Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 11.04.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С. ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Велислава
Карамихова и в присъствието на прокурор от СОП Димитър Петров, като разгледа
докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 94 по описа за 2021 г. на С. ОКРЪЖЕН
СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 15/13.07.2020 г.,
постановена по НОХД № 318/2018 г. по описа на РС Б., състав на този съд е признал
подсъдимият Н.Г.П. за виновен, както следва:
В това, че на 02.03.2017 г. в
землището на с. В., община Б., област С., при управление на МПС – лек автомобил
марка „С.“, модел „В.“ с рег. № СО **** АХ, употребил сила, с цел да принуди
органи на властта – М. Л. М. (назначен на длъжност „старши лесничей“ в Северозападно
държавно предприятие – териториално поделение Държавно ловно стопанство „В.“
при Регионална дирекция по горите – гр. С.); Г. А. А. и Д. В. К. (и двамата
назначени на длъжност главен специалист „Горски инспектор“ в Регионална
дирекция по горите – гр. С., дирекция „Специализирана администрация“, отдел
„Контрол по горите, лова и любителския риболов“) да пропуснат нещо по служба, а
именно да осъществят правомощията си по чл. 197, т. 3 от ЗГ: „…Служителите в
Изпълнителна агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности,
за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите…имат право да спират
превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за
проверка на техния произход…“, като с управлявания от него автомобил блъснал в
предната му лява част служебен автомобил на Северозападното държавно
предприятие – марка „Т.“, модел „Х.“ с рег. № СА **** ХВ, в който се намирали М.,
А. и К., след което избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 269,
ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС постановил подсъдимият да изтърпи
наказанието при първоначален строг режим;
В това, че на 02.03.2017 г. в
землището на с. В., община Б., област С., при управление на МПС – лек автомобил
марка „С.“, модел „В.“ с рег. № СО **** АХ, чрез нанасяне на удар с
управлявания от него автомобил противозаконно повредил чужда движима вещ –
товарен автомобил марка „Т.“, модел „Х.“ с рег. № СА **** ХВ на стойност 21000
лв., собственост на „Т. Т.“ ЕООД, клон П., с ЕИК *************, представлявано
от Ц. Т. Ц. от гр. В., обл. В., като нанесъл на автомобила следните щети:
счупена предна броня на стойност 73.80 лв., счупен преден ляв калник на
стойност 71.00 лв., счупен преден ляв фар на стойност 117.38 лв., счупена
предна решетка на стойност 40.98 лв., и счупен радиатор/климатик на стойност
142.37 лв., всичко щети на обща стойност 445.53 лв. – престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от НК постановил строг първоначален режим
на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът постановил на подсъдимия П. да бъде наложено едно общо наказание, а
именно най-тежкото от така определените наказания – лишаване от свобода за срок
от две години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС
подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим.
С присъдата съдът групирал
наложеното по настоящата присъда наказание с наложеното със споразумение по
НОХД № 94/2018 г. по описа на РС Б. наказание лишаване от свобода за срок от
девет месеца и наложеното със споразумение по НОХД № 367/2019 г. по описа на РС
Б. наказание пробация, като определил и наложил за изтърпяване едно общо
наказание – две години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. Б от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспаднал при изпълнение на
общото наказание лишаване от свобода изцяло изтърпяното наказание лишаване от
свобода по НОХД № 94/2018 г. на РС Б..
На основание чл. 59, ал. 1, т.
1 от НК съдът приспаднал от наказанието лишаване от свобода и времето, през
което подсъдимият П. е бил задържан по НОХД № 94/2018 г. по описа на РС Б.,
считано от 02.08.2017 г. до 14.08.2017 г. и от 08.10.2018 г. до 21.11.2018 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода; на основание
чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК съдът приспаднал от наказанието лишаване от свобода
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“
по същото дело, считано от 15.08.2017 г. до 07.10.2018 г., като два дни домашен
арест зачел за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК съдът
присъединил изцяло към така определеното общо наказание лишаване от свобода за
срок от две години наказанието глоба в размер на 1000 лв.
С присъдата на подсъдимия П. са
възложени осъществените разноски в хода на производството – 46.92 лв. по сметка
на ОДМВР С. и 732.46 лв. по сметка на РС Б..
Недоволен от присъдата,
подсъдимият П. я е обжалвал чрез защитника си адв. И.Ж., с твърдения за
неправилност, незаконосъобразност и постановяването ѝ при съществено
нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата, като
подсъдимият П. бъде признат за невинен от въззивния съд, алтернативно –
присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от РС Б..
В допълнение към въззивната
жалба се изтъква, че неправилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите
Н., М., А., К. и Ц., тъй като техните показания се опровергават от останалата
доказателствена съвкупност – останалите свидетелски показания и заключението на
АТЕ. Показанията на свидетелите М., А. и К. се считат за противоречиви -
относно това бил ли е спиран подсъдимият със стоп палка от свидетеля М.,
държали ли са в себе си огнестрелно оръжие свидетелите М., А. и К. и използвано
ли е такова оръжие срещу подсъдимия; както и преследвали ли са подсъдимия или
са тръгнали към селото за среща с колегите си и в коя част е бил ударен
служебният автомобил – лявата или дясната. Показанията на свидетелите Н. и Ц.
се сочат като производни, а тези на свидетеля Н. – и недостоверни относно това,
че е забелязал наличието на дърва за огрев в товарния отсек на управлявания от
подсъдимия автомобил въпреки смрачаването.
Оспорват се изводите на съда
относно настъпило ПТП между управлявания от подсъдимия автомобил и служебния
такъв, с твърдението, че по първия няма следи от ПТП, видно от показанията на
свидетелите И., Д., Л. и П.. Подчертава се, че неправилно първоинстанционният
съд не е дал вяра на заключението на АТЕ, според което вследствие на конкретния
удар между автомобилите не биха се получили всички установени при разследването
повреди по процесния товарен автомобил „Т.“ и може да се приеме, че само
отчасти установените щети по товарния автомобил кореспондират с наличните
съвсем леки следи по автомобила на подсъдимия. Отхвърлят се като неоснователни
аргументите на съда, че огледът, послужил за експертните изводи, е извършен
след значителен период от време и след връщането на автомобила на собственика
му – като се твърди, че до 19.09.2019 г. автомобилът марка „С.“, модел „В.“ с
рег. № СО **** АХ се е намирал на територията на разсадник на ДГС Е. П., не е
ползван от никого и подсъдимият не е имал достъп до него.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия П. – адв. Ж., поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Допълнително се изтъква, че от страна на
разследващите органи не са положени усилия за установяване на това –
действително ли е възникнало ПТП между двата автомобила, тъй като по
управлявания от подсъдимия автомобил няма следи от произшествие, с изключение
на задирането на страничното огледало. Сочи се, че показанията на тримата
свидетели М., А. и К. са кредитирани от първоинстанционния съд неоснователно,
тъй като те противоречат на установеното по експертен път по времето, когато автомобилът
все още е бил задържан в ДГС Е. П..
Подсъдимият Н.П. се
присъединява към становището на защитника си,
а в последната си дума пред съда моли за оправдателна присъда.
РП Б. не взема писмено
становище по жалбата на подсъдимия.
Представителят на СОП – прокурор
П., пред въззивния съд заема становище за неоснователност на жалбата.
Наведените във въззивната жалба доводи се считат от прокурора за неоснователни,
а съдебният акт – за законосъобразен, обоснован и мотивиран.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия Н.П. с внесения за разглеждане от РС Б. обвинителен акт е повдигнато
обвинение, както следва:
- в това,
че на
02.03.2017 г. в землището на с. В., община Б., област С., при управление на МПС
– лек автомобил марка „С.“, модел „В.“ с рег. № СО **** АХ, употребил сила, с
цел да принуди органи на властта – М. Л. М. (назначен на длъжност „старши
лесничей“ в Северозападно държавно предприятие – териториално поделение
Държавно ловно стопанство „В.“ при Регионална дирекция по горите – гр. С.); Г.
А. А. и Д. В. К. (и двамата назначени на длъжност главен специалист „Горски
инспектор“ в Регионална дирекция по горите – гр. С., дирекция „Специализирана
администрация“, отдел „Контрол по горите, лова и любителския риболов“) да
пропуснат нещо по служба, а именно да осъществят правомощията си по чл. 197, т.
3 от ЗГ: „…Служителите в Изпълнителна агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква
лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите…имат право да спират превозните
средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка
на техния произход…“, като с управлявания от него автомобил блъснал в предната
му лява част служебен автомобил на Северозападното държавно предприятие – марка
„Т.“, модел „Х.“ с рег. № СА **** ХВ, в който се намирали М., А. и К., след
което избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК;
- и в това, че на същите дата и място, при
управление на същия лек автомобил, чрез нанасяне на удар с управлявания от него
автомобил противозаконно повредил чужда движима вещ – товарен автомобил марка
„Т.“, модел „Х.“ с рег. № СА **** ХВ на стойност 21 000 лв., собственост на „Т.
Т.“ ЕООД, клон П., с ЕИК *************, представлявано от Ц. Т. Ц. от гр. В.,
обл. В., като нанесъл на автомобила следните щети: счупена предна броня на
стойност 73.80 лв., счупен преден ляв калник на стойност 71.00 лв., счупен
преден ляв фар на стойност 117.38 лв., счупена предна решетка на стойност 40.98
лв., и счупен радиатор/климатик на стойност 142.37 лв., всичко щети на обща
стойност 445.53 лв. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната
фактическа обстановка:
Към месец март на 2017 г.
свидетелят М. М. работел на длъжност „старши лесничей“ в Северозападно държавно
предприятие – Териториално поделение ДГС „В.“ към РДГ С.. По същото време всеки
от свидетелите Г. А. и Д. К. заемал длъжността главен специалист „горски
инспектор“ в РДГ С., Дирекция „Специализирана администрация“, отдел „Контрол по
горите, лова и любителския риболов“. От
своя страна, свидетелят Ц. Н. работел на длъжност „горски надзирател“ в
Северозападно държавно предприятие – Териториално поделение ДГС „В.“ към РДГ С..
Посочените свидетели имали
правомощията, отразени в Закона за горите, вкл.
и правомощието да спират превозните средства, които превозват дървесина
и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход, съгласно чл. 197,
т. 3 от ЗГ.
На 02.03.2017 г. четиримата
свидетели изпълнявали служебните си задължения в землището на с. В., общ. Б.,
като били облечени със светлоотразителни жилетки с надпис „ИАГ“ (Изпълнителна
агенция по горите) и се придвижвали със служебен високопроходим автомобил марка
„Т.“, модел „Х.“ с рег. № СА **** ХВ, собственост на „Т. Т.“ ЕООД, клон П.,
представлявано от свидетеля Ц. Ц.. Автомобилът бил обозначен с надписи
„Северозападно държавно предприятие“ – ТП „ДЛС – В.“.
В късния следобяд на същата
дата свидетелят Н. се намирал в горската територия, находяща се в местността „О.“
в землището на с. В. със задачата да наблюдава движението на лица и МПС, а
останалите трима свидетели заедно със служебния автомобил се намирали в района
на селото.
Около 18.30 часа свидетелят Н.
забелязал лек автомобил марка „С.“, модел „В.“ с рег. № СО **** АХ, управляван
от подсъдимия П.. Автомобилът бил самоделно преобразуван в полутоварен
автомобил (пикап) със затворена кабина и открит товарен отсек, а предната му
броня също самоделно била подменена с предпазна конструкция (ролбар).
Автомобилът се движел към пътя под местността в землището на с. В., а товарният
му отсек бил натоварен с разкроени на
секции по 30 см. дърва.
Свидетелят Н. се обадил по
телефона на свидетеля М. и го уведомил за слизащия към пътя автомобил и че той
е управляван от подсъдимия П., който бил известен на свидетеля М. като
нарушител за ЗГ. М., К. и А. незабавно се отправили в указаната им от Н. посока
и когато пристигнали до пътя, към който се движел подсъдимият, спрели служебния
автомобил на пътя по начин, недопускащ преминаването на друго пътно превозно
средство по него. Почти веднага след това откъм местността „О.“ се задал
управлявания от подсъдимия П. автомобил марка „С.“, модел „В.“ с рег. № СО ****
АХ. Когато видял спрелия на пътя служебен автомобил на „Северозападно държавно
предприятие“ – ТП „ДЛС – В.“, подсъдимият спрял автомобила, преди да достигне
до него. Свидетелите М., А. и К. слезли от служебния автомобила и се насочили
към автомобила „С.“ с намерението да извършат проверка на същия. В този момент
подсъдимият П. привел в движение управлявания от него автомобил – на заден ход,
а тримата свидетели се върнали обратно в автомобила си и се качили в него.
Тогава подсъдимият П. потеглил на преден ход, насочил се към автомобила на
свидетелите, направил рязка маневра вдясно и го ударил с предната лява част на
автомобила си, като му счупил предна броня, ляв калник, преден ляв фар и предна
декоративна решетка. След това подсъдимият заобиколил служебния автомобил,
преминавайки през храстите до пътя и напуснал с бърза скорост местопроизшествието,
разпилявайки по пътя си натоварените на автомобила дърва. Свидетелят М. се
опитал да го догони, но не успял. Затова служителите по горите сигнализирали РУ
Б. и на мястото пристигнали свидетелите Л. и П.. След като узнали какво се е
случило и тъй като местоживеенето на подсъдимия Н.П. било известно на
полицейските служители, всички се насочили натам.
На ул. „Бузлуджа“ № 129 в с. В.
посочените свидетели установили паркирания лек автомобил марка „С.“, модел „В.“
с рег. № СО **** АХ, който в предната си част имал следи от боя, идентична по
цвят с тази на автомобила на
„Северозападно държавно предприятие“ – ТП „ДЛС – В.“. Самият подсъдим не
се намирал на адреса. Товарният отсек на автомобила бил празен.
Така установената от въззивния
съд фактическа обстановка съвпада почти изцяло с тази, описана от
първоинстанционния съд в мотивите към постановената присъда и е изводима от
показанията на посочените свидетели, писмените доказателства във връзка с
установените щети по служебния автомобил и данните от САТЕ, допусната в хода на
съдебното следствие.
Показанията на свидетелката И.
З., живуща на семейни начала с подсъдимия П., на практика не допринасят за
изясняване на обективната истина по делото, тъй като свидетелката не е очевидец
на случилото се, а съобщава единствено заявеното ѝ от подсъдимия – че е
ходил да храни конете и по него е било стреляно безпричинно, докато бягал от
маскирани лица.
Обстоятелството, че от удара
между двете моторни превозни средства щетите по управлявания от подсъдимия П.
автомобила са незначителни, се установява от показанията на свидетелите Л. и З.
и от заключението на САТЕ. Вещото лице Т. Г. е извършило оглед на лекия
автомобил марка „С.“, модел „В.“ с рег. № СО **** АХ в двора на ДГС Е. П..
Експертът е достигнал до извода, че според данните по делото при започналото
разминаване между двата високопроходими автомобила е настъпил удар между тях –
вероятно с приплъзване, с предните им челни леви части. При този удар според
вещото лице, от автотехническа гледна точка по лекия автомобил „С.“ са
причинени незначително деформиран навътре и охлузен с бяла боя на височина 105
см. преден ляв калник отпред, както и охлузена с бяла боя облицовка на ляво
външно огледало за обратно виждане – като облицовката отстои на 105 см. от
настилката. Експертът сочи, че от удара по лекия автомобил „Т.“ най-вероятно са
причинени само пластични деформации и другите увреждания по вид и степен,
съобразно и с уврежданията по лекия автомобил „С.“ – т. е. от удара е счупена
предна декоративна броня – пластмасова част, счупен преден ляв фар – който
отстои на 105 см. от асфалта, счупена предна декоративна решетка пластмасова –
която също отстои на 105 см. от асфалта, и повреден преден ляв калник (за
ремонт и боядисване). Следователно, изводът на първоинстанционния съд, че при
реализирания удар между двата автомобила е бил счупен и радиатор/климатик на
служебния автомобил, не се подкрепя от доказателствата по делото. Вещото лице Г.
заявява пред съда, че при джип „С. В.“ бронята е заменена с т. нар. ролбар –
предпазна конструкция от затворен стоманен профил, по лявата страна на който
няма следи от бяла боя, а следата върху калника на автомобила от бяла боя е с
кръгла форма.
Твърдението на подсъдимия П.,
че се е намирал в гората, за да храни конете си и че от спрял автомобил са
слезли две маскирани лица, едно от които стреляло с пушка помпа по автомобила
му, поради което от страх избягал и се скрил, не се подкрепя от доказателствата
по делото – показанията на горските служители и заключението на допуснатата от
съда балистическа експертиза. Задачата на последната е включвала експертно
изследване на характеристиката на счупеното панорамно стъкло и деформацията
върху предния ляв калник на лекия автомобил „С.“. Според вещото лице В.
счупването на стъклото е станало при срещата му с твърдо тяло от растителен
произход, а деформацията по предния ляв калник – при среща на твърдо тяло с
неустановен произход с деформирания външен участък на калника. Така описаните
счупване и деформация според експерта не могат да се получат от изстрел с гумен
куршум.
Всеки от горските служители
отрича произвеждането на изстрели по автомобила на подсъдимия, а показанията на
доведените от последния свидетели Д. и И., според които всеки от тях е дочул
2-3 изстрела и след това е видял как след управлявания от подсъдимия автомобил
се движи автомобил „Т.“, са противоречиви помежду си и неубедителни в детайлите
относно възприетото. Така свидетелят И. твърди, че след изстрелите двамата с Д. излезли пред
пречиствателната станция и оттам видели подсъдимият да кара автомобила си
„отпред“ и друг автомобил „Т.“ да кара
след него. Свидетелят Д. от своя страна заявява, че след изстрелите не само
излезли от станцията, но и тръгнали към пътя да видят какво става и възприели
как подсъдимият се движи на заден ход, последван от лекия автомобил „Т.“, след
което подсъдимият заобиколил последния „на широкото“ пред пречиствателната
станция и двата автомобила се отдалечили един след друг. Приятелските връзки на
подсъдимия със свидетелите И. и Д. според съда са причината те да депозират
показания в подкрепа на защитната му теза.
При така изложеното въззивният
съд споделя изцяло извода на РС Б., че от страна на подсъдимия Н.П. е
осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК. На
посочените по-горе дата и място подсъдимият при управление на МПС – лек
автомобил марка „С.“, модел „В.“ с рег. № СО **** АХ, употребил сила, с цел да
принуди органи на властта – М. Л. М., Г. А. А. и Д. В. К. да пропуснат нещо по
служба, а именно да осъществят правомощията си по чл. 197, т. 3 от ЗГ:
„…Служителите в Изпълнителна агенция по горите и в нейните структури, които
заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и
определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите…имат право да спират превозните средства, които превозват дървесина и
недървесни горски продукти, за проверка на техния произход…“ С управлявания от
него автомобил подсъдимият П. блъснал в предната му лява част служебния
автомобил на Северозападното държавно предприятие – марка „Т.“, модел „Х.“ с
рег. № СА **** ХВ, в който се намирали М., А. и К., след което избягал от
местопроизшествието.
Към инкриминираната дата М. М.
е бил назначен на длъжност „старши лесничей“ в Северозападно държавно
предприятие – териториално поделение Държавно ловно стопанство „В.“ при
Регионална дирекция по горите – гр. С.), а Г. А. А. и Д. В. К. са били назначени
на длъжност главен специалист „Горски инспектор“ в Регионална дирекция по
горите – гр. С., дирекция „Специализирана администрация“, отдел „Контрол по
горите, лова и любителския риболов“.
Следователно, всеки от тях е имал качеството на орган на власт по
смисъла на чл. 93, т. от НК и като такъв е имал и задължението по чл. 197, т. 3
от ЗГ да спира превозните средства, които превозват дървесина и недървесни
горски продукти, за проверка на техния произход. Длъжностното качество на
посочените лица се установява от писмените доказателства по делото трудови
договори, длъжностни характеристики, служебна бележка и график за работа на
горските надзиратели.
Служебното качество
на свидетелите М., К. и А. е било известно на подсъдимия П., тъй като всеки от
тях е носел съответното за длъжността си униформено облекло и то е било видимо
за него, а освен това подсъдимият е познавал свидетеля М.отпреди това.
Престъплението е извършено от него във видимата част от денонощието, макар и на
здрачаване, а служебният автомобил на „Северозападно
държавно предприятие“ – ТП „ДЛС – В.“ е бил обозначен със съответните за
принадлежността на автомобила надписи. Следователно,
подсъдимият е имал субективна представа за заеманата от свидетелите длъжност,
както и че в момента на проверката същите изпълняват именно действия по служба.
От обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК се
характеризира със създаване на едно или повече препятствия за дейността на
органа на властта да изпълни служебните си задължения, като това възпрепятстване
става по принудителен начин – употреба на сила или заплаха. Изпълнителното
деяние на това престъпление против реда на управлението се обективира в
употреба на принуда, под формата на сила или заплашване с противозаконна цел -
орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или
помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба
или свързано с функцията му. Конкретният случай е именно такъв. Посочените
по-горе поведенчески прояви на подсъдимия Н.П. покриват обективните и
субективни признаци на това престъпно посегателство, както правилно е преценил
първоинстанционният съд. С причинения удар между двете превозни средства подсъдимият П. е целял да принуди горските
служители да пропуснат нещо по служба, а именно да осъществят правомощията си
по чл. 197, т. 3 от ЗГ. За подсъдимия Н.П. са налице
и лимитираните в очертания от чл. 269, ал. 1 от НК престъпен състав
субективни параметри и изискуемата се специална цел, конкретизирана като
принудително препятстване на орган на власт да изпълни възложените му
задължения и функции по служба. Тази констатация е изведена в атакувания
съдебен акт на базата на приобщените доказателства за хронологията на случая,
обосноваващи ясните представи за фактическите дадености на инкриминираното
деяние и за общественоопасния му характер в съзнанието на подсъдимия Н.П., и
очертаващи волева насоченост на инкриминираните действия, които във
взаимовръзка предопределят формиран пряк умисъл.
При анализа на доказателствата настоящият състав счете, както
това е сторил и първостепенният съд, че от посочените доказателства
несъмнено се установява, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.
Чрез умишлено причиняване на ПТП с
управлявания от него автомобил, подсъдимият П. противозаконно е повредил чрез
удар чужда движима вещ – товарен автомобил марка „Т.“, модел „Х.“ с рег. № СА ****
ХВ на стойност 21000 лв., собственост на „Т. Т.“ ЕООД, клон П., с ЕИК *************,
представлявано от Ц. Т. Ц. от гр. В.. По описания по-горе начин той нанесъл на автомобила
следните щети: счупена предна броня на стойност 73.80 лв., преден ляв калник за
ремонт на стойност 71.00 лв., счупен преден ляв фар на стойност 117.38 лв. и
счупена предна декоративна решетка на стойност 40.98 лв., или всичко на обща
стойност 303.16 лв. Доказателствата по делото, обсъдени по-горе в настоящото
решение, не установяват при удара да е бил счупен радиатор/климатик на стойност
142.37 лв. Поради това, основателно е възражението във въззивната жалба срещу присъдата,
че само отчасти установените щети по товарния автомобил кореспондират с
наличните следи по автомобила на подсъдимия. Гласните доказателства –
показанията на служителите на ДГС, установяват безпротиворечиво, че след ПТП
техният автомобил се е придвижвал без проблеми, което несъмнено води до извод,
че няма как да е бил счупен радиатор/климатик. Следователно, контролираната
присъда в тази ѝ част следва да бъде изменена, като подсъдимият бъде
оправдан по обвинението за счупен радиатор/климатик.
Прекият умисъл у подсъдимия П.
за осъществяване на инкриминираното деяние по чл. 216 от НК се извлича от
поведението му, установено от гласните доказателства и подкрепено от
заключението на допуснатата от съда САТЕ. Стойността на повредата не е основание за преквалификация на
извършеното от страна на подсъдимия П. като маловажен случай, тъй като
повредата на вещта е сторена с цел избягване реализирането на съответната на
незаконосъобразните му действия като нарушител на ЗГ отговорност и поради това
престъплението не може да бъде прието за такова с незначителна тежест.
При проверката на присъдата
въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на
наказателната репресия спрямо подсъдимия Н.П. за извършеното престъпление по
чл. 269, ал. 1 от НК районният съд, при приложение на материалния закон е приел, че са налице
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – обремененото му съдебно
минало и събраните лоши характеристични данни, като не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Въззивният съд се солидаризира изцяло със
становището на първоинстанционния съд и счита за законосъобразни определените
наказания за деянията, предмет на настоящото производство – съответно за
престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК лишаване от свобода за срок от две
години и за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК лишаване от свобода за срок
от една година.
Настоящата инстанция също
счита, че това наказание ще съдейства за постигане целите на генералната
превенция и за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия П., то е отмерено правилно и законосъобразно, при отчитане на
посочените по-горе обстоятелства.
Налице са условията на чл. 25,
ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК, поради което законосъобразно районният съд е
определил едно общо наказание измежду тези по настоящото дело и наказанията по
НОХД № 94/2018 г. по описа на РС Б. (лишаване от свобода за срок от девет
месеца“ и глоба в размер на 1000 лева), и по НОХД № 367/2019 г. по описа на РС
Б. (шест месеца пробация) – а именно две години лишаване от свобода, към което
на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 3 от НК законосъобразно е присъединено наказанието
глоба в размер на 1000 лв.
На основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. Б от ЗИНЗС (тъй
като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложеното
на подсъдимия наказание лишаване от свобода по НОХД № 128/2008 г. по описа на
СОС, като изпълнението на наказанието не е било отложено на основание чл. 66, ал.
1 от НК), е постановено така определеното общо наказание от две години лишаване
от свобода да бъде изтърпяно при строг първоначален режим.
Законосъобразно съдът е приспаднал
при изпълнение на
общото наказание лишаване от свобода, както следва - на основание чл. 25, ал. 2
от НК изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 94/2018 г. на
РС Б.; на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето, през което подсъдимият П.
е бил задържан по НОХД № 94/2018 г. по описа на РС Б., считано от 02.08.2017 г.
до 14.08.2017 г. и от 08.10.2018 г. до 21.11.2018 г., като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода; и на основание чл. 59, ал. 1, т. 2
от НК времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен
арест“ по НОХД № 94/2018 г. по описа на РС Б., считано от 15.08.2017 г. до
07.10.2018 г., като два дни домашен арест зачел за един ден лишаване от
свобода.
Предвид изхода на делото,
осъществените разноски следва да бъдат възложени на подсъдимия Н.П., в какъвто
смисъл се е произнесъл и районният съд.
При проверката
на съдопроизводствените действия на първостепения съд въззивната инстанция не
намери допуснати нарушения на законосустановените правила. Съдебният акт е
постановен в производство, по което няма допуснати процесуални нарушения, още
по-малко груби такива, каквито доводи се навеждат от защитника на подсъдимия.
Фактите и обстоятелствата по делото са изяснени в тяхната цялост и
взаимовръзка. В крайния си съдебен акт първоинстанционният съд е изложил
убедителен анализ на събраната доказателствена съвкупност, анализирал е
събраните гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е достигнал до
законосъобразни изводи, споделени от въззивния съд, с изключение на извода за
счупен радиатор/климатик на служебния автомобил при реализираното ПТП. Правата
на подсъдимия П. са били охранени във всеки един етап от наказателното
производство и той е имал възможността както да осъществи сам защитата си, така
и да използва услугите на адвокат, и се е възползвал от тези възможности.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3,
вр.чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 15/13.07.2020
г., постановена по НОХД № 318/2018 г. по описа на РС Б., като признава подсъдимият
Н.Г.П. за невинен в това да е счупил радиатор/климатик на стойност 142.37 лв. и
го оправдава по обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК в тази му част, както и да
е причинил вреди от това престъпление за разликата над 303.16 лв. до 445.53 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.