Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Н.
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Атанасова и в присъствието на прокурора Тотев, като разгледа докладваното от съдия Н. в.н.о.х.д. № 1179 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 29.09.2017г. по НОХД 8351/2016г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 133 състав е признал подсъдимата Е.Б.К. за виновна в извършване на престъпление по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е наложил на последната наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК отложил за срок от три години.
С обжалвания акт подс. Е.Б.К. е осъдена да заплати на гражданския ищец Р.В.Н. сумата от 3000 лева, представляваща неимуществени вреди причинени от инкриминираната деятелност, като е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до 25 000 лева. Подсъдимата е осъдена да заплати и разноските по делото.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от подсъдимата Е.Б.К. и писмено допълнение към същата от защитника й -адв.Й.. В жалбата и писменото изложение към същата се излагат твърдения, че постановената присъда е незаконосъобразна и неправилна, като се твърди, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие не били събрани достатъчно доказателства за вината на подсъдимата, както и че неправилно първостепенният съд е отказал да допусне повторна съдебномедицинска експертиза. Моли се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да признае подс. Е.Б.К. за невиновнa в извършване на престъплението, за което е предадена на съд.
Депозирана е и въззивна жалба и писмено изложение към същата от повереникът на частния обвинител и граждански ищец Р.В.Н. -адв.Х.. В жалбата и писменото изложение се излагат доводи, че първостепенният съд неправилно е определил размера на наказанието на подсъдимата и присъденото на Н. обезщетение за неимуществени вреди. Моли се присъдата да бъде изменена в частта й относно гражданския иск, като подсъдимата да бъде осъдена да заплати на Р.В.Н. пълния размер на претендираното обезщетение от 25 000 лева. Моли се въззивният съд да увеличи наказанието наложено на подс. Е.Б.К. до средния предвиден в закона размер.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП намира жалбата на подсъдимата, както и тази на частното обвинение, за изцяло неоснователни. Моли въззивния съд да потвърди като правилна и законосъобразна първоинстанционната присъда.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец- адв.Х. поддържа депозираната въззивна жалба, като пледира, че неоспоримо била установена вината на подсъдимата за извършването на престъплението, в което е обвинена. Излага твърдения, че първоинстанционният съд е бил снизходителен при определяне на наказанието на подсъдимата, както и размерът на уважения граждански иск. Моли въззивния съд да присъди обезщетение на гражданския ищец в по-висок размер.
Частният обвинител и граждански ищец Р.В.Н. поддържа изявлението на повереника си.
Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подс. Е.Б.К. -адв. Й. поддържа подадената от него въззивна жалбата, като излага твърдения за недоказаност на обвинението. Пледира, че от съдебно-медицинско удостоверение от 23.01.2015 г., се установявало, че медицинско лице е констатирало навяхване на шията на пострадалата, което е квалифицирало това навяхване като временно разстройство на здравето неопасно за живота, като дискова протрузия на пострадалата на ниво С5-6 се появила известен период от време след инцидента. Излага съображения, че освен за периода 23.01.-03.02.2015 г., Н. не е ползвала друг болничен за процесното травматично увреждане. Релевират се доводи, че обвинението се базирало единствено на показанията на пострадалата и на св. М. Н. – нейният съпруг, като се сочи, че двамата са заинтересовани от изхода на делото. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като въззивния съд признае за невиновна подс. Е.Б.К. в извършване на престъплението, за което е осъдена от първата инстанция.
Подсъдимата Е.Б.К. в последната си дума моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, становището на страните, изразено във въззивното съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяне или отмяна, като съображенията на въззивният съд са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и приета по делото експертиза, обсъдени в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата Е.Б.К. живее на адрес: ***.
Подсъдимата Е.Б.К. и К.В.К.сключили граждански брак, като до 2014г. двамата обитавали недвижим имот-триетажна къща, находящ се в гр. София, ул.************. В край на 2014 г. отношенията между двамата сериозно се влошили, като подс. К. заявила на съпруга си К.К., че искала да се разведе с него. К.К. се изнесъл от жилището на ул.”*************. Тъй като вещите на съпруга на подсъдимата останали в процесния имот, последният решил да ги вземе. В изпълнение на това свое решение, на 23.01.2015г. сутринта, К.К., неговата сестра -Р.Н. и нейния съпруг-М. Н. отишли до къщата, намираща се в гр. София, на ул.”*************, с два автомобила-бус и пикап.
Първо в къщата влязъл К.К., а свидетелите Р.Н. и М. Н. останали пред къщата да го чакат. След като К.К. влязъл, подсъдимата започнала да му вика. Свидетелите Р.Н. и М. Н. чули виковете и те влезли в къщата. Подсъдимата Е.К. като ги видяла, започнала да ги гони и обижда. Докато К.К. събирал вещите си, подсъдимата К. се нахвърлила върху него и започнала да го удря и блъска. М. Н. след като видял това, позвънил на тел. 112, като заявил на оператора, че К.К. искал да вземел личните си вещи, докато подсъдимата го биела и му крещяла. По телефона М. Н. поискал съдействие от правоохранителните органи.
С цел да вземе личните си вещи, К.К. се насочил към втория етаж на къщата, след него по стълбите вървяла Р.Н.. Подсъдимата Е.К. тръгнала след тях, а след нея ходел св. М. Н.. След като лицата влезли в спалното помещение, подсъдимата К. с ръка хванала пострадалата Р.Н. за косата, след което я дръпнала силно и рязко надолу с усукващо движение. Свидетелката Н. усетила силна болка във врата си, като паднала на земята. Подсъдимата К. с едната си ръка продължавала да държи Н. за косата, а с другата ръка й нанесла няколко удара по тялото, при което Н. си ударила главата няколко пъти в намиращ се на мястото радиатор. Свидетелят М. Н. след като видял това, успял да отмести подсъдимата от неговата съпруга и помогнал на последната да се изправи. Свидетелката Р.Н. казала на К., че щяла да я съди за това, което й причинила.
След този инцидент, Н. и съпругът й излезли от къщата. Пред къщата пристигнали родителите на подсъдимата, полицейски служител -свидетеля С.И.и служители от Служба „Закрила на детето“ - свидетелките К.Т.и Д.Й.. Свидетелят Б.Б., който бил пристигнал на мястото с К.К., Р.Н. и М. Н., също стоял пред къщата.
От действията на подсъдимата, пострадалата Н. започнала да изпитва силни болки във врата, което я накарало след инцидента, още на същия ден, да потърси медицинска помощ, като за това посетила УМБАЛСМ „Пирогов“. На пострадалата била направена рентгенова снимка, като била поставена диагноза - изкълчване на шията. На Н. били предписани обезболяващи медикаменти, както и обездвижваща яка, като същата била освидетелствена и от съдебен лекар за получените наранявания, следствие на нанесения й от подсъдимата побой. Тъй като болките във врата не отминали, Н. около 10 дни след инцидента се консултирала с невролог, който я насочил за ядрено магнитен резонанс. На 10.03.2015г. бил направен на Н. ядрено магнитен резонанс, от който се установило, че същата е получила дискова протрузия на ниво 5-ти и 6-ти шиен прешлен на гръбначния стълб.
За лечението на това увреждане, на Н. било препоръчано оперативно лечение, което свидетелката не предприела. Последната, за лечение на процесното увреждане на здравето си, се консултирала и с медици от неврологична клиника в САЩ, откъдето също и предложили оперативно лечение, което пострадалата не могла да си позволи.
В основата на своите фактически изводи относно изясняването на механизма на причиняване на телесното увреждане на здравето на пострадалата Н., въззивният съд постави доказателствените източници-показанията на свидетелите Р.Н. и М. Н., както правилно е подходил и първостепенния съд.
От показанията на свидетелите Р.Н. и М. Н. в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи в необходимата степен на обоснованост, релевантните за предмета на доказване обстоятелства, че на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, подсъдимата с ръка е хванала пострадалата Р.Н. за косата, след което я дръпнала силно и рязко надолу с усукващо движение.
Показанията на двамата свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което правилно първостепенният съд ги е кредитирал.
Показанията на двамата свидетели относно причинените на пострадалата травматични увреждания, намират доказателствена подкрепа както в показанията на свидетелите Д.Т., Д.К., Б.Б. и В.К.К., така и в писмените доказателства-документи, издадени от медицинските заведения, които Р.Н. е посетила след инцидента-заверен препис от амбулаторна книга на Неврохирургичен кабинет №111 при УМБАЛСМ „Пирогов“, медицинско удостоверение от МЦП „Пирогов“ №12/2015г., медицинско направление УМБАЛСМ „Пирогов“ с изх.№1440/23.01.2015г., Магнитно-резонансна томография на цервикален гръбнак от 10.03.2015г., Съдебномедицинска експертна справка по писмени данни, изготвена от д-р Ц.Г..
Свидетелите Д.Т., Д.К. и Б.Б. в показанията си излагат доказателствени факти, потвърждаващи заявеното от свидетелите Р.Н. и М. Н., че следствие на упражненото от подсъдимата по отношение на пострадалата насилие, последната започнала да изпитва силни болки във врата, поради което за известно време след инцидента носела медицинска яка.
Същите обстоятелства се изясняват в процеса и от показанията на свидетеля В.К.К..
Обстоятелството, че след инцидента Р.Н. е започнала да изпитва силни билки в областта на врата й, се установява по несъмнен начин от медицинската документация, издадена на пострадалата от УМБАЛСМ „Пирогов“.
Самото диагностициране на заболяването на Р.Н. - дискова протрузия на ниво 5-ти и 6-ти шиен прешлен на гръбначния стълб, се установява след магнитно-резонансна томография, извършена на пострадалата на 10.03.2015г., като това обстоятелство се изясни от Съдебномедицинска експертна справка по писмени данни, съставена от д-р Ц.Г., така и от изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза.
Изготвеното заключение на съдебномедицинската експертиза, въззивният състав намира за пълно и почиващо на професионалния опит и теоретичните познания на изготвилия го експерт, поради което законосъобразно първата инстанция го е приело като обосновано и правилно.
Вещото лице Ц.В., при разпита му проведен по реда на чл.282 от НПК, е защитил изготвеното от него експертно заключение посочвайки, че един от механизмите на получаването на дисковата протрузия, каквато пострадалата е получила на ниво 5-ти и 6-ти шиен прешлен на гръбначния стълб, е силното и рязко дърпане на косата назад, т.е. вещото лице е изследвало възможният механизъм на причиняване на травматичните увреждания на пострадалата.
Именно по такъв начин свидетелите Р.Н. и М. Н. описват действията на подсъдимата по отношение на пострадалата- хванала й косата, след което я дръпнала силно и рязко надолу с усукващо движение.
Вещото лице В. при защитата на изготвената от него експертиза посочва, че не е констатирало Р.Н. да е имала предходни увреждания в този участък на гръбнака, като уточнява, че от работа на бюро, такова увреждане не можело да се причини.
От разпита на вещото лице се изяснява и обстоятелството, че еднократно за изкълчване на шията, личен лекар имал право да издава болничен лист до 14 дена, като това е била вероятната причината на пострадалата, личния лекар да не продължавал болничния за временна неработоспособност.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за изцяло неоснователни релевираните от защитника доводи за необоснованост на мотивите към първоинстанционната присъда, респективно за недоказаност на обвинението.
В тази връзка, установяващите се от горепосочената доказателствена маса фактически обстоятелства, правилно първостепенният съд е приел, че не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност.
Свидетелите К.Т., Д.Й., Б.И., Г.И., С.И.и А.Х., по време на инцидента не са били в къщата, поради което и показанията им не съдържат доказателствени факти, установяващи това събитие с правно значение.
Относно анализа на показанията на свидетелите Б. К. и В.К., въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция да не кредитира процесните доказателствени източници, относно съдържащите се в тях твърдения, че тяхната майка-подс. Е.К. на инкриминираните дата и място не е упражнявала насилие върху пострадалата.
Първостепенният съд правилно е констатирал, че между показанията на двамата свидетели е налице съществено противоречие, относно това кой от двамата свидетели е бил в помещението, в което се твърди, че подсъдимата е упражнила насилие по отношение на пострадалата, поради което обосновано не ги е кредитирал в частта им, в която свидетелите твърдят, че тяхната майка не е удряла св. Р.Н..
Що се отнася до обясненията на подсъдимата, в които същата отрича да е удряла пострадалата Р.Н., въззивният съд ги намира за недостоверни, като ги счита за израз единствено на защитната й позиция, с оглед това че същите не намират доказателствена подкрепа в останалата събрана по делото доказателствена маса.
Обясненията на подс. Е.К. в тази им част, изцяло се опровергаха от показанията на свидетелите Р.Н. и М. Н., които, както вече въззивният съд посочи, са последователни, обективни и взаимно допълващи се, установяващи в необходимата степен на обоснованост и в съответствие с правилата на доказателственото право, релевантните за предмета на доказване обстоятелства.
Що се отнася до релевирания от защитника довод за заинтересованост на св. М. Н., тъй като същият бил съпруг на Р.Н., съдът го намери за изцяло неоснователен.
За да кредитира показанията на св. М. Н., въззивният съд ги подложи на пълен, обективен, детайлен и всестранен анализ, както отделно, така и във връзка с останалата събрана по делото доказателствена маса, като ги прие за достоверни, тъй като същите намериха доказателствена подкрепа в други доказателства и доказателствени източници, посочени и обсъдени по-горе в настоящите мотиви.
За процесуална прецизност, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че както Р.Н., така и М. Н. в показанията си хронологически посочват, че последният първо се е обадил на тел.112, като след приключване на разговора лицата са отишли до спалното помещение, където е станал инцидента, при който подсъдимата е упражнила насилие върху пострадалата, поради което съдът намира за логично, че в разговора по тел.112, св. М. Н. не е казал за инцидента случил се със съпругата му.
Относно представените от защитата снимки от 31.01.2015 г., на които се виждала пострадалата Р.Н., същите, както правилно е приел първостепенният съд, не опровергават нито механизмът на причиняване на телесното увреждане, нито характерът и видът на това увреждане.
В тази връзка правилно първостепенният съд е посочил, че вещото лице е отбелязало при защитата на експертизата, че яката е мека и можела да се сваля, както и че пострадалата е имала затруднение при движението на шията, но не и невъзможност изобщо да я движи.
Що се отнася до доводът на защитника, че подсъдимата с лявата си ръка не е могла да дръпне пострадалата за косата, същият не намира подкрепа в събраната по делото доказателствена съвкупност, тъй като в същата не се съдържат данни за някакво сериозно заболяване на процесният крайник.
За пълнота въззивният съд намира за необходимо да посочи, че не констатира наличието на обективни находки по делото, позволяващи му да направи категоричен извод за наличие на недобросъвестностно процесуално поведение на Р.Н., така и М. Н. и конкретно желанието им, чрез техните показания умишлено да навредят на подсъдимата.
Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимата Е.Б.К. е консумирала от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.
От обективна страна – на 23.01.2015 г. около 08:30 часа, в гр.София, ул.’’*************, подс. Е.Б.К. рязко дръпнала косата и усукала главата на Р.В.Н., с което й причинила изкълчване на шийните прешлени с дискова протрузия /изместване, с подаване на част от съединително-тъканния междупрешленен диск/ на ниво 5-ти и 6-ти шиен прешлен.
Това травматично увреждане според заключението на приетата по делото СМЕ е причинило на пострадалата Р.В.Н. трайно затруднение на движението на шията, за срок по-дълъг от тридесет дни.
Правилно и в съответствие с чл.129,ал.2 от НК и с дадените указания в Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е квалифицирал причиненото телесно увреждане като средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на врата.
Въззивният съд намира, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимата и настъпилия съставомерен резултат.
От субективна страна, въззивният съдебен състав приема, че деянието е извършено от подсъдимата виновно при форма на вината пряк (неопределен) умисъл.
При установяване на субективната страна на деянието контролната инстанция изходи от констатираните обективни дадености, като отчете обстоятелството, че по принцип при телесните увреждания умисълът се характеризира с неконкретизирано съдържание поради сложността на биологичните и физиологични процеси, протичащи в човешкото тяло следствие на външни фактори.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си - рязко дръпване на косата на пострадалата и усукване на главата, предвиждала е неговите общественоопасни последици, а именно, че въздействието върху пострадалата е такова, че би довело до причиняване на някакво увреждане, като подс. Е.К. е целяла причиняването на някакъв вид телесна повреда /неопределен умисъл/.
По отношение на индивидуализация на наказанието на подсъдимата Е.Б.К., въззивният съдебен състав намира следното:
За престъплението, за което подс. Е.Б.К. е призната за виновна, законът /чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК/ предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години.
Първоинстанционният съд е определил наказанието на подс. Е.Б.К. при условията на чл.54 от НК, като й е наложил наказание – „лишаване от свобода“, за срок от 8 месеца.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е преценил смекчаващите и отегчаващи отговорността по отношение на подс. Е.Б.К. обстоятелства, като не намира за необходимо да ги преповтаря, като единствено следва да посочи, че счита за изцяло неоснователни претенциите на частното обвинение в депозираната въззивна жалба, за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“.
Налице са предимно смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно първостепенният съд е определил размера на наказанието „лишаване от свобода“ към законовия минимум.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода“ – подс. Е.Б.К. не е осъждана на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното наказание е в размера на осем месеца „лишаване от свобода“, като възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието при подсъдимата може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционния съд законосъобразно е уважил по основание предявения от гражданският ищец Р.В.Н. срещу Е.Б.К. граждански иск с правно осн. чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Н. в следствие на противоправното поведение на подсъдимата болки и страдания. Деликтната отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. С оглед така изяснените по делото обстоятелства, правилно районният съд е определил обезщетението по предявения граждански иск за неимуществени вреди да бъде в размер на 3000 лева, като в останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
По тези съображения въззиният съд намери за неоснователна въззивната жалба на гражданския ищец срещу първоинстанционанта присъда.
Законосъобразно с оглед изхода на делото първостепенният съд е осъдил подс. Е.Б.К. на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения граждански иск.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за изменение на обжалваната присъда, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.332‚ т.6 от НПК, вр. чл.336 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.09.2017г. по НОХД № 8351/2016г.на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 133 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.