№ 184
гр. *****, 03.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Е.К.А.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело
№ 20223130101631 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Р. Г. С., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. М. Г., АК-****, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ К. Г. Г., редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. Д. И., АК-****, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Л. А., уведомен по телефона, се явява.
СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че поради редовното призоваване на страните и тяхното
становище, не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 ГПК, след разрешаване на
предварителните въпроси по редовността и допустимостта на предявената
искова молба, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като
поканва процесуалния представител на ищеца, ако желае, да поясни и
допълни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да
1
посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от
ответника, а ответника да посочи и представи нови доказателства.
АДВ. Г.: Поддържам исковата молба. Няма да правя уточнения по нея.
АДВ. И.: Поддържам отговора на исковата молба. В отговор на
исковата молба сме заявили, че ползваме имота и това наше твърдение в
отговора на исковата молба го поддържаме и в днешното с.з. като твърдим, че
доверителката ми ползва имота от 1995г. насам, като не е преставала да го
използва и да го свои като свой, било то приживе със своята майка, както и
към настоящия момент. Приживе на майката доверителката ми се е считала за
собственик и е владяла процесния имот, като свой. В тази връзка със
свидетелски показания ще установяваме факта, кой се е грижил за имота, кой
е извършвал ремонтни дейности и кой е плащал за всичко това.
СЪДЪТ, на основание чл. 145 от ГПК, приканва страните към
спогодба, но такава не беше постигната.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат
становището си във връзка с изготвения проекто-доклад с определение № 320
от 23.03.2023 г.
АДВ. Г.: Нямам възражения по проекта за доклад. Да се приеме за
окончателен.
АДВ. И.: Нямам възражения по проекта за доклад. Да се приеме за
окончателен.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че следва
да обяви за окончатлен проекта за доклад, обективиран в Определение № 320
от 23.03.2023 г., поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 320 от 23.03.2023 г. проекто-
доклад за окончателен.
СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК предоставя възможност на
страните по делото да изложат становището си във връзка с доклада по
делото, както и да предприемат съответни процесуални действия:
АДВ. Г.: Да се приемат писмените доказателства представени с
2
исковата молба. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. И.: Да се приемат писмените доказателства представени с
исковата молба. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ, за да се произнесе по направените в исковата молба
доказателствени искания, намира, че до събиране в рамките на настоящото
производство следва да бъдат допуснати процесуално допустимите, относими
към предмета на делото и необходими с оглед изясняване на действителните
фактически обстоятелства по делото по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК
доказателства.
Ето защо и на основание чл. 148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото,
представените с исковата молба заверени копия на писмени документи, както
следва: Решение на ****** районен съд от 1991 г.; Решение на **** окръжен
съд от 1991 г.; Удостоверение за наследници с изх. № ГР17 – 751/1/ от
15.12.2022 г.; Удостоверение с изх. № УТ03 – 120/-1/ от 22.12.2022 г.;
Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/21.12.2022 г.
СЪДЪТ докладва постъпилото с вх. № 2696/26.04.2023 г. заключение
по допуснатата Съдебно оценителна експертиза, ведно със справка
декларация за сумата от 420 лева.
Страните не предявиха възражения по изслушването на вещото лице в
днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението по допуснатата
Съдебно оценителна експертиза, с оглед на което сне самоличността на
вещото лице, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Л. А., – 67 годишен, български гражданин,
неосъждан, висше техническо образование, без родство и съдебни спорове със
страните по делото. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК. Обещава
да даде компетентно и безпристрастно заключение.
- Представил съм писмено заключение, което поддържам.
3
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице
изчерпва задачата на допуснатата Съдебно оценителна експертиза и е от
значение за изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
заключението на вещото лице по Съдебно оценителна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А. Л. А. в
размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет лева), като сумата от 200 лв.
(двеста лева) да се изплатят от внесения депозит (издаден касов ордер).
УКАЗВА на ищеца, да внесе допълнителната сумата от 220 лв. за
изготвяне на експертизата в едноседмичен срок, считано от днес при
неизпълнение на тези указания съдът ще издаде изпълнителен лист.
Остатъкът да бъде изплатен на вещото лице след представяне на
доказателства за внесен допълнителен депозит.
АДВ. Г.: Във връзка със заключението на вещото лице размера на
обезщетение, което се претендира е 110 лв. Водим допуснатите ни свидетели
и моля да бъдат разпитани.
АДВ. И.: Допустимо е намалението, като цяло поддържаме
становището, че е неоснователно. Водим допуснатите ни свидетели и моля да
бъдат разпитани.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне намалението на претенцията по
чл. 344, ал. 2 от ГПК, на ищеца като същата да се счита предявена от 150 лв.
на 110 лв. месечно.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
4
ДОПУСКА намалението на претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК, на
ищеца като същата да се счита предявена от 150 лв. на 110 лв. месечно.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите на ищцовата страна.
СВИДЕТЕЛЯТ С.С. Х., ЕГН: ********** , българка, българска
гражданка, неосъждана, без дела и родство със страните по делото,
предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори
истината.
Свидетелят на въпроси на адв. Г.: Познавам Р., познавам и баща му.
Майка му я знам, но лично не се познаваме. Майка му живееше близко до
съда. Майка му е притежаваше жилище в *****. В него живееше майка му, а
сестра му не е жив там. Познавам Р. повече от 30 години, до преди 2-3 месеца
живеехме заедно и всичко това го знам от него. Р. и сестра му не са в много
добри. Тези влошени отношения в последствие са свързани и с апартамента,
но почти никога не са били в добри отношения. В момента сестра му използва
апартамента на майка му. Имат спор по въпроса. След като почина майка му,
той много пъти звъня на сестра си и искаше да вземе ключа, за да има и той
някакъв достъп до апартамента, но тя винаги отлагаше поради някакви
причини. Единия път искаше да изкарва багаж. Другия път била на работа,
всеки път намираше някакви причини. Към настоящия момент Р. няма ключ
за апартамента.
Свидетелят на въпроси на адв. И.: Аз живея във ****. Аз лично не
идвала с Р. в апартамента на майка му, но много пъти съм го изпращала лично
от вкъщи, за да дойде тук при майка си. Всеки път идваше тук с негов
приятел. Лично аз не съм идвала. Твърдя, че Р. посещаваше жилището преди
да почине майка му. Знам, че родителите на Р. и К. са били разведени. К. след
развода на родителите си живееше при майка си. Сега не живее там. След
като се омъжи отиде да живее при съпруга си. Знам тези неща и съм свидетел
на всичко, познавам Р. от толкова много години. Знам и за сватбата на сестра
му, която беше началото на 90-те години. Знам, че Р. даваше пари на майка
си, но за какво точно е давал не мога да кажа. Знам, че е давал пари за
ремонти. Р. и майка му поддържаха контакт.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
5
СВИДЕТЕЛЯТ А.М.О., ЕГН: **********, българин, български
гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните по делото,
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори
истината.
Свидетелят на въпроси на адв. Г.: Познавам Р. и К.. През 90-те –
2000г. Р. живееше тук в апартамента. Не знам точния адрес, но съм ходил
там. След развода на родителите си Р. живееше там, а К. в кв. **** мисля, че в
** блок заедно със съпруга си. Не знам дали е било нейно собствено жилище.
Знам за кое жилище спорят в момента. Апартамента, който е тук на центъра, в
който Р. живееше до преди да се измести във ****. Живеехме в един квартал
във ****, може би началото на 90-те години е било. Баща му и майка му
живееха в апартамента. След развода им само майка му остана да живее там.
Сестра му не е живяла там, в момента също не живее там. До колкото знам Р.
и К. не са в добри отношения. Имат спор за въпросния апартамент. Аз мога да
кажа какво съм чул, тъй като сме лични приятели. Точно след като майка му
почина преди около 5-6 години, неговата кола беше развалена и дойдохме тук
да подписва някакви документи, след смъртта на майка му. Аз не влязох в
банката, защото останах отвън да пуша. Кака му каза, че трябва да се
подпишат някакви документи за наследнически работи, карти, не знам точно.
След като излязоха дойдоха двамата и тя му каза: „Брат ми, ако искаш мога да
ти дам 4000 лв. и апартамента да остане за мен“. Тогава аз премълчах, но след
като си тръгнахме за **** му казах, че това са смешни пари. Знам жилищата
как вървят и му казах че тя дори му се подиграва. Р. поддържаше контакт с
майка си докато беше жива. Идвали сме до *****, не съм влизал с него при
майка му. Оставял съм го и отивах да си върша работата, защото и аз съм от
тук. Оставях го и след това минавах да го взема. Споделял ми е, че й е
помагал и финансово на майка си. Аз лично съм бил три пъти с него.
Свидетелят на въпроси на адв. И.: Говоря за апартамента, който се
намира след пожарната посока центъра. След около 200-300 м. в лявата част,
отличава се, блока е саниран, апартамента е на първия етаж. Събирали сме се
там като по-млади, през 90-те години. Родителите им не знам коя година са се
развели. През 90-те, когато и аз съм ходил живееха там родителите им, но К.
не живееше там. Тя беше омъжена, познавам и мъжа й. К. и съпруга и си
6
живееха на ****а в първи блок. След като се разделиха родителите на К. и Р.,
майка му остана в апартамента, а баща му имаше период, в който Р. го беше
взел при него в *****. Р. живееше там на квартира и баща му живееше при
него. След няколко години знам, че живееше в къща баща му, тук в с. *****.
Аз не живея в ***** от 90-та година, но идвам редовно понеже брат ми е тук,
имам и много приятели. По празници и като цяло често си идвам, това ми е
родния град. След 90-та година не мога да кажа точно коя година последно
съм посещавал апартамента, когато сме се събирали.
Свидетелят на въпроси на съда: Когато аз съм ходил в апартамента, К.
не живееше там, вече беше омъжена и живееше на друго място.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите на ответната страна.
СВИДЕТЕЛЯТ И.А.В., ЕГН: **********, българин, български
гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните по делото,
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори
истината.
Свидетелят на въпроси на адв. И.: Аз живея в гр. ***** на ул. *****.
Улицата и номера, на които живея са в близост до жилищната сграда на К. и
Р.. Жилището ми е срещу блока им. Аз живея там от 1969 г. Входа и
прозорците на моето жилище гледат към техния блок. Познавам К. лично, а
майка и като комшийка. Баща и не го познавам. Не знаех, че има брат до сега.
Бащата на К. не го познавам лично, не знам кой е и не съм виждал там мъж.
Не знам кога са се настанили да живеят там. Преди да дойдат в блока не съм
ги познавал.Дори и сега има хора, които са от блока и не ги познавам. Виждах
майка и там, след това и К.. После виждах Г. – мъжа на К.. Не познавам Р. и
не съм го виждал там. Всъщност може и да съм го виждал, но не съм знаел, че
е неин брат. Дори не знаех, че К. има брат. Не съм контактувал с майката на
К.. Само, когато съм минавал край блока съм я поздравявал. К. не се виждаше
често край блока, но съм я виждал да идва при майка си. След смъртта на
майка си също съм я виждал да идва в апартамента. Г. също е идвал. Други
хора не съм виждал. От 1990 г. до 1992 г. не се сещам дали К. е живяла там.
Свидетелят на въпроси на адв. Г.: Не познавам Р.. Не познавам и
всички хора, които влизат във входа. Възможно е Р. да е влизал във входа, но
7
не мога да кажа.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ Х.В.Т., ЕГН: **********, българин, български
гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните по делото,
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Обещава да говори
истината.
Свидетелят на въпроси на адв. И.: Познавам Р.. Познанството ми с Р. е
по-далечно, от колкото с К.. Дори не знаех, че са брат и сестра до преди около
10 години. Р. знам, че живееше във град **** кв. *****, преди това не знам
къде е живял. Веднъж съм ходил до тях с друг приятел, който имаше
отношения с него. Жилището на майката на К. и Р. съм го посещавал преди
около 8 години. Когато посетих жилището за пръв път бях с К. и Г.. Извикаха
ме да правя ремонт на апартамента. Към този момент в апартамента живееше
майка й на К.. Г. и К. ме потърсиха, за да направя ремонт на жилището, в
което майка и живееше. Ремонтите, които се правиха на апартамента, първо
се смени дограма на хола и на кухнята, остъклиха терасата с ПВЦ дограма,
която аз не съм правил. Аз работих там след това по довършителни работи –
обръщане на прозорци, шпакловане, лепене на плочки, кухни и други работи.
Г. купуваше материалите и той ми заплащаше. Само за строителни дейности
съм ходил там няколко пъти. Няма как за един ден да направя всичко това.
Когато започнах да ходя там за ремонти вече знаех, че Р. е брат на К.. През
това време Р. не е идвал там, не съм го виждал. Дали е имало нещо със
заплащанията не мога да кажа. Г. ми плащаше и няма как да знам какви са им
били отношенията за заплащането. Дали са разделяли и какво са правили с
конкретните суми. Р. не съм го виждал докато съм работил там. Не ми е
известно Р. да е идвал, да е предприемал или правил нещо.
Свидетелят на въпроси на съда: Като собственик на този имот докато
правя ремонтните дейности не знам кой съм възприемал. Знам, че майка и
живее там. Дори не знаех коя е майка й. След като отидох разбрах коя е
майката на К.. Г. и К. ме извикаха да извърша някаква строителна дейност, а
какви са, не мога да кажа дали са собственици. И няма как да възприема,
възприемам ги като приятели, на които помагам.
Свидетелят на въпроси на адв. Г.: Г. и К. ме извикаха да правя ремонт в
апартамента на майка на К..
8
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че списъкът на направените от ищцовата страна
разноски са своевременно представени, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списък на разноски по чл. 80 ГПК от адв. Г..
СЪДЪТ, на основание чл. 149 ал.1 от ГПК, отново приканва страните
към спогодба, но такава не беше постигната.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните намира, че са
налице предпоставките за приключване на съдебното дирене и за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 149, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, от събраните гласни и
писмени доказателства считам, че доказахме основативността на исковата
претенция. Моля да допуснете до делба процесния имот при равни квоти
между ищеца и ответника, както и да уважите претенцията за заплащане на
обезщетение, както и да присъдите на ищеца сторените разноски.
АДВ. И.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите
съдебен акт, с който да отхвърлите предявената искова претенция за делба и
предявената искова претенция за заплащане на обезщетение. Моля при
постановяване на своя съдебен акт да цените свидетелските показания като
смея да твърдя, че свидетелските показания на ищцовата страна не следва да
9
бъдат ценени въз основа на няколко факта. Първото нещо, което се твърди и
от двамата свидетели е, че към 1990 г., К. не е живяла в имота. Това няма как
да е така при положение, че към 1990 г. К. е била на 15 години и не е била в
брак със своя сегашен съпруг. Живяла е там до деветнадесетата си година,
когато се е омъжила. Това обстоятелство, че тя не е живяла там, твърдяно от
свидетелите сочи единствено и само на факта, че тези свидетели не говорят за
неща, които са им известни или, които те са възприели. Според мен това се
дължи на това, което някой им е казал или те са чули. Изцяло се твърди, че са
се събирали в имота през 90-те години и К. не е била там. Тя няма къде да
бъде, при положение, че е на 15 години. След развода на страните през 1990
г., за което има писмени доказателства става ясно, че родителите на К. и Р. не
са живели заедно. Към 1990 г. няма как бащата на ищеца Р. да е бил там,
когато са се събирали, както твърди свидетеля О.в. Това обстоятелство се
оборва и от писмените доказателства, от които е видно, че страните по него
към момента са били с разтрогнат брак. Тоест те не са живели заедно и няма
как да приемем, че тези доказателства са достоверни. За да се приеме, че
моята доверителка не е живяла в имота и не е своила имота заедно със своята
майка. Действително моята доверителка след 1996 г. е встъпила в брак, се е
нанесла в жилището на съпруга си, но те не са преставали да се грижат за
имота и да го считат като за свой. Както съм изтъкнала в отговора си на
исковата молба, след развода на родителите на ищеца и на ответника, между
родителите е имало негласно споразумение по отношение на придобитите по
време на брака имоти. Именно за имота в село *****, който се е използвал от
бащата на страните и по отношение на имота в град *****, който се е
използвал от майката и от К.. Доверителката ми е считала имота като свой,
своила го е като свой и е извършвала всички ремонтни дейности, плащайки за
тях като е считала, че този имот е неин. Считам, че с разпита на свидетелите
на ответната страна, че ищеца в настоящото производство не е полагал грижи
за това жилище, както сам той твърди в исковата си молба. Той няма достъп
до този имот и никога такъв не му е бил предоставен и не е ползвал. Във
връзка с това моля, да отхвърлите исковата претенция, както казах и за
делбата и за обезщетението.
АДВ. Г. /реплика/: Моля при постановяване на акта да имате предвид,
че по давност по отношение на неоткрито наследство, е че давност може би,
би могла да започне да тече от момента на откриване на наследството. В тази
10
връзка е неоснователно възражението на ответната страна от момента на
откриване на наследството до настоящия момент не са минали изискуемите
10 години за придобиване на имота по давност.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
Съдебно заседание приключи в 10:49 часа.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
Секретар: _______________________
11