Р Е Ш Е Н И Е
№……/……. 08.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно търговско дело № 875 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №24636/03.04.2019г. по описа на ВРС, на „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт П.В., срещу
решение №934/06.03.2019г. на
Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. №10120/2018г. по описа
на ВРС.
С обжалваното решение е отхвърлен
предявеният от дружеството иск за установяване съществуването на вземанията му
спрямо ответника К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата 717,54 лева, представляваща неплатена главница за ползвани и
незаплатени ВИК услуги за периода от 04.03.2015г. до 01.03.2018г. за обект,
находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 05.04.2018г., до окончателното й плащане, както и за сумата 77,03 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 03.05.2015г. до
01.04.2018г., за които суми по ч.гр.д. №5095/2018г. на ВРС, 24 състав, по
реда на чл.410 от ГПК му е била издадена заповед за изпълнение №2411/10.04.2018г.
По
допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с определение №2215 от 12.06.2019г.
В
проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, въззивникът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, представляван
от юрисконсулт П. В. заявява, че поддържа подадената жалба и моли за нейното
уважаване. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и представя
списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата
страна К.С., чрез
процесуалният си представител адвокат Ц.П. заявява, че поддържа депозирания
отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение на
районния съд. Доводите на страната са развити допълнитлно в представена писмена
защита.
За да се произнесе по същество на предявената
въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която се
претендира установяване на вземанията му спрямо ответника К.С.С., ЕГН **********,***, за които
по ч.гр.д. №5095/2018г. на ВРС, 24 състав, е била издадена заповед за изпълнение,
своевременно оспорена от длъжника по реда на чл.414 от ГПК.
Същите се
основават на твърденията на ищеца, че като В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е
доставил на ответника К. С. в собствения му имот, находящ се в ***, В и К
услуги, отчитани по партидата на абонатен номер 1154897, като общият размер на
непогасените задължения за плащане на доставените услуги, за които в периода от 04.03.2015г. до 01.03.2018г. са
издадени съответни фактури, е 717,54
лева. Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на падежа на всяко едно задължение до датата на окончателното плащане,
чийто размер за периода до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е 77,03
лева.
По този начин вземанията са
индивидуализирани в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение
№2411/10.04.2018г.
Ответникът К.С. е оспорил иска с
възражения за липса на валидно сключено облигационно отношение между страните, по силата на която ищеца да е доставял, а
ответницата да е потребявала начисленото количество вода. Счита, че тъй като
ответницата няма открита партида на свое име като потребител на ВиК услуги и
съответно няма промяна в партидата на абонатен №1154897, за задълженията до
настоящия момент, не следва да бъде ангажирана нейната отговорност. Оспорва
като неравноправни по смисъла на ЗЗП и по тази причина нищожни на основание
чл.26 ЗЗД клаузите на чл.22 от Общите условия, според които отчитането на
изразходваното количество вода се отчита по монтираното в имота СТИ, респ.
които задължават потребителя да заплати отчетеното количество вода, само и въз
основа на показанията на СТИ, без да са налице доказателства за неговата
годност и техническа изправност. Твърди, че доколкото отчитане на доставено и
съответно изразходвано количество вода в имота е извършвано от технически
неизправно и негодно СТИ, собственост на дружеството и подлежащо на контрол от
негова страна, не може да се обоснове извод, че тази услуга реално е извършена
и същата не може да се яви и основание за възникване на задължение за нейното
заплащане. Обосновани са и възражения за неустановеност на вземанията по
основание и размер като се твърди, че представените по делото документи - Справка
за недобора на частен абонат и карнети, не установяват надлежно осъществени реални доставки на ВиК услуги,
съответно тяхното количество и стойност.
В конкретния случай безспорно
обстоятелство по делото е, че за процесния недвижим имот, находящ се в ***, има
открита партида от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД с абонатен
№1154897, с вписан титуляр към 01.03.2017г. Неделя Казакова. Липсва и спор по
отношение на факта, че ответницата К.С. още през 1997г. е придобила
собствеността на имота като и понастоящем се легитимира като негов собственик.
Същите се потвърждават и от приетите по делото като писмени доказателства
справка по лице за периода от 01.01.1992г. – 23.11.2018г. на Служба по
вписванията – Варна, карнети за отчитане по партида с абонатен №1154897, уведомително писмо от
01.03.2017г.
По делото не е спорно, че въпреки
придобиването в предходен момент на изключителната собственост върху процесния
имот, ответницата К.С. не е уведомила ищцовото дружество за настъпилата промяна
в собствеността на имота.
В чл.58, ал.1 от Общите условия е
предвидено, че при промяна на собствеността или на вещното право на ползване
новият и/или предишния собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК
оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или
закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване
на имота. Същевременно в чл.62, ал.2 от Общите условия е разпоредено, че за
уреждане на взаимните задължения на ВиК услугите за имота, предишният и новият
собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок от сключването на сделка на
разпореждане, с която се прехвърля правото на собственост или вещното право на
ползване, да подпишат и представят на ВиК оператора споразумителен протокол за
плащането на ВиК услугите. Чл.62, ал.4 предвижда, че предишният собственик или
ползвател на имота е длъжен да закрие партидата си като заплати сумата от
дебитното известие по ал.3 на същия текст. Разпоредбата на чл.62, ал.5 от
Общите условия обаче постановява, че в случай, че новият и предишният
собственик или ползвател не спазят изискванията по ал.2, 3 и 4, то новият
собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността.
При това изрично правило, заложено
именно в действащите за страните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги,
съдът намира, че за процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по повод доставката на ВиК услуги в имот, находящ
се в ***, отчитани по партидата с абонатен номер 1154897, като макар и да не е
изрично отразен като титуляр на партидата, новият собственик е задължен да
плаща цената на доставените в имота от ВиК оператора услуги.
С оглед на
това възражението на ответника за липса на валидно сключено облигационно
отношение с ответното дружество се преценява като неоснователно.
Основния спор
между страните е относно отчитането на доставените от ищцовото дружество и
реално потребените вода и ВиК услуги чрез монтираното в имота на ответника
средство за измерване (водомер).
Твърдението
на ответницата, че не е задължение на потребителя поддържането и контрола върху
изправността на водомера (СТИ) не може да бъде споделено. Съгласно разпоредбите
на чл.17, ал.3 и ал.4 от приложимите ОУ, при сгради - етажна собственост,
както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки потребител
поставя индивидуални водомери, които са елементи на сградната водопроводна
инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите като В и К
операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната
тръба за сметка на потребителите. Доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка
на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.2 от Наредба №4/14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредба №4/2014г., Наредбата), на водомерите се извършват следните проверки:
периодично, след ремонт, при нарушаване на пломбата и по искане на оператора
или потребителя. При възникване на спор относно метрологичните характеристики
на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на метрологична
експертиза по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба
към него като при изправен водомер разходите се поемат от заявителя (така
чл.34, ал.3 и 4 от Наредба №4/2014г., чл.16, ал.5 от ОУ).
Периодичните проверки на индивидуалните водомери се
извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на
последната метрологична проверка (чл.16, ал.4 от ОУ). Когато представителят на
ВиК оператора установи потребител с непроверен индивидуален водомер съгласно
чл.16, ал.4 от ОУ, същият прави предписание за потребителя за извършване на
периодична проверка със срок за изпълнение три месеца. В случай, че
потребителят не изпълни предписанието и не инициира и извърши периодична
проверка на водомера, след изтичането на този тримесечен срок количествата
изразходвана вода се начислява по конкретен, установен в Общите условия ред за
това (чл.21 от ОУ).
При съобразяване на така установената уредба на
отношенията по повод и във връзка с монтажа и поддържането на индивидуалните
водомери, е очевидно, че е в задължение на потребителя, а не на ВиК оператора,
да следи за техническата изправност на монтирания в имота му водомер (който е
негова, а не на ВиК оператора собственост) и да инициира своевременно
периодична проверка на същия. Отделно от това, при съмнения относно
изправността на водомера потребителят във всеки един момент може да поиска
извършването на проверка за неговата метрологична годност. От ответника –
потребител нито се твърди, нито се установява както изпълнение на задължението
му по чл.16, ал.4 от ОУ, така и заявявана проверка на водомера му по реда на
чл.16, ал.5 от ОУ. С оглед на това да се твърди, че тъй като в случая
показанията са отчинати чрез негодно СТИ, поради което не може да изведе извод за
доставка и потребление, е правно необосновано. Ответникът е могъл и е бил
длъжен, полагайки грижата на добрия стопанин, да предприеме своевременно
адекватни действия за установяване на евентуална техническа неизправност на
водомера и неговата подмяна с нов при установена негодност за правилно
отчитане. Като не е сторил това и е допуснал и приел отчитането на
потреблението да се извършва именно по монтирания в имота му и непроверяван в
продължителен период от време водомер, ищецът сам се е поставил положение да
носи отговорност за заплащането на преминалата през този период и отчетена от водомера вода.
Съгласно
Общите условия на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД (ОУ), чл.30 - 31,
заплащането на услугите от абонатите се извършва въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, срещу издадена
ежемесечни фактури, които потребителите са длъжни за платят в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. При това положение доставчикът, при условията на
главно и положително доказване е носител на доказателствената тежест, свързана
с установяване на количеството доставена и потребена от потребителя вода,
нейното фактуриране и получаването на фактурата за съответния период. По делото
липсват доказателства за осъществено и връчено на ответника фактуриране,
отнасящо се до доставеното и потребено от последния количество вода за
процесния период. Следва да се отбележи в тази връзка, че съдебната експертиза
е способ за проверка на
доказателства и формиране на експертен извод въз основа на сочени и представени
по делото доказателства, а не е самостоятелно доказателствено средство за
установяване на твърденията на страните.
Независимо
от горното, ангажираните по исковата претенция карнети с касателство към
процесния период (04.03.2015г. - 01.03.2018г.),
уведомително писмо №********** от 01.03.2017г. и талони за пломбиране на водомер от 19.05.2017г. и от
20.06.2017г. установяват надлежно отчетеното по реда на чл.35, ал.5 и 6 от
НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
като потребено през този период количество вода от ответника. Тяхната стойност,
видно както от представения от ищеца частен документ – справка за недобора на
частен абонат с клиентски номер 1154897 (макар и без обвързваща страните и съда
доказателствена сила), така и от заключението на изслушаната по делото съдебно
– счетоводна експертиза, прието от страните без възражения, е в общ размер 717,54 лева.
От
представените в заверени копия отчетни карнети за абонат №1154897 е видно
пълното съвпадение на вписаните от инкасатора показания на брояча с
осчетоводените и фактурирани количества.
Върху самите карнети е положен подпис единствено при извършен на
01.03.2017г. отчет при показание 172. При предходните отчети липсва подпис на
потребител или негов представител. Вярно е, че по делото липсват доказателства
за конкретния начин, по който е бил извършван отчета с начислявана в периода 04.03.2015г. - 01.03.2017г.
ежемесечна консумация от 2 куб.м. (по оставени данни от самия потребител или
чрез служебно начисляване), но този въпрос не е бил поставен като спорен между
страните по делото, съответно не е възлагана доказателствена тежест за
установяване на евентуалните твърдения на страните в тази насока. На
заседанието от 21.11.2018г., в което карнетите са представени по делото не е
формулирано изрично оспорване на вярност и автентичност. Напротив, по лично
изявление на ответницата С., фактът, че подписът в карнета при отчета на
01.03.2017г. е положен лично от нея, е приет за безспорен и ненуждаещ се от
доказване. Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване
на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 от Общите условия. Целта на
присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на
водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми. Наличието на подпис при отчет на конкретна дата съдът приема
като съгласие на потребителя с цялостното отчетено на тази дата показание на
водомера (а не само с посоченото количество консумирана вода (в куб.м.) за
ежемесечен период. С оглед на това и отчитайки факта, че на дата 01.03.2017г.,
19.05.2017г., 20.06.2017г. абонатът е приел отчетените на тези дати показания
на водомерите (стар и ново монтиран), съдът приема за доказано твърдението на
ищеца, че посочените в карнетите куб. метри вода са били реално доставени и
консумирани от потребителя, поради което същият дължи тяхното заплащане. Като
се има предвид факта, че в целия предходен период до 01.03.2017г. ежемесечно са
вписвани 2 куб.м., отчетеното на тази дата показание не може да се приеме като
нереално потребление. Вярно е, че това количество е в обем, който сам по себе
си изключва да е потребено в кратък месечен срок, но съотнесено пропорционално
спрямо целия предходен период и като се отчете възможността в резултат на
неизпълненото задължение на потребителя да контролира техническата изправност
на водомера, съответно да сигнализира за евентуални повреди и предприема
действия за тяхното отстраняване (включително и за течове, каквито са
установени при монтирането на 19.05.2017г. на новия водомер), същото може да се
приеме като обичайно за потреблението на услугата в нетоплофицирано жилище от
един обитател (чл.39, ал.5 от Наредба №4/2014г. и чл.25, ал.8 от Общите
условия).
С оглед на
това и доколкото липсват опровергаващи доказателства, посочени и представени от
ответника – потребител, съдът намира претенцията в тази й част за доказана и
установена по основание и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Следователно, установен е срок за изпълнение на
задължението на потребителя, след изтичането на който същият изпада в забава
(чл.84, ал.1, изр.1-во от ЗЗД). С оглед
на това и при липсата както на твърдения, така и на посочени и представени от
ответника доказателства за погасяване на задълженията съдът намира, че забавата
в изпълнението на задълженията му е безспорно установена по делото и същият
дължи нейното обезщетяване.
За периода
от датата на падежа на всяко едно задължение до 01.04.2018г. (дата,
предхождаща подаването на заявлението в съда - 05.04.2018г.), общият размер на дължимите обезщетения е
установен изрично от заключението на ССчЕ. Ето защо и предявените акцесорни
искове се ценят като доказани.
По
изложените съображения съдът заключава, че предявените искове за установяване
съществуването на вземанията на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, гр. Варна, срещу ответника К.С. ***, по издадената му по ч.гр.д. №5095/2018г. на ВРС, 24 състав, заповед
за изпълнение №2411/10.04.2018г., за дължимите и неплатени цени на доставени в периода от 04.03.2015г. до 01.03.2018г. и
консумирани вода и ВиК услуги за обект, находящ се в ***, отчитани по партида с
абонатен номер 1154897, и за дължимите обезщетения за забава, считано от падежа
на всяко едно задължение до окончателното им плащане, са основателни и следва
да бъдат уважени.
Като е
достигнал до друг краен извод, районният съд е постановил незаконосъобразно и
неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено.
В
съответствие с този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК като основателна
се цени и претенцията на ищеца за осъждане на ответницата да му заплати
сторените разноски по делото. Видно от представените списъци по чл.80 ГПК
(л.80, дело ВРС; л.21, дело ВОС) и доказателствата по делата, сторените от
ищеца – настоящ въззивник „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД разноски
по делото са в общ размер на 855 лева, които ответникът следва да следва да
бъде осъден да репарира изцяло на ищеца.
В
съответствие с разрешенията, дадени в т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, и като се има предвид списъкът по чл.80 ГПК (л.6, дело
№5095/2018г. на ВРС) в полза на ищеца следва да се присъди и сумата 75 лева –
разноски за заповедното производство.
Или общият
размер на сторените разноски за производство по делото - заповедно и исково (в
т.ч. първоинстанционно и въззивно), които ответникът К.С.С. следва да следва да бъде
осъден да репарира на ищеца е 930 лева.
Въз основа
на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №934/06.03.2019г.
на Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. №10120/2018г. по описа
на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
признава за установено в
отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, и К.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, съществуването на вземания на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна - кредитор по издадената в
негова полза по ч.гр.д. №5095/2018г. на Варненски районен съд, 24 състав,
заповед за изпълнение №2411/10.04.2018г., от
длъжника К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
за сума в общ размер на 717,54
лева (седемстотин и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода
от 04.03.2015г. до
01.03.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1154897, ведно със законната
лихва върху тези главници, считано от 05.04.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата 77,03 лева
(седемнадесет и седем лева и три стотинки), представляваща обезщетение за
забава за плащане на дължимите главници за ползвани в периода 04.03.2015г. - 01.03.2018г. В и К
услуги, начислено за периода от
03.05.2015г. до 01.04.2018г., на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, сумата 930 лева (деветстотин
и тридесет лева), представляваща общия размер на сторените разноски за
производство по делото - заповедно и исково (в т.ч. първоинстанционно и
въззивно), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.