Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.Панагюрище, 13.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично
съдебно заседание на 07.07.2020 г., в
състав : районен съдия Снежана С.а, при секретаря Нонка С.а, като разгледа АНД
№ 280/2019 год.,за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.Д.Ц. ***
( погрешно посочен в АУАН и НП с фамилното име З.), ЕГН: ********** против НП №
231/17.09.2019г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
град Пазарджик, с което на основание чл.417, ал.1, пр.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и за нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от същия закон, на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 500,00 (петстотин) лева.
В бланкетно подадената жалба се
навеждат твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на акатуваното
наказателно постановление, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя
се явява лично, като поддържа жалбата и
пледира за отмяна на атакуваното НП. Основно възражение представлява
твърдението, че животновъдния обект в местността „***“ в землището на село П.,
където са намерени неидентифицираните животни (прасета) не е негова собственост,
както се твърдяло в НП. Освен това жалбоподателят отрича да е отглеждал
прасетата. Те били диви, като никой не полагал грижи за тях.
Ответникът
по жалбата ОДБХ гр.Пазарджик не се
представлява в съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк.С., с които оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят Ц.Ц. е санкциониран
за нарушение на чл. чл.132, ал.1, т.19 от
ЗВД, а именно за това, че на 12.09.2019
г. в нерегистриран животновъден обект със селскостопански животни, находящ се в
местността „***************“ в землището на село П., в качеството си на собственик на същия животновъден обект, е допуснал
и отглежда 2 броя прасета с общо тегло около 100 кг., които не са
идентифицирани по чл.51 от ЗВД и на които не са изпълнени мерките по програмата
за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и
зоонози.
Нарушението било установено при
извършена проверка на обекта от свидетелката И.Б. –инспектор в Отдел „Здравеопазване
на животните“ при ОДБХ град Пазарджик. От показанията на същата се установява
следното:
Във връзка с изпълнение на
мерките срещу африканската чума по свинете, областната епизоотична комисия
приела мерки в 20 км. зона, в която попадала местността „***************“ в
землището на село П., домашните прасета да бъдат унищожени в определен срок.
След изтичането на този срок започнали проверки. В ОДБХ постъпвали сигнали за
граждани, които не са унищожили прасетата, които отглеждат. Такъв сигнал бил
постъпил и за жалбоподателя. По този повод св.Б., придружена от ветеринарния
лекар на село П. и св.К.В. *** посетили имот на жалбоподателя, който се намирал
в местността „*******“ в землището на село П.. Там те не открили прасета.
Процесният животновъден обект в
местността „***************“ се намирал на около 1 км. от имота на
жалбоподателя. Обекта бил посетен от св.Б. и св.В. на 12.09.2019 г., след като
срещу жалбоподателя бил подаден втори сигнал, че отглежда прасетата в
местността „***************“. Там свидетелите Б. и В. заварили 2 броя прасета,
при което телефонирали на жалбоподателя да дойде на място. Същият пристигнал,
като първоначално отрекъл прасетата да
са негови, а след това признал, че са негови.
При това положение св.В. указал на жалбоподателя да се обади на ловец от
селото, за да дойде и да застреля прасетата. Жалбоподателят се обадил на свой
съселянин Н. З., който бил ловец. Последният дошъл и застрелял прасетата. След
това Н. З. и жалбоподателя закарали прасетата в дома на Н. З., за да ги
оползотворят.
На база на констатираното св.Б. съставила против жалбоподателя АУАН , който
последният подписал със възражения, че прасетата не са домашни, а полудиви, и
че не са негови.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното
в настоящото производство НП, което било връчено на жалбоподателя на 27.10.2019
г., а жалбата против него била изпратена чрез АНО на 01.11.2019 г., т.е.
жалбата е подадена в срока, поради което е допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на св.И.Б.,
И. В., отчасти от обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание.
В хода на процеса, по повод твърденията на жалбоподателя бяха изискани и приети писмени доказателства:
удостоверение от служба по вписванията при РС-Панагюрище( л.32 в делото) и
служебна бележка от Кмета на село П. (л.35 в делото), които по един категоричен
начин установяват, че жалбоподателят не е собственик животновъден обект със
селскостопански животни, находящ се в местността „***************“ в землището
на село П., където са били открити прасетата. Видно е от НП, жалбоподателят се
обвинява във вмененото му нарушение именно като собственик на процесния
животновъден обект. Качеството му на собственик на обекта е част от обективната
страна на административно наказателния състав на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВД, който гласи: „Собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти не допускат животни в обекта, които
не са идентифицирани по чл.51 от ЗВД и на които не са изпълнени мерките по
програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по
животните и зоонози“. С други думи
жалбоподателят се е защитавал фактически срещу вменената му собственост на
обекта, като направи своите доказателствени искания, с които обори тази
констатация в НП. Само на това основание НП следва да бъде отменено.
Дори обаче да не беше налице коментираното основание за отмяна, нарушението
не е доказано по безспорен начин. Установи се с категоричност, че
жалбоподателят не е собственик на животновъдния обект, където са намерени
прасетата. Липсват каквито и да е доказателства, че той е и ползвател на имота.
Липсват и несъмнени доказателства, че именно жалбоподателят е собственик на
животните. Показанията на св.Б., че в
един момент той е признал това не са в състояние да обосноват категоричен извод
в тази насока, още повече че св.В. установи че като полицейски инспектор на
село П., не му е известно жалбоподателят да ползва обекта и да отглежда прасета
там. Преценявайки доказателствата в съвкупност със същата сила би могло да се
твърди, че собственик на животните е ловеца, който е бил повикан да ги застреля, след като
според показанията на св.В. той заедно със жалбоподателя ги е откарал в своя
дом, за да ги оползотворят.
По изложените съображения НП, обект на въззивен контрол следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за направени
разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни и присъждани.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Панагюрският районен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № ***г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните град Пазарджик, с което на Ц.Д.Ц. *** ( погрешно посочен в АУАН и НП с фамилното
име З.), ЕГН: **********, на основание чл.417, ал.1, пр.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и за нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от същия закон, е наложена глоба в размер на
500,00 (петстотин) лева., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: