№45
гр.
Силистра, 30.04.2020 г.
Силистренският
окръжен съд - наказателно отделение - в закрито заседание на тридесети април
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
като разгледа ЧНД № 45/20 г. по описа на СОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК.
С
постановление от 20.02.2020 г. Окръжна прокуратура гр. Силистра е прекратила
наказателното производство по ДП №
СС-25/19г. описа на ОСлО при ОП Силистра за извършено престъпление по
чл. 123, ал.3, пр. второ във вр. с ал. 1 от НК.
Постановлението
е обжалвано от Д. П. и Г. П., наследници на пострадалия Б. П. чрез редовно
упълномощен процесуален представител.
В жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на прокурорския акт, както и за неизяснена
фактическа обстановка при воденото разследване. Прави се искане за отмяна на
Постановлението за прекратяване и връщане на делото на ОП Силистра за допълнително
разследване, със задължителни указания.
Запознавайки
се с материалите по делото СОС установи следното:
Досъдебното
производство е било образувано срещу Неизвестен извършител за това, че на 18.05.2019 г. в с. Попина ,
обл. Силистра, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е
причинил смъртта на повече от едно лице – Б. Д. П. и П.Д. Д. – Престъпление по
чл. 123, ал.3, пр.второ, във вр. с ал. 1 от НК.
Настоящата
инстанция е в невъзможност да извърши дължимата проверка, тъй като разследването е било изключително
повърхностно, а в постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство липсва обосновка на фактическите и правните
съображения за направеното заключение относно липсата на извършено престъпление,
тъй като са налице противоречиви доказателства, а те от своя страна изобщо не
са били подлагани на анализ.
Принципно
съдебният контрол върху постановленията за прекратяване се осъществява не само
по отношение на тяхната законосъобразност, но и по отношение на тяхната
обоснованост.
От своя страна проверката на
обосноваността на един акт на орган на съдебната власт, какъвто несъмнено е
прокурорът, предполага възможност да се провери и начинът на формирането на
вътрешното му убеждение във връзка с крайния му извод относно въпросите,
касаещи същината на провежданото наказателно производство- налице ли е
извършено престъпление и кой е неговия автор.
Позоваването на една Заповед, (която не е
известно въз основа и във връзка с какво
е издадена) и на различните
експертизи,(които на практика дават отговор само и единствено за причината на
настъпилата смърт) не решава еднозначно въпроса има ли извършено престъпление
въобще или не. Този въпрос следва да бъде обсъден, чрез даване на ясен отговор
на кое доказателство се дава вяра или не. Едва след това би се стигнало до
правно обоснованото заключение относно релевантните факти и съответните правни
изводи.
Досежно
фактическата обстановка, постановлението
на ОП Силистра представлява препис /
вероятно сканирано копие/ на постановлението за прекратяване, изготвено от
разследващия орган, без да са изложени обосновани правни изводи.
От друга страна, изложените факти в
постановлението на ОП Силистра са до там недостатъчни, че не е ясно до колко са относими към евентуална
престъпна деятелност по чл. 123 от НК и
липсва реална възможност да се отговори на основни въпроси, касаещи
съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна.
Изнесеното
от наблюдаващия делото прокурор се ограничава само в преразказ на случилото се
на 18.05.2019 г. в с. Попина, в
свинеферма, собственост на „Екопродукт “ ЕООД по повод монтиране на потопяема
помпа в шахта за фекални отпадъци /кой, кога е отишъл на мястото и как постр. П.
влязъл в шахтата, паднал, а постр. Д. се притекъл на помощ/ и настъпилия
летален изход за двама от работещите там.
Въпреки, че изрично е посочено какви
документи са били приобщени по делото, без коментар на наличния противоречив
доказателствен материал е
направен правен извод за липса на извършено престъпление по чл. 123 от НК.
Безспорно обект на престъплението по чл. 123 от НК са ония обществени
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот.
От обективна страна: ИД е причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или друга правно регламентирана дейност, съставляващи източник на
повишена опасност.
Точно поради повишената опасност от изпълнението на тези дейности, същите са специално регламентирани и по отношение на
лицата, които имат право да ги предприемат, и по отношение на условията и
начина на тяхното извършване.
Т.е. има се предвид дейности, които
са наложителни поради своята специфика, въпреки наличието на риск за живота и
здравето на гражданите. Дейности, представляващи източник на повишена опасност,
правно регламентирани, за които се изискват специални знания и умения, и
специално разрешително.
В прокурорския акт изцяло липсва
изложение „е“ или „не е“ налице дейност,
визирана в чл. 123 от НК. Ако е налична, в кой нормативен акт е регламентирана
и подлежала ли е същата на разрешителен режим, съответно кой е бил
компетентният орган и какъв е бил редът
за снабдяване с разрешително, имало е издадено такова разрешение, кой е
следвало да притежава нужните специални знания, умения, и съответен опит и как
същите са били проверени и удостоверени? Налице ли са нарушения на нормативни
изисквания или не?
Наблюдаващият делото прокурор се е
задоволил само да посочи, че на съответната дата и място е настъпил летален
изход за двама работници, които извършвали ремонтна дейност на шахта за фекални
отпадъци и които сами влезли в шахтата, без да се съобразят с правилния начин /
установен по незнайно какъв механизъм/на работа.
В изложената фактическа обстановка дори не е
изяснено и какво точно е налагало извършването на ремонтна дейност във и по шахтата.
В нито един момент не се говори за
занятие или дейност, които да са с
повишен риск. Още по-малко те да са правно регламентирана, да е налице нужна
специална квалификация, образование или други знания, които са необходими във
връзка със стриктни нормативни предписания; налице ли са нарушения, които да
водят до застрашаване живота и здравето не само на прекия упражняващ ги , но и
на неопределен кръг от лица.
Липсва коментар дали се касае до
незнание или немарливо изпълнение на занятие или дейност, които задължително да
са източник на повишена опасност.
Всички тия изисквания са дадени
кумулативно и по тях липсва какъвто и да било отговор, необходим поради
бланкетния характер на нормата на чл. 123 от НК. Този именно характер на
разпоредбата на чл. 123 от НК води до задължение на разследващия не само да
посочи формално текста на чл. 123, а да запълни бланкетното пространство с
конкретно нарушение, визирано в разпоредба на НОРМАТИВЕН АКТ. Не на последно
място, установеното конкретно нарушение да е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Липсата на отговор на горе
поставените въпроси е довела до грубо нарушаване на правото на защита на
наследниците на Б.П. и се явява съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на страна в наказателния процес.
Тук е мястото да се посочи, че по
делото са налице доказателства за допуснати множество нарушения от
работодателя:
-
на Наредба № 9 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и
поддържане на водоснабдителните и канализационни системи;
-
Наредба № 7 за
минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на работните
места и при използване на работното оборудване;
-
Наредба № 13 за
защита на работещите от рискове, свързани с експлоатация на химични агенти при
работа
-
и не на последно
място на ЗЗБУТ.
Тези нарушения са останали извън
полезрението, както на разследващия орган, така и на наблюдаващия прокурор. Не
би следвало да има съмнение, че подлежат на качествен анализ във връзка с
обективната съставомерност на престъплението по чл. 123 от НК, и наличие или не
на причинноследствена връзка с настъпилата смърт на работниците.
При излагане на фактически и правни
аргументи, в тази връзка, следва да се следи и за евентуалния субект на
конкретното престъпление.
Субект на
професионалната непредпазливост по чл. 123,ал.1
от НК може да бъде само онова лице, което притежава съответна удостоверена способност
за дадена дейност, източник на повишена опасност. Съгласно константната
практика на ВКС, това престъпление може да бъде извършено както от работници,
така и от лица с отговорни функции в предприятие, дружество, организация и т.н.
Това безспорно означава, че наказателно отговорни могат да бъдат, както преките
изпълнители, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането,
ръководеното и контролирането на така наречената „опасна“ дейност, за да бъде
тя безопасно и безаварийно изпълнена. В тази връзка собственикът и управител на
„Екопродукт“ ЕООД на практика дори не е разпитван. Комуникацията с него се е
осъществявала само с постановления и отговори, а при проведения разпит са били избягвани неудобни въпроси. Счетено е, че предоставената Заповед
е безапелативно доказателство за добре организирана и контролирана
дейност.
Прокурорът е направил правен извод за
липса на престъпление по чл. 123 от НК само и единствено на основание налична
по делото Заповед № 25/17.10.2016 г. , от която ставало ясно, че влизането в
шахтата било абсолютно забранено. Без да е изследвана причината за издаване на
тази заповед, без да е извършена проверка относно запознаването на работниците
с тази заповед, без да е установена професионалната квалификация и опит на
постр. П. , без да са проверени
събраните доказателства за разкриване на обективната истина и без анализ
на наличните е направен извод за наличие на предпоставки по чл. 24, ал.1,т.1 от НПК.
Предвид горе изнесеното за СОС
остава открито предположението за извършено престъпление по чл. 123, ал.3, пр.
второ от НК.
В действителност, съдът не е
компетентен да дава указания кога, срещу кого и по какви обвинения да се води
разследване, но след като прокурорския акт страда от липса на фактическо
изложение и липса на мотиви, единственият изход е този акт да бъде отменен и делото върнато на
ОП Силистра с указание за отстраняване на посочените в мотивите на
определението нарушения – установяване „
занятие или друга дейност“, правно регламентирани и представляващи източник на
повишена опасност; налице ли са
нарушения, относими ли са те към конкретния казус – ако „да“ кой ги е допуснал
и кой е следвало да следи за недопускането им; каква е била професионалната квалификация на
починалите и имали ли са те съответния
опит и знания, за да могат да изпълняват съответната дейност; налице ли са специфични изисквания за
заемането на тези длъжности; какъв е бил редът на ремонтиране на процесната
шахта при необходимост, дори и да се
приеме наличната по делото заповед / следва ли, че при повреда и налична забрана за влизане в шахтата, тя не бива да
бъде ремонтира, а трябва да се изгражда
нова шахта; преминаване към друг процес на работа и т.н./ Да бъдат
назначени и съответните технически експертизи именно в тази връзка.
При допълнителното разследване следва
да се извършат и всички други необходими, относими и допустими следствени действия по установяване на
обективната истина.
Предвид
горното и на осн. чл. 243, ал.5, т. 3 от НПК Силистренски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Постановление на ОП Силистра от 20.02.2020
г. за прекратяване на наказателното
производство по сл.д. 25/19г. по описа
на ОСлО при ОП Силистра за престъпление по чл. 123, ал.3, пр.
второ от НК.
ВРЪЩА делото на
ОП Силистра за отстраняване на констатираните нарушения.
Определението
подлежи на обжалване или протест, в седемдневен срок от получаване на
съобщението, пред Варненски апелативен съд.