№ 57
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000966 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 265379/23.07.2021год. подадена от
Национална агенция за приходите срещу Решение № 260078/01.07.2021год. , постановено по т.д.№
111/2020год. на СОС , в частта , с която е отхвърлен предявеният от Национална агенция за
приходите /НАП/ срещу „АЛС България“ ЕООД в несъстоятелност положителен установителен
иск с правно основание чл.694, ал.2 ,т.1 от ТЗ- за признаване за установено по отношение на
длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „ АЛС България“
ЕООД в несъстоятелност по д.№ 12/2019год. по описа на СОС на съществуването на предявени и
неприети взимания на Фонд „ гаранционни вземания на работниците и служителите „/ ФГВРС/ в
размер на 16 426.36 лева , представляваща общ размер на главници, ведно с лихви върху
главниците, дължими на основание чл. 113 от КСО до датата на окончателното погасяване на
главниците.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение.Твърди се , че
необосновано първоинстанционният съд бил приел за недоказано извършеното плащане от Фонд“
Гарантирани вземания на работниците и служителите „ към работниците и служителите на
несъстоятелния работодател и от тук- суброгацията на НАП в правата на длъжника по смисъла на
чл.28, ал.3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част
и постановяване на ново за уважаване на иска, ведно с произтичащите от това последици.
Въззиваемото дружество- „АЛС България“ ЕООД-в несъстоятелност не е подало писмен
отговор по жалбата.
Писмен отговор е подаден от Синдика на „ АЛС България“ ЕООД- Е. Т., участващ в
производството по делото на основание чл.694,ал.4 от ТЗ .В него се поддържа ,че предявеният от
НАП иск правилно и законосъобразно бил отхвърлен ,тъй като процесното вземане, предмет на
установителния иск , не било доказано. Счита се ,че правилно било прието от
първоинстанционния съд , че липсват доказателства за извършването на твърдените плащания по
сметките на работниците и служителите на несъстоятелното дружество , поради което правилно
1
било прието ,че ФГВРС не се е суброгирал в техните права спрямо „ АЛС България“ ЕООД-в
несъстоятелност. Поддържа се неоснователност и на акцесорният иск за лихви поради
неприложимостта в случая на разпоредбата на чл.113 от КСО. Прави се искане за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Пред СОС е предявен иск от Национална агенция за приходите за установяване
съществуването и дължимостта на предявени и неприети в производството по несъстоятелност
срещу „ АЛС България“ ЕООД вземания на Фонд „ Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ / ФГВРС/ в общ размер на 16 426.36 лева-главници, както и лихви върху главниците,
дължими на основание чл.113 от КСО до датата на погасяване на главниците. В исковата молба е
поддържано , че горните вземания са били предявени в производството по несъстоятелност , но не
са приети от синдика ,както и че е оставено без уважение направеното възражение по чл.690 от
ГПК. Посочено е , че въз основа на влезли в сила разпореждания на Директора на ФГВРС на
работниците и служителите на несъстоятелното дружество са изплатени дължащите им се
възнаграждения, поради което подлежат на възстановяване на НАП от работодателя съгласно чл.
28 , ал.3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност
,тъй като НАП се суброгира в правата на ФГВРС .
В допълнителна молба е уточнено , че процесното вземане от 16 426.36 лева ,
представлява разликата между размера на отпуснатите от ФГВРС гарантирани вземания на
посочените в исковата молба работници,включени в служебно приетите вземания на кредитори на
дружеството,тоест част от предявените вземания от 993 449.93 лева и от 2 414.16 лева и е част от
горепосочените суми, включени в списъка на неприетите вземания на кредитори на търговеца.
Предявеният иск е оспорен като неоснователен от Синдика на „АЛС България“ ЕООД в
несъстоятелност- Е. Т. .В подадения писмен отговор се поддържа , че с издадените от Директора
на ФГВРС разпореждания се изменяли списъците на приети в производството по несъстоятелност
вземания ,което било недопустимо. Поддържа се също така,че извършеното плащане на
гарантираните вземания не е доказано, поради което не би могло да се приеме ,че Фондът се е
суброгирал в правата та работниците и служителите.
Няма изразено становище по предявения иск от несъстоятелният търговец- „ АЛС
България“ ЕООД .
Така предявеният иск е отхвърлен с обжалваното в настоящото производство решение. За
да се отхвърли иска от първоинстанционния съд е прието за недоказано плащането със средства
на ФГВРС на гарантираните вземания на работниците и служителите на „ АЛС България“ ООД-в
несъстоятелност, поради което ФГВРС ,респ. НАП не се е суброгирал в техните права спрямо
несъстоятелното дружество.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в
настоящият си състав, намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо .
Относно законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките
на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа страна:
С Решение № 50/08.04.2019год., постановено по т.дело № 12/2019год. по описа на СОС е
открито производство по несъстоятелност по отношение на „ АЛС България“ ЕООД .
В срока по чл.688, ал.1 от ТЗ и с молба изх.№ М-24-29-30/19 /21.11.2019год. са предявени
от НАП в производството по несъстоятелност вземания против длъжника „ АЛС България“
ЕООД в общ размер на 993 449.93 лева , представляваща изплатени от Фонд “ Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ гарантирани вземания на 1062 лица , съгласно
представени 1062 броя разпореждания на Директора на ФГВРС с поредност на удовлетворяване
чл.722, ал.1 ,т.4 от ТЗ и лихви върху тях, начислени на основание чл.21, ал.4 от ЗГВРС , дължими
до окончателното погасяване на главниците. С последваща молба изх.№ М-24-29-
30/19/12.12.2019год и на основание чл.688 от ГПК е предявено от НАП и вземане в размер на
2 414.16 лева главница за изплатено от Фонд „ Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ гарантирано вземане съгласно разпореждане № 4505-40-2959/18.11.2019год. и лихви
върху него, на основание чл. 21, ал.4 от ЗГВРС.
Така предявените вземания са включени в списъка на неприетите вземания на кредитори
2
на „ АЛС България „ ЕООД , който е обявен по партидата на търговеца под № 20191227084714.
Срещу така изготвения списък е подадено възражение от НАП по чл.692, ал.1 от ТЗ , което е
оставено без уважение с Определение № 337/06.07.2020год,постановено по т.д.№ 12/2019год. по
описа на СОС.
По делото са представени 1063 броя разпореждания на директора на Фонд „ Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, както и дневен отчет- извлечение за плащане за дата
25.09.2019год. и платежно нареждане от 19.11.2019год., както и дневен отчет-извлечение за
плащане от
19.09.2019год.,24.09.2019год.,20.08.2019год.21.08.2019год.,23.08.2019год.,27.08.2019год,04.09.2019год.,28.08.2019год.,16.09.2019год.,17.09.20129год.,13.09.2019год.,05.09.2019год.,.
По делото е представено писмо от Фонд „ Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ от 30.01.2020год. , от което е посочено ,че на НАП са предоставени доказателства за
реално изплатени суми по Разпорежданията за отпускане на гарантирани вземания по см.на
ЗГВРСНР на 1052 лица в общ размер на 995 217.71 лева. В писмото е разяснено , че на лицето К.
М. не е изплатена сума в размер на 646.38 лева съгласно Разпореждане № 4505-40-
2101/03.09.2019год. поради непредставяне на актуална банкова сметка.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза , от която се установява , че
разликата между изплатеното от Фонд „ ГВРС“ гарантирано вземане по всяко едно от цитираните
в таблицата по исковата молба разпореждания и вземането ,включено в списъка на служебно
приетите вземания на кредитори с поредност на удовлетворяване по чл.772, ал.1 , т.4 от ТЗ е в общ
размер 16 426.37лева.В с. з. вещото лице е уточнило ,че се касае за гарантирани вземания на 358
лица, средствата за изплащането на които са излезли от сметките на Фонда. Плащането било
извършено масово,чрез въвеждане на индивидуалните сметки на всичките тези лица. Уточнено е
също така ,че при евентуална грешка , парите би трябвало да се върнат на наредителя, като
констатациите за върнати пари не се съдържат в представените му във връзка с проверката
документи.
При така установената релевантна за спора фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира ,че предявеният от Национална агенция за приходите установителен иск по чл.694,
ал.2 ,т.1 от ТЗ правилно е отхвърлен с обжалваното в настоящото производство решение. За да
отхвърли иска , първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви за неговата
неоснователност , които въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на
основание чл.272 от ГПК.
В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи и следното:
Отпускането и изплащането на гарантираните вземания на работниците и служителите е
уредено в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелния
работодател и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелния работодател.
Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този
закон са начислените и неизплатени :1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и
колективни трудови договори и 2. парични обезщетения , дължими от работодателя по силата на
нормативен акт. В чл.26 от Закона е предвидено , че гарантираното вземане се изплаща на
правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от Директора на
Фонда, а в чл.12 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и
за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелния работодател- че
гарантираните вземания се изплащат от ТД на НОИ по банков път по декларираните от лицата
лични разплащателни сметки или спестовни безсрочни банкови сметки. При извършено плащане
на гарантирани вземания със средства на Фонда в негова полза възниква право на иск срещу
работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства като в
производството по несъстоятелност и във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани
вземания на работници и служители вземанията фондът се представлява от Националната агенция
за приходите- чл.28 от ЗГВРСНР.
От цитираната правна уредба следва ,че възникването на правото на възстановяване по
чл.28 , ал.1 от ЗГВРСНР предпоставя извършено плащане от Фонда на гарантирани вземания на
работници и служители на несъстоятелния работодател,което не се установява по делото .
При предвиденото в чл.12 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
3
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелния
работодател безкасово плащане на гарантираните вземания на работниците и служителите относно
погасяването намира приложение разпоредбата на чл.75, ал.3 от ЗЗД. По приложението на
цитираната разпоредба е налице константна съдебна практика, в която се приема , че нареденото
по банков път плащане се смята за валидно осъществено при заверяване на сметката на кредитора.
Заверяването на сметките на правоимащите работници и служители не е установено по делото и
не се доказва от приложените извлечения за плащания , нито от изготвената пред
първоинстанционния съд съдебно-счетоводната експертиза. Цитираните извлечения установяват
,че сумите са наредени за плащане от Фонда / това се потвърждава и от констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза/ , но не и постъпването на тези суми по банковите сметки на
правоимащите, което става чрез тяхното заверяване. Данни за записвания в електронната система
на банката-получател не се съдържат по делото , липсват и в съдебно-счетоводната
експертиза.При липсата на такива електронни данни във връзка със заверяването на сметките на
правоимащите / като посочени от вещото лице / или на нарочен документ, удостоверяващ
заверяването / удостоверение на банката-получател или извлечение от сметката на получателя,
отразяваща постъплението по нея/ не би могло да се приеме за установено твърдяното изплащане
на гарантираните вземания на работниците и служителите на „ АЛС България“ ЕООД и аргумент
за противното не би могло да съставлява посочената от вещото лице липса на данни за върнати
проводи.
При констатираната липса на доказателства за изплащане от Фонда на процесната сума
,съставляваща гарантирани вземания на работници и служители съгласно приложените 1063
разпореждания следва да се приеме ,че в негова полза не е възникнало вземане за възстановяване
на изплатените средства, респ. твърдяното от Националната агенция по приходите вземане не
съществува. Горното обосновава извод за неоснователност на предявения положителен
установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ , ведно с обусловения от него акцесорен иск, до
който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите за неоснователност на предявените искове, въззивната
жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея решение- да се потвърди.
С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Апелативен съд-София държавна такса за въззивно обжалване в размер на 82.13лева. Нейната
дължимост се определя от разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ГПК и от обстоятелството ,че предмет
на претенцията не е публично държавно вземане, за да е приложима разпоредбата на чл.84,т.1 от
ГПК .
Водим от горното, Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260078/ 01.07.2021год., постановено по т.д.№ 111/2020год.
по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, ул.“ Княз Дондуков“ № 52 да
заплати по сметка на Апелативен съд-София държавна такса за въззивно обжалване в размер на
82.13лева .
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4