№ 18375
гр. С., 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Т. ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110163000 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Х. Ц. Г., ЕГН ********** срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ......, с която
са предявени искове с правно основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 299 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в претърпяна загуба – цялостна увреда на пратка и сумата от 65,02 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в претърпяна загуба - платено възнаграждение за некачествено изпълнение
на куриерска услуга, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане . Претендират се
и направените в производството разноски.
Ищцата твърди, че на 25.09.2023 г. е сключила договор за куриерска
услуга за изпращане на международна пратка, представляваща кухненски
уред с марка “...”, модел „....+...” на стойност 399 лева с ответното дружество,
която следвало да бъде доставена до адрес в Н.. За пратката била съставена
товарителница № ....., ведно с баркод № ....., същата била опакована в офис на
„ФИРМА“ и обозначена със знак „Чупливо“. Сочи, че за възложената
куриерска услуга заплатила на ответника възнаграждение в размер на 65,02
лева. На 02.10.2023 г. пратката била получена от получателя в Н., като било
констатирано, че кашонът, в който бил опакован уредът е със силно нарушен
външен вид. При изваждането на кухненския уред било установено, че
същият е изцяло негоден за употреба - неговата странична част е с нарушена
пластмасова облицовка и респективно - неработещ мотор. Ищцата
инициирала рекламационно производство по реда на чл. 86, ал. 1 ЗПУ, като на
1
23.10.2023 г. получила електронно съобщение от служител на „ФИРМА" АД,
че оплакването по товарителница № ..... е прието и по случая е стартирана
проверка. На 25.10.2023 г. била информирана, че във връзка с оплакването й,
съгласно Общите условия на търговско дружество „ФИРМА" АД,
максималната компенсация при уреждане на международна пратка, без
допълнителна услуга „Обявена стойност", е в размер на 100 лева и била
поискана банкова сметка за превод на дължимото обезщетение. Поддържа, че
предоставила банкова сметка, като изрично заявила, че стойността от 100 лева
ще се приеме за частично плащане по рекламационната претенция, тъй като
претърпените имуществени вреди са на стойност 399 лева Твърди, че
ответното дружество не преразгледало рекламационната претенция и по
сметка на ищцата постъпило плащане в размер на 100 лв. Поддържа, че
обезщетението по чл. 86 ЗПУ, респективно - чл. 21 от Всемирната пощенска
конвенция, обхваща претърпени имуществени вреди от договорно
неизпълнение и не се поставя лимит, поради което е налице правен интерес да
предяви настоящата претенция за остатъка от незаплатената от ответника и
понесена от нея вреда в размер на 299 лева Навежда твърдения, че в процесния
случай са неприложими Общите условия на ответното дружество, уреждащи
индивидуалните пратки и в частност клаузата посочена в Раздел XI, т. 71.1 от
Общите условия, предвиждаща обезщетение в размер на действителната
стойност на вредата, но не повече от 100 лева, тъй като липсва изрично
приемане на същите, като развива подробни съображения в тази насока. На
следващо място, счита горепосочената клауза за нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че ответното дружество дължи и обезщетение във
връзка с некачественото изпълнение по договора за куриерска услуга в размер
на 65,02 лева, представляваща платената сума по договорното
правоотношение за извършване на куриерската услуга.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените исковете като неоснователни и недоказани.
Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по
повод договор за куриерска услуга, наличието на рекламационно
производство и изплащане на обезщетение по същото в размер на 100 лева.
Поддържа, че пратката е без обявена стойност, поради което съгласно чл. 71.1
от Общите условия за международна пратка по услуга „.....“ обезщетението е в
размер на действителната стойност на вредата, но не повече от 100 лева.
Твърди, че на ищцата е изплатено обезщетение в размер на сумата от 100 лева,
поради което не дължи претендираната сума в размер на 299 лева. На отделно
основание сочи, че не се доказва действителната стойност на процесната вещ,
тъй като не е закупена непосредствено преди изпращането, респ. не е нова,
поради което не може да се претендира стойността й към датата на
придобиване. Оспорва твърденията на ищцата за неприложимост на Общите
условия, както и за нищожността на клаузите, касаещи лимита на
обезщетение, като излага съображения, че е изпълнил задължението си по чл.
21, ал. 8 ЗПУ за публикуване на Общите си условия и че същите не
2
противоречат на закона. Оспорва претенцията за сумата от 65,02 лева,
представляваща обезщетение във връзка с некачественото изпълнение по
договора за куриерска услуга, доколкото доставката е била реално
осъществена. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Между страните не е спорно, а и се установява от товарителница № .....,
че на 25.09.2023г. между изпращача Х. Ц. Г. и пощенския оператор „ФИРМА“
АД е сключен договор за куриерска услуга, по силата на който ответникът се е
задължил да превози стока /кухненски уред/ от гр. С. до адрес в Н..
Не е спорно, а и се установява от електронната кореспонденция между
страните, че при получаването на товара същият е с разкъсана опаковка, а при
изваждането на кухненския уред било установено, че неговата странична част
е с нарушена пластмасова облицовка и респективно - неработещ мотор.
Страните не спорят, че в този вид стоката е била напълно негодна за
обикновеното й предназначение.
Установява се още, че на 23.10.2023г. ищцата е инициирала
рекламационно производство пред пощенския оператор. Видно от електронно
писмо от 25.10.2023г. ответното дружество е признало увреждането на
процесната пратка, поради което е определило обезщетение в размер на 100
лева, позовавайки се на ОУ на „ФИРМА“ АД, която сума е преведена на
ищцата с платежно нареждане от 30.10.2023г. /л.25 по делото/.
От приетите по делото платежни документи се установява, че на
20.02.2023г. ищцата е закупила процесния кухненски уред с марка “...”, модел
„....+...” на цена от 399 лева. Видно от приетите по делото гаранция и
фискален бон /л.27 по делото/ на 27.10.2023г. ищцата е закупила заместваща
облага на увредения уред - кухненски уред с марка “...”, модел „....+...0” на
цена от 375 лева.
Други доказателства, относими към предмета на спора, не са
ангажирани.
При така установените факти, съдът приема следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, а именно: че между нея и ответника е възникнало договорно
правоотношение по силата на договор за куриерска услуга, по който е
изправна страна; че пратката е била повредена, в причинна връзка с което е
претърпяла вреди, както и вида и размера на последните.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на задълженията.
От приетите по делото доказателства се установява, че между страните е
3
възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен
договор за куриерска услуга с предмет превоз на стока /кухненски уред/ от гр.
С. до адрес в Н..
Не е спорно, че ответникът е пощенски оператор съгласно чл. 18, ал. 1
ЗПУ и извършва пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ. Видно от товарителница
№ ..... той се е задължил да извърши куриерска услуга по см. на § 1, т. 18 ЗПУ.
Не се спори, че при пристигане на пратката и предаването й на
получателя, превозената стока е била изцяло повредена и негодна за
обикновеното й предназначение.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенският оператор дължи
обезщетение на потребителите в случаите на загубени, ограбени или
повредени изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети,
препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с
наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена стойност над
универсалната пощенска услуга по смисъла на § 1, т. 18 от ДР. Според чл. 85,
ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите
условия на договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не
урежда нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на
подлежащите на възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова
делегация в ОУ на ответника „ФИРМА“ АД е определен размера на
отговорността до 100 лева, без да е извършено никакво разграничение между
отделните хипотези, при които могат да настъпят вреди. В разглеждания
случай, е налице празнота, поради което приложение намират общите правила
при договорно неизпълнение обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението /арг. чл. 82 ЗЗД/. По същество в ОУ на ответника „ФИРМА“ АД
е извършено едностранно ограничаване на договорната отговорност на
пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не би могла и не е
целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. По тези съображения
неоснователни са доводите на ответника, че предвид наличието на специална
уредба не са приложими общите правила при договорно неизпълнение,
уредени в ЗЗД.
По делото безспорно се установява настъпила имуществена вреда в
патримониума на ищцата, като с оглед принципа на пълна обезвреда съдът
намира, че обезщетението следва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, но не повече от средната пазарна
цена, за която би могло да се закупи равностойна на увредената вещ със
същите технически характеристики. В случая по делото е приет фискален бон
и гаранция, от които е видно, че ищцата е закупила заместваща вещ със
сходни технически характеристики на стойност 375 лева. Предвид това и с
оглед извършеното от ответника частично плащане преди иницииране на
съдебния процес, предявеният иск за имуществени вреди, изразяващи се в
4
претърпяна загуба – цялостна увреда на пратка, следва да се уважи до размера
от 275 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
По отношение на твърдените имуществени вреди в размер на 65,02 лева,
изразяващи се в претърпяна загуба – платено възнаграждение за некачествено
изпълнение на куриерска услуга, съдът намира, че по същество се касае за
искане за връщане на платеното възнаграждение по сключения между
страните договор за куриерска услуга. Следва да се отбележи, че при
наличието на договор, който не е развален ищцата би могла да претендира
единствено изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, но не и да
претендира връщане на даденото по договора /платеното възнаграждение за
куриерска услуга/. В случая не се твърди, а и не се установява ищцата да е
развалила сключения договор за куриерска услуга, за да може да претендира
връщане на даденото по договора възнаграждение. Предвид това, искът за
сумата от 65,02 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба - платено
възнаграждение за некачествено изпълнение на куриерска услуга следва да се
отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноските, които
е сторил по делото съразмерно на уважената част от исковете му. Ищцата е
заявила за присъждане с представения по делото списък на разноските по чл.
80 ГПК и е доказала сторени разноски в размер на сумата 400 лева – платено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство и сумата 50 лева –
държавна такса. Направено е от ответника бланкетно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, предвид цената на исковете и процесуалната активност на
ищцовата страна. Предвид уважената част от исковете в полза на ищцата
следва да се присъдят разноски в размер на 339,95 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. В случая са представени
доказателства за уговорено и платено по банкова сметка адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид отхвърлената част от исковете
в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 73,36 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ...... да заплати на Х. Ц. Г., ЕГН
5
**********, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД
сумата от 275 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – цялостна увреда на пратка, ведно
със законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба /16.11.2023г./
до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба –
цялостна увреда на пратка до пълния предявен размер от 299 лева, както и
иска за сумата от 65,02 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба - платено
възнаграждение за некачествено изпълнение на куриерска услуга.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФИРМА“ АД, ЕИК ...... да
заплати на Х. Ц. Г., ЕГН ********** съдебни разноски, сторени по делото в
размер на 339,95 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Х. Ц. Г., ЕГН ********** да
заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК ...... съдебни разноски, сторени по делото в
размер на 73,36 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6