Р Е Ш Е Н И Е
№
25.02.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря Н.С., след като разгледа докладваното от съдията г. д. № 7/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, против З.Н.П., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Твърди се,
че между З.Н.П. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на
услуги:
1. Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.10.2015 г., съгласно който на клиента бил предоставен мобилен номер **********.
2. Договор за мобилни услуги №
********* от 09.10.2015 г., съгласно който на клиента били
предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна
абонаментна такса 19.99 лв. с вкл. ДДС или 16.66 лв. без вкл. ДДС) и таблет ALCATEL PIXI3 7 Black.
3. Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 09.10.2015 г., съгласно който
мобилни номера ********** и **********
били включени в пакет, спрямо който се прилагали търговски
отстъпки.
4. Договор за мобилни услуги
№
********* от 21.07.2016 г., съгласно който на клиента бил
предоставен мобилен номер **********.
5.
Договор за мобилни услуги № ********* от 10.08.2016 г., съгласно който на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна
абонаментна такса 11.99 лв. с вкл. ДДС или 9.99 лв. без вкл. ДДС) и мобилен
телефонен апарат TELENOR
М100
Black.
6.
Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 10.08.2016
г., съгласно което за мобилен номер **********
влизал в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна
абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл., ДДС), а на
клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат ALCATEL POP 4 Silver.
7. Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
11.11.2016 г., съгласно което за мобилен номер ********** влизал
в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 40.99 лв.
с вкл. ДДС или 34.16 лв. без вкл. ДДС), а на клиента бил предоставен мобилен
телефонен апарат HUAWEI
Р8
LITE Black. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 220.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ,
на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил
да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9.59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесните
фактури спрямо ползваните от ответника З.П. мобилни номера и устройство на
лизинг се прилагали следните условия:
-
за мобилен номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 09.10.2015 г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 10.08.2016 г.
-
за мобилен номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 09.10.2015 г., изменен със
Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 09.10.2015 г.
-
за мобилен номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 21.07.2016 г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 11.11.2016 г.
-
за мобилен номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 10.08.2016 г.
-
за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р8 LITE
Black - условията,
договорени в Договор за лизинг от 11.11.2016 г.
Твърди се, че длъжникът не бил изпълнил
своите парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени
в периода м. декември 2016 г. - м. април 2017 г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента.
Фактура № **********/10.12.2016 г. била издадена за
отчетния период от 10.11.2016 до 09.12.2016 г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 16.66 лв. без ДДС - 19.99 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 9.99 лв., както и ползвани услуги 16.66 лв. (други услуги с добавена стойност
16.66 лв.), които били в общ размер на 26.65
лв. без ДДС - 31.98 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 17.49 лв., както и ползвани услуги 1.44 лв. (кратки текстови съобщения (SMS) 1.44 лв.),
които били в общ
размер на 18.93 лв. без ДДС - 22.72 лв. с вкл. ДДС;
за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 43.02 лв., еднократна такса 8.33 лв., както и потребени услуги 8.90 лв. (мултимедийни съобщения (MMS) 8.82 лв. и разговори към „Грижа
за клиента“ 0.08лв.), които били в
общ размер на 60.25 лв. без ДДС -
72.30 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р8 LITE
Black - 9.59
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата,
била 156.58 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 17.69 лв., претендираната сума по
фактурата била 138.89 лв.
Фактура № **********/10.01.2017
г. била издадена за
отчетния период от 10.12.2016 г. до 09.01.2017 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16.66 лв. и такса за
спиране на номер 0.75 лв., които били в общ размер на 17.41 лв. без ДДС - 20.89 лв. с вкл. ДДС;
За мобилен номер **********
- месечна абонаментна такса 9.99 лв., допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор 1.69 лв.,
такса за спиране на номер 0.75 лв., временно възстановяване на изходящия трафик
1.24 лв., както и ползвани услуги 25.01 лв. (други услуги с добавена стойност 24.99 лв. и
разговори към „Грижа за клиента “ 0.02 лв.), които били в общ размер на 38.68
лв. без ДДС - 46.42 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 17.49 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., както и ползвани услуги
36.05 лв. {допълнителни
услуги мобилен интернет 21.63 лв., други услуги с добавена стойност 12.50 лв. и
кратки текстови съобщения (SMS) 1.92 лв.), които били в общ
размер на 55.53 лв. без ДДС - 66.64 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 34.16 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., както и ползвани услуги
11.27 лв. (мултимедийни
съобщения (MMS) 11.27 лв.), които били в общ размер на 47.42 лв. без ДДС - 56.90 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI
Р8
LITE Black - 9.59
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, била 200.44 лв.
Фактура № **********/10.02.2017 г. била издадена за
отчетния период от 10.01.2017 г. до 09.02.2017 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 16.66 лв. без ДДС - 19.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 9.99 лв. и допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор 1.25 лв.,
които били в общ размер на 11.24 лв. без ДДС -
13.49 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 17.49 лв. без ДДС - 20.99 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 34.16 лв. без ДДС - 40.99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилен телефонен апарат HUAWEI
Р8
LITE Black - 9.59
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 105.05 лв.
След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и З.Н.П.,
при условията на които били ползвани процесиите номера **********, **********, ********** и **********, по вина на абоната
поради изпадането и в забава, операторът издал фактура № **********/10.04.2017
г., включваща
задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 1309.23 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство HUAWEI Р8 LITE
Black в общ размер на 191.80 лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.
по свързаните договори за мобилни услуги.
Изрично се заявява, че, че сумата от
1309,23 лв., представляваща задължение за неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е била предмет на частното
гражданско дело и не се претендира в настоящото производство. Предвид това общата сума,
начислена във фактурата, е 1501.03 лв., а
претендираната сума по фактурата е 191,80 лв.
Посочва, че
изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК до Районен съд - Провадия, въз основа на което било образувано
частно гражданско дело № 758/2019 г.
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищецът е бил
уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок ищецът е предявява настоящия
иск по чл. 422 ГПК.
По
изложените съображения моли съда да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 636.18 лева,
представляваща сбор от дължими суми, съгласно фактура № **********/10.12.2016 г.,
фактура № **********/10.01.2017
г., фактура № **********/10.02.2017 г. и фактура № **********/10.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендира направените разноски в заповедното и настоящото
производство.
Моли, в
случай че ищецът е редовно призован за първото открито съдебно заседание по
делото, но негов представител не се яви на него и не вземе становище по
отговора на исковата молба, в случай че такъв е депозиран, делото да бъде разгледано в негово отсъствие и съдът да постанови
решение въз основа на наведените в настоящата искова молба твърдения и
приложените към нея доказателства. Моли също, ако са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, съдът да постанови решение при условията на чл. 239 от ГПК.
С
молба – становище с вх. № 260273/12.02.2021
г. уточнява, съобразно дадените от съда указания с определение №
260016/19.01.2021 г., че договора за предоставяне на мобилни услуги чрез номера
**********, **********, ********** и 08955789047 се прекратява на датата на
спиране на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез този номер,
която в случая е 02.03.2017 г., че мобилно устройство HUAWEI P8 LITE Blak е предоставено на ответника по силата на договор за лизинг от 11.11.2016
г. като се позовава на чл. 4 от договора за лизинг, както и на разпоредбите на
чл. 345 от ТЗ. Прави уточнение и относно дължимостта на остатъка от лизинговите
вноски за мобилен апарат HUAWEI P8 LITE Blak.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, препис от
която ведно с приложенията е получил лично на 10.06.2020 г. /л. 53/. Същият е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 16.02.2021
г. /л. 59/, като в приложеното към призовката определение по чл. 140 от ГПК № 260016/19.01.2021 г.
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 16.02.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът в горепосочената писмена молба с вх. № 260273/12.02.2021
г., чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него, в случай че са налице
предвидените в закона предпоставки за това.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание,
редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за
вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК,
не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК, с което предявените
установителни искове да се уважат изцяло.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за присъждане
на разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 385 лева с ДДС. По делото обаче са
представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева с ДДС /л. 9 гръб/, поради което същото следва да се присъди именно в този
размер.
Дължат се
и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС/, които възлизат на 25.00 лева – държавна такса и 360.00 лева с. ДДС – адвокатско
възнаграждение, като същите са документално установени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че З.Н.П.,
ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********, следните суми: сумата от 636.18
лева /шестстотин тридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
сбор от дължими незаплатени главници по следните договори за предоставяне на
мобилни услуги и договори за лизинг: 1. Договор
за мобилни услуги № ********* от 09.10.2015 г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер **********; 2. Договор
за мобилни услуги № ********* от 09.10.2015 г., съгласно
който на ответника са предоставени мобилен номер ********** и таблет ALCATEL
PIXI3 7 Black; 3. Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + № ********* от
09.10.2015 г., съгласно който мобилни номера **********
и ********** са включени в пакет; 4. Договор
за мобилни услуги
№ ********* от 21.07.2016
г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер **********; 5. Договор
за мобилни услуги № ********* от 10.08.2016 г., съгласно
който на ответника са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен
телефонен апарат TELENOR М100 Black; 6. Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 10.08.2016 г., съгласно което за мобилен номер ********** влиза в сила
нов абонаментен план, а на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат ALCATEL POP
4 Silver и 7. Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
11.11.2016 г., съгласно което за мобилен номер ********** влиза в сила
нов абонаментен план, а на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Р8 LITE Black, сключени между Теленор България“ ЕАД и З.Н.П.,
които задължения са начислени в
следните фактури: фактура № **********/10.12.2016
г., по която е начислена сумата в общ размер на 138.89 лева; фактура №
**********/10.01.2017 г., по
която е начислена сумата в
общ размер на 200.44 лева; фактура № **********/10.02.2017
г., по
която е начислена сумата в
общ размер на 105.05 лева и
фактура № **********/10.04.2017
г., по
която е начислена сумата в
общ размер на 191.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2019 г., до окончателното погасяване
на дълга, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 502/29.05.2019
г. по ч.г.д. № 758/2019 г. по описа на РС – Провадия.
ОСЪЖДА З.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: **********, следните суми: общо 385.00 лева
/триста осемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.г.д. №
758/2019 г. на РС - Провадия и общо 385.00
лева /триста осемдесет и пет лева / - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като
ответникът има право на защита по реда на чл. 240 от ГПК пред ОС - Варна в
едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: