МОТИВИ:
С присъда № 31/26.04.2011 г., постановена по НОХД № 1379/2010 г. Ловешкият
районен съд, втори наказателен състав е признал Р.А. за извършване на
престъпление по чл. 131а, предл. 2, във връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с
чл. 29 ал. 1 б. „а” и б.”б”, във връзка с чл. 2 ал. 2 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК
и го е осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата
присъда А. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.
131а, предл. 2, във връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 и с чл.
29 ал. 1 б. „а” и б.”б” от НК. Освен него съдът е признал за виновен и К.И.Н. в
извършване на престъпление по чл. 131а, предл. 2, във връзка с чл. 129, ал. 1,
във връзка с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б.”б”, във връзка с чл. 2 ал. 2 и чл. 54 от НК и го е осъдил на три години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип. Н. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му
обвинение по чл. 131а, предл. 2, във връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с чл.
20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1 б. „а” и б.”б” от НК.
Недоволен от така постановената присъда
останал Н., поради което я обжалва в предвидения от закона срок, по реда на
въззивното производство. Срещу присъдата е подадена жалба и от защитника на Н.
в предвидения от закона срок. В нея той посочва, че тя е постановена в
нарушение на закона, тъй като той не е приложен правилно, както и при
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права
на подзащитният му и наложеното наказание е несправедливо, тъй като се налага
на човек, който не е извършил престъплението.
Недоволен от така постановената присъда
останал и А., поради което я обжалва в предвидения от закона срок, по реда на
въззивното производство. Изтъква, че той също е бил жертва, тъй като е
притиснат от Н. да понесе последиците от престъплението. Моли делото да бъде
върнато за ново разследване, тъй като иска да посочи истинските доказателства,
тъй като е невинен.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата счита, че жалбите са неоснователни. Намира, че по делото е събран
необходимия обем доказателствен материал, от който по несъмнен начин се
установява причиненото телесно увреждане и неговия автор – въззивниците А. и Н..
С оглед на това изтъква, че районният съд правилно ги е признал за виновни и им
е наложил справедливи наказания.
Защитникът на К.Н. в съдебно заседание моли
съда от името на подзащитният си да го признае за невиновен, тъй като от
данните по делото категорично се установява, че то не е причинявал средна
телесна повреда на пострадалия Т.. Изтъква, че по време на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като и на двамата подсъдими е било повдигнато едно обвинение за една средна
телесна повреда, а по време на съдебното следствие от заключението на вещите
лица е било установено, че се касае за две средни телесни повреди. Намира, че
като не поддържа обвинението относно чл. 20 от НК, представителят на
прокуратурата приема, че се касае за две средни телесни повреди, обстоятелство,
което не е съществувало по време на досъдебното производство. Счита, че това е
основание за връщане на делото на прокуратурата. По-изложените съображения моли
настоящата инстанция да оправдае подзащитният му Н. и да го освободи от
съдебната зала, като намира и че спрямо другия въззивник А. наказанието не е
справедливо.
Защитникът на А. в съдебно заседание
посочва, че показанията на пострадалия Т. дадени пред тази инстанция не
съответстват нито на фактическата обстановка, нито на свидетелските показания,
установени в хода на съдебната фаза пред първоинстанционния съд. Намира, че със
степен на вероятност е трудно да се установи кой е нанесъл удара. Счита, че
неговия подзащитен е бил афектиран от пострадалия и поради това не се е сдържал
и са се сбили. Моли настоящата инстанция да намали размера на наложеното на
подзащитният му наказание като приеме, че престъплението е извършено в
състояние на афект.
Въззивникът Н. в съдебно заседание моли
настоящата инстанция да бъде оправдан, тъй като няма вина.
Въззивникът А. в съдебно заседание моли
да бъде намален размера на наложеното му наказание.
Настоящата инстанция като съобрази
изложеното с жалбите, становището на страните, показанията на пострадалия Т.,
заключението на вещите лица по допълнителната съдебно-медицинската експертиза, материалите по делото и след като
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Въззивникът Р.А. ***. Изтърпявал
наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Ловеч. Бил в десета група, 403
килия.
Въззивникът К.Н. ***. Изтърпявал
наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Ловеч. Бил в десета група и бил
настанен в килия 404. Освен това бил и
групов отговорник на десета група.
Пострадалият М.Т.,***. Изтърпявал
наказание „лишаване от свобода”. Бил в десет група, 408 килия.
На 05.04.2010 г. около 12,40 часа
лишените от свобода, между които и Т. се прибирали в килиите си, след като били
обядвали. Стигайки до своята – 408, Т., тъй като се бил изморил, клекнал пред
нея. След известно време покрай него минал въззивникът А.. Двамата били в лоши отношения, тъй като Т.
псувал последния. Този път А. го
напсувал и го ритнал в Г.. Т. се изправил
и го попитал защо го прави, а А.
му предложил да отидат в „ППС-то” и да се разберат по мъжки. Двамата отишли там, като пред вратата
застанал свидетеля Г., за да наблюдава да не приближават други. Свидетелите А.
и Т. си разменили по-няколко удара в лицето, без да си причинят сериозни
увреждания. В един момент Т. паднал върху една от масите за тенис, която се
намирала в стаята и изкривил металната й част. След това двамата преустановили
нанасянето на удари и се прибрали в килиите си. В килията на пострадалия Т.,
освен него се намирали и свидетелите П.М., Р.Л., М.М., М.Р. и Д.Ю.. Т., след
като се върнал в килията се облегнал на
нощното шкафче, което било разположено перпендикулярно на вратата. Малко след него
в килията влязъл въззивникът А. и
предложил на Т. да отидат отново да се бият. Т. му отказал и заявил, че
е изморен и трябва да си почине. Тогава А. му нанесъл удари с юмрук в дясната
страна на лицето. Вследствие на тях Т. паднал с шкафа на земята. Свидетелят П. Г.
го изправил и го завел до мивката в килията за да се измие. Т. се измил, като
усетил болка в областта на долната челюст. Седнал си на леглото, като в този
момент в килията влязъл въззивникът Н. и го попитал кой е счупил масата за
тенис. Т. категорично заявил, че не е той, при което Н. замахнал и му ударил
шамар в областта на долната челюст, в лявата страна. Пострадалият усетил, че
„чейнето ми падна” и устата му се напълнила с кръв. Станало му лошо.
Свидетелите Г. и Л. му помогнали, като го напръскали с вода. Г. разбрал, че на Т.
му е счупена челюстта, като последния трудно говорел. Веднага уведомили
постовия надзирател – свидетеля И.. Т. бил изведен от килията си. И. веднага
уведомил главния надзирател – свидетеля Т. и пострадалия бил настанен в
болницата при затвора – гр. Ловеч. Бил му извършен преглед от дежурния фелдшер
– свидетеля М., който установил, че е със силни болки в областта на долната
челюст, кръвотечение и оток. С оглед на
това бил прегледан и от свидетеля К. – стоматолог при Затвора, който установил
, че Т. няма избити зъби, но има счупване на долната челюст в областта на
брадичката. Пострадалия обяснил, че му е нанесен побой от въззивниците Н. и А..
От назначената комплексна
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Т. е причинено травматично
счупване на долната челюст на две места – по средата на брадичката и в дясно в
областта на 7-8 зъби, с последващо оперативно лечение – свързване на
фрагментите с шини, увреждане причинило му затрудняване на отхапването,
дъвченето и говоренето за около два месеца. То е получено от удари в областта
на долната челюст с твърд предмет – юмручен удар. В назначената и изслушана
пред тази инстанция допълнителна съдебно-медицинска експертиза, вещите лица
приемат и възможността счупването на долната челюст в средата да е причинено и
от по-силен внезапен удар с отворена длан – плесница. В съдебно заседание
вещото лице Г. посочва, че с шамар не може да се счупи долната челюст в
средата. Изтъква, че може да се счупи от удари с юмруци, ритници. Изтъква, че
може и с отсечени удари от човек, който притежава специални умения и е много
силен, а вещото лице С. посочва, че при
първия удар е паднало ченето на Т., а при втория се е разместило.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че събраните по делото доказателства не
установяват по един безспорен и несъмнен начин Н. да е осъществил обективните и
субективни признаци от състава на престъплението, за което е бил признат за
виновен. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, включително
пострадалия, дадени на досъдебното производство, които бяха приобщени по
съответния от НПК ред. От тях безспорно се установява, че Н. е ударил шамар в областта
на долната челюст на пострадалия Т., в
лявата страна. В тази връзка са показанията на последния дадени на досъдебното
производство на л. 35-36, на основание чл. 281 ал. 4 във връзка с ал. 1 т. 1 от НПК – „ме удари с длан в областта на чейнето в лявата страна”, свидетелят Ю./показанията
му на досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 ал. 1 във връзка
с ал. 1 т. 1 от НПК/ на л. 47 и 48 от досъдебното производство – „ започна да
го бие, като го удари в лявата час на ченето и в областта на ребрата”,
свидетелят Г.Б. – „удари три-четири шамара на М. по лицето”, свидетелят М. А. –
„К. му чукна едно шамарче в дясната страна на лицето”, свидетелят Р. – „К. беше
нервиран и му удари един шамар. След шамара на М. му нямаше нищо”, на свидетеля
Л., приобщени на основание чл. 281 ал. 4 въ връзка с ал. 1 т. 1 и 2 от НПК на
л. 39-40 – „К. го ударя с дланта на дясната си ръка в лявата част на чейнето”,
показанията на свидетеля М., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във връзка с
ал. 1 т. 1 и 2 от НПК на л. 41 и 42 –
„Видях, че К. му удари шамар, но точно къде го удари не съм го видял”,
свидетелят А.И., прочетени на основание чл. 281 ал. 4 във връзка с ал. 1 т. 1
от НПК на л. 45-46- „Излизайки в коридора срещнах К. по прякор Г., който се
заканваше на М. /пострадалия Т./ с думите, сега ще го оправя този циганин и
влезе в килията, при което се чуха викове, но аз заминах към ППС”. От своя
страна въззивникът А. посочва, че не е виждал Н. да удря Т.. От заключението на
вещите лица изслушани пред тази инстанция се установява, че счупването в
средата на долната челюст може да се причини с много силен и внезапен удар с
отворена длан-плесница в тази област, но не и от шамар. Пострадалия Т., още в показанията си на
досъдебното производство посочва, че Н. го е ударил в лявата част на лицето с
длан. В тази връзка са показанията на свидетелите Ю. и Л.. Свидетелят А. в
показанията си посочва, че Н. е ударил „шамарче” на Т., но в дясната страна на
лицето, а останалите свидетели само посочват, че Т. е получил шамар или шамари
от Н., но не конкретизират в коя част на лицето. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите дадени на досъдебното производство, тъй като те не са
противоречиви, взаимно се допълват, депозирани са непосредствено след
извършване на деянието и се подкрепят от заключението на вещите лица по съдебно-медицинската
експертиза. От пълния анализ и преценка на посочените по-горе доказателства
настоящата инстанция приема, че не може да се направи категоричен извод, че Н.
е извършил престъплението за което е бил осъден.
Настоящата инстанция не споделя
изразеното от защитника на Н., че на досъдебното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че
обвинението спрямо Н. и А. е за една телесна повреда, а в съдебното
производство се е установило от разпита на вещите лица, че се касае за две, тъй
като от обвинителния акт е видно, че на всеки един от въззивниците е повдигнато
обвинение за причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на долна челюст на две места по средата на брадичката и вдясно в
областта на 7-8 зъби, повреда, затрудняваща отхапването, дъвченето и говора за
около 2 месеца. Това е отразено и в обстоятелствената част на обвинителния акт,
срещу тези факти са се защитавали двамата въззивници, поради което не би могло
да се приеме, че са им нарушени процесуалните права.
От описаната по-горе фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема, че въззивникът А. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението за което е осъден.
От обективна страна, той е осъществил изпълнителното деяние, като е нанесъл
удари с юмрук в дясната страна на долната челюст на Т., в резултат на което му
причинил травматично счупване на долната челюст в дясно в областта на
седми-осми зъб, с последващо оперативно
свързване на фрагментите с шина, повреда затрудняваща отхапването, дъвченето и
говора за около два месеца. Доказателства в тази насока са показанията на
свидетелите Ю.Д. на л. 47-48/приобщени на основание чл. 281 ал. 5 във връзка с
ал. 1 т. 1 от НПК/- „….Б. /въззивника А./ започна да го дърпа и го удари с
дясната ръка, в областта на чейнето в дясната половина на М.. След това М. се
хвана за чейнето, където го беше ударил Б. и май му счупи чейнето”, свидетелят Г.Б.
– „Р. се ядоса, отиде до него и го удари
покрай ченето с юмруци. Не мога да кажа колко пъти го удари , но бяха няколко
удара в дясната страна”, свидетелят М.Р. – „Тогава Р. го удари, но не мога да
кажа в ченето ли го удари или в гушата”, свидетелят Л./ показанията на л. 39-
40 от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 ал. 4 във връзка
с ал. 1 т. 1 и 2 от НПК/- „….Р. го удря с юмрук в дясната част на шията и
чейнето”, свидетелят М./показания дадени на досъдебното производство на л. 41 и
42 и приобщени по съответния ред на основание чл. 281 ал. 5 във връзка с ал. 1
т. 1 и 2 от НПК/ - „Дойде Р. и започна да говори на М. да ходят да се бият и
скачайки от вратата започна да го удря”, показанията на свидетеля А.И./ дадени
на досъдебното производство на л. 45-46 и приобщени по съответния ред на
основание чл. 281 ал. 4 във връзка с ал. 1 т. 1 от НПК/ - „След малко влезе Р.
и каза какво става айде да почваме да се бием, при което го удари с ръка в
областта на лицето, мисля че беше в дясната страна/, пострадалия Т.,
свидетелите К., И., Т., М., Б. и
заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза.
От субективна страна А. е действал виновно,
при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване – този извод
на съда се подкрепя от всички посочени по-горе доказателства.
Настоящата инстанция, с оглед събраните
по делото доказателства намира, че не са налице основанията на чл. 132, ал. 1
т. 2 от НК, т. е за деяние извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия. От показанията на всички свидетели-очевидци,
посочени по-горе – Дойчинов, Борисов, Р., Л., М. Ю. се установява, че причината
А. да нанесе удари на Т. е факта, че последния е отказал да се бие отново с
него, тъй като бил изморен. Този отказ именно ядосал въззивника и провокирал
следващите му действия. Не би могло да се приеме, че А. от този отказ е
изпаднал в силно раздразнение по смисъла на закона.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на А., първоинстанциония съд е отчел
както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства и е постановил
своя съдебен акт при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 и чл. 2 ал. 2 от НК.
Правилно е определил на А. наказание от две години лишаване от свобода, което
следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип. Видно от справката за съдимост А. е осъждан десет пъти за извършени
престъпления от общ характер – две кражби по смисъла на чл. 195 от НК и осем
грабежа по смисъла на чл. 198 ал. 1 от НК. Преценявайки тези факти, които
установяват висока степен на обществена опасност на дееца и сочат на едно
трайно изградено противоправно поведение, високата обществена опасност на
деянието, тежкото му материално положение, настоящата инстанция приема, че
определеното му наказание е справедливо и съответства на целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
При горните съображения настоящата
инстанция не споделя възраженията направени с жалбата, за деяние, извършено в
състояние на афект и за явна несправедливост на наложеното на А. наказание.
При горните съображения съдът отмени
присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която К.И. Н. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 131 а, пр. 2 във връзка с чл. 129 ал. 1, във връзка с чл. 29
ал. 1 б. „а” и б”б” , чл. 2 ал. 2 от НК
и вместо нея постанови друга, с която го призна за невиновен в това на
05.04.2010 г. около 12,40 часа в гр. Ловеч, в Затвора, 10 група, килия 408, при
условията на опасен рецидив да е причинил средна телесна повреда на лишения от
свобода М.М.Т. ЕГН ********** в резултат на нанесен побой, изразяваща се в
травматично счупване на долна челюст в средата на брадичката, с последващо
оперативно свързване на фрагментите с шина, повреда затрудняваща отхапването,
дъвченето и говора за около два месеца, поради което го оправда по повдиганото
му обвинение по чл. 131 а, пр. 2 във връзка с чл. 129 ал. 1, във връзка с чл.
29 ал. 1 б. „а” и б”б” , чл. 2 ал. 2 от НК, като отмени присъдата и в частта й , с която Н. е осъден за заплати
солидарно с Р.А. по сметката на ОД на МВР – гр. Ловеч разноски по делото в
размер на 100 лева и на ЛРС сумата от 240 лева разноски за вещи лица.
В останалата част съдът потвърди
присъдата на първоинстанционния съд.
При горните съображения настоящата
инстанция постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.