РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Враца, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20231420100218 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Б. Л. Б., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „*** **“ № **, вх. **, ет. **, ап. **,
против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, peг. № ****. Поддържа се, че ищецът е страна и застрахован по
застрахователен договор за имуществена застраховка „Автомобилна застраховка „****“, за
който е издадена застрахователна полица № ****** за застраховки „***“ и „Помощ на
пътя“, с период на действие и застрахователно покритие от 24.9.2021 г. до 23.09.2022 г. от
ответното застрахователно дружество. Сочи се, че застрахователната премия по
застрахователния договор е платена от застрахования в пълен размер на две вноски, за което
застрахователят издал два броя сметки, които по съществото си са разписки. Твърди се, че
съгласно застрахователния договор застрахован обект по полицата е описаният по-горе
собствен автомобил на ищеца, като според покритието на застрахователния договор
пътнотранспортното произшествие е покрит риск.
Излагат се съображения, че на 22.08.2022 г. в гр. Враца настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което виновен за настъпване на произшествието бил водачът на друг
автомобил, който при извършване на маневра ляв завой отнел предимството на
праволинейно движещия се и описан по-горе л.а. „***“ в лента за насрещно движение,
който бил застрахован при ответника по имуществена застраховка „***“. По повод
настъпилото събитие бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 22.08.2022 г.
Сочи се, че в резултат на произшествието по л.а. марка „***“, модел „***“, peг. №
****настъпили увреждания на облицовка на предна броня, фар десен и калник преден десен,
като последните два детайла били увредени до степен за подмяна. За щетите по автомобила
било уведомено ответното дружество и на следващия ден след оглед от страна на
представител на застрахователя бил съставен опис.
1
Твърди се, че след като установило, че събитието е покрит застрахователен риск,
застрахователното дружество изплатило застрахователно обезщетение в размер на 948,14
лв. на 02.09.2022 г. Посочва се, че застрахованият искал застрахователят да му възстанови
автомобила, защото имало клауза доверен сервиз, но представители на застрахователя в
сервиз му казали, че за тази сума не могат да го възстановят, защото само фарът, който
трябвало да се подмени бил близо 3 000,00 лв.
Поддържа се, че размерът на причинените вреди е 3 948,14 лв., от които след
доброволно платените от застрахователя преди исковата молба са останали непогасени
3 000,00 лв., от които ищецът претендира 500,00 лв. като част от общия размер на вземането
си от 3 000,00 лв.
С протоколно определение от 27.09.2023 г., на основание чл. 214, ал.1 ГПК, е
допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер, като от
частичен иск за сумата от 500,00 лв. от 3 000,00 лв., същият се счита предявен за сумата от
6 528,58 лв., която сума представлява пълния размер на предявения иск.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца процесната сума, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на действащ към датата на
процесното ПТП договор за застраховка „Каско+“ за л.а. марка „***“, модел „***“, peг. №
****Х, сключен между ответника и ищеца. Поддържа се, че въз основа на посочения
застрахователен договор и предявената от пострадалото лице извънсъдебна претенция,
регистрирана под № *******, ответното дружество изплатило на ищеца сумата от 948,14
лв., съставляваща застрахователно обезщетение за причинените от застрахователното
събитие имуществени вреди. Сочи се, че с изплащането на тази сума ответникът коректно и
изцяло е изпълнил задължението си по застрахователния договор, поради което не дължи
други суми. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът е изплатил частично
застрахователно обезщетение за причинените увреди на лекия автомобил, като се сочи, че
изплатеното обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди
по автомобила, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие.
Оспорва се и размерът на претендираните от ищеца вреди, като се твърди, че същият е
завишен и неотговарящ на действителната стойност на вредите към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Изтъква се, че застрахователят дължи обезвреда само по
отношение на уврежданията, настъпили вследствие на покрит застрахователен риск, в
степента, в която са били към момента на настъпване на събитието, като застрахователният
договор няма за цел да обогати застрахования посредством замяната на амортизираните
части на застрахования автомобил с нови такива.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират
се и разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 6 528,58 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, над
доброволно изплатеното, по застрахователна преписка, образувана при ответника „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД, за настъпило застрахователно събитие на 22.08.2022 г. по
договор за имуществено застраховане – „Автомобилна застраховка Каско+“, обективиран в
застрахователна полица № ******** от 15.09.2021 г., при което е увреден лек автомобил
марка „***“, модел „***“, peг. № ******, собственост на Б. Л. Б., ведно със законната
мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 30.01.2023 г., до
окончателното й заплащане.
2
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1.
накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е.
настъпване на покрито застрахователно събитие /риск/, в причинна връзка с което са
настъпили вреди в претендирания размер; 2. съществуване на действително застрахователно
правоотношение към момента на увреждането, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ; 3. за ищеца да е възникнало право да получи
претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за
имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при
възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение. Тежестта за установяване на тези обстоятелства
се носи от ищеца.
С оглед на наведените доводи в отговора на исковата молба съдът с доклада по
делото е приел за безспорни фактите, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие реализиралият пътнотранспортното произшествие автомобил, собственост на
ищеца, е бил застрахован при ответника по договор за имуществено застраховане, като
процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора, както и че
на ищеца е изплатено от ответника застрахователно обезщетение за процесното
застрахователно събитие в размер на 948,14 лв.
По делото е установено, че действително е настъпило ПТП и то е съставлявало
покрит застрахователен риск по договор за имуществено застраховане, сключен между
страните и валиден към момента на настъпване на процесното ПТП. Тези обстоятелства се
установяват от събраните по делото писмени доказателствени средства – застрахователна
полица по застраховка „Каско +” № ********/***.**.** г., обективираща договор за
имуществено застраховане, действащ от 24.09.2021 г. до 23.09.2022 г., за лек автомобил
марка „**“, модел „***“ с рег. № ****– собственост на ищеца, при уговорена
застрахователна сума от 41 000,00 лв., с покрит риск „***“. Именно при действието на този
застрахователен договор е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие на 22.08.2022 г. В т. 2.1.3 от ОУ, действащи към процесния
период, страните са постигнали съгласие, че застрахователното покритие включва покрит
риск „Пътнотранспортно произшествие“.
В конкретния случай съдът намира, че по делото е установено настъпването на ПТП
– покрит застрахователен риск, вследствие на което са настъпили вредите на застрахованото
имущество – лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № ***. По делото е представен
двустранен констативен протокол, съставен от участниците в процесното ПТП, от който е
видно, че на 22.08.2022 г. е настъпило ПТП в гр. Враца между лек автомобил марка „****“,
модел „**“ с рег. № *** с водач М.Т. Д. и лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. №
**** с водач Б. Л. Б.. В протокола е отразено, че вината за настъпване на ПТП е на водача на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „**“ с рег. № *****, който при извършване на
маневра ляв завой ударил движещия се срещу него лек автомобил марка „***“, модел „**“ с
рег. № ***.
Страните не спорят, че удостоверените в съставения от участниците в процесното
ПТП двустранен Констативен протокол правнорелевантни обстоятелства са възникнали в
обективната действителност по начина, обективиран в този частен свидетелстващ документ,
поради което съдът приема за доказани така удостоверените правнозначими факти, свързани
с изясняване на механизма за настъпване на процесното покрито застрахователно събитие.
3
Освен това съгласно заключението по допусната САТЕ, което съдът кредитира като вярно и
обективно дадено, механизмът на настъпване на процесното ПТП е именно следният: лек
автомобил марка „****“, модел „** ***“ с рег. № ***се движи по улица в гр. Враца, като
приближавайки кръстовище с друга улица, движещият се в срещуположна посока
автомобил „***“ с рег. № ****завива наляво, отнемайки предимството на процесния
автомобил, вследствие на което настъпва съприкосновение тип приплъзване между двете
МПС: за „******“ – в заден десен калник и задна броня, а за „***“ – в предна дясна част с
увреждания по преден десен калник, предна броня и преден десен фар. Според вещото лице
уврежданията по процесния автомобил марка „***“, модел „***“ съответстват на описания
механизъм на ПТП
Установено е, че лекият автомобил, собственост на ищеца, е бил представен за оглед
на застрахователя на 23.08.2023 г., като е видно от изготвения от последния опис, че са били
констатирани три увредени детайла.
Следователно съдът приема за установено, че уврежданията по лекия автомобил
съответстват на механизма на ПТП и на деформациите по лекия автомобил, описани в
протокола за ПТП. Предвид гореизложеното, може да бъде направен обоснован извод, че
вредите по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с реализираното
произшествие. Следователно по делото е установено, че процесният вредоносен резултат е
необходима, закономерна, естествена последица от настъпването на процесното ПТП.
Предвид гореизложеното по делото са безспорно установени всички материални
предпоставки, обуславящи възникването на спорното право.
Спорен се явява единствено фактът дали със заплащането на сумата от 948,14 лв.
/отделено като безспорно между страните по делото и видно от представено платежно
нареждане от 02.09.2022 г./ застрахователят е обезщетил действително причинените
имуществени вреди, които ищецът е претърпял при настъпване на процесното
застрахователно събитие.
От допуснатата и приета от съда САТЕ се установява, че пазарната стойност на
ремонта на процесния автомобил, като се вложат части от същия вид и качество, към датата
на ПТП е 7 476,72 лв. /нови части – 6 914,92 лв.; труд за М/Д и възстановяване – 215,00 лв.;
труд за боядисване и сушене – 190,00 лв.; бои и материали – 156,80 лв./. Според
експертизата използваните фарове в този автомобил са LED матрични, с динамичен
светлинен поток, като на пазара се предлагат единствено оригинални от марката HELLA и
липсват съвместими аналози от други по-евтини марки. Съдът възприема изцяло
направените от САТЕ фактически изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно представените по делото доказателства
и е отговорило изцяло на поставените задачи, които са били неин предмет.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. За действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. Според чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна се смята стойността
за възстановяваното имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От приетото от съда заключение по САТЕ се установява, че към момента на
4
настъпване на релевантното застрахователно събитие уврежданията на процесния
автомобил по средни пазарни цени са в размер на 7 476,72 лв. Но тъй като ответното
дружество е заплатило по процесното застрахователно правоотношение застрахователно
обезщетение в размер на 948,14 лв., предявеният иск за сумата от 6 528,58 лв. /след
допуснато в о.с.з. на 27.09.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер/
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски в производството възниква за ищеца, като ответникът следва да бъде осъден да му
заплати същите съгласно списъка по чл. 80 ГПК в общ размер на 1 112,00 лв. /262,00 лв. –
платена държавна такса, 350,00 лв. – депозит за вещо лице и 500,00 лв. – адвокатски
хонорар/. Направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно, доколкото минимално предвиденият
размер за иска е 952,86 лв., а претендираният от ищеца хонорар е 500,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на Б. Л. Б., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „***“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, на основание чл.
405, ал. 1 КЗ сумата от 6 528,58 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение, над доброволно изплатеното, по застрахователна преписка, образувана при
ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, за настъпило застрахователно събитие на
22.08.2022 г. по договор за имуществено застраховане – „Автомобилна застраховка Каско+“,
обективиран в застрахователна полица № ****** от **.**.* **г., при което е увреден лек
автомобил марка „****“, модел „***“, peг. № ***, собственост на Б. Л. Б., ведно със
законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 30.01.2023
г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на Б. Л. Б., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. **, ет.**, ап. **, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1 112,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка на Б. Л. Б., ЕГН:
**********, по която могат да му бъдат заплатени присъдените суми: IBAN: *******
******, BIC: ******.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5