№ 738
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000635 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано въззивна жалба на
„Пулсар груп“ООД, ЕИК *********, чрез адв.С.А. от САК насочени против Решение №
260437/15.03.2021 г., постановено по т.д. № 557/2020 г. по описа на СГС, ТО, в частта му, с
която по предявен иск с правно основание чл.74 ТЗ от Л. С. Л. против въззивното дружество
са отменени, като незаконосъобразни, взетите решения по т.втора, трета, четвърта и шеста
от проведено общо събрание на съдружниците на 04.03.2020 г.
Поддържа се, че в посочената му част първоинстанционното решение е неправилно,
като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, довело до неточно установяване от страна на СГС на релевантните за
предмета на спора факти, а от там и до неправилно приложение на материалния закон и до
необоснованост.
Като правен резултат във връзка с наведените конкретни доводи в подкрепа на всяко
едно от тези оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му
част и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.74, ал.1
ТЗ за отмяна на процесните решения от проведеното ОСС на въззивното дружество на
04.03.2020 г.
В останалата му прекратителна част първоинстанционното решение не е обжалвано и
е влязло в сила, поради което и не е предмет на въззивна проверка.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, като съобрази данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.74 ТЗ от Л. С. Л. против „Пулсар
Груп“ООД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът, Р. Г. Р. П. П.
Н. били съдружници в ответното дружество, като всеки от тях притежавал равен дял от
1
капитала му.
Управител на дружеството бил ищецът Л..
При извършена от него справка в търговския регистър /ТР/ при Агенцията по
вписвания /АВп/ установил, че без негово знание на 13.03.2020 г. по партидата на
дружеството било извършено вписване, касаещо смяна на управителя.
Според твърденията на ищеца такова решение не било вземано по предвидения от
закона и дружествения договор ред, защото той не бил поканен да участва в общото
събрание и не е уведомен за мястото, датата и дневния ред, нито е участвал в такова.
Освен това той, като управител, не бил свиквал извънредно общо събрание, нито е
получавал писмено искане от съдружник да бъде свикано такова.
Поддържа, че вписването в ТР е извършено въз основа на протокол от ОС,
подписан само от съдружниците Р. Р. и П. Н., чийто подписи са заверени от нотариус С. Т..
Затова и според него не била спазена процедурата за свикване на ОСС, предвидена
в чл. 138 ТЗ и чл. 12, ал. 2 от дружествения договор, а представеният констативен протокол
от 24.02.2020 г. и прикрепените към същия три броя покани за общо събрание, адресирани
до него – една от които за ОСС на „Пулсар груп“ ООД не отразявали действителните факти.
Твърди, че поканите са антидатирани, а вписването е извършено въз основа на
декларации с невярно съдържание от страна на вписания нов управител.
Поискал е съдът да постанови решение /вкл. след предявяване на уточнителна
молба/, с което да отмени всички решения, взети на ОСС на „Пулсар груп“ООД от
04.03.2020 г., както и на вписването в ТР при АВп от 13.03.2020 г. на тези решения, поради
противоречие с повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск, като
неоснователен.
Не е оспорило твърдения от ищеца факт, че Л.Л., Р. Р. и П. Н. са били съдружници с
равни дялове в ответното дружество до 04.03.2020 г. Оспорило е останалите твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, като от своя е поддържало, че от началото на
м.януари 2020 г. съдружниците Р. и Н. полагали неимоверни усилия да осъществят контакт
с другия съдружник и настоящ ищец – Л.Л., но последният отказвал съдействие за
осъществяване на дейността на дружеството, укривал се, отказвал контакт с останалите
съдружници и по този начин възпрепятствал работата на същото. Твърдяло се е, че
дружеството е било сезирано чрез управителя е сезирано с искане за свикване на общо
събрание – писмената покана, но тя не била приета от управителя и е върната в цялост.
Поради поведението на управителя на 06.02.2020 г. съдружникът Р. Р. изпратил чрез
телепоща две покани за свикване на общо събрание, заедно с дневен ред за провеждането
им. Едната била адресирана до адреса, на който пребивава Л. в ***, а другата - до
постоянния му адрес в ***. Изпратените покани се върнали в цялост, непотърсени.
Твърдяло се е и че констативният протокол от 24.02.2020 г., изготвен от помощник-
нотариус установявал, че ищецът е отказал да приеме поканите и да се разпише.
Предвид изложените твърдения в горната насока намира, че при свикването и
провеждането на ОСС на 04.03.2020 г. са спазени всички предпоставки относно редовното
му свикване и провеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след
като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, вземайки предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната
жалба, приема следното:
От фактическа страна.
Страните не спорят по факта, установяващ се при извършената служебна проверка от
решаващия състав по партидата на въззиваното дружество в ТР, че в чл.12, ал.1 от
дружествения му договор общото събрание на съдружниците се свиква от управителя най-
малко веднъж годишно, а според ал.2 - управителят е длъжен да свика общото събрание и по
писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. В тези случаи ако
2
управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването
имат това право.
Така в подкрепа на твърденията си в отговора по исковата молба, че съдружниците Р.
и Н. са искали свикването на ОСС на „Пулсар груп“ООД като писмени доказателства са
представени товарителница № 5300167369756 от 31.01.2020 г. с подател С. С. Т. и
получател Л. С. Л., с посочен адрес на получателя в гр. София и със съдържание - покана за
общо събрание и пълномощно, както и товарителница № 5300167448093 от 01.02.2020 г., с
идентични подател, получател и съдържание на пратката, с посочен адрес на последния в
гр.***.
В представените документи обаче не е отразено по никакъв начин същите да са
получени от Л..
По идентичен начин и 2 бр. известия от телепоща от 11.02.2020 г. и 12.02.2020 г., с
изпращач Р. Р., съдържащи покана за свикване на ОСС на „Пулсар груп“ООД на 19.02.2020
г. от 14.00 ч., с посочен дневен ред, също са върнати на подателя с отбелязване, че са
останали непотърсени от получателя им Л. С. Л..
Според приобщеното пълномощно с рег.№ 1032/29.01.2020 г. на нотариус С. Т. - №
65 от РНК, Р. Г. Р. е упълномощил С. С. Т. да го представлява пред съдружниците във
фирма „ЛГР Инвест“ ООД и „Пулсар груп“ ООД, като участва в разговори, преговори и
вземане на решения, както и относно всички въпроси, свързани с дейността на фирмата,
като го представлява и пред НОИ, НАП, МВР, Прокуратурата и съда на РБ.
Пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства за влошените отношения
между съдружниците в „Пулсар груп“ООД, сред които жалба с вх. № 6650/07.02.2020 г. до
Софийска районна прокуратура, подадена от Р. Р., в качеството му на съдружник в „Пулсар
Груп“ООД, според текстът на която подателят е поискал съдействие за осъществяване на
контакт с управителя на дружеството Л.Л..
Видно от констативен протокол № 49, том I, рег. № 1068/24.02.2020 г., изготвен от
помощник-нотариус Б. Д. при нотариус Н. Д. - № 329 от РНК, на 24.02.2020 г., същият е
съставен в присъствието на Р. Г. Р., в качеството му на съдружник в „Пулсар груп“ ООД и в
„ЛГР Инвест“ООД извън нотариалната кантора и касае връчване на 3 броя покани за
свикване на общи събрания на съответните дружества.
Отразено е в протокола, че съставителят Б. Д., заедно с Р. Г. Р. и С. С. Т. са се
намирали в 15:30 часа, до сградата на Национална следствена служба, а след 10 минути се е
появило лицето Л. С. Л.. Молителят Р. Р. се заговорил с него и се опитал да му връчи
поканите, изисквайки от него да се разпише, че е получил същите. Л.Л., заявил пред
помощник-нотариуса, че е управител на двете дружества, както и че е съдружник в „Пулсар
груп“ООД и „ЛГР Инвест“ООД, но отказал да приеме поканите и да се разпише.
Документът е съставен от помощник-нотариуса на основание чл. 539 ГПК по повод
заявено до него искане на молителя и установяване на горните действия.
Според приложената към него покана за свикване на ОСС „Пулсар груп“ ООД,
изходяща от съдружника Р. Р., на основание чл. 138 ТЗ и чл. 12, ал. 2 от дружествения
договор като съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството същият
свиква общо събрание на 04.03.2020 г. в 14:00 часа в нотариалната кантора на нотариус С. Т.
при посочен дневен ред в общо седем точки.
Установява се от представения протокол от общо събрание на съдружниците на
„Пулсар груп“ООД от 04.03.2020 г., че същото е проведено в присъствието на
съдружниците Р. Г. Р. и П. П. Н.. Според отразеното в съдържанието събранието е свикано
на основание чл. 138 ТЗ и чл. 12, ал. 2 от дружествения договор от съдружник притежаващ
повече от 1/10 от капитала на дружеството, като отсъства съдружника Л.Л., но същият е
редовно уведомен с връчена покана за свикване на общо събрание при отказ в присъствието
на двама свидетели на дата 24.02.2020 г., за което е съставен констативен протокол с
нотариална заверка на съдържанието на нотариус Н. Д., като датата на връчване е 7 дни
преди датата на провеждане на събранието.
На събранието са взети решения по общо пет точки - по т.1 – отчет на управителя за
дейността на дружеството през 2019 г. и запознаване на съдружниците с финансовото
3
състояние на дружеството липсва решение, поради отсъствието на управителя и съдружник.
По т. 2 е взето решение за определяне в срок от седем дни управителят да предостави в
писмен вид на съдружниците присъстващи на събранието, отчет за дейността си като
управител на дружеството; по т.3 – взето е решение и съдружникът Р. Р. е избран за
отговорно лице за машините и частите на дружеството; по т. 4 е взето решение за оттегляне
овластяването на управителя Л.Л. като управител и за управител на дружеството е избран Р.
Р.; по т. 5 не е приет нов дружествен договор и по т. 6 общото събрание е взело решение да
се заведе иск срещу съдружника и управителя Л.Л..
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства относно
установяване на факта на връчване на покана за свиканото и проведено ОСС на въззивното
дружество на 04.03.2020 г., чрез показанията на свидетеля С. Т..
Същият е заявил, че познава Л.Л. от началото на 2019 г. по повод съдружието му в две
дружества – едното с А. Р., а другото с Р. Р., защото предоставил свой офис, в който да се
помещава дружеството и да развиват бизнес. В началото на 2020 г. Р. Р. го упълномощил да
му помага, тъй като към края на 2019 г. отношенията между него и Л. рязко се влошили.
Свидетелят твърди, че са правени опити за връчване на покани за общо събрание на
съдружниците на „Пулсар груп“ООД на Л., първоначално чрез Еконт, в последствие с
телепоща, а след това и лично, но Л. отказвал да ги приема, вкл. и в присъствието на
нотариус.
За последния опит за връчване на покана сочи, че се е случило до сградата на
следствието на бул. „Г.М. Димитров“, като разговорът водили предимно Р. Р. и Л.Л., а Р. за
пореден път носел покани за свикване на общи събрания на съдружниците на двете
дружества „Пулсар груп“ и „ЛГР инвест“. Според свидетеля на тази среща Л. заявил, че той
е управител и те нямат право да свикват общи събрания. Взел едната покана и започнал да
пише нещо на нея. В един момент много арогантно се обърнал и казал: „Абе, какви сте вие,
бе?“, станал и си тръгнал. Л. заявил още, че той ще свика събрание на 14.04.2020 г.
Решаващият състав приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля Т.,
предвид че същите са плод на личните му възприятия, последователни и безпротиворечиви
са, като се подкрепят и от установеното от обсъдените писмени доказателства.
Гореустановеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивното дружество,
ответник в първоинстанционното производство, е останало недоволно от атакуваното
решение в частта му, с която предявения против него иск конститутивен иск по чл.74 ТЗ е
уважен.
Постановеното решение е валидно и допустимо – постановено е от надлежен съдебен
състав, по редовно предявени иск, в съответната писмена, форма и е подписано.
Същото е влязло в сила в прекратителната му част, която не е предмет на въззивен
контрол.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност са неоснователни, по
следните съображения:
Според решаващият състав първоинстанционният съд е приложил точно относимия
към предмета на спора материален закон в нормата на чл.74 от ТЗ и чл.138, ал.2 ТЗ, респ. –
чл.12, ал.2 от дружествения договор на „Пулсар груп“ООД, съобразявайки приетите от него
разрешения на спорните по делото въпроси със задължителните такива, дадени в ТР №
1/06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и в създадената от касационната
инстанция константна практика.
Изведените от него крайни изводи за допустимост и основателност на предявения
иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията по т.2, т.3, т.4 и т.6 от дневния ред на ОСС на
„Пулсар груп“ООД са правилни и обосновани, а поради цялостното им споделяне и за
избягване на излишно приповтаряне въззивната инстанция препраща по реда на чл.272 ГПК
към наведените доводи в подкрепа на същите.
4
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, излага и следното:
Доколкото по делото действително не са ангажирани доказателства кога ищецът-
въззиваем, който не е присъствал на проведеното ОСС на 04.03.2020 г. е узнал за взетите на
същото решения от ОСС, а при извършената служебна справка по партидата на дружеството
в ТР се установи, че същите са вписани на 13.03.2020 г., от която дата най-рано е могъл да
узнае за тях, то следва да се приеме, че исковата молба е депозирана в рамките на
преклузивният 14-дневен срок за предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ.
Искът е предявен от лице, което е имало качеството на съдружник към момента на
вземане на атакуваните решения /отново справката по партидата в ТР/, поради което и
същият е надлежно процесуално легитимиран да поиска от съда да отмени тези решения, ако
те противоречат на повелителните норми на закона или на дружествения договор /т.5 от
цитираното ТР № 1/06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС/.
В съответствие с тълкувателните мотиви на същото решения първоинстанционният
съд е разгледал и се е произнесъл само по единственото въведено от ищеца-въззиваем
оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваните решения, а
именно - че не е спазен редът за свикване на общото събрание, на което са взети тези
решения, който ред е изрично уреден в чл. 12 от дружествения договор и чл.138 ТЗ.
Последната правна норма е ясна и по еднозначен начин урежда малцинственото право
на съдружниците по чл. 138, ал. 2, пр. 2 ТЗ сами да свикат общо събрание при бездействие
на управителя да стори това, като изрично е посочен и срокът за посоченото действие - 2-
седмичен от датата на отправеното до него писмено искане.
По тълкуването на обсъжданата правна норма е установена трайна и безпротиворечива
съдебна практика, според която няма пречки в искането до управителя да бъде
инкорпорирана и поканата на малцинството от съдружниците за свикване на общо събрание,
но и за този случай се приема, че същото ще се счита за редовно проведено само в случай,
че то е било насрочено след датата, на която е изтекъл 2-седмичния срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ
/ Решение № 11 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 615/2010 г., II т. о., ТК/.
В случая анализът на приобщените по делото доказателства категорично установява,
че датата, на която въззиваемият Л. е бил уведомен за свиканото от останалите съдружници
общо събрание, е 24.02.2020 г. /така гласните и писмени доказателства/.
Независимо от доводите на въззивното дружество в отговора по исковата молба,
приповторени във въззивната жалба, по делото не са ангажирани доказателства същият да е
уведомяван по-рано за свиканото събрание, независимо от правените многобройни опити в
тази насока от останалите съдружници.
Този безсъмнено установен факт предпоставя еднозначен извод, че ОСС на „Пулсар
груп“ООД от 04.03.2020 г. е проведено преди да изтече законоустановения двуседмичен
срок за свикването му, броен считано от връчване на поканата за това на Л. – срокът е
изтекъл на 09.03.2020 г.
Последното е довело до неспазването на обсъденото в чл.138, ал.2 императивно
изискване на закона, респ. - до опорочаване на процедурата по свикване на общото
събрание, а от там и до незаконосъобразност на приетите на него решения.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд правилно е
приложил относимия към спора материален закон и решението му следва да се потвърди.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция в тежест на въззивната страна
следва да се поставят сторените от въззиваемата такава разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител, поради което и следва да се разгледа по
същество въведеното възражение от въззивника за прекомерност на последното.
В случая се претендира от въззиваемата страна платеното възнаграждение да е в
размер на 850 лв., но от ангажираните доказателства се установява, че сумата възлиза на 780
лв.
Така с платежно нареждане за кредитен превод от 14.09.2021 г. Л.Л. е превел
съответно на 14.09.2021 г. сумата от 300 лв. по банкова сметка в полза на адв.С.К., с
5
посочено основание за плащане – 70 лв. такси по и.д. и частично плащане хонорар 230 лв., а
на 30.09.2021 г. с друг кредитен превод е превел по сметка на адв.К. още 550 лв., с посочено
основание за плащането – договор 833719/10.06.2021 г.
Следователно и при съобразяване на задължителните мотиви в т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК поради доказаността на
извършените/платени разноски само до размер на 780 лв. в полза на адв.К., същите следва да
се присъдят в полза на страната. Посоченото възнаграждение не е прекомерно, предвид
фактическата и правна сложност на спора, вкл. съобразено с нормата на чл.7, ал.1, т.10 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260437/15.03.2021 г., постановено по т.д. № 557/2020 г.
по описа на СГС, ТО, в частта му, с която по предявен иск с правно основание чл.74 ТЗ от Л.
С. Л. – ЕГН ********** против „Пулсар груп“ООД, ЕИК ********* са отменени, като
незаконосъобразни, взетите решения по т.втора, трета, четвърта и шеста от проведено общо
събрание на съдружниците на 04.03.2020 г.
ОСЪЖДА „Пулсар груп“ООД, ЕИК ********* да заплати на Л. С. Л. – ЕГН
********** от гр.*** сумата от 780 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6