№ 177
гр. Горна Оряховица , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101983 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.74, ал.2 КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът К. Л. Х. твърди, че с ответника Поделение „Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност – Горна Оряховица“ на Държавно предприятие
"Национална компания "Железопътна инфраструктура"" (по-долу Поделение „УДВГД“
на ДП “НКЖИ“) бил сключен трудов договор № I-124/10.09.2020 г. с клауза за
изпитване 6 месеца, по силата на който изпълнявал при него длъжността „инженер,
инвеститорски контрол“. Сочи, че това правоотношение било прекратено на основание
чл.71, ал.1 КТ с акт № IV-137/03.11.2020 г., който не бил мотивиран. Твърди, че преди
да сключи посочения трудов договор изпълнявал същата длъжност при ДП “НКЖИ“
съгласно трудов договор № 242/15.09.2016 г., а след това е бил назначен в същото ДП
“НКЖИ“ на длъжност „инженер, ЖП строителство“ по трудов договор №
716/31.05.2017 г. Въз основа на това счита, че сключването на последния трудов
договор с клауза за изпитване противоречи на правилото на чл.70, ал.5 КТ и счита
същия за недействителен. По тази причина определя уволнението на посоченото от
работодателя основание като незаконосъобразно. Твърди, че след прекратяване на
трудовото правоотношение не е работил по друго такова, като от 04.11.2020 г. е
регистриран в Агенцията по заетостта. Моли за постановяване на решение за
прогласяване на недействителността на трудов договор № I-124/10.09.2020 г., за
1
признаване за незаконно на уволнението, извършено с акт за прекратяване на трудов
договор № IV-137/03.11.2020 г. на Директор на Поделението и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 6 180 лв.
– обезщетение за периода 03.11.2020 г. – 03.05.2021 г., през който е останал без работа
поради незаконното уволнение. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
С протоколно определение от 10.03.2021 г. е допуснато изменение на иска за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение чрез
увеличаване на размера му от 6 180 лв. на 8 489,40 лв., а с протоколно определение от
21.04.2021 г. – чрез намаляване на размера му на 7 602,38 лв., като за разликата до
претендираните 8 489,40 лв. производството е прекратено поради отказ от иска.
Ответникът Поделение „УДВГД“ на ДП “НКЖИ“ признава сключването на
трите трудови договора, но уточнява, че те са с различни работодатели – трудов
договор № 242/15.09.2016 г. е бил сключен с Поделение „Сигнализация и
телекомуникации“ – гр.София към ДП “НКЖИ“; трудов договор № 716/31.05.2017 г. –
с ДП “НКЖИ“, Централно управление и трудов договор № I-124/10.09.2020 г. – с
ответното поделение. Твърди се, че всяко регионално поделение е регистрирано в
регистър Булстат, води отделно счетоводство, има самостоятелна банкова сметка,
разчита се пряко или по реда, определен от Централно управление на ДП “НКЖИ“ със
средства от държавния бюджет и се ръководи от различен директор. Твърди още, че
ищецът заемал различни длъжности с трите трудови договора – с трудов договор №
242/15.09.2016 г. – длъжността „инженер, инвеститорски контрол/главен специалист“;
с трудов договор № 716/31.05.2017 г. – длъжността „инженер железопътно
строителство“ и с трудов договор № I-124/10.09.2020 г. –длъжността „инженер,
инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища)/главен специалист“. Признава,
че последният трудов договор бил сключен с клауза за изпитване, но сочи, че
изпълняваната трудова функция за всяка длъжност била различна. Счита, че за
последната изпълнявана от ищеца длъжност са възложени нови и различни задължения
от вменените за предходно заеманите длъжности, което било основание за изпитването.
Счита процесния трудов договор за действителен, а уволнението – за законно, като
допълва, че излагане на мотивите на работодателя при уволнение в процесната
хипотеза не е необходимо. Поради това, че уволнението е законно, счита обусловените
искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на
обезщетение, за неоснователни. Моли за отхвърляне на всички предявени искове с
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
2
следното:
Между страните не е спорно и представените писмени доказателства
установяват, че съгласно трудов договор № 242/15.09.2016 г. ищецът заемал
длъжността „инженер, инвеститорски контрол/главен специалист“ в Поделение
„Сигнализация и телекомуникации“ към ДП “НКЖИ“ със срок за изпитване 6 месеца.
Приложената длъжностна характеристика установява, че възложената на ищеца работа
била свързана с изграждане на жилищни, производствени и железопътни обекти, както
и изследване и даване на консултации за технологичните аспекти на определени
строителни материали. Основните задължения за изпълняваната длъжност били
подготовка на списъци за ремонт и строителство на обекти; подготовка на
документация за процедури по ЗОП; организация и подготовка на документи за
обезпечаване и отчитане на ремонтни дейности; изготвяне на доклади за поръчки за
изпълнение на обектите, приемане на извършени видове и количества строително-
монтажни работи (по-долу СМР); съставяне на актове по предоставени от преките
ръководители количества и видове работи; осъществяване връзка с външни
организации при съвместното изпълнение на проекти; осъществяване на текущ
контрол по воденето и изпълнението на обектите; изготвяне и съхранение на досиета
на обектите и участие в комисии по приемане на обектите. Към този трудов договор
били сключени две допълнителни споразумения – от 13.02.2017 г., с което срокът за
изпитване се уговарял на 2 месеца и 27 дни и от 25.04.2017 г. – без посочен срок за
изпитване. Със същите не била изменяна нито длъжността, нито трудовата функция на
ищеца. Това трудово правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на
страните на 01.06.2017 г. (акт за прекратяване на трудов договор № 107/06.06.2017 г.).
Също безспорно между страните е сключването на трудов договор №
716/31.05.2017 г., по силата на който ищецът изпълнявал при НК „ЖИ“, Централно
управление, Поделение „Железен път и съоръжения“, длъжността „инженер,
железопътно строителство“ за неопределено време без срок за изпитване. Видно от
представената длъжностна характеристика, основните трудови задължения на ищеца
при изпълнение на възложената му работа били свързани с обществените поръчки по
поддържането, ремонта и развитието на железния път и съоръженията към него, в
частност: осъществяване на подготовка за откриване на процедура за възлагане на
поръчка, участие в комисии по ЗОП за избор на изпълнител по поръчки за
строителство, доставки или услуги, съставяне и съгласуване на договори и
споразумения с изпълнители; комплектоване на досиета на обществените поръчки;
участие в приемането и пускането в експлоатация на обекти, свързани с ремонт на
железния път. Това трудово правоотношение било прекратено по взаимно съгласие
между страните, за което бил съставен акт за прекратяване на трудов договор №
20000047/27.08.2020 г.
3
Страните не спорят още, а и от сключения между тях трудов договор № I-
124/10.09.2020 г. се установява, че ищецът изпълнявал при ответното поделение
длъжността „инженер, инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища)/главен
специалист“. Договорът бил сключен за неопределено време със срок за изпитване
шест месеца при основно месечно трудово възнаграждение от 1 030 лв. и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 24 %.
Съгласно длъжностната характеристика, възложената на ищеца работа била свързана с
ремонт и поддръжка на обекти „по ремонта и изграждането на сгради, съоръжения и
прилежаща инфраструктура“, в т.ч. и проучване на състоянието на обектите, изготвяне
на задания за проектиране и финансови сметки, анализ на проектните документации,
осъществяване на координация и контрол по техническото изпълнение при
изграждането, финансовото отчитане и въвеждането в експлоатация на посочените
обекти, разглеждане, обсъждане и даване на становище за изготвените технически и
енергийни паспорти и обследвания, както и осъществяване на отдаването под наем на
дълготрайни материални активи, площи за реклама, движими вещи и ведомствени
жилища. За изпълнение на тези дейности на ищеца били възложени задълженията да
осъществява контрол и координация при предаване и приемане на строителната
площадка и СМР по поверените му обекти, както и контрол при документирането от
представители на страните по сключени договори; да извършва проверка на анализи за
доказване на цени; да следи за правилното и пълно отчитане на обектите; да води досие
на всеки обект; да изготвя анализ за усвоените и оставащите СМР и финансови
средства до завършване на обекта; да следи за изпълнение на проектите, а при
несъгласуваност, несъответствие или липса на необходимост от определени СМР –
да изготвя предложение за корекция; да участва в комисии за приемане на обектите; да
контролира и следи за прилагането на нормативните актове от техническите лица на
изпълнителите на обектите; да съгласува с външни организации проектите за обекти
„сгради, съоръжения и прилежаща инфраструктура“ чрез възлагане и да води
кореспонденцията в тази връзка до разрешение за строеж; да извършва предварителни
проучвания и заснемания на тези обекти, да изготвя проекто-сметни документации, да
следи за съответствие между частите на проектите, пълнота и структурно съответствие;
да изготвя задания за проектиране на обекти чрез възлагане; да следи за спазване на
нормативната уредба при провеждане на процедури за отдаване под наем на по-горе
посочените активи, да участва в подготовката и организацията на тези процедури, да
осъществява и контролира събираемостта на вземанията по тези договори и да не
допуска несъбираемост за повече от два месеца, след който срок бил задължен да
предприеме действия по освобождаване на имотите и завеждане на иск за събиране на
вземанията. Безспорно между страните е, че трудовото правоотношение било
прекратено с акт № IV-137/03.11.2020 г. на основание чл.71, ал.1 КТ.
4
Страните не спорят също, че след 03.11.2020 г. ищецът не е работил по друго
трудово правоотношение. Това се установява и от представените писмени
доказателства – служебна бележка изх.№ 60-04-03-75916/21.12.2020 г. на Агенция по
заетостта, съгласно която ищецът е регистриран като безработен от 04.11.2020 г.,
извлечение от трудовата му книжка, в която след процесното прекратяване на трудовия
договор липсват вписвания, както и от двете електронни справки за актуалното
състояние на трудовите му договори.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза брутното
трудово възнаграждение на ищеца през месеца, предхождащ месеца на прекратяване на
трудовото правоотношение е било в размер 1 103,04лв., в т.ч. основна заплата и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а
определеното въз основа на това обезщетение за оставане без работа през исковия
период – в брутен размер 7 602,38 лв. и нетен размер 6 842,14 лв.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
конститутивен иск с правно основание чл.74, ал.2 КТ за обявяване на недействителност
на трудов договор; конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; конститутивен иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ за заплащане на парично обезщетение за времето, през което ищеца не
е полагала труд по трудово правоотношение поради незаконно уволнение. Тъй като
доводите за незаконност на уволнението ищецът извежда изключително от
поддържаната теза, че последният трудов договор е сключен в нарушение на чл.70.
ал.5 КТ и заради това е недействителен, то в тежест на ответника е установяването на
надлежното прекратяване на трудовото правоотношение, включващо действителна
клауза за срок за изпитване в негова полза, на соченото от него основание – чл.71, ал.1
КТ. В случая сключването, продължителността, съдържанието, в т.ч. и трудовата
функция (основните трудови задължения за всяка длъжност) по трите трудови
правоотношения се установяват безпротиворечиво както от съвпадащите по
съдържание твърдения на страните, така и от приетите писмени доказателства. Спорът
е концентриран върху въпросите дали по тези трудови правоотношения ищецът е
изпълнявал една и съща работа в едно и също предприятие по смисъла на чл.70, ал.5
КТ. Разрешаването им ще определи дали клаузата е действителна и законно ли е
прекратяването на правоотношението.
Целта на модалитета на трудовия договор „срок (или клауза) за изпитване“ е
5
проверка от работодателя на годността на работника или служителя да изпълнява
трудовата функция и/или проверка от работника или служителя дали работата е
подходяща за него, в зависимост в чия полза е уговорен срокът. Тази цел обяснява и
правилото на чл.70, ал.5 КТ, което предвижда, че трудов договор със срок за изпитване
за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие,
може да бъде сключен само веднъж. Смисълът на посочената по-горе проверка е
изключен, ако тя не е нужна на никоя от страните по правоотношението – ако
работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и последният
също е наясно с възможността да се справи с работата, когато по-рано я е изпълнявал.
Тук е мястото да се акцентира върху разширяване на ограничението на чл.70, ал.5 КТ в
две посоки, които са съществени за разрешаване на спорните по делото въпроси. На
първо място, ограничението на чл.70, ал.5 КТ е приложимо не само когато срокът за
изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и
когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност,
се сключва нов трудов договор за същата трудова функция (приетото в Решение №
261/07.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение 11/27.01.2015 г.
по гр.д. № 4911/2014 г. на III Г.О. на ВКС). На второ място – забраната за повторно
изпитване обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно
между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на
определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си
трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици
на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили
стария и новия трудов договор (така Решение № 26/28.02.2018 г. по гр.д. № 2545/2017
г. на III Г.О. на ВКС). Следва да бъде уточнено, че разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ
търпи корективно тълкуване в частта по използването на понятието „предприятие“. С
този термин е обозначавана страната по трудовото правоотношение до 1990 г., когато е
въведен термина „работодател“ (със ЗУКТС, обн. в ДВ, бр.21/1990 г., след това в чл.49
ал.2 от КРБ). Този термин широко е използван в измененията на КТ, обн. в ДВ
бр.100/1992 г., с които е и създадена легалната дефиниция в § 1, т.1 ДР на КТ, а на
понятието „предприятие“ е придаден друг смисъл – мястото, където се полага наемен
труд (§ 1, т.2 ДР на КТ). Тъй като с въвеждането на новото понятие за страната по
трудовото правоотношение разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ не е съответно изменена,
съдът приема, че законодателят има предвид забрана за повторно изпитване по договор
за една и съща длъжност между същите страни, а не за работа в едно и също
предприятие.
Когато се касае за първата от посочените хипотези, за да се установи дали е
приложима забраната за повторно изпитване при няколко отделни трудови
правоотношения, следва да извърши сравнение между основните трудови функции за
6
всяка от длъжностите, т.е. да се вземат предвид онези съществени задължения на
работника или служителя, които определят и характеризират работата за длъжността,
като се държи сметка, че едни и същи трудови задължения могат да имат различно
съдържание, отнесени към различни трудови функции в зависимост от спецификата на
съответната длъжност, от предмета на дейност и от организацията на предприятието
(така Решение № 7/01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение №
498/2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 160/08.05.2015 г. по
гр. д. № 4811/2014 г. на ІV Г.О. на ВКС). За извода дали се касае за същата по
естеството си трудова функция са без значение наименованието на длъжността,
механичното сравняване на трудовите задължения по длъжностна характеристика без
да се държи сметка за естеството на конкретната трудова дейност, съдържанието на
несъщинските и несъществените функции, както и изискванията за квалификация и
образование за заемане на длъжността (защото качествата на работника или служителя
се проверяват с оглед неговата годност да заеме длъжността – Решение №
160/08.05.2015 г. по гр. д. № 4811/2014 г. на ІV Г.О. на ВКС). Така съдът следва да
извърши съпоставка на сходствата и на различията в трудовите функции на
длъжностите, заемани от ищеца и за да е налице основание за проверка годността на
ищеца по трудов договор № I-124/10.09.2020 г., следва различието между заеманите от
него длъжности да е съществено с оглед характера и естеството на възложената работа.
Характерът на длъжностите и основните трудови задължения на ищеца при
изпълнението им, дава основание на първо място да се вземе предвид съществена
отлика на длъжността „инженер, железопътно строителство“ в сравнение с длъжността
„инженер, инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища)/главен специалист“.
По трудов договор № 716/31.05.2017 г. на ищеца били възложени задължения,
свързани с осъществяване на поддръжка и ремонт на железен път и съоръжения към
него, докато последно заеманата длъжност най-общо касае ремонти и поддръжка на
сгради, съоръжения и други обекти. Макар да се отнася за документално обезпечаване
и фактически контрол на дейности по ремонт и поддръжка, дейността по двете
длъжности касае различни и несравними по характера си обекти, което определя и
различното съдържание на трудовата дейност. Разликата в естеството на работата на
длъжностите „инженер, железопътно строителство“ и „инженер, инвеститорски
контрол (специалист наеми и жилища)/главен специалист“, заемана по последното
правоотношение, е толкова явна и съществена, че съдът приема, че между трудовите
функции липсва сходство.
При сравнение между заеманата по последното правоотношение длъжност и
длъжността „инженер, инвеститорски контрол“ следва отново да се настои на това, че
не наименованието и механичното сравнение между трудовите задължения в
длъжностната характеристика е определящо за разглеждания въпрос. Вярно, че
7
наименованието в случая е сходно, както и че възложените функции частично се
покриват (например вземане на решение дали даден обект подлежи на ремонт, в какво
да се изрази ремонтът, контрол върху изпълнителите на ремонта и върху крайния
резултат, приемане на работата от името на работодателя с изготвяне и подписване на
съответните документи), но естеството на работата е качествено различно и основание
за такъв извод е изпълнението й в различни структурни подразделения на ДП НК
„ЖИ“. Първото трудово правоотношение е сключено с Поделение „Сигнализации и
телекомуникация“, което съгласно чл.55а, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и
дейността на ДП НК “ЖИ“ организира и контролира изпълнението на дейността по
техническо поддържане, ремонт и строителство на системи и устройства за
сигнализация (осигурителна техника) и телекомуникации. Осъществяването на ремонт
и поддръжка от работника или служителя на длъжност „инженер, инвеститорски
контрол“, с оглед функцията на това поделение, касае именно системи и устройства за
сигнализация и комуникации, а не сгради, съоръжения и инфраструктура, както в
Регионалното поделение „УДВГД“. Както по-горе бе споменато, една и съща трудова
дейност може да има съвсем различно съдържание когато се изпълнява в различни
организационни и функционално диференцирани звена и съдът намира, че случаят е
точно такъв.
Освен посоченото и като допълнителни аргументи следва да се отбележи също,
че с последната изпълнявана длъжност на ищеца са възложени и трудови функции,
свързани с финансовата обезпеченост на ремонта и поддръжката на възложените му
обекти, в т.ч. да изготвя проекто-сметни документации, да извършва проверка на
анализи за доказване на цени, да анализира да усвоените и оставащите финансови
средства. Понеже посоченото касае основен аспект от характера на работата по ремонт
и поддръжка, съдът счита, че задължението е съществено за длъжността, а с оглед
липсата на каквото и да е подобно задължение при длъжността „инженер,
инвеститорски контрол“ – че е налице разлика в основните трудови функции. Освен
работата по ремонта и поддръжката на обектите, с последната заемана длъжност
ищецът е изпълнявал и задължение, което е изцяло ново – отдаване под наем на активи
на работодателя. За изпълнение на тази функция, той следвало да подготвя и
организира процедурите за отдаване под наем и да осъществява събираемостта на
вземанията на работодателя по тези правоотношения (в т.ч. да изисква опразване на
помещения и да води искове за неплатените суми). Описаните задължения не могат да
бъдат счетени за несъществени, защото те са толкова свойствени за длъжността,
колкото и осъществяването на ремонта и поддръжката. Тази група задължения е
качествено нова за ищеца и до сключване на прекратения трудов договор такива
функции не са му били възлагани.
Ето защо съдът приема, че основните и съществени трудови функции,
8
определящи за длъжността „инженер, инвеститорски контрол (специалист наеми и
жилища)/главен специалист“ са различни с оглед обектите на ремонт и поддръжка по
предходните две правоотношения (съответно системи и устройства за сигнализация и
телекомуникации и железен път), както и че трудовите функции по процесния договор
са в по-широк обхват от тези за заеманите преди длъжности, защото включват
качествено нови задължения за финансов разчет на дейността и отдаване под наем на
активи на работодателя. По тези съображения определянето на срок за изпитване за
последно заеманата длъжност не попада под забраната на чл.70, ал.5 КТ. Уговорката не
нарушава принципа за еднократност и изключителност на договора със срок за
изпитване, поради което не води до недействителност на клаузата. Изложеното прави
безпредметно обсъждането на въпроса дали се касае за един работодател, какъвто е и
другия довод на ищеца. За пълнота и с оглед доводите и на двете страни следва да се
отбележи, че разпоредбите на чл.51 и чл.53 от Правилника за устройството и дейността
на ДП НК “ЖИ“ относно организационната, структурната и финансовата обособеност
на ответното поделение от Централното управление на ДП НК “ЖИ“, в т.ч.
самостоятелния бюджет и счетоводство, отделната регистрация в регистър Булстат,
отделното представителство пред трети лица, възможността да се наемат работници и
служители в поделението и правомощията за упражняване на работодателска власт
спрямо тях от Директора, както и независимата структура (чл.54 от Правилника), дават
основание да се счете, че ответникът има всички белези на самостоятелен работодател
съгласно дефинитивната норма на § 1, т.1 ДР на КТ. Всичко посочено предпоставя
извод, че недействителността на договора или по-точно частичната недействителност
на клаузата за изпитване, се претендира от ищеца неоснователно.
Между страните няма спор, че клаузата на трудовия договор, с която се уговаря
срок за изпитване е ясна и недвусмислена по съдържание, че срокът отговаря на
установения в чл.70, ал.1 КТ и правоотношението е прекратено в рамките на този срок.
Доколкото не е уговорено в чия полза е срокът, съгласно чл.70, ал.2 КТ той е бил
уговорен в полза и на двете страни, поради което и ответникът е разполагал с
упражненото от него право. Липсата на мотиви за прекратяване на правоотношението
на основание чл.71, ал.1 КТ не може да обуслови незаконност на уволнението, както
претендира ищецът. Тъй като годността на работника или служителя да изпълнява
трудовите задължения е въпрос на преценка на работодателя по целесъобразност и
израз на неговата работодателска власт да организира по най-добрия начин
изпълнението на работата, то тя нито подлежи на мотивиране, нито на съдебен контрол
(Решение № 716/27.12.2010 г. по гр.д. № 253/2010 г. на III Г.О. на ВКС; Решение №
11/24.01.2012 г. по гр.д. № 1783/2010 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 16/30.01.2015 г.
по гр.д. № 4793/2014 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 65/24.03.2015 г. по гр.д.№
5669/2014 г. на ІІІ Г.О. на ВКС; Решение № 429/15.03.2016 г. по гр.д. № 132/2015 г. на
IV Г.О. на ВКС и мн.др.).
9
В обобщение на изложеното, клаузата на трудов договор № I-124/10.09.2020 г. за
определяне на шестмесечен срок за изпитване в полза на двете страни, не нарушава
ограничението на чл.70, ал.5 КТ. Тъй като тя е действителна, ответникът е имал право
да прекрати правоотношението в рамките на срока за изпитване без предизвестие
(чл.71, ал.1 КТ), за което не дължи мотиви. Понеже уволнението не е незаконно, няма
основание за възстановяване на ищеца на заеманата преди него длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа. Посоченото води на извод за
неоснователност на всички предявени искове и предпоставя тяхното отхвърляне.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.83, ал.1. т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
съдебни разноски, поради което не дължи заплащане на държавна такса и
възстановяване на заплатеното възнаграждение на вещото лице и тези разноски следва
да останат за сметка на бюджета на съда.
С оглед изхода от спора, той дължи, обаче, заплащане на направените от
ответника разноски, защото не е освободен от отговорността по чл.78, ал.3 ГПК
(Определение № 629/01.11.2011 г. по ч.пр.д. № 440/2011 г. на IV Г.О. на ВКС).
Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно на чл.78,
ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по
Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид броя и вида на
исковете, цената на оценяемия иск, фактическата и правна сложност на делото и обема
на осъщественото от юрисконсулт процесуалното представителство (подаване на
отговор на исковата молба, явяване във всички проведени съдебни заседания), съдът
определи размера на възнаграждението съобразно чл.23, ал.1, т.1 от Наредбата на общо
100 лв. за предявените заедно неоценяеми искове и минималния размер от 100 лв. по
оценяемия иск, или общо дължимо юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Л. Х., ЕГН **********, постоянен адрес
гр.********************* срещу ПОДЕЛЕНИЕ „УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО
НА ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА“ при Държавно
предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура"", Булстат
1308232430464, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ №97,
10
представлявано от Директора П.Ст.С. за обявяване на недействителност на трудов
договор № I-124/10.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Л. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.********************* срещу ПОДЕЛЕНИЕ „УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО
НА ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА“ при Държавно
предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура"", Булстат
1308232430464, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 97,
представлявано от Директора П.Ст.С. за признаване за незаконно на уволнението,
извършено с акт № IV-137/03.11.2020 г. на Директор на Поделение „Управление на
движението на влаковете и гаровата дейност – Горна Оряховица“ и неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Л. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.********************* срещу ПОДЕЛЕНИЕ „УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО
НА ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА“ при Държавно
предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура"", Булстат
1308232430464, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 97,
представлявано от Директора П.Ст.С. за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „инженер, инвеститорски контрол (специалист наеми и
жилища)/главен специалист“ в Поделение „Управление на движението на влаковете и
гаровата дейност – Горна Оряховица“.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Л. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.********************* срещу ПОДЕЛЕНИЕ „УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО
НА ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА“ при Държавно
предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура"", Булстат
1308232430464, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 97,
представлявано от Директора П.Ст.С., за заплащане на сумата от 7 602,38 лв. /седем
хиляди шестстотин и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за периода от 03.11.2020 г. до 03.05.2021 г., през който е останал без
работа поради незаконно уволнение.
ОСЪЖДА К. Л. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.********************* да заплати на ПОДЕЛЕНИЕ „УПРАВЛЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА“
при Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура"",
Булстат 1308232430464, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 97,
представлявано от Директора П.Ст.С. сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
11
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12