Решение по дело №689/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 534
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Недялко Митев Иванов
Дело: 20227170700689
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 534

 

гр. Плевен, 17.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:   ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        НЕДЯЛКО ИВАНОВ

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно дело № 689/2022 г.

 

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, ул. „Александър Стамболийски“ № 1 чрез директора Р.И. срещу Решение № 403/14.07.2022 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по а.н.д. № 1036/2022 г. по описа на съда.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон  и процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.  Счита, че нарушението е установено от контролните органи на Д ИТ по безспорен начин като налице е единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Посочва, че неправилно първоинстанционния съд е постановил решението, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Не споделя изводите на съда, че нарушението на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ е формално маловажно нарушение и би следвало наказващия орган да приложи чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка навежда доводи, че нерегистриран трудов договор е сериозно нарушение на трудовото законодателство, за което законодателят е предвидил санкция до 15 000 лева и неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния съд омаловажава констатираното от контролните органи на ДИТ – Плевен нарушение. Моли да бъдат отменени присъдените разноски по делото на жалбоподателя, които счита за прекомерни и неправилно присъдени. Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде потвърдено НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

В съдебно заседание касаторът – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, се представлява лично от директора Р.И., която поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен в максимален размер, което обосновава с обстоятелството, че притежава юридическо образование и представлява Дирекцията.

По делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ЗП Т.И.В., ЕГН ********** *** чрез адв. Ю.С.С. от Адвокатска колегия – гр. Плевен със съдебен адрес ***, офис 19, в който се посочва, че решението на PC - Плевен е правилно, законосъобразно и обосновано, като краен резултат и доводите на касационния жалбоподател са неоснователни и не почиват на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че правилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че дори и да е осъществено деяние от ЗП Т. В. и същото формално да осъществява признаците на констатираното нарушение, то същото е маловажен случай. Намира, че законосъобразно съдът е приел, че административно-наказващия орган е следвало до съобрази обстоятелствата, събрани в хода на производството и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като не накаже нарушителя, а го предупреди, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Сочи, че правилно първоинстанционния съд при съобразяване ниската степен на обществена опасност на деянието - еднократност на проявата, факта, че не са констатирани предходни нарушения по КТ за същото деяние, липсата на други вредни последици от неговото реализиране, и данни за личността на дееца, е приложил съответната разпоредба и е отменил обжалваното НП. Навежда доводи, че органът при издаването на НП не е изложил никакви мотиви, защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като липсват изложени и каквито и да било мотиви относно отегчаващите и смекчаващите обстоятелства взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, което от своя страна води до процесуално основание за отмяна на НП, тъй като противоречи и на разпоредбата на 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и в този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита на наказаното лице и води до неговата отмяна.

В съдебно заседание ответникът по касация – ЗП Т.И.В., се представлява от адв. Ю.С. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, която оспорва касационната жалба и поддържа подадения писмен отговор. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Счита, че правилно в мотивите в първоинстанционния съдебен акт съдът е приел, че административно-наказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. това нарушение е първо за доверителя ѝ, не е извършвал друго такова нарушение и неприложението му води до отмяна на наказателното постановление. Отделно от това, посочва, че съгласно константната съдебната практика на административните съдилища, в това число и на ВАС, следва както в АУАН, така и в НП да бъде посочена дата на нарушението, а в конкретния случай  в двете фигурират две дати: първата е на 17.02.2022 г. – датата на извършване на проверката, а не на констатиране на нарушението и следващата дата е на проверката, извършена на място от органите на Дирекция „Инспекция по труда“, която се е осъществила на 10.03.2022 г. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е отменил наказателно постановление № 15-2200064 от 27.04.2022 година на директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на ЗП Т.И.В. гр. Плевен с ЕГН********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 63 ал.2 вр. с чл.63, ал.1 от КТ, затова че при извършване на проверката на място на 17.02.2022г. в 14,46 часа в обект „млекомат“, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, бул. „България“ № 4, стопанисван от ЗП Т.И.В. гр. Плевен и на 10.03.2022 г. в ДИТ със седалище Плевен, работодателя ЗП Т.И.В. е допуснал до работа лицето Е.В.П. с ЕГН **********, което в момента на проверката в обекта престира труд като „продавач - консултант”, преди да му предостави преди постъпването му на работа, копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Със същото решение е предупредена ЗП Т.И.В. гр. Плевен с ЕГН**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде наложено административно наказание и е осъдена Дирекция Инспекция по труда - Плевен да заплати на ЗП Т.И.В. гр. Плевен с ЕГН********** сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото за адвокат.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но постановено при съществено процесуално нарушение – липса на същински мотиви.

Съдът е възприел изложената в НП фактическа обстановка. Приел е бланкетно, че тя се потвърждава от показанията на свидетелите, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Приел е още, че деянието съставлява „маловажен случай“ и е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като не наказва нарушителя, а го предупреждава, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран.

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно като постановено при липса на мотиви като РС Плевен не е направил анализ на събраните доказателства, като по делото липсват каквито и да било конкретни, относими към спора правни изводи. В този смисъл съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на мотиви, което прави невъзможна проверката на касационната инстанция за правилно прилагане на материалния закон и следва да бъде върнато за ново разглеждане, при което РС Плевен да обсъди наведените в жалбата доводи, а именно, че нито в АУАН, нито в НП се сочи място на извършване на нарушението, а само такова на осъществяване на проверки от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, в която е указано, че както АУАН, така и НП следва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, както и други индивидуализиращи белези в цитираните текстове от ЗАНН, а такива липсват, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 8 от ЗАНН, че в НП липсват мотиви относно размера на наложеното наказание, като глобата е определена необосновано над предвидения в закона минимум, без наказващият орган да се е позовал на отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи по- висока обществена опасност на конкретното нарушение, да обсъди налице ли е нарушение и то съставомерно ли е.

Касационната инстанция обръща внимание, че при новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази, че за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който урежда маловажни случаи на административни нарушения. Законът за административните нарушения и наказания и глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда, са в съотношението на общ към специален закон. В подкрепа на това е и Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. съгласно което, специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Следва да се има предвид, че след приемане на цитираното Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г., е приета нова ал. 2 на чл. 415в от Кодекса на труда /бр. 7 от 2012г. на Държавен вестник/, съгласно която за нарушения на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от е наложено законово ограничение, като тези нарушения не могат да бъдат маловажни.

С оглед горепосоченото решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви и следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и съставомерността, доказаността и размера на постановената с НП глоба за нарушението по чл. 63, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 от КТ, като направи конкретен анализ на всички повдигнати в първоинстанционното производството доводи и възражения, и даде обоснован отговор, дали ги приема за основателни или не и на какво основание.

По разноските по водене на делата следва да се произнесе РС - Плевен при новото разглеждане на делото, по аргумент от разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 403/14.07.2022 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по а.н.д. № 1036/2022 г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен, при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на решението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                     2./п/