№ 27927
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110104559 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А., с която срещу "В. са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договор за кредит № 5864465, сключен между
страните;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 113,13 лева, представляваща недължимо платена
на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /27.01.2023 г./ до окончателното плащане.
По твърденията на страните за правнорелевантните за спора факти:
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит с посочения номер, по силата
на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил посочен
размер на ГПЛ 40,32 % и ГПР 49,39 %. Уговорено е било заемът да се върне на 7
двуседмични вноски. С клаузата на чл. 1, ал.3 от договора е уговорено предоставянето на
допълнителна услуга на кредитополучателя, за която е била начислена сумата 106,47 лева,
платима заедно с вноските по кредита. С чл. 4, ал. 1 от договора е било установено
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при
неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 е предвидена дължимостта на
неустойка в размер на сумата от 70,98 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е
била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение. Твърди да е погасил изцяло и
предсрочно задълженията си по договора за кредит на 27.10.2022 г. Счита, че договорът е
нищожен поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като
не бил посочен реалния ГПР и по-конкретно без изрично да са описани основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че действителният ГПР по договора е
по-висок от посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК. Освен това
1
клаузата за неустойка влизала в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
накърнявала добрите нрави. Налице било и заобикаляне на закона. Същата била и
неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Развива съображения за нищожност на
таксата за експресно разглеждане поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В обобщение на
подробните доводи в исковата молба заключва, че целият договор е нищожен с оглед
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, но иска от съда да прогласи за нищожна само клаузата за
неустойка и тази за такса експресно разглеждане. Предявява иск за сумата от 113,13 лева,
която твърди да е била недължимо платена на ответника във връзка с разпоредбата на чл. 22,
вр. чл. 23 ЗПК. Претендира разноски за производството, макар да е освободен от
заплащането на такива. Заявява искания за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК
да представи в цялост кредитното досие, в т.ч. и извлечение от счетоводството си, както и
договора за паричен заем, макар да е страна по договора и подробно да анализира клаузи от
същия, но при заявени твърдения да не му е бил предоставен екземпляр от същия, а
ответникът да има задължение да съхранява екземпляр от него; за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, както и за издаване на СУ, което да послужи пред БНБ за снабдяване
с информация относно всички сключени между страните договори за кредит.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените
искове. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не е била внесена държавна такса
по предявените искове, а същевременно не са били налице предпоставките съдът да
освобождава на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът от такси и разноски в производството. Не
отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от
500 лева. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни
норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в съответствие с
изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора процесната
неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в ГПР.
Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед
обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва
клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да
прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на добрите нрави. Разяснява, че на ищеца е била
предоставена услуга, за която той доброволно се е съгласил да заплати съответното
възнаграждение. Възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Възразява срещу
разноските на ищеца и срещу искането да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.,
като излага съображения, че ищецът не е материално затруднено лице. Заявява искане за
задължаване на ищеца да представи СЕФ, връчен му при сключването на договора, като
уточнява, че не разполага с екземпляр от същия. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира разноски.
По възраженията на ответника за нередовност на исковата молба:
Не могат да бъдат споделени оплакванията на ответника за нередовност на исковата молба.
2
Що се отнася до искането на тази страна съдът да отмени определението си по чл. 83, ал. 2
ГПК на ответника следва да се припомни, че последният не е страна в производството по чл.
83 ГПК, съответно не е сред легитимираните да искат отмяната му лица. Съдът е положил
дължимите усилия за установяване на актуалното имуществено състояние на ищеца, в т.ч. и
като е изискал справка за осигурителния доход на лицето от компетентните органи. Само по
себе си обстоятелството, че лицето е управител, член на УС, търговец и т.н. не установява
получаването на доходи от така заеманите длъжности. По отношение на декларираните пред
ответника данни във връзка с искането заем да бъде отпуснат, следва да се посочи, че
същите не са относими към производството по чл. 83 ГПК, развило се пред настоящия
състав, още повече финансовото състояние на лица като ищеца, получаващи множество
кредити от различни финансови институции без постоянен и сигурен легален /и установим/
източник на трудови доходи следва да се определи като динамично, а за извършване на
преценката по чл. 83 ГПК съдът изследва същото към точно определен момент. Все пак с
оглед възраженията на ответника и извършване на преценка дали обстоятелствата по чл. 83,
ал. 2 ГПК продължават да са налице по отношение на ищеца, от НАП следва да се изиска да
представи информация за осигурителния доход на лицето за периода от 01.01.2023 г. до
момента на съставяне на съответната справка.
По доказателствената тежест:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът,
сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради
нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и че има неравноправен характер, поради
заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява
принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната
сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си,
че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че
на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация,
за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с
процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, която
последният се е задължил да му върне.
По доказателствените искания:
Следва да се приемат представените от страните с исковата молба и с отговора документи,
макар тези, представени от ответника да касаят искането за присъждане на възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., каквото не е заявено към момента в производството.
Съдът приема, че предвид представянето на договора за кредит, сключен между страните
3
като доказателство по делото и насрещните твърдения на страните, че никоя от тях не
разполага със СЕФ, и предвид, че ищецът е поискал изслушване на заключение на ССчЕ, то
и всички останали доказателствени искания следва да се оставят без уважение като
ненеобходими за разрешаването на спора между страните. Следва да се допусне изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца с исковата
молба задачи, като по отношение на последната задача вещото лице следва да даде отговор
какъв е размерът на дължимата възнаградителна лихва с оглед предсрочното погасяване на
вземанията по договора за кредит, в случай че такова бъде установено. Искането ищецът да
се снабди със СУ, което да му послужи пред БНБ следва да се остави без уважение, тъй като
същото касае неотносима към предмета на спора информация.
На ищеца следва да се укаже в срок до първото по делото съдебно заседание и във връзка с
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи кой е титуляр на банковата сметка, посочена в
ИМ.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно
решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на
спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на
определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателствени искания, в
противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147
ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до първото открито съдебно заседание на основание
чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи кой е титуляр на банковата сметка, посочена в исковата молба,
като при неизпълнение на указанията в тази част, съдът ще приеме, че се касае за
недобросъвестно процесуално поведение, с оглед предмета на делото.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца и от ответника до настоящия
момент в производството документи.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца и исканията на ответника по чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на СУ, което да му послужи пред
БНБ.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след
извършване на проверка в счетоводството на ответника да даде отговор на задачите,
поставени от ищеца в исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, платими от
бюджета на съда, като УКАЗВА на вещото лице да отговори на преформулираната от съда
задача № 4, както следва: какъв е размерът на дължимата възнаградителна лихва с оглед
предсрочното погасяване на вземанията по договора за кредит, в случай че такова бъде
установено.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената задача и за датата на ОСЗ.
УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП до счетоводството си за целите на
експертизата, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, ЧЕ ПРИ ПРЕПЯТСТВАНЕ изготвянето на
заключение съдът ще цени поведението му по реда на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани
твърдените от ищеца с ИМ обстоятелства, за които на вещото лице са поставени задачи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023 г. от 10:15 ч.,
за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното
заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис от
отговора на ИМ и приложението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5