Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   1146

 

гр. Сливен, 25.10.2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви    граждански състав  в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря  А. В., като разгледа докладваното от  председателя гр. дело № 1579/2019  г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е   иск с правно основание  чл.  187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, както и чл.124 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.8, ал.4,  изр.2 от КТ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.   

Производството е образувано по искова молба на М.С.А.-Т. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. София, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация:  чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР–допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1000 лв. за общо 200 часа, вследствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства в периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със сумата от 100 лв., представляваща мораторна лихва върху всяко вземане на главницата от възникването му, какво и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ищцата е държавен служител на длъжност „надзирател" от надзорно-охранителния състав на ответната ГД „ИН" при Министерство на правосъдието, е местоизпълнение на служебните задължения Затвора - гр.Сливен.

Твърди се, че в посочения исков период, същата е изпълнявала служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден месечен график на смени от 12, 24 и 8 часа, при сумирано изчисляване на работното време в часове за отчетен период, който от 01.04.2015 г. /съгл. Изм. На чл.187, ал.З ЗМВр изм. С ДВ бр.№14 от 20.02.15 г. в сила от 01.04.15г./ до края на 2016 г. - е бил едномесечен, а от 01.01.2017 г. до настоящия момент - тримесечен.

Сочи, че статутът на държавните служители от ГДИН при МП. техните права и задължения са регламентирани в специалния Закон за изтърпяването на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и в Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС. При празноти в специалната правна уредба - ЗИНЗС /чл.19, ал.2 от същата/, препраща към ЗМВР, предвид сходните обществени отношения регулирани със специалните нормативни актове в двете ведомства - МП и МВР. Твърди, че предвид обстоятелството, че ищцата е държавен служител и като такава служебното й правоотношение по определение се състои както от административно-властнически елементи, така и от трудовоправни такива, на общо основание за неуредените случаи в специалните правни норми в ЗИНЗС и ЗМВР, следва да намерят приложение - ЗДСл и КТ като общи основополагащи източници на трудовото право в страната, намиращи приложение за всички държавни служители във всички държавни ведомства, съответно за всички работници и служители в страната.

Твърди също, че работното време за отчетен период, като служител, работещ при сумирано изчисляване на работното време, включва - продължителността на положените от нея дежурства по предварително утвърден месечен график, както и часовете труд, положени от нея извън даваните дежурства - под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, външни постове, стрелби. Твърди, че след влизането в сила на ЗМВР /нов/ от 01.07.2014 г. и измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. и въпреки изричната императивна разпоредба на чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014 г., ответната ГДИН отказва да и зачете реалната продължителност на всяка нейна смяна, която е различна от нормативно установената /8,12 и 24 часа/, като на практика не отчита като работно време — съпътстващите нарядите дейности — провежданите инструктажи преди приемането на поста по дежурство, развода до самия пост, отвода от същата и сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател.

Сочи, че по Заповед на Началника на Затвора - Сливен в исковия период, същата с следвало да се явява на работа в 07.45 часа при 24-часовите смени, които са приключвали в 08.30 часа на следващия ден; съответно да се явява в 07.45 часа при 12-часовите дневни смени, които са приключвали в 20.30 минути, а при 8-часовите такива - от 08.30 часа до 17.00 часа. Същата твърди още, че 45-те минути при 12/ 24-часовнте и 30-те минути /при 8 часовите смени/ извън нормативно определената продължителност на нарядите /определени като продължителност в самия чл.187, ал.З от ЗМВР на 8,12 и 24-часови такива/, и през които ищцата е била инструктирана, развеждана, отвеждана от наряд, приемала и сдавала дежурството си, безспорно представляват за нея част от работното и време, с всичките му присъщи характеристики, но въпреки това не се признават от работодателя му и не се отчитат, съответно заплащат, въпреки нормативното изискване на чл.16е, т.З от ППЗИНЗС, съгласно което същите са част от отработеното време. По време на тези съпътстващи постовата дейност действия, ищцата е изпълнявала свои служебни задължения, била е на разположение на дежурния главен надзирател, била е с необходимото работно облекло и снаряжение, явявала се е и е оставал на територията на Затвора, толкова колкото й е било разпоредено по Заповедите на Началника на Затвора- гр.Сливен, което прави минутите и часовете, прекарани от ищцата на територията на Затвора преди и след самата постова дейност, в работно време за същата, което следва да се отчита при сумирането на отработените часове и заплаща от ГДИН като извънреден труд, в случаите когато има надвишаване на нормата работно време за отчетен период.

Сочи, че по този начин, поради нереално отчитане на фактическата продължителност на всяка смяна, в случаите когато ищцата е надвишавала нормата си работно време за отчетен период, същата е полагала извънреден труд, който не и е била отчитан в пълен размер, нито заплащан в цялост като такъв с 50% увеличение на база на основното и трудово възнаграждение.

Ищцата твърди, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през исковия период е ставало изискуемо след 25-число на месеца, следващ отчетния период, т.е. е могло да бъде съдебно претендирано чрез завеждане на иск най-рано на 26-то число, тъй като съгласно Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждение се изплащат до 25-число на месена, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа, а съгласно Заповедите на МП за организация и разпределение на работното време /т.29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на МП, допълнителното възнаграждение за извънреден труд е платимо със заплатата за месеца, следващ отчетния период на полагане на труда.

С настоящата искова молба ищцата предявява и инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за Спогодба за заплащане на извънреден труд, сключен през м.ноември 2016 г., който обхваща периода м.05.2013 г. до м.05.2016 г. и същата да бъде изключена от доказателствения материал като факт, който изобщо не е породил правни последици между страните, за извънреден труд на ищцата за част от исковия ни период — от 01.02.2016 г. до м.05.2016 г., поради сключена между страните извънсъдебна спогодба по чл. 365 от ЗЗД.

Твърди, че между нея и Ръководството на Затвора - гр.Сливен в лицето на Началника му и на Гл.счетоводител, като представители на ответната ГДИН има сключен договор за Спогодба през м.ноември 2016 г., който обхваща периода м.05.13 г. до м.05.2016 г., но същата не съхранява екземпляр от сключената спогодба. Видно от съдържанието на самата спогодба, същата е била с предмет компенсиране на извънреден труд от т.нар. почивки по време на нарядите, които до 07.03.2014 г. /когато влиза в сила чл.16е от ППЗИНЗС/, ответната дирекция не признава като част от работното време при сменен режим на работа и непрекъсваем работен процес, какъвто по същността си е надзорно-охранителната дейност в местата за лишаване от свобода, а след тази дата - 07.03.14 г. коректно и законосъобразно включва в работното време при сумирането му. През м.ноември 2016 г. същата е подала типизирана молба, изготвена от самата администрация на Затвора  - Сливен - „Заявление за компенсиране на ползвани почивки по време на наряд - признати за отработено време“ и е израз на желанието й за извънсъдебно уреждане на този въпрос и воля за сключване на спогодба. Счита, че договорът за Спогодба, сключен през м.ноември 2016 г. между ищцата и ръководството на Затвора - Сливен като представители на ГДИН, е недействителен, или поне частично недействителен, що се касае до периода от 07.03.2014 г. до м.05.2016 г.. като същата съдържа няколко самостоятелни основания, водещи до нищожност на целия договор или поне онази клауза V от Спогодбата, съгласно която „Двете страни се съгласяват, че с изпълнението на поетите задължения от страна на Затвора в гр.Сливен Ш-та категория, всички отношения между страните по повод на тази претенция са уредени изцяло”.

Счита, че цитираната спогодба противоречи и нарушава редица императивни правни норми и правни принципи, което представлява основание за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД, като сочи, че по дефиниция договорът за спогодба по чл.365 от ЗЗД представлява договор, при който страните прекратяват съществуващ спор или избягват възможни такъв, като си правят взаимни отстъпки. Видно от съдържанието на самата спогодба, ищцата се отказва от правото си да търси компенсация на положения от нея извънреден труд в периода м.05.2013 г. до м.05.2016 г. както съдебно, така и извънсъдебно; приема възнаграждение за извънреден труд, което независимо от какво произтича касае само периода до 07.03.2014 г. /т.е. това е възнаграждение за извънреден труд само за девет месеца/; въпреки, че не е написано същата се отказва от правото си на лихви за забавата на плащанията. Ищцата сочи също, че не става ясно обаче какви отстъпки е направила ГДИН в периода от 07.03.2014 г. до м.05.2016.г., обхванат от договора за спогодба, като при липса на взаимна изгода и отстъпки и за двете страни, дефинитивно сключеният договор за спогодба се оказва с невъзможен предмет, т.е. същият не представлява изобщо спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, защото не съдържа основно същностно императивно изискване на този вид договори - взаимни отстъпки и от двете страни, което прави целият договор нищожен, тъй като конкретния не би могъл да се конвертира в друг вид валиден и позволен от закона договор.

На следващо място  излага твърдения, че с договора за Спогодба, сключен между страните през м.ноември 2016 г.,е нарушен и заобиколен закона, чрез императивно предвидени материално правни норми, което е друго самостоятелно основание за нищожност на оспорвания договор. Чрез него се нарушава и заобикаля императивна норма от подзаконов нормативен акт - чл.16е, т.З3 от ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014 г., която декларативно обявява, че в отработеното време се включва „3. времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство", като на практика със сключената спогодба страните са изключили приложението на посочената императивна правна норма, която не им позволява да договарят по между си нещо различно от законоустановеното.

Сочи, че общо правило в правото, е че страните не могат да предоговарят съдържанието на безусловно установените от страна на законодателя задължителни правни норми. С още по-голяма сила това правило важи за трудовоправните отношения, които в преобладаващата си част се регулират именно от такива императивни норми, които са създадени и охраняват интересите на икономически и социално по-слабата страна в правоотношението, тази на съответния работник или служител. Правото да бъде включено в работното ти време времето за съпътстващите дежурството дейности, като инструктажи, приемане, сдаване, освобождаване от наряд, безспорно е от онази категория трудови права, които установени на нормативно ниво имат задължителен характер за страните и последните могат да уговарят нещо различно от установеното, само ако то е по-благоприятно за съответния работник/служител. По посочения начин, чрез заобикалянето на императивната разпоредба на чл.16е, т.З от ППЗИНЗС. която е била в сила за страните от 07.03.2014 г., договора за спогодба, сключен между страните през м.ноември 2016 г., с предмет компенсация за извънреден труд „от почивки”, на практика се е стигнало до отказ от трудово право, създадено в полза на работника/служителя по смисъла на чл.8, ал.4, изр.2-ро, предл. първо от КТ, и съответно недобросъвестно упражняване на задължения за отчитане н заплащане на съответното право от страна на работодателя по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ.

 Ищцата счита, че със сключването на спогодба, с която едната страна се отказва практически от правото си да получи възнаграждение за положен от нея труд и да и бъде отчетено като работно време, време, което самият закон квалифицира като работно такова, представлява именно неправомерен отказ от законово гарантирано трудово право, което е недопустимо предвид противоречието му с императивни норми - принципи на трудово право като чл.8. а л.1 и ал.4 от КТ, забраняващи отказ от трудови нрава.

Ищцата счита, че сключването на договора за Спогодба, представлява и нарушение на принципа за добросъвестност при воденето на преговори и сключването на договори, залегнал чл.12 от ЗЗД и доразвит в трудовото право от изискването за добросъвестност при изпълнение на трудовоправните права и задължения и на двете страни в чл.8, ал.1 от КТ, а също така се погазва принципът на възмездност на труда, залегнал в чл.48, ал.5 от Конституцията на РБ и чл.242 от КТ, защото на практика с подписването, работодателя отрича наличието на какъвто и да било некомпенсиран извънреден труд в периода след 01.07.2014 г. до м.май 2016 г., което не отговаря на действителното положение и с нея е направен отказ от страна ищцата да претендира съдебно и извънсъдебно каквото и да било заплащане на своя труд, който е над нормата и работното време и не и е заплатен от ГДИН, т.е. с нея се легализира безвъзмездността на труда, положен над нормата от ищцата за всички отчетни периоди от м.05.2013 г. до м.05.2016 г.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на която да осъди ответника да й заплати сумата от 1 000 лева /хиляда лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, вследствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищцата в периода 01.02.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със сумата от 100 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане па главницата от възникването му /от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв до подаването на ИМ/, както и законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД да прогласи нищожността на договора за Спогодба, сключен между страните през м.ноември 2016 г., като заобикаляща и противоречаща на закона и на добрите нрави или в условията на алтернативност да бъде прогласена нищожността само на т.V от същият договор на спогодба. Претендира за направените по делото разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, с която счита иска за допустима за периода 18.05.2016 г. до 31.12.2018 г., а за периода 01.02.2016 г. до 17.05.2016 г. счита, че иска е недопустим, предвид сключената доброволно извънсъдебна спогодба между същите страни и със същия предмет.

Оспорва изцяло по основание и размер иска срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който се претендира присъждане на сума в размер 1000 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава на вземанията от възникването им в размер на 100 лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Счита, че иска е частично погасен по давност, предвид датата на входиране на исковата молба, поради което прави възражение за частично изтекла погасителна давност за периода 01.02.2016 г. до 25.03.2016 г. От 20.02.2015 г. с промените в чл. 187 ал. 3 ЗМВР работното време за работещите на 8. 12 и 24 - часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период, като възнаграждението за извънреден труд за м. март 2016 г. се изплаща едва през м. април 2016 г.

         На следващо място иска е недопустим за периода от 01.02.2016 г. до 17.05.2016 г., тъй като е налице сключена доброволна извънсъдебна спогодба между страните, която е изпълнена, видно от доказателствата. В случай, че съда прецени, че е допустим, то счита, че е неоснователен.

         Ответната страна счита, че искът за обявяване на спогодбата за нищожна или в условията на алтернативност да се прогласи нищожността само на т. V от спогодбата е неоснователен.

Твърди, че в случая ГД „ИН“ е изпълнила задълженията си по тази спогодба, което не се оспорва, а ищеца въпреки, че е приел плащането, след 2,5 г. е решил, че иска да се обяви за нищожна спогодбата. За сключването на спогодбата ищеца собственоръчно е положил подписа си. Неоспорим факт е, че една част от надзирателите са взели решение да не подписват спогодби, от което право не е бил лишен и ищеца, като е направил друг избор, а именно извънсъдебно да уреди отношенията си с ГД „ИН“ във връзка със заплащане на положения от него извънреден труд в посочения период.

Излага аргументи, че приемайки плащането по спогодбата ищецът е съзнавал защо го прави - т.е. не би могло да се приеме, че преценката му е грешка от правна гледна точка или че е бил въведен в заблуждение. Спогодбата не противоречи на закона и не накърнява добрите нрави. Предметът на спогодбата е възможен, съгласието, предписаната от закона форма и основанието са налице. При сключването й страните са били дееспособни и са могли да разбират и да ръководят действията си. Не са представени доказателства спогодбата да е сключена при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. В случая спогодбата има силата на присъдено нещо - по същия спор, в същия състав на ищец и ответник и те не могат отново да спорят за същото право и период. Подписаната извънсъдебна спогодба преклудира правото на ищеца да претендира извънреден труд за периода 18.05.2013 г. до 18.05.2016 г., поради което счита, че за този период иска е недопустим и е неоснователно искането да бъде прогласена нищожността на спогодбата или част от нея, след като тя е сключена доброволно между страните и не противоречи на закона.

Сочи, че служителите в ГДИН и в териториалните й служби са държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждат от този закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи държавната служба в ГДИН субсидиарно приложение намират разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.

Сочи също така, че съгласно чл. 16е, ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС /в сила от 07.03.2014г./ при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, съответно при 24 часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа. С измененията от м. март 2014 г. - ДВ бр. 20/2014 г. отпада изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време - чл. 301 и чл. 305 от ППЗИНЗС /отм./

Освен това на всеки служител се полагат почивки за хранене: 3х30 минути по време на 24 часов наряд, 1x45 минути при 12-часов наряд и 1x30 минути при 8-часово работно време, които съгласно чл. 1 бе ал. 2 от ППЗИНЗС не се отчитат за работно време и време за отдих, което се отчита за работно време. Надзирателите почиват на ротационен принцип. Регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждат извън работното място - поста на ищеца, т. е. поста /работното място на ищеца/ не се оставя без надзор, а на негово място има друг надзирател. Затвора  - Сливен разполага със служебен стол с работно време от 07.00 ч. до 19.45 ч. през цялата седмица и служебен бюфет /кафе/, които се ползват от всички служители /вкл. и администрацията/ за почивката за хранене, която е не по-малко от 30 минути. За служителите по време на наряд е предвидено време за отдих, като служителите за тази цел ползват специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маса, столове, климатик и санитарни възли /баня и тоалетна/.

Ответната страна сочи, че считано от 27.06.2014 г. съгласно чл. 187 ал. 5 т. 2 и ал. 7 от ЗМВР се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие - за служители работещи на смени. Над тези часове, положеният извънреден труд не се компенсира, тъй като е отменена нормата на чл. 211, ал. 5 т. 2 от ЗМВР, за компенсиране с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.

Възразява срещу искането за представяне на справки подробно изброени на стр. 7 от исковата молба - б. А, Б, В и Г, тъй като за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е длъжно да посети на място Затвора – Сливен, за да се запознае непосредствено с отчетните документи касаещи ищеца, и извлече обективно информацията необходима за изготвянето на безпристрастно заключение, каквото е и искането на ищеца изразено в т. 2 от доказателствените искания посочени в исковата молба.

Възразява срещу искането за изслушване на свидетел и моли да не бъде допускан, тъй като за процесния период са налични официални отчетни документи, заповеди и др. в Затвора – Сливен, които са база и изходна информация за изготвяне на обективна ССЕ, съдържат информация за продължителността на работното време и ще бъдат предоставени на вещото лице на място в Затвора – Сливен, като счита, че свидетелят няма преки впечатления от преддоговорните отношения между страните, видно от спогодбата, поради което показанията му ще бъдат само едни предположения.

Не възразява срещу искането за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, като при изчисляването на отработените часове, вещото лице следва да вземе предвид, че нормата е различна за всяко тримесечие, в зависимост от броя на работните и почивните дни, както и ползваните законоустановени отпуски от ищеца през месеца. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от пълномощник, който моли съда да уважи исковите претенции. Направил е искане за изменение на исковете,  досежно тяхното увеличение от 1000 лв. на 1613.37 лв. за извънреден труд за 246.50 часа и за акцесорната претенция за мораторна лихва от 100 лв. на 225.70 лв.  Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 Ответната Главна Дирекция в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли иска за прогласяване нищожността на спогодбата, като неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни, поради това, че не са налице законови предпоставки за присъждане на извънреден труд, съгласно чл. 16Е, ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата. 

Съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск за главница чрез увеличението му от 1000 лв. на 1613.37 лв. брутно възнаграждение за извънреден труд за 246.5 часа и изменение на предявения иск за мораторна лихва чрез увеличение от 100 лв. на 225.70 лв.  

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Установи се в производството, че ищцата е държавен служител на длъжност „надзирател" от надзорно – охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП- Затвора гр. Сливен.

Съдът следва да се произнесе по исковата претенция по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожността на договора за спогодба № 869/11.11.2016 г.

Съгласно сключена спогодба на 15.11.2016 г.  страните са се съгласили да бъде компенсиран положения от ищцата извънреден труд за периода от 18.05.2013 г. до 18.05.2016 г. за 39,8 часа в размер на 223.80 лева.  В т. ІІ  от договора е записано, че служителят приема плащане на сумата, като се отказва от други претенции към Затвора за положен извънреден труд за посочения период.

Безспорно страните по един договор имат свободата да договаряне, но в пределите, визирани в чл. 9 от ЗЗД, а именно: съдържанието на договора да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Следва да се вземе предвид обстоятелството, че посочените часове извънреден труд и компенсация са установени на база утвърдени месечни графици за работното време на служителите, заповеди и разпореждания на началника на Затвора за провеждане на обучения, претърсвания или други мероприятия  с НОС при Затвора Сливен, разплащателни документи и протоколи за отчитане на отработеното време и извънредния труд на служителите.  Тези часове извънреден труд за изплатени на ищцата и тя няма претенции по отношение на тях.

По отношение обаче на включването в споразумението на клауза, че е за този период ищцата се отказва от други претенции към Затвора – Сливен за положен извънреден труд, съдът намира, че същата е нищожна, поради противоречието й с императивна правна норма. На практика, тази разпоредба /т.ІІ от спогодбата/ представлява отказ от права от страна на служителя спрямо работодателя. Основно право на служителя е да получи възнаграждение за труда си, в т.ч. и за положения от него извънреден труд. Не случайно законодателят го е предвидил като изключение и в конкретните нормативни документи ЗМВР и ЗИНЗС . Всички разпоредби, касаещи полагането и заплащането на извънредния труд, както в КТ, приложим субсидиарно, така и в специалните нормативни актове /ЗМВР и ЗИНЗС/ са уредени с императивни правни норми. Страните по трудовото, респ. служебното правоотношение нямат право да ги дерогират с каквито и да е споразумения помежду си. Подобни споразумения биха били нищожни именно поради противоречието им с императивни правни норми – чл. 26, ал.1 от ЗЗД.  Уговорката, включена в т.ІІ от споразумението от 15.11.2016 г. представлява отказ от страна на служителя от основно негово право по служебното правоотношение – правото да бъде надлежно компенсиран  за положен от него извънреден труд за посочения период. Подобен отказ на работника, служителя от правото му на заплащане на надлежно положен извънреден труд, е недействителен.

Съдът намира, клаузата на т.ІІ от споразумението за недействителна - нищожна, поради противоречие на закона-чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Недействителността на тази клауза на споразумението обаче не влече недействителност на цялото, съгласно разпоредбата на ал. 4. В останалата част, споразумението е проявило действие между страните и е изпълнено – ответната дирекция е заплатила посочената в споразумението сума, с която се компенсира само положения по време на утвърдени месечни графици, заповеди и разпореждания на Началника на Затвора за обучения, претърсване или други мероприятия труд. 

По отношение на исковата претенция за заплащане на възнаграждение за положен, но незаплатен извънреден труд за периода от 01.02.2016 г. – 31.12.2018 г.

За отношенията между страните се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ и съответните подзаконови нормативни актове, в т.ч. ППЗИНЗС. В чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР   /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./ е предвидено към основното месечно възнаграждение на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Предвидено е, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени сумарно за тримесечен период.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

За процесния период ищцата е работила на 8, 12 и 24- часови дежурства.  Относно работното време на ищцата през процесния период са приложими разпоредбите на чл. 16е от ППЗИНЗС.

            От показанията на свидетелката В. се установява, че ищцата работи на длъжността "надзирател", като свидетелката работи на длъжността "гл. надзирател". Ищцата работи и дава 8, 12 и 24-часови дежурства. За 8-часовите дежурства е на работа от 8. 30 ч. до 17. 00 ч. На територията на Затвора – гр. Сливен за 8- часовите дежурства надзирателите трябва да са в 8: 15 часа. За 8-часови дежурства трябва да са в 8. 15 часа на територията на затвора, а в 8. 30 часа започва дежурството. В 17. 00 ч за 8-часовите дежурства се напуска територията на затвора гр. Сливен. 12-часовите дежурства започват от 7. 45 ч до 20. 30 ч., а вечерните 12-часови започват от 19: 45 ч до 8: 30 ч на следващия ден. 24-часовите дежурства започват от 7. 45 ч до 8. 30 ч на следващия ден. Когато са на територията на Затвора гр. Сливен, постоянно са на разположение на прекия си ръководител. Нямат право да напускаме територията на затвора, когато имат дежурства и трябва да реагират незабавно на разпореждания . Имат право на почивки и на обяд, но те следва да бъдат на територията на затвора.

Безспорно  се касае за непрекъсваем процес на работа по време на дежурствата, при които ищцата е длъжна да присъства физически на мястото и в часа, определен от началника.

Характерът на изпълняваната от ищцата работа не й позволява, когато ползва почивка за хранене да напуска района на поделението или да съблича униформата си. Тя е на разположение и във всеки един момент и при възникнала ситуация е длъжна да откликне веднага. В случая ищцата е била длъжна да се явява по- рано от часа в който започва дежурството й и от този момент не може да напуска мястото си на работа и е на разположение.

         Съгласно Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г., работно време е всеки период, през който работникът или служителят работи или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения.

Следва да се отбележи, че съгласно практиката и новата нормативна уредба чл. 16е от ППЗИНЗС времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включва в отработеното време.

От заключението на допуснатата и изготвена съдебно-икономическа експертиза се установи, че на ищцата не са изплатени суми за 45 мин. за всяка смяна, през които е била на разположение за развод и отвод. Съгласно това заключение на ищцата за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2018 г. се дължи сумата 1613.37 лева  за 246.5 часа извънреден труд. 

С оглед изложеното от вещото лице, съдът приема, че времето, през което ищцата е била на разположение на работодателя, съставлява част от работното й време. Следователно предявеният иск следва да се уважи в размера до който е допуснато изменение на предявеният иск и за периода, за който се претендира, а именно от 01.02.2016 г. до 31.12.2018 г. за  246.5 часа в размер на 1613.37 лева.

С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд. За изпадането на ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение. Поради което съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 1613.37 лв. следва да се присъди и лихва за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до подаване на исковата молба. Съгласно заключението размерът на мораторната лихва е определен на сумата от 225.70 лв., с оглед на който е допуснато изменение на иска до тази сума и съдът следва да го уважи в пълен размер.

С оглед изхода на процеса и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответната Главна Дирекция следва да заплати на ищцата направените разноски по делото. 

         Процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно. Предявен е един главен осъдителен иск и един иск за обезщетение за забавено изпълнение и съгласно  Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т.23 минималният размер е по 300 лв. за всеки един от исковете. Процесуалният представител на ищецът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за трита иска. Съдът счита, че следва да бъдат редуцирани до сумата от 450 лв. общо за трите иска.

          Ответната Главна Дирекция следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд Сливен държавна такса по предявените три иска в размер на  150 лв., както и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв.

        Ръководен от гореизложеното и предвид изложените фактическите и правни изводи, съдът

                                   Р        Е       Ш       И:

            ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, т. ІІ от Спогодба, с рег. № 869/11.11.2016 г., сключена между Затвора в гр. Сливен, ТЗ на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на Правосъдието, гр. София  и М.С.А.-Т., с ЕГН ********** ***0, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, поради противоречие на закона - чл. 8, ал. 4, изр. 2 от КТ.

 

   ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на М.С.А.-Т., с ЕГН ********** ***0, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, сумата от 1613.37 лева /хиляда шестстотин и тринадесет лева и 37 стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за  246.5 часа за периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2018 г., сумата от 225.70 лв. /двеста двадесет и пет лева и 70 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата,  начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение до предявяване на иска - 25.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 25.03.2019 г.  до окончателното изплащане.

 

  ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати на М.С.А.-Т., с ЕГН ********** ***0, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, сумата от 450 /четиристотин и петдесет лева/ лв., представляваща направени по делото разноски.

 

  ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 150 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: