Р Е Ш Е Н И Е
№ 267 29.06.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен
съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На деветнадесети юни две хиляди и
двадесета година
в публично заседание
в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана
Плачкова
като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско дело №291
по описа за две хиляди и деветнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.288, ал.12 във вр. с чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/.
Ищецът ****, със съдебен адрес:***,
Адвокатско дружество „М. и Н.“, моли
съда да осъди ответницата В.Х.М., ЕГН **********,***, да му заплати по банкова сметка *** „*****“, на която е титуляр, сумата
от общо 174 805.33лв., изплатени от Фонда, на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/,
на Е.А.Г., като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея във
връзка със смъртта на съжителя и С.И., както и поради понесените от нея телесни
увреждания при птп, състояло се на ****г.., за причиняване на което В.М. била
призната за виновна с влязла в сила присъда по нохд №471/14г. на ПОС, като към
датата на птп, управляваното от нея мпс нямало сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба.
Основал е иска си на
обстоятелствата, че :
От описаната искова обща сума, той
определил и заплатил на Е. Г. по щета №***/*****. обезщетение в размер на
84000лв., от което тя останала недоволна, поради което предявила съдебна
претенция, по която било образувано гр.дело №4267/2015г. по описа на СГС и
в.гр.д. №5859/17г. по описа на САС.
Въз основа на влязлото в сила
съдебно решение бил издаден изпълнителен лист и на основание получени покани за
доброволно изпълнение той изплатил във връзка с причинените от птп вреди още и
следните суми: на ****г.-сумата от 26 509.62лв.; на *****г.-сумата от
59 528.56лв.; на ****г.-сумата от 2490лв.; на ****г.-сумата от
2 277.15лв., включващи присъдени по съдебен ред на Е. Г. обезщетения,
лихви и разноски в съдебното и
изпълнително производство, подробно описани в справка на л.83 от делото.
Поканил ответницата да му
възстанови описаните суми, но тя не сторила това, поради което ги търси по
съдебен ред.
Ответницата е подала в указания
и от съда едномесечен срок отговор на исковата молба с вх.№19736/27.06.19г.
/виж съобщение на л.109 и отговор на л.110-л.111/, с който е признала изрично
част от обстоятелствата, на които искът е основан, описани в р.І от отговора и,
както и допустимостта на иска, но го е оспорила по размер, изтъквайки доводите,
че доколкото не е била привлечена като помагач на ищеца в развилото се между ГФ
и Е. Г. съдебно производство, не е ангажирана от присъдения в това производство
на Е. Г. размер на обезщетението, платимо от Г.Ф., както и че, тъй като ГФ е
водил зле процеса и е пропуснал да направи в хода на съдебното производство
възражения, които биха могли да доведат до намаляване на отговорността му, сега
тя може да му противопостави същите в това производство, и конкретно- за съвина
на Е. Г., призната от наказателния съд, и за определяне на обезщетението при
съобразяване на лимитите, които се определят при условията на глава 46 и 47 от
КЗ, като съгласно изискването на чл.493а от КЗ, обезщетението се определи в
размер и по методиката, утвърдена със съответната Наредба.
Затова счита, че сумата, която
тя дължи за възстановяване на ищеца, следва да се определи от съда в настоящото
производство, при съобразяване на тези две нейни възражения относно размера на
следващото се на Е. Г. обезщетение.
В двуседмичния срок по
чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба вх.№21750/16.07.19г.
/виж съобщението на л.115 и допълнителната искова молба на л.116-л.117/, с която
е оспорил твърдението на ответницата, че не е взела участие в съдебното
производство, инициирано от Е. Г., и като сам твърди, че от представените от
него съдебни актове ясно личи, щото са постановени при участието на В.М., като
негов помагач, поради което тя е обвързана от присъдения в това производство на
пострадалата размер на обезщетението, както и на изплатените във връзка с
определянето му такси и разноски, противно на онова, което ответницата е
заявила с отговора си.
В двуседмичния срок по
чл.373,ал.1 от ГПК ответницата е подала допълнителен отговор
вх.№24198/12.08.19г. /виж съобщението на л.120 и допълнителния отговор на
л.121/, с който е заявила, че поддържа подадения отговор, а по повод
твърдението на ищеца, щото е участвала в съдебното производство като негов
помагач заявява, че не е била призовавана по въпросното дело и дори да е била
конституирана като трето лице, призовката вероятно е била получена от друго
лице, без нейно знание и без да разполага с пълномощно за това, тъй че тя
поддържа оспорването на размера на иска по съображенията, наведени с отговора
и.
Ищецът пледира по същество за
уважаване на иска, с присъждане на разноските в производството по списъка,
представен в с.з. от 19.06.20г. /виж списъка на л.222/. Развива съображения и с
писмена защита вх.№17560/26.06.2020г.
Ответницата пледира по същество
за частично уважаване на иска, по съображенията, изложени от нея в писмения и
отговор. Не претендира присъждане на разноски нито с пледоарията си, нито с
отговора или с допълнителния отговор на исковата молба, макар в с.з. от
19.06.20г. пълномощникът и да представя във връзка с направените разноски
договор за правна защита и съдействие /виж договора на л.223/.
Съдът, като взе предвид предвид
твърденията на страните, развитите от тях доводи и събраните по делото
доказателства намери, че предявеният иск
е допустим, а разгледан по същество е основателен и следва да се уважи изцяло, като
доказан по размер, воден от
следните съображения:
І.По допустимостта.
Описаните с исковата молба
обстоятелства поставят предявения иск в хипотезата на чл.288,ал.12 от КЗ/отм/ и
го правят допустим, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на
страните.
Ответницата не е повдигала
възражения по допустимостта на предявения срещу нея иск.
ІІ.По основателността.
1.В
с.з. от 19.11.19г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за
доклад, съобщен на страните с Определение №1867/03.09.19г., без възражения от
тяхна страна, с който са очертани релевантните за иска факти и е разпределена
тежестта за установяването им между страните, както и е посочено кои от тях се
нуждаят от доказване в процеса, респективно- не могат да бъдат преразглеждани
от този съд.
2. Установените в процеса факти:
2.1. Тъй като ответницата е
признала изрично с отговора си наведените от ищеца доказателствени факти, че: е
призната за виновна в причиняване на птп от ****г.. и осъдена с влязла в сила
присъда по нохд №471/14г. на ПОС ; към датата на птп автомобилът, който е
управлявала, е нямал сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите;
по образувана по претенция на пострадалото лице преписка по щета от ****г., ГФ
е определил размер на следващото се на пострадалата обезщетение; впоследствие,
определеното от ГФ е било увеличено в образуваното от пострадалата съдебно
производство, с влязло в сила съдебно решение и че така увеличеното от съда
обезщетение е било изплатено от ГФ на пострадалото лице, същите са приети с
доклада по делото за безспорни между страните и като такива, за ненуждаещи се
от доказване.
Очертаните като безспорни между
страните обстоятелства обхващат на практика повече от очертаните от съда като правно-релевантни
за основателността на предявения иск факти,
доколкото от приложената по делото влязла в сила присъда от 19.05.14г. по нохд
№471/14г. на ПОС личи, че отв.М. е призната за виновна при птп от ****г.. за
причиняване по непредпазливост на смъртта на С.И. И. и на две средни телесни на
Е.А.Г., както и че птп се е състояло на територията на страната- в гр.*****,
при управление на мпс, което обичайно се намира на територията на РБ, тъй като
носи регистрационен номер, даден му в ****** /виж присъдата на л.8-л.16/.
2.2.Така, извън очертаните като
безспорни между страните и ненуждаещи се от установяване в процеса, за
доказване от ищеца са останали фактите на реално извършено на Е. Г. плащане за
сумата от 84 000лв., за която, макар да е признала, че е определена като
обезщетение от ГФ по образуваната пред него преписка по щета на Е. Г.,
ответницата не е признала изрично твърдението на ищеца, че е била и реално
платена, както и не е признала изрично твърденията за реално извършено плащане
на сумите на лихвата и разноските по определяне и изплащане на обезщетението,
разбивка за които е налична в справката към исковата молба на л.83, поставени в
тежест на ищеца.
По тези релеванти и нуждаещи се
от установяване в процеса факти, ищецът е установил, че:
По повод претенция на Е. Г. за
изплащане на обезщетение за вреди от птп, състояло се на ****г.., с причинител В.М.,
е образувана преписка по щета №***/****. на ГФ, по която е признато основание
за изплащане на обезщетение в хипотезата на чл.288,ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм/,
като:
С протокол №***/***г. на
здравната медицинска комисия при ГФ, на Е. Г. е определено за изплащане
обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 58 000лв., от което:
40000лв. за смъртта на С.И.; 8000лв. за контузията на главата, при 50%
съпричиняване, поради пътуване без предпазна каска, по данни в присъдата на
наказателния съд; 10 0000лв. за счупването на долната трета на дясната фибула,
като е отказано плащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
аборт на плод, както и ликвидационни разноски в размер на 132.20лв., одобрено
за изплащане с Протокол №***/****г. на УС на ГФ в същите размери;
По възражение на Е. Г. от
12.08.14г., е извършено преразглеждане на определеното и за изплащане
обезщетение и с Протокол №***/****г. на здравната комисия при ГФ е определено
за изплащане допълнително обезщетение в размер на общо 27 000лв., от
което: 10000лв. за смъртта на С.И.; 15 000лв. във връзка с направен по
медицински препоръки ****; 2000лв. за фрактура на коронките на 2 горни резеца и
ликвидационни разходи 30.00лв., от които с ротокол №**/****г. на УС на ГФ за
изплащане са одобрени общо 26000лв., като е намалена с 1000лв. сумата на
обезщетението за счупените коронки на двата горни резеца, а останалите суми по
протокола на здравната комисия са потвърдени.
Определеното и одобрено за
изплащане с описаните по-горе протоколи по щета №, образувана по претенцията на
Е. Г. презд ГФ, в размер на общо 84 000лв. /58000+26000/, е било преведено
от ГФ по посочената му от Е. Г. банкова сметка ***, на която е титуляр, с две
платежни нареждания, съответно: на ***г.- за сумата от 58000лв.; на ****г.-за
сумата от 26000лв.
/виж: молбата на Е. Г. до ГФ на л.17-л.19;
протокола от 10.09.14г. на л.47; протокола от 24.07.14г. на л.48; протокола от
11.09.14г. на л.49-л.50; възражението на Е. Г. до ГФ на л.51-л.52; протокола от
31.07.14г. на л.55/.
По предявен от Е. Г. пред СГС
иск за присъждане на допълнително обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от птп от ****г.., както за личните понесени увреждания, така и поради
смъртта на С.И., поради несъгласие с определеното и и изплатено от ГФ такова по
образуваната преписка по щета №*****., е било образувано гр.дело №4267/2015г.,
развило се на две инстанции, като пред САС –под в.гр.д. №5859/2017г.,
вследствие което на Е. Г. са определени допълнително за изплащане обезщетения
от съответно: 18000лв. за лични телесни увреждания, ведно със законната лихва
от 18.10.14г. /от СГС/; 19000лв. за лични телесни увреждания, ведно със
законната лихва от 18.10.14г. /от САС/; 20000лв. във връзка със смъртта на С.И.,
ведно със законната лихва от 18.10.14г. /от САС/, за които от СГС и САС са били
издадени изпълнителни листове съответно от 13.11.17г. и от 04.07.18г. /виж
решенията на СГС и САС съответно на л.57-л.62 и л.68-л.73, а изпълнителните
листове- съответно на л.67 и л.64/;
Въз основа на двата изпълнителни
листа, издадени от СГС на 13.11.17г. и от САС на 04.07.18г., са били образувани
изп.дело №№1520/2017г. и 531/2018г. по описа на ЧСИ Г. К., по които с ПДИ
съответно от 20.11.17г. и 11.07.18г., ГФ е поканен да заплати по посочените
дела, както следва:
Сумата от общо
26 559.60лв., съставляваща задължение към 04.12.17г., от която: 18000лв.-
главница; 5 719.77лв.- лихва за периода 18.10.14г.-04.12.17г.;
820лв.-разноски по изп.дело; 2019.83лв.-такси по ТТРЗЧСИ /виж ПДИ на л.66/;
Сумата от общо
59 615.24лв., съставляваща задължение към 25.07.18г., от която:
19000лв.-главница и лихва върху нея за периода 18.10.14г.-25.07.18г. в размер
на 7267.26лв.; 20000лв.- главница и лихва върху нея за периода
18.10.14г.-25.07.18г. в размер на 7 649.76лв.; 1525.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение; 4173.22лв.- такси по ТТРЗЧСИ /виж ПДИ на л.63/.
На дати ****г. и ******г., въз
основа на двете описани ПДИ, ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ Г. К., по
негови изп.дела №№1520/2017г. и 531/2018г., съответно сумите от:
Общо 26 509.62лв., от
която: 18000лв.- главница, ведно с лихва от 5669.79лв. за периода
18.10.14г.-23.11.17г.; 2839.83лв.-съд.р/ди, като разликата за сумата на
лихвата, в сравнение с посочената в ПДИ произтича от по-ранната дата на
извършеното плащане-23.11.17г., в сравнение с датата 04.12.17г., до която е
извършено изчислението с ПДИ върху посочената главница, а за сумата от
2839.83лв. е видно, че съответства на сбора от сумите от 820лв. и 2019.83лв.,
съставляващи съответно разноски по изп.дело и такса по ТТРЗЧСИ /виж: платежното
нареждане на л.78 и справката на л.83, в частта за плащането по изп.дело
№1520/2017г./;
Общо 59 528.56лв., от която:
39000лв. главница /19000+20000/, ведно с лихва върху тази сума от
14 830.34лв. за периода 18.10.14г.-16.07.18г.; 5698.22лв. съд.р/ди, като
разликата за сумата на лихвата, в сравнение със сбора от 14 917.02лв. на
посочената в ПДИ лихва върху двете главници от съответно 7267.26лв. и
7 649.76лв. произтича от по-ранната дата на извършеното плащане-16.07.18г.,
в сравнение с датата 25.07.18г., до която е извършено изчислението с ПДИ върху
главниците от 19000лв. и 20000лв, а за сумата от 5698.22лв. е видно, че
съответства на сбора от сумите от 1525лв. и 4173.22лв., съставляващи съответно юрисконсултско
възнаграждение и такса по ТТРЗЧСИ /виж: платежното нареждане на л.79 и
справката на л.83, в частта за плащането по изп.дело №531/2018г.; лихвения лист
на л.65/.
По ПДИ, изпратена от СГС до ГФ
за плащане на сумите от 2110лв.- държавна такса за производството пред СГС и от
380лв.- държавна такса за производството пред САС, присъдени на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, на 19.09.18г. ГФ е превел по сметките на посочените две
съдилища описаните суми /виж: ПДИ на л.56; платежни нареждания на л.81 и л.82;
справката на л.83, в частта ДТ по гр.дело №4267/2015г./.
По ПДИ от 18.09.18г. по изп.дело
№928/2018г. на ЧСИ Г. К., образувано въз основа на изп.лист от 12.09.18г., издаден
от СГС в полза ва адв.Р. М., за определено и от съда в хипотезата на чл.38,ал.2
от ЗА адвокатско възнаграждение от съответно 1502лв. през СГС и 510лв. пред
САС, за осъществено безплатно представителство на Е. Г. пред тези съдилища по
гр.дело №4267/15г. и в.гр.д. №5859/17г., ГФ е поканен да заплати сумата от общо
2277.15лв., от която 2012лв.-разноски /1502+510/ и 265.15лв.-такси по ТТРЗЧСИ,
която е заплатил по сметка на ЧСИ на 10.10.2018г. /виж: изп.лист на л.75; ПДИ
на л.74; пл.нареждане на л.80; справка на л.83, в частта за плащането по
изп.дело №928/18г./
Или, в обобщение на гореказаното
може да се заключи, че ищецът е установил в производството извършване на
плащания в размер на общо 174 805.33лв., изцяло съответни на сумата, която
търси за плащане от ответницата, като от тях:
141 000лв.- изплатени на Е.
Г. обезщетения за неимуществени вреди по образуваната преписка по щета и
вследствие на съдебното производство, което се е развило
/58000лв.+26000+18000+19000+20000/;
20500.13лв.- изплатена на Е. Г.
лихва за забава върху следващите и се като обезщетение главници, съобразно
присъденото и от съда, подробно описано по-горе;
8803.20лв.- разноски и такси по
трите образувани пред ЧСИ Г. К. изпълнителни дела
/820+2019.83+1525+4173.22+265.15/;
2012лв.- адв.възнаграждение на
адв.Р. М., представлявала безплатно Е. Г. в съдебното производство на двете
инстанции;
2490лв.- държавни такси за
съдебното производство на двете инстанции, от внос на които Е. Г. е била
освободена на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Абсолютно същите данни са
установени и с приетото по делото в с.з. от 19.06.20г. заключение на ССЕ,
изготвена от в.л. К., като извършени от ГФ плащания по образуваната пред него щета №*****., по
изп.дела №№1520/17г., 531/18 и 928/18 на ЧСИ Г. К., както и в полза на СГС и
САС за такси и разноски пред двете инстанции /виж заключениет она л.217-л.218/.
2.3. С приетия по делото доклад,
във връзка с оспорване от отв.М. да е ангажирана от постановеното относно
размера на обезщетенията, следващ се от ГФ на Е. Г., в рамките на проведеното
на двете инстанции пред СГС и САС съдебно производство, този състав е
постановил, че не може да преразглежда този определен размер във връзка с
изрично повдигнатото от ответницата оспорване на предявения срещу нея регресен
иск по размер, тъй като от приложените по делото съдебните актове на СГС и САС
е видно, че същите са постановени с участие на ответницата по настоящото дело,
в качеството и на трето лице- помагач, привлечено от ГФ, а не без нейно
участие, както тя твърди сега, поради което решенията имат както установително
действие между отв.М. и Е. Г., така и онова, което е постановено в мотивите, е
задължително за нея в отношенията и с ГФ, на който е била помагач в онова
производство.
По отношение приложимостта на
изключението по чл.223,ал.2,изр.второ от ГПК, че третото лице не може да
оспорва установеното в мотивите под предлог, че страна зле е водила делото,
освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да
предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства, с доклада
по делото съдът е приел, че хипотезата на изключението е неприложима в случая, доколкото
ответницата не твърди с отговора си, че ГФ, умишлено или поради груба
небрежност е пропуснал да предяви в съдебния процес с Е. Г. обстоятелства или
доказателства, които са и неизвестни, а твърди, че :
ответникът не е повдигнал
възражение за съпричиняване, при налични данни в присъдата за такова, което
твърдение е невярно, предвид данните, съдържащи се в изисканото и приложено към
настоящото дело гр.д. №4267/2015г. на СГС по изисканото за прилагане дело, от
което личи, че това възражение е било повдигнато от ГФ и разгледано от съда;
ответникът не е повдигнал
възражение за ограничаване на отговорността му до лимита, съгласно чл.493а във
вр. с чл.558,ал.2 от КЗ, като съдът и е посочил, че доколкото е подал отговора
си на исковата молба на Е. Г. пред СГС на 14.05.15г., ГФ не би могъл да се
позове на разпоредби и лимити по действащия КЗ, в сила от 01.01.16г., далеч
преди неговото влизане в сила, още повече пък за приложение на разпоредбата на
чл.493а от КЗ, която е нова и е в сила от 07.12.18г., докато решението по СГС,
включително с производството на въззивна инстанция, е приключило преди тази
дата;
е била нередовно призовавана в
производството по гр.дело №4267/15г., което твърдение е следвало да релевира и
установи по надлежния ред в производството по гр.дело №4267/15г., евентуално- в
производство по отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303,ал.1,т.5 от ГПК, но не и инцидентно пред този съд.
Това е сторено от съда с доклада
по делото, за да даде яснота на страните по въпросите, които подлежат на
доказване в процеса, както и предвид изричното искане, повдигнато от
ответницата с отговора на исковата молба, съдът изрично да укаже, че размерът
на дължимото обезщетение на Е. Г., определен без участието и в съдебното
производство пред СГС и САС, подлежи на установяване в настоящото производство,
респективно- да укаже доказателствената тежест в тази връзка и възможността за
ангажиране на доказателства в тази насока.
Затова съдът не споделя
възражението по този повод, направено от пълномощника на отв.М. в първото по
делото с.з. във връзка с приетия доклад, че преждевременно и недопустимо се е
произнесъл по въпроси, които са такива по съществото на спора и по този начин
го е предрешил.
3.При така приетите за
установени в производството факти, респективно- факти, неподлежащи на
преразглеждане от този съд и в това производство, съдът намери, че предявеният
от ищеца следва да се уважи като основателен и изцяло доказан по размер,
доколкото:
Г.Ф. заплаща на увредените лица
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смърт и телесни увреждания,
причинени им на територията на РБ от мпс, за което няма сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, а след изплащане на
обезщетението встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му /виж
чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ и чл.288, ал.12 от КЗ /отм/.
В конкретния случай, ищецът
установи категорично в производството наличието на всички предвидени от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата, доколкото доказа, че
на Е. Г., като увредено, включително пострадало лице при птп, състояло се на
територията на РБ, причинено от мпс, управлявано от ответницата В.М., което е
нямало към датата на птп сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, от него е било изплатено обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на С.И., както и за неимуществени вреди
от претърпените от нея при птп телесни увреждания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, както и разходите за тяхното определяне на две инстанции
пред съд, и разходите за тяхното изплащане по образуваните пред ЧСИ Г. К. три
изпълнителни дела, възлизащи точно на исковата сума. С плащането на описаните
обезщетения, лихви и разходи по тяхното определяне и изплащане на увреденото
лице, ищецът е встъпил в правата му срещу ответницата, призната с влязла в сила
присъда като пряк причинител на понесените от увреденото лице неимуществени
вреди, тъй че тя му дължи връщане на изплатените суми.
Предвид горното, искът му се
явява и основателен, и изцяло доказан по размер.
Впрочем, основателността на
предявения иск не е и била оспорвана от ответницата, а както вече се каза, тя е
оспорила иска единствено по размер, по съображенията, развити в отговора.
На
същите, и на тяхната несъстоятелност, съдът е дал отговор още с изготвения по
делото проект за доклад, доколкото от отговора им е зависело допускането или
недопускането на поискани от ответницата доказателства, като изцяло поддържа тези
отговори с настоящото решение и счита, че като трето лице- помагач на ГФ в
съдебното производство, развило се на две инстанции- пред СГС и САС, по
предявения от увредената Е. Г. иск за определяне на обезщетението, което и се
следва за понесените неимуществени вреди от птп, причинено от В.М., тъй като е
останала недоволна от определеното и такова от ГФ, ответницата М. е обвързана
от присъдения в съдебното производство размер на същите обезщетения и не може
да иска неговото преразглеждане в това производство, включително и в хипотезата
на груба небрежност на ГФ, на която се е позовала във връзка с чл.223,ал.2 от ГПК, защото данните от кориците на приложеното гр.дело №4267/15г. ясно сочат,
че като ответник по иска на увреденото лице Е. Г., ГФ не е проявил твърдяната
от ответницата по настоящия спор В.М. груба небрежност.
Затова,
оспорването на иска по размер от ответницата се намери от съда за
несъстоятелно, а с оглед това, предявеният иск, като основателен и изцяло
доказатан по размер, следва да се уважи.
В частта за разноските:
Както вече се каза, разноски
претендира единствено ищецът, като с оглед изхода на спора, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, такива му се следват.
Ищецът претендира по
представения в с.з. от 19.06.20г. списък разноски от 7 247.91лв., от които
: 6992.91лв.- ДТ за производството; 5лв.- ДТ за издадено съдебно удостоверение;
150лв.- възнаграждение за вещо лице /виж л.222/, доказателствата за направата
на които са на л.93, л.98 и л.197 от делото.
Ищецът е установил направата на
разноски в размер на 7 147.21лв., като разликата в по-малко от
претендираното в списъка произтича от обстоятелствата, че:
внесената
за производството ДТ е 6992.21лв., а не 6992.91лв., както е описана в списъка;
сборът
на описаните в списъка три пера възлиза на 7 147.91лв., а не на
7 247.91лв., както е погрешно посочен в него.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда В.Х.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв.Н.А., да заплати
на ****, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М. и Н.“, по банкова сметка *** „*****“ АД, на която ищецът е
титуляр, сумата от общо 174 805.33- сто седемдесет и четири хиляди
осемстотин и пет лева и тридесет и три стотинки, изплатени от Г.Ф., на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм/, на Е.А.Г., ЕГН **********, като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея във връзка със смъртта на съжителя и С.И. И., ЕГН **********,
както и за лично понесените от нея телесни увреждания при птп, състояло се на ****г..,
за причиняване на което В.М. е била призната за виновна с влязла в сила присъда
по нохд №471/14г. на ПОС, тъй като към датата на птп, управляваното от нея мпс е
нямало сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
09.04.2019г., както и сумата от 7 147.21- седем хиляди сто четиридесет и
седем лева и двадесет и една стотинки - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: