Решение по КНАХД №2006/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1936
Дата: 3 декември 2021 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20217040702006
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №      1936         / 03.12.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                                                        ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2006/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът ОД на МВР – Бургас, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Г.В.е оспорил решение №260871/25.06.2021г., постановено по АНД № 5047/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №251а-586/22.10.2020г., издадено от директора на ОД на МВР Бургас. С наказателното постановление на Д.Н.И. е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.І, подточка 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.4, предложение второ във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Д.Н.И. е наказан за това, че на 23.04.2020г. около 15.10 часа е на открито обществено място – седи на пейка в парк „Славейков“ в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“.

Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето във връзка с точка І, подточка 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г.

Съгласно чл.63, ал.1 от Закона за здравето (в редакцията към дата на нарушението) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Съгласно точка І, подточка 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г., считано от 00.00 часа на 21.03.2020г. се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

Съгласно чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (в редакцията към дата на нарушението), който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел, че в конкретния случай следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН и е отменил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Правилен е крайният извод на районния съд за незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, но по съображения, че деянието, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице Д.И., не е доказана. По делото няма никакви доказателства, от които да се обосновава изводът на административнонаказващия орган, съдържащ се в мотивите на наказателното постановление, а именно, че лицето Д.И. е извършило описаното там нарушение. Освен представения АУАН, който представлява материализираното обвинение за извършеното нарушение, по делото няма нито писмени доказателства, нито свидетелски показания, които да потвърждават твърдените в АУАН факти. В проведеното от районен съд съдебно заседание е разпитан актосъставителят, който обаче е заявил, че не се сеща за конкретния случай. Липсата на доказателства, при положение, че жалбоподателят отрича да е извършено нарушението. След като отсъстват достатъчно убедителни доказателства за осъществен състав на нарушение, не може да се извършва преценка дали това твърдяно нарушение е маловажно или не. Касаторът е оспорил решението на Районен съд Бургас, тъй като счита, че деянието не е маловажно, но не е посочил, нито е представил доказателства, които да установяват осъществяването на това деяние по несъмнен начин. Затова като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт като краен резултат, който следва да бъде оставен в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260871 от 25.06.2021г. постановено по АНД № 5047/2020г. на Районен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: