№ 1485
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110213387 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. К. Д., ЕГН **********, чрез адв. С. П.
срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-017505/24.07.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при противоречие с материалния закон, поради
което се иска отмяната му. Поддържа се, че след като бил изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или
техни аналози и резултатите и от двата теста били положителни, на
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване за явяване във
ВМА за даване на биологична проба, но екземпляр от този талон не бил
връчен на жалбоподателя. Твърди се още, че след като бил отведен от
полицейски служители във ВМА, където жалбоподателя дал кръвна проба му
било обяснено, че същата ще бъде изследване единствено за установяване
1
употребата на наркотични вещества. Излага се, че въпреки желанието му
жалбоподателят не бил отведен в УМБАЛ „***“, където да даде кръвна проба
за изследването й за установяване концентрацията на алкохол.
Незаконосъобразоността на наказателното постановление се извежда и от
факта, че въпреки оспорването на резултата от техническото средство,
жалбоподателят не бил отведен и не му било осигурена възможност да даде
кръвна проба. От съда се иска отмяна на процесното наказателно
постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. П.. Същата поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и претендира разноски. По делото допълнително са постъпили
писмени бележки от адв. П., в които се твърди, че в производството по
установяване на нарушението и налагане на наказанието е допуснато
процесуално нарушение, тъй като АНО не е изчакал резултатите от
изследването на биологичните проби на водача, на когото е била отнета
възможността да узнае основанието за повдигане на
административнонаказателно обвинение и да прецени дали всъщност следва
да оспори наказателното постановление.
Въззиваемата страна - началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.
По делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител на
АНО, с които се иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана и да остави в сила обжалваното НП като законосъобразно и
правилно. Изложени са подробни съображения, съгласно които АУАН и НП са
издадени съобразно правилата на ЗАНН. Твърди се, че нарушението е
доказано по безспорен начин и наложеното наказание съответства с целта на
закона. В заключение се иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 20.06.2024 г., около 04:55 ч. в гр. София жалбоподателят К. К. Д.
управлявал лек автомобил марка „***”, модел „****” с рег. № ****, движейки
се по ул. „****” с посока на движението от ул. ****” към ул. „***”. Като
пасажер в автомобила пътувал свидетелят ****. Срещу № 2 на ул. „****“
жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители от 07 РУ-
СДВР, сред които и свидетелят Я. А. Х.. Жалбоподателят Д. бил изпробван с
техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBA 0140 с пореден номер проба
02819 за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 0,97
промила в издишания въздух. Жалбоподателят бил изпробван и с техническо
средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARRN 0023 за употреба на
2
наркотични вещества и/или техни аналози, като дръгтестът отчел
положителен резултат за канабис -25 и амфетамин.
С оглед получените резултати, на К. Д. бил издаден талон за медицинско
изследване с номер 264156, като в него било посочено, че същият следвало да
се яви за медицинско и химическо изследване във Военно-медицинска
академия до 45 минути от връчване на талона. Талонът бил връчен на
жалбоподателя на 20.06.2024 г. в 06:15 ч.
С оглед горното на 20.06.2024 г. свидетелят Я. А. Х. съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA № 1151184/20.06.2024 г. за извършени нарушения на чл. 5, ал. 3 т. 1
пр. 1 и чл. 5, ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал, като отбелязал, че има възражения и
получил екземпляр от същия. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били
депозирани възражения срещу така съставения АУАН.
С оглед отчетения при проверката с техническо средство Дръгтест 5000
положителен резултат за употреба на канабис и амфетамин на същата дата-
20.06.2024 г. жалбоподателят бил отведен от полицейски служители във ВМА,
където в 06:40 часа дал биологични проби – кръв и урина за изследването им.
Въз основа на така съставения АУАН на 24.07.2024 г. и предвид
резултата от тестването на жалбоподателя с Алкотест дрегер /0,97 промила/
***-началник група „АНД“ в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание за извършеното нарушение по чл. 5, ал.
3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП. Препис от него бил връчен на жалбоподателя на
20.08.2024 г., а на 02.09.2024 г. била депозирана и жалбата срещу него.
До издаване на наказателното постановление не било проведено
медицинско и химическо лабораторно изследване на дадените от
жалбоподателя кръвни проби за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта.
В хода на съдебното производство пред настоящия съдебен състав беше
допуснато изготвяне на съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза със задача вещото лице да изследва дадените на 20.06.2024 г. от
жалбоподателя К. Д. кръвни проби и да посочи установява ли се наличие на
алкохол в кръвните проби и ако в каква концентрация. След извършване на
изследването е установено, че в предоставените от К. Д. на 20.06.2024 г. в
06:40 часа кръвни проби се съдържа алкохол в концентрация 0,84 промила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно – показанията на свидетелите Я. А. Х. и
***, писмо от Военно-медицинска академия с вх. № 334269/22.10.2024 г.,
заверено копие на справка за техническата изправност на Алкотест дрегер
7510 с дата на периодична проверка 29.04.2024 г., извлечение от паметта на
3
техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBA 0140, проба 2819, талон за
медицинско изследване № 264156 от 20.06.2024 г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, заключение от съдебна
химикотоксикологична /токсихимична/ експертиза, справка „Картон на
водача“, заверено копие от заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. на директора на
СДВР, заверено копие от заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заверено копие от заповед
№ 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери на
показанията на свидетеля Я. А. Х., отчитайки факта, че същият е бил част от
полицейския екип, извършил проверката на жалбоподателя Д. и заявеното от
него представлява източник на преки доказателства относно значимите за
процеса факти. Показанията на свидетеля са в достатъчна степен подробни,
информативни и добросъвестно депозирани, същите намират пълна подкрепа
в останалите събрани доказателства, поради което и съдът ги кредитира
изцяло. Свидетелят посочи, че при извършената проверка на жалбоподателя за
употреба на алкохол и наркотични вещества с техническо средство резултатът
и от двата теста е бил положителен. Заявеното от свидетеля кореспондира
напълно с извлечението от паметта на Алкотест дрегер 7510 ARBA 0140,
проба 2819, видно от която техническото средство е отчело положителен
резултат от 0,97 промила, а така също и с извлечението от паметта на дръг
теста. Представената по делото справка от лаборатория за проверка на
средствата за измерване установява техническата изправност на Алкотест
дрегера към 20.06.2024 г, с който е извършено тестването на водача Д..
В показанията си свидетелят Х. сочи още, че жалбоподателят е бил
придружен от органите на МВР единствено до ВМА, за даване на кръвна
проба, но не и до УМБАЛ „***“ като изяснява, че при положителни резултати
при тестване с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични
вещества лицата се придружават единствено до ВМА.
В синхрон с показанията на свидетеля Х. са и отчасти показанията на
свидетеля ***, който е пътувал в управлявания от жалбоподателя автомобил,
когато последният е спрян за проверка /свидетелят Х. също потвърди, че в
проверения автомобил е имало пасажер/. Съдът намери показанията на
свидетеля ***, касателно времето, мястото на проверките, резултатите от
тестването на жалбоподателя с техническо средство за обективни, достоверни,
в значителна степен подробни и информативни, подкрепени от останалите
доказателствени материали, поради което им се довери в тази им част. От
показанията на свидетеля се установява, че именно жалбоподателят е бил
водач на спрения лек автомобил марка „***“, модел „****“. Твърдението му,
че при тестването на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо
средство е отчело положителен резултат под един промил кореспондира
напълно с извлечението от паметта на техническото средство /както беше
посочено, същото е отчело резултат от 0,97 промила/. Свидетелят разказва, че
4
на мястото на проверката пристигнали още полицейски екипи и
жалбоподателят бил отведен до лечебно заведение за даване на кръвни проби
за изследване – това негово твърдение кореспондира с протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества, видно от който жалбоподателят е дал
такива- проби на кръв и урина за изследване.
В показанията си свидетелят *** излага още, че след завръщането му на
мястото на проверката жалбоподателят му споделил, че му били взети кръвни
проби само за изследване за установяване употребата на наркотици, на не и
такова за установяване употребата на алкохол, както и че при тестване на
същия с техническо средство не били спазени законовите правила. Съдът
счита, че несъмнено е установено, че кръвни проби на жалбоподателя са били
взети във ВМА, като дори и към онзи момент да не е било възложено
изследването им за установяване на концентрацията на алкохол в тях, то
доколкото впоследствие от съда беше назначена токсикохимична експертиза,
която изследва именно дадените от жалбоподателя проби този съществен
въпрос намери своя отговор. Твърденията на свидетеля, че при извършването
на проверката са били допуснати нарушения на законовите изисквания не
могат да се кредитират, тъй като на практика свидетелят дава правна оценка
на определени факти и то споделени му от жалбоподателя, а не лично
наблюдавани. От начина, по който свидетелят формулира твърденията си,
използвайки минало неопределено време се установява, че той не е възприел
лично, че на жалбоподателя е подадено устройство с вече отворен накрайник -
„Той когато го получи му е бил подаден отворен и е бил в ръцете на полицая
отворен“. За съпоставка, по отношение на останалата част от събитията
свидетелят използва минало свършено време – „той го потърка и го върна“,
„той им каза“, „той им го даде“. Тук е мястото да се посочи, че дори и
хипотетично да е било допуснато някакво нарушение при тестването на
жалбоподателя с техническо средство, то доколкото същият е бил отведен в
срока, посочен в талона за медицинско изследване в лечебно заведение –
ВМА, където е дал кръвна проба, която впоследствие е изследвана от съдебен
токсиколог и химик от ВМА, то концентрацията на алкохол в кръвта на Д. е
установена в съдебното производство по несъмнен начин по посочения в чл.
3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози - чрез медицинско и химическо лабораторно изследване.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза- същата е изготвена от
вещо лице, притежаващо нужната компетентност /химик и съдебен
токсиколог/ и отговаря на поставените въпроси. Видно от заключението на
експертизата анализът е извършен по метода на газовата хроматография, чрез
анализ на паро-газова фаза и пламъчно – йонизационен детектор и в резултат
на изследването е установено, че в предоставената проба от кръв от лицето
*** К. Д., дадена на 20.06.2024 г. в 06:40 часа има наличие на алкохол в
5
концентрация 0,84 промила, като разликата между показанията на
техническото средство и газхроматографското изследване на пробата кръв се
дължи на токсикокинетичното поведение на алкохола в човешкия организъм,
обуславящо се от процесите на абсорбация, разпределение и елиминиране.
По делото са представени извлечение от паметта на техническо средство
Дръгтест 5000, ARRN-0023, проба 81, копие от протокол за сервизна проверка
на техническо средство Дръгтест 5000, ARRN-0023 от 11.01.2024 г. Доколкото
същите касаят резултатите от техническото средство, с което е установена
употребата на наркотици от страна на жалбоподателя, което не е предмет на
настоящото съдебно производство, съдът намира, че не следва да ги обсъжда
самостоятелно.
От представените по делото заверено копие от заповед № 513з-
4534/31.05.2022 г. на директора на СДВР, заверено копие от заповед № 8121к-
13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност, заверено копие от заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, се установява компетентността на
актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи. Видно от
представената по делото заповед № 513з-4534/31.05.2022 г. на директора на
СДВР и в т. 1.3.2 вр. т. 2.1 от заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, актосъставителят Я. Х. в качеството си на „полицейски
инспектор” е бил компетентен да съставя АУАН по ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от *** „началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, без
да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в
длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в
длъжността началник на група „Административнонаказателна дейност“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10
от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
била компетентна към 24.07.2024 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление.
6
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и
установяване на нарушението, а НП е издадено около месец след съставянето
на АУАН.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Издадената на основание на тази законова делегация наредба е
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл. 3а от Наредбата, установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест.
По дело безспорно се установи, че на инкриминираната дата
жалбоподателят К. Д. е управлявал МПС - лек автомобил марка „***”, модел
„****” с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила, а
именно 0,84 промила, установено по надлежния ред - с медицинско и
химическо лабораторно изследване на дадената от Д. кръвна проба. Не се
установиха нарушения, свързани с предоставянето на тази кръвна проба. Не
може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че въпреки
желанието му не му е била взета кръвна проба за изследване за наличие и
концентрация на алкохол, тъй като същият не е бил отведен в УМБАЛ „***“.
Следва изрично да се отбележи, че кръвна проба е била взета от
жалбоподателя във ВМА, където и е изследвана на по-късен етап. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 т. 1, б. „а“ от Наредба № 1/19.07.2017 г. „пробите
кръв за установяване концентрацията на алкохол в кръвта заедно с талона за
изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 се изпращат за изследване в някоя от
следните лаборатории: 1. специализираните химически и химико-
токсикологични лаборатории към Многопрофилна болница за активно
лечение (МБАЛ) "***" - София и Многопрофилна болница за активно лечение
7
(МБАЛ) - София, при Военномедицинската академия (ВМА) - за София,
областите Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“. Следователно
изрично Наредбата допуска изследването на кръвната проба за установяване
наличието и концентрацията на алкохол в кръвта на водача да бъде проведено
именно в химико-токсикологичната лаборатория на ВМА. Тук е мястото да се
посочи, че самото вземане на пробите може да бъде извършено на различни
места, съобразно Наредбата, но в случая пробата е взета именно в лечебното
заведение, в което е било извършено впоследствие и изследването. Ето защо
съдът намира, че по несъмнен и категоричен начин е установено, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта 0,84 промила, установено по надлежния ред на чл. 3а от
Наредба № 1/19.07.2017 г., с което от обективна страна е осъществил състава
на вмененото му нарушение.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина - пряк умисъл.
Жалбоподателят Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, като пряко е целял именно тяхното
настъпване.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. На първо място управлението на
МПС под въздействието на алкохол значително повишава опасността от
реализиране на ПТП, с което употребилият алкохол водач застрашава освен
собственото си здраве и живот и тези на оставалите участници в движението.
Законодателят в чл. 174, ал.1 ЗДвП е диференцирал административните
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, налагани на водач,
който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в
зависимост от установената концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“ Вярно е,
че при издаване на наказателното постановление АНО се е позовал на
резултатите от техническото средство, без да бъде извършено изследване на
дадената от жалбоподателя кръвна проба, като е приложил санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя
кумулативно предвидените в цитираната норма глоба в размер на 1 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Същевременно в
съдебното производство по несъмнен начин чрез съответната ТХЕ се
установи, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била 0,84
8
промила, което отново попада в границите на същата санкционна норма. Ето
защо съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление- вмененото на жалбоподателя нарушение е
несъмнено доказано, като приложената санкционна норма съответства на
установените факти.
Не може да се приеме за основателно възражението на адв. П., изложено
в писмените бележки, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да
разбере основанията за повдигане на административнонаказателно обвинение,
напротив, същият изначално е бил наясно, че е обвинен за това, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила.
Установеното впоследствие чрез ТХЕ е в полза на жалбоподателя, тъй като се
доказва по-ниска концентрация на алкохол в сравнение с тази, посочена в
АУАН и НП. Това обстоятелство обаче не води до необходимост от прилагане
на закон за по-леко наказуемо нарушение и доколкото установената
концентрация на алкохол чрез ХТЕ също попада в границите, посочени в чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, то наказателното постановление следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
В тежест на жалбоподателя следва да се възложат и сторените в
производството разноски за изготвяне на съдебна токсикохимична
/химикотоксикологична/ експертиза в размер на 367,89 лева, платими в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от
ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
017505/24.07.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на К. К. Д., ЕГН
********** са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН К. К. Д. с ЕГН
********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
9
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд сумата от 367,89
/триста шестдесет и седем и 0,89/ лева, представляваща сторените в хода на
съдебното производство разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10