Разпореждане по дело №237/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2010 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20101200500237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 294

Номер

294

Година

11.04.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.11

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Васка Динкова Халачева

Кирил Митков Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно частно гражданско дело

номер

20115100500120

по описа за

2011

година

Производството е по чл.278 от ГПК.

С разпореждане № 4437/04.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 656 по описа за 2010 г., Кърджалийският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № 977 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с дата 14.04.2010 г., а именно “договор за покупко-продажба на дялове от капитала на “Т-К” ООД – Г. от 27.08.2003 г.” да се чете “договор за продажба на акции от капитала на “Р-98” – Г. от 27.08.2003 г.”.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател Ф. А. А., който чрез своя процесуален представител го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че нямало противоречие между отразеното в мотивите на съда и диспозитива, като и на двете места се третирал договор а покупко-продажба на дялове от капитала на “Т-К” ООД. Налице било непроизнасяне на съда по направено искане, а не очевидна грешка. Твърди се, че не можело да се приложи и института на допълване на решение, уреден в чл.250 от ГПК и тъй като били изтекли всякакви срокове, то заповедта не можело да се изменя на каквото и да е основание. Претендира разноски.

Ответницата К. Д. Колева не е представила отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по частната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ответницата по частната жалба ищцата К. Д. К е поискала съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение против Ф. А. А. за задължение от 1700 лв., произтичащо от договор за продажба на акции от капитала на “Р-98” – Г. от 27.08.2003 г., както и мораторна лихва в размер на 1 482.38 лв. Към заявлението е приложен и договорът за продажба на акции. Със заповед № 977 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с дата 14.04.2010 г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът Ф. А. А. да заплати на К. Д. Колева сумата от 1700 лв., представляваща задължение, но по договор за продажба на дялове от капитала на “Т – К” ООД – Г., както и сумата в размер на 1 482.38 лв., представляваща мораторна лихва. С обжалваното разпореждане Кърджалийският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № 977 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с дата 14.04.2010 г., като е постановил думите “договор за покупко-продажба на дялове от капитала на “Т-К” ООД – Г. от 27.08.2003 г.” да се четат “договор за продажба на акции от капитала на “Р-98” – Г. от 27.08.2003 г.”.

Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.4 от ГПК, решението (в случая разпореждането) за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл.413, ал.1 от ГПК, поради което и разпореждането, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение на парично задължение не подлежи на обжалване. Длъжникът има друг ред за защита, а именно чрез подаване на възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, поради което законодателят не е предвидил обжалване на заповедта за изпълнение. Жалбата би била допустима, ако се касае за поправка за заповедта, в частта й относно присъдените разноски, но случаят не е такъв, а и такива доводи не се излагат от жалбодателя. Ето защо разпореждането, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не подлежи Ýа обжалване, а частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл е и определение № 15 от 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1416/2006 г. на ІІІ г.о.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ф. А. А. от С., общ.Кърджали, У. Б. № 9, с ЕГН * против разпореждане № 4437/04.12.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по ч.гр.д. № 656 по описа за 2010 г. на същия съд, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 120 по описа за 2011 г. на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.

Определение

2

ub0_Description WebBody

91DB348DBDE2E5A0C225786F004191FC