Р Е
Ш Е Н
И Е № 161
гр.Русе, 06.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански
състав, в публично
заседание на 04-ти февруари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. П.,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5660 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Теленор България“ ЕАД-гр.София, заявява, че на 16.11.2017г. сключило договор за мобилни услуги с ответницата
В.П.Д.. Страните сключили и лизингов договор, по силата на който ответницата
закупила мобилно устройство марка „Telenor Smart 4G Black“, което се задължила да изплати за
срок от 23 месеца, на равни лизингови вноски, всяка в размер на 5.59 лева. Съобразно
разпоредбата на чл.26 от ОУ на мобилния оператор, при ползване услуги чрез
индивидуален договор заплащането се осъществявало въз основа фактура, която се
издавала ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурата
не освобождавало потребителя от задължението му за заплащане стойността на
услугите.
Ищецът твърди, че за периода 16.11.2017г. – 25.02.2018г. издал следните фактури за
ползваните услуги:
фактура №7265228028/25.11.2017г. за отчетен период 25.10.2017г. – 24.11.2017г. за
услуги и лизингови вноски на стойност 23.07 лева, платима в срок до 10.12.2017г. и фактура
№7266532610/25.12.2017г. за
отчетен период 25.11.2017г. – 24.12.2017г.за услуги и
лизингови вноски на стойност 21.50 лева, платима в срок до 09.01.2018г.;
кредитно известие от 25.01.2018г. на стойност 45.32
лева съставляваща: корекция по дълга, чрез сторниране сумата 4.84 лева,
незаплатен баланс от предходния отчетен период – 44.57 лева и 5.59 лева- незаплатени
лизингови вноски. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника,
на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ, „Теленор България“ ЕАД прекратило
едностранно индивидуалния договор на ответницата и издало фактура от 25.02.2018г.
за сумата 253.48 лева, съставляваща сбор от незаплатени мобилни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на
договора и незаплатени лизингови вноски.За събиране на вземането си подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, и било образувано ч. гр. дело №4151/2019г. по описа на РРС. Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, съдът му е дал указания за предявяване на иск по чл.442 ГПК.По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 136.09 лева – незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен №********* , ведно със законната лихва, считано от 04.07.2019г.
до окончателно изплащане на главницата и да осъди Д. да заплати на дружеството
сумата 117.39 лева – дължими лизингови вноски.Претендират се разноски.
Ответницата В.П.Д. *** редовно призована, не е представила в срок
отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е
да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответницата не е представила
в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, намира, че са
налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК и следва да бъде постановено
неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявените искове
следва да се уважат изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на
исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящето производство разноски в размер на 305,00 лева-заплатени държавна
такса за производството по делото и адв. възнаграждение. Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда
иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 205,00 лева - разноски по ч.гр.дело № 4151/2019г. по описа
на РРС.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 ГПК, че В.П.Д., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К.и М. С. сумата от 136.09 лева – незаплатени суми
по Договор за мобилни услуги от 16.11.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 04.07.2019г. до окончателно изплащане на главницата, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2073/05.07.2019г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4151/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К.и М. С. сумата от 117.39 лева–
дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.11.2017г.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „"Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К.и М. С. сумата от 305.00
лв. -разноски по настоящето производство и сумата от 205,00 лева - разноски по ч.гр.дело № 4151/2019г. по описа
на РРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: