год. на Изп.директор
на АК, с адрес на поземления имот: град Несебър, местност Ю./Б., с площ от **69
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 8/осма/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, при съседи: ПИ с
идентификатор ******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор ******, а но нотариален акт,
представляващ: Пасище, мера от 1.669 дка, осма категория, местността Ю./Б.,
имот № ****** по плана за земеразделяне, при граници: имот № ******- пасище,
мера на Община-Несебър, имот № ******-полски път на Община-Несебър, имот № ******-
пасище, мера на А.Г., имот № ******- дере, овраг, яма, на Община-Несебър, имот
№ ******- пасище, мера на Община- Несебър, съгласно кадастралната карта на
гр.Несебър.
както и да бъде отменен на осн. чл. 537, ал.2
от ГПК- Нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело № ** от 08.01.20** год. на
нотариус С.А., вписан под № *** в регистъра на НК, с район на действие НРС
вписан в АВ- Несебър с вх.рег.№ 42, от 08.01.20** год., акт № **, том*, дело № **,
с който първите двама ответници са били признати неправомерно за собственици по
давностно владение върху процесните имоти.
Претендират се разноски.
В исковата молба се сочи, че
Съгласно Решение № Ж620 от 05.04.2005 год. на ОСЗГ- гр.Несебър е било
предоставено на наследниците на Х.Д.С., бивш жител ***, правото на собственост
върху земи. Имотите са били определени и предоставени като обезщетение на
основание влязло в сила съдебно Решение № 70/**.05.2003 год. на НРС,
постановено по гр.дело № 20 от 2003 год., Решение на Общински съвет- Несебър №
211 от **.07.2004 год., Протокол № 411/05.04.2005 год. на ОД“ЗГ“-Бургас.
Според решението и горепосочените
документи имотите, които са предоставени на наследниците на Х.С.са:
-Пасище, мера от 2.000 дка, осма
категория, местността Ю./Б., имот № **** по плана за земеразделяне, при
граници: имот № ****- пасище с храсти на наел. на Г.А., имот № ******-дере,
овраг, яма, на Община-Несебър, имот № ******- пасище, мера на В.Д., имот № *****-пасище,
мера на И.В., имот № ******- полски път на Община-Несебър и имот № *****-
полски път на Община-Несебър, съгласно кадастралната карта на гр.Несебър,
представляващ: Поземлен имот с идентификатор *****.**.**по кадастрална карта и
кадастралните регистри на гр.Несебър, Община- Несебър, Област-Бургаска,
одобрени със Заповед № РД-**-46/**.08.2006 год. на Изп.директор на АК, с адрес
на поземление имот: град Несебър, местност Ю. А/Б., с площ от 1999 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: 8/осма/, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: ****, при съседи: ПИ с идентификатор *******, ПИ
с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******и ПИ с идентификатор *******;
- Пасище, мера от 1.669 дка, осма
категория, местността Ю. А/Б., имот № ****** по плана за земеразделяне, при
граници: имот № ******- пасище, мера на Община-Несебър, имот № ******-полски
път на Община-Несебър, имот № ******- пасище, мера на А.Г., имот № ******-
дере, овраг, яма, на Община-Несебър, имот № ******- пасище, мера на
Община-Несебър, съгласно кадастралната карта на гр.Несебър, представляващ:
Поземлен имот с идентификатор *******по кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр.Несебър, Община- Несебър, Област-Бургаска, одобрени със Заповед
№ РД-**-46/**.08.2006 год. на Изп.директор на АК, с адрес на поземление имот:
град Несебър, местност Ю./Б., с площ от **69 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, категория на
земята при неполивни условия: 8/осма/, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: ******, при съседи: ПИ с идентификатор ******, ПИ с
идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор ******.
Съгласно Удостоверение за
наследници с изх.№ 395/27.11.20** год., наследниците на Х.Д.С. са както следва:
М.Х.Б.-дъщеря, В.С.С.- внучка, З.С.И.- внучка и В.С.Ш.- внучка. Като видно от
представено съдебно удостоверение от Бургаски районен съд, наследничката В.Ш.,
тогава В.П.по баща, е направила отказ от наследство под № 42/28.11.2000 год.,
оставеното и от майка й Е.П., починала на 26.03.1994 год. и баща й С.П.,
починал на **.11.1999 год.
С оглед на направеният отказ от
страна на В.Ш., наследници на Х.С.остават М.Х.Б., В.С.С. и З.С.И.. Като частите
им на съсобственост върху горепосочените недвижими имоти са както следва: М.Х.Б.-
1/2 ид.част, В.С.С.- 1/4 ид.част и З.С.И.- 1/4 ид.част.
Ищцата М.Б. разбира от Ж.Г.,
дъщеря на една от съсобственичките- З.И., в началото на 2019 год., че нейната
племенница и ответник по делото- В.С., се е сдобила с нотариален акт за
собственост по давностно владение на горепосочените съсобствени между тях
имоти, и че в последствие ги е дарила на дъщеря си Д.Б..
След справка в АВ- Несебър,
ищцата установила, че съгласно Нот.акт № **, том *, рег.№ ***, дело № ** от
08.01.20** год. на нотариус С.А., вписан под № *** в регистъра на НК, с район
на действие НРС вписан в АВ- Несебър с вх.рег.№ 42, от 08.01.20** год., акт № **,
том*, дело № **, двамата ответници В.С. С. и А.С.С., са признати за собственици
на процесните имоти, посочени по- горе в исковата молба.
Няколко месеца след това
ответниците В.С.С. и А.С.С. даряват имотите на своята дъщеря Д.А.Б.- третия
ответник, видно от Нот.акт № **, том **, рег.№ *****, дело № **** от 09.08.20**
год. на нотариус С.А., вписан под № *** в регистъра на НК, с район на действие
НРС, вписан в АВ- Несебър с вх.рег.№ 5769 от 09.08.20** год., акт № **, том **,
дело № ****.
Твърди се, че по никакъв начин
ответницата В.С. не е демонстрирала пред останалите съсобственици, че тя владее
горепосочените два имота, като собствени. Тя не е противопоставяла вледението
си на ищцата М.Б. и на другият съсобственик- З.И.. Т.е. не е налице хипотезата,
в която ползващия съсобственик да е заявил пред другите, че само той е
собственик. С оглед на това и липсва възможност да тече ** годишната давност.
Твърди се, че вторият ответник- А.С.,
съпруг на ответницата В.С., няма правно основание което да го признае за собственик по обстоятелствена
проверка, тъй като същия е знаел чий е имота, и по никакъв начин не е
противопоставял владението си на собствениците на имота.
За съзнанието на ответницата В.С.,
че имотите са съсобствени заедно с ответницата, както и със сестра й З.И.,
ищцата излага довод, извлечен от Искане за преценяване на необходимостта от
извършване на ОВОС за един от имотите с идентификатор ******, в местност Ю./Б.,
землището на гр.Несебър.
Искането е направено на
19.07.2017 год. до Директора на РИОСВ- гр.Бургас, от името на всички
собственици на имот с идентификатор ******, а именно: В.С., З.И. и М.Б., но без
знанието и съгласието на ищцата, а също и на нейната друга съсобственичка З.И..
Твърди се, че ответницата В.С. тайно и без знанието на другите съсобственици
извършва действия с които цели да наруши техните права и да облагодетелства
себе си.
Твърди се,че за по голяма
сигурност,С. заедно с мъжът си, са дарили имотите на дъщеря си, третият
ответник- Д.Б..
Представят се писмени
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока за отговор е депозиран
такъв от В.С.С., ЕГН **********, от А.С.С., ЕГН **********, двамата съпрузи, с
постоянен адрес:*** и Д.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, всички чрез адвокат
Р.С. ***, съдебен адрес:***
В отговора се твърди, че В. и А. С.
за собственици по давностно владение на процесните имоти.
Ответниците С. твърдят, че
напълно правомерно, след като са владели 14 г. гореописаните недвижими имоти,
са се възползвали от съществуващата в закона възможност да бъдат обявени за
собственици на тези имоти по давностно владение. За да им признае правото,
Нотариус Ангелов освен с писмените доказателства по нотариалното дело, се е
запознал и убедил в качеството им на владелци на същите и от гласните
доказателства, които е събрал в хода на нотариалното дело, а именно от
показанията на свидетелите: Н.В.Т., ЕГН **********, Ю.С.Я., ЕГН **********,и Б.Й.Л.,
ЕГН **********, които са заявили пред него, че като собственици на дялове от
дружества, които дружества са собственици на съседни имоти на процесните,
познават единствено тях-В. и А. С., единствено и само с тях са комуникирали по
повод на изграждане на комуникации за ток и вода за района, и единствено тях са
виждали да се грижат за имотите през периода от 2006г. до разпита им като
свидетели по нотариалното дело.
Твърди, се ищцата едва в началото
на 2019 г, „разбира“, че евентуално някога е била също евентуално наследник на
тези имоти във връзка с евентуалното й наследство свързано с Х.Д. ***.
Видно от представените документи,
през годините още от 1991 г. майката на В.С.С. -Елена Х. Петрова, е предприела
всички действия за възстановяването на притежаваните от Х.Д.С. земеделски земи
в землището на гр.Несебър, а от 1993г. самата В.С.С. е предприела действия по
продължаване на започнатите от майка й действия по възстановяването им.
Твърди се, че че от момента на
въвода във владение за имоти, възстановени по искане на В.С., същата заедно със
съпруга си за установили трайна власт и владение върху двата имота, с намерение
за своене.Като владението било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително.
Отделно от това оспорва се
твърдението че М.Х.Б. е наследник на Х.Д. ***, поради което претенцията й е
неоснователна. Твърди се, че Х.Д.С. е имал един единствен законен брак и той е
бил с майката на Е.Х.П.(майка на В.С.С.) и същата е била тяхно единствено дете
и съответно и единствен негов наследник.
Видно от Удостоверение за
наследници № 811 от 09.04.1993 г. издадено от длъжностно лице при Община
Несебър, за единствен наследник на Х.Д. ***, починал на **.12.1969г., за което
е съставен Акт за смърт № 911 от **.12.1969 г., е посочена неговата дъщеря Е.Х.П.(майка
на В.С.С.).
Твърди се, че Акт за раждане № **
от 1932 година, буди съмнения и е в противоречие с другите представени
документи:
На първо място от този Акт № ** е
видно, че тя е четвърто дете на майка си М. Д. Стоянова, която очевидно има
други три деца от брака си.
На второ място в представеното с
исковата молба Удостоверение за наследници като наследник на Х.С.не фигурира М.
Д. Стоянова, която има общо четири деца, от които освен ищцата М.Х.Б., има и
две дъщери Василка, Людмила и син Григор която очевидно не е негова съпруга и
съответно наследник. В противен случай в удостоверението следвало да фигурират
и останалите три деца очевидно от брак с
друг човек, от което следва, че посочването на ищцата като наследник на Х.С.е
неправилно.
Оспорва се верността на представеното с исковата молба
Удостоверение за наследници № 395/27.11.20** година и на Акт за раждане № **/24.02.1932
година като документи с невярно съдържание.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- Акт за
граждански брак лицата /стр.**0 от делото/ Х.Д.С. и М. Д. С. са сключили граждански
брак на 12.05.1931г., в гр.Несебър който е последващ църковно бракосъчетание,
извършено на **.05.1931г., вписано под №32 от свещеник –протопей Н.С..Девет месеца след
това се родила дъщеря им-ищцата М.Х. Д. /понастоящем Б./, видно от акт за
раждане №40 /стр.178 от делото/. От съдържанието на удостоверението е
безспорно, че ищцата е законородена /т.е. по време на брака и не е извънбрачно
дете/. Х.С.имал още едно дете, родено по-рано от друг брак-Е.Х.П., родена на ***г.
и починала на 26.03.1994г.
М. Д. С. /по предходен съпруг Г./ имала три деца,
преди раждането на ищцата.
Наследодаетлят Х.Д.С. е починал на **.12.1968г.при
действието на Специална разпоредба
в Семейния кодекс, действащ през периода от 22 май 1968 г. до ** юни 1985 г.
Според член 14, ал. 7, изречение второ от този отменен кодекс: когато
преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава
дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.
Ищцата излага твърдение, че към датата на смъртта на Х.С.,
майка и е била разведена с баща и.Доказателства за това обстоятелство действително
не са представени, но видно от съдържанието на писмените доказателства по
делото кръга на наследниците на С. е правилно и безспорно определен.Освен
горепосоченото, ответниците не могат да претендират чужди права и да извличат
от такива твърдения, изгодни за себе си факти.В т.см.съдът намира, че е
отправено твърдението на ответниците, че ищцата не е самостоятелен наследник на
½ ид.ч. от наследството на С., а към квотата и е било възможно да се
приобщат и други лица-нейни родственици по майчина линия от предходния и брак.
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№
395/27.11.20** год., надлежно издадено от Община- Несебър и Акт за раждане № **/24.02.1932
год. от Община- Несебър, че ищцата М.Х.Б./по баща М.Х. Д./ е дъщеря и
пълноправен наследник на своя законен баща Х.Д.С..
Съгласно Решение № Ж620 от
05.04.2005 год. на ОСЗГ- гр.Несебър, представено по делото, е било предоставено
на наследниците на Х.Д.С., бивш жител ***, правото на собственост върху
следните имоти, идентични с процесиите, а именно: Пасище, мера от 2.000 дка,
осма категория, местност „Ю./Б.“, имот № **** по плана за замеразделяне на
гр.Несебър, при съседи: имот № ******, имот № ******, имот № *****, имот № ******,
имот № ***** и Пасище, мера от 1.669 дка, осма категория, местност „Ю./Б.“,
имот № ****** по плана за замеразделяне на гр.Несебър, при съседи: имот № ******,
имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******.
Наследници на Х.Д.С. са: М.Х.Б.-дъщеря,
В.С.С.- внучка, З.С.И.- внучка и В.С.Ш.- внучка. Наследничката В.Ш., е
направила отказ от наследство с чиито дял се увеличават квотите на наследниците
от нейното коляно, а именно на В.С.С. и З.С.И.. Като частите им на
съсобственост върху горепосочените недвижими имоти са за: М.Х.Б.- 1/2 ид.част, В.С.С.-
1/4 ид.част и З.С.И.- 1/4 ид.част.
Съдът, по посочените по горе
доводи не споделя становището на ответниците, че М.Б. не е наследник на баща
си-Х.С..Сочените от нея квоти, за което са представени надлежни доказателства
са обективните такива.
По повод твърдението на
ответниците, че са собственици на основание давностно владение, съдът намира за
установено следното:
В хода на производството се
извърши разпит на две групи свидетели-един, доведен от ищцата и двама осигурени
от ответниците.
Видно от показанията на свид.Ж.Г.
–племеница на ищцата М.Б. и на В.С./дъщеря на тяхна сестра/, е била помолена от ищцата да провери и следи
какво се случва с процесните имоти.Господинова проверявала имотите чрез
интернет справки и знаела, че през годините са правени искания от
съсобствениците за промяне предназначението на част от имотите. Преди около година, случайно разбрала за актуването на имотите на името на
леля и.След като установила чрез справка, че бил съставен констативен
нотариален акт за името на отв.С., извършила справки в кадастъра, в данъчно,
във Службата по вписванията и установила, че след снабдяването с нотариален
акт, ответниците дарили имотите на дъщеря си.Свидетелята знае за имотите,
посещавала ги е на място и дава конкретни показания за местонахождението им.
Знае, че процесните имоти са съсобствени на трите сестри.
Видно от показанията на свид.Х.Х., същата е в приятелски отношения с ответника Д. Б.Х. като
адвокат обслужвала инвеститори и
собственици на строителни фирми.По повод проявен интерес
за строителство на ваканционна жилищна сграда във Свети Влас заедно с ответника С. е
посещавала имотите с оглед евентуалната им продажба. През 2008 -2009 година клиентите и се отказали
да строят.Свидетелката
знае, че за единия имот вече била минала процедура по промяна на предназначението.Споделя, че винаги е говорила само със С. и с нея е преговаряла. Твърди, че единия от
имотите бил
частично обграден.Свидетелката
макар да е адвокат не е извършвала проверка на собствеността. Виждала е
ПУП, и документи за промяна на предназначението. Знаела, че ответниците са собственици
на имотите, но не е
задавала въпроси как са придобити.
Свид. Я., показва, че през 2005-2006г представлявал инвеститор от Казахстан и
започнал да изкупува земи в м. „Ю.“ и „Ю. Б.“.Твърди, че установил,че имотите
които възнамерявал да купува,били в съседство на парцел на С. и инвеститора
искал да ги окрупни. Няколко пъти е ходил при В., за да закупят парцел. Тя
тогава не искала да го продава. Обърнал се към нея, защото знае, че тя е
собственик на имота от сина й. Няколко пътие ходил да говорат с нея .Я. знае,
че в района ответниците имат два имотас площ около 55 дка.
За да произведе ефект
придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е
демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице
позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може
възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на
правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки
- претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по
отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика, както и да е
демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно
на собственика.
Тези обстоятелства не се доказаха
от страна на ответниците. От доказателствата по делото не се установя ответниците
С. да са упражнявали фактическа власт върху имотите, описани по-горе и това да
е ставало без противопоставяне. Дори напротив – видно от писмените
доказателства по делото-мотивирано предписание от 29.01.2008г. /стр.87 от делото/,
при допускането за изработване и процедиране пна ПУП за имот 39**4.**.122 е
прието, че молбата е подадена от В.С.С. и други в качеството и на
съсобственик.Видно от Искане до РИОСВ Бургас от 19.07.2017г. съсобствениците В.
Синковаи М.Б. са поискали решение за издаване на ОВОС за ПИ №*******/втория
процесен имот/ и на двете молителки било изпратено Решение №БС-12-ПР, изх.№ПД-**72
/12/ от **.01.20**г. от РИОС Бургас.Аналогично решение било изпратено и на
неучаствалия във заявлението съсобственик-З.С.И. /стр.21 от делото/. Съдът
намира, че поведението на ответниците С. в никакъв случай не е било
демонстриращо собственически правомощия – дори напротив. Отделно от това, не се
доказа по категоричен и несъмнен начин и упражняванена фактическа власт върху
имотите.
Съдът не приема за доказано, че
ответниците С. са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти.Не е
доказано и твърдяното упражняване на фактическа власт върху наследствените
имоти, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока-няма данни
пимотите, преди промяна на предназначението на втория имот да се обработвани.
От показанията на свидетелите не се установява по делото С. по какъвто и да е
начин да са демонстрирали по отношение на останалите наследници намерение да
владее техните идеални части за себе си, като е установено, че В.С. еизвършвала
правни действия по управлението им именно като сънаследствени. Демонстрираното
по отношение на свидетелите своене на имотите е без значение след като не е
достигнало до знанието на останалите съсобственици. Не се установява от
показанията на свидетелите в някакъв момент С. да са заявили на останалите
наследници, че считат имотите за собствени или да са извършили действия за
отблъскване на владението им. Промяната в намерението и преобръщането на държането
във владение не трябва да останат скрити, а трябва да намерят външна изява в
предприемане на конкретни действия, които да станат достояние и да бъдат насочени към съответните
други съсобственици - в случая към ищцата, а не неопределено към неограничен кръг хора. Напротив - от съвкупния
анализ на доказателствата по делото по-скоро може да се приеме, че едва след 20** г., когато ответниците С. са се снабдили с процесния констативен нот. акт,
ищцата е узнала за
претенциите му. Още повече -
близката родствена връзка между насрещните страни, както и етичните задължения да се почитат и уважават взаимно, са все обстоятелства, които
трудно могат да направят явно и несъмнително намерението на ответниците да своят вещта, ако това не е
ясно изразено чрез думи или други действия по отношение на останалите наследници. Законът не
толерира неправомерните действия - общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност.
Колкото до
снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по реда на
обстоятелствената проверка, няма спор в съдебната практика, че това действие не
манифестира намерението да се свои имота пред останалите съсобственици, тъй
като вписването няма такова действие.
Предвид изложените съображения и
разясненията в Тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, че когато съсобствеността произтича от наследяване, при което един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, но
не е противопоставил на останалите намерението му за своене, той е държател на
идеалните части на другите съсобственици и презумцията по чл. 69 ЗС се
счита за оборена, следва, че ищцата доказва правото си на собственост по
наследство върху 1/2 идеална част от процесните земи, а възражението за
придобиването на тези идеални части по давност от ответника е
неоснователно.
Въз основа на всичко изложено
по-горе съдът счита, че предявеният установителен иск за собственост
е основателен и доказан.
Съдът приема към момента на сключването на договора за дарение с който В.С.С.
и А.С.С. даряват имотите на своята дъщеря Д.А.Б.- третия ответник, с Нот.акт № **, том **, рег.№ 1**36, дело № **72 от
09.08.20** год. на нотариус С.А., вписан под № *** в регистъра на НК, с район
на действие НРС, вписан в АВ- Несебър с вх.рег.№ 5769 от 09.08.20** год., акт №
20, том **, дело № 3**5, ответницата В.С. е
притежавала 1/4 идеална част от имотите, предмет на договора, която идеална част е била валидно
прехвърлена на дъщеря
и.Но по отношешение на ½ ид.ч. от имотите, описани по-горе иска спрямо Д.Б.
е основателен, тъй като тези идални части са част от патримониума на леля и –М.Б..
По искането с правно основание
чл. 537 ал 2 от ГПК
Съгласно ТР № 11 от 2012г. на
ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК.
Съгласно чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК
нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост.
В конкретния случай съдът приема,
че н Нот.акт № **, том 1, рег.№ **1, дело № ** от 08.01.20**
год. на нотариус С.А., вписан под № *** в регистъра на НК, с район на действие
НРС вписан в АВ- Несебър с вх.рег.№ 42, от 08.01.20** год., акт № **, том*,
дело № **, с който двамата ответници В.С. С. и А.С.С., са признати за
собственици на целите процесни имоти, установява неверни факти относно
принадлежността на правото на собственост. Същият не е годен да легитимира ответниците В.С. и А.С. като
собственици на посоченото оригинерно придобивно основание на пълното право на
собственост.
В този смисъл на основание чл.
537 ал. 2 от ГПК, съдът следва да отмени Нот.акт № **, том 1, рег.№ **1, дело №
** от 08.01.20** год. на нотариус С.А., вписан под № *** в регистъра на НК, с
район на действие НРС вписан в АВ- Несебър с вх.рег.№ 42, от 08.01.20** год.,
акт № **, том*, дело № ** в частта за ½ идеални части, собствени на
ищцата.
С оглед изхода на процеса ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците ще следва да заплатят на ищцата реално
направените в хода на настоящето производство разноски в общ размер
на сумата от **65лв,от които **00 лева – за заплатен адв.хонорар , 50 лева,
държавна такса и ** лева –държавна такса за издадени съдебни удостоверения.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.С.С., с ЕГН **********, А.С.С.,
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Д.А.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***.,
че М.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.М.И.-Т. Съдебен адрес *** е собственик
на ½ ид.ч. /една втора идеална част/ от недвижими имоти, а именно:
Поземлен имот с идентификатор *****.**.**по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, Община- Несебър,
Област-Бургаска, одобрени със Заповед № РД-**-46/**.08.2006 год. на
Изп.директор на АК, с адрес на поземление имот: град Несебър, местност Ю./Б., с
площ от 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин
на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 8/осма/,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи: ПИ с
идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******и
ПИ с идентификатор *******, а по нотариален акт предтавляващ: Пасище, мера от
2.000 дка, осма категория, местността Ю./Б., имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имот № ****- пасище с храсти на насл. На Г.А., имот
№ ******-дере, овраг, яма, на Община-Несебър, имот № ******- пасище, мера на В.Д.,
имот № *****-пасище, мера на И.В., имот № ******- полски път на Община-Несебър
и имот № *****- полски път на Община-Несебър, съгласно кадастралната карта на
гр.Несебър; и
Поземлен имот с идентификатор *******по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, Община-Несебър,
Област-Бургаска, одобрени със Заповед № РД-**-46/**.08.2006 год. на
Изп.директор на АК, с адрес на поземления имот: град Несебър, местност Ю./Б., с
площ от **69 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин
на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 8/осма/,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, при съседи: ПИ с
идентификатор ******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор ******, а но нотариален акт,
представляващ: Пасище, мера от 1.669 дка, осма категория, местността Ю./Б.,
имот № ****** по плана за земеразделяне, при граници: имот № ******- пасище,
мера на Община-Несебър, имот № ******-полски път на Община-Несебър, имот № ******-
пасище, мера на А.Г., имот № ******- дере, овраг, яма, на Община-Несебър, имот
№ ******- пасище, мера на Община- Несебър, съгласно кадастралната карта на
гр.Несебър.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал. 2
от ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № **, том 1, рег.№ **1, дело № ** от 08.01.20** год. на
нотариус С.А., вписан под № *** в регистъра на НК, с район на действие НРС
вписан в АВ- Несебър с вх.рег.№ 42, от 08.01.20** год., акт № **, том1, дело № **,
с който В.С.С., с ЕГН **********, А.С.С., с ЕГН **********, са признати за
собственици по давностно владение на целите имоти, а именно: Поземлен имот с
идентификатор *****.**.**по кадастрална карта и кадастралните регистри на
гр.Несебър, Община- Несебър, Област-Бургаска, одобрени със Заповед № РД-**-46/**.08.2006
год. на Изп.директор на АК, с адрес на поземление имот: град Несебър, местност Ю./Б.,
с площ от 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия:
8/осма/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи:
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******и
ПИ с идентификатор *******, а по нотариален акт предтавляващ: Пасище, мера от
2.000 дка, осма категория, местността Ю./Б., имот № **** по плана за
земеразделяне, при граници: имот № ****- пасище с храсти на насл. На Г.А., имот
№ ******-дере, овраг, яма, на Община-Несебър, имот № ******- пасище, мера на В.Д.,
имот № *****-пасище, мера на И.В., имот № ******- полски път на Община-Несебър
и имот № *****- полски път на Община-Несебър, съгласно кадастралната карта на
гр.Несебър; и
Поземлен имот с идентификатор *******по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, Община-Несебър,
Област-Бургаска, одобрени със Заповед № РД-**-46/**.08.2006 год. на Изп.директор
на АК, с адрес на поземления имот: град Несебър, местност Ю./Б., с площ от **69
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: 8/осма/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, при съседи: ПИ с
идентификатор ******, ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор *******,
ПИ с идентификатор *******, ПИ с идентификатор ******, а но нотариален акт,
представляващ: Пасище, мера от 1.669 дка, осма категория, местността Ю./Б.,
имот № ****** по плана за земеразделяне, при граници: имот № ******- пасище,
мера на Община-Несебър, имот № ******-полски път на Община-Несебър, имот № ******-
пасище, мера на А.Г., имот № ******- дере, овраг, яма, на Община-Несебър, имот
№ ******- пасище, мера на Община- Несебър, съгласно кадастралната карта на
гр.Несебър. до РАЗМЕРА на 1/2 идеални
части от посочените имоти.
ОСЪЖДА В.С.С., с ЕГН **********, А.С.С.,
и Д.А.Б., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***,
с проц.представител адв.М.И.-Т., Съдебен адрес *** сумата от **65 /хиляда петстотин шестдесет и пет лева/лв.-съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: