Р Е Ш Е Н
И Е
№ 110
гр.
Трявна, 02.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и осми март,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№ 427 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД против П.Д.М. се твърди, че на 12.11.2015г. между „4финанс“ЕООД,
опериращ на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“, и
ответницата, е бил сключен договор за кредит за сумата от 200,00 лв., с падежна
дата 12.12.2015г. Сумата била отпусната в деня на сключване на договора – 12.11.2015г.
Съгласно условията на договора, към главницата били начислени: договорна лихва
по т.6.1 от Общите условия на договора в размер на 6,73 лв. за периода
12.11.2015г. – 12.12.2015г.; такса за експресно разглеждане в размер на 41,27
лв. С настъпването на падежната дата по договора кредитополучателят не погасил
дължимите суми, поради което и на основание т.13.3 от Общите условия, от
13.12.2015г. „4финанс“ЕООД започнал да начислява наказателна лихва върху
неизплатената главница за периода на просрочието. Изпратил и 3 броя
напомнителни писма до ответника на адреса, посочен в договора за кредит. Всяко
от тях се таксувало по 10,00 лв., съгласно т.13.5 от Общите условия. На
01.02.2018г. „4финанс“ЕООД прехвърлило на ищеца вземанията си по договора, с
договор за прехвърляне на вземания. По силата на този договор и приложенията
към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника за
прехвърлянето на задълженията му. Такова било изпратено на ответника, но
върнато от „Български пощи“ с отметка „Пратката не е потърсена“. Ето защо към
исковата молба ищецът прилагал и уведомление за извършената цесия.
Претендира
се в исковата молба да се осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от
418,96 лв., от които: 200,00 лв. – неплатена главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на вземането; 218,96 лв. – наказателна лихва за периода 13.12.2015г.
– 31.01.2018г. Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК
ответницата не е представила писмен отговор.
В
първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 28.03.2019г., ищецът,
чрез писмено становище на пълномощника си юрисконсулт Н.Х., прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответницата не се явява лично и не
изпраща представител.
Въз основа на
направеното от ищеца искане, с протоколно определение от 28.03.2019г. е приета
за разглеждане претенция по чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответницата П.Д.М. е
получила редовно препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Получила
е редовно и съобщение, с което е уведомена относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение, ако не представи отговор в указания
срок и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да направи
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Въпреки дадените
указания, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответницата не представя отговор на
исковата молба и не се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено
на 28.03.2019г., като не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. Същевременно
с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото
доказателства /заверено копие на договор за кредит №**********/12.11.2015г.;
заверено копие на разписка за извършено плащане №2000000092594538/12.11.2015г.;
заварено копие на договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г.; и приложение №1 към него; заверено копие на
потвърждение за прехвърляне на вземания, Приложение №5 към Договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г.; заверено
копие на пълномощно, Приложение №4 към Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г.;
заварено копие на уведомление за прехвърляне на вземания до П.Д.М. и известие
за доставяне/, съдът счита предявеният по делото иск с правно основание чл.79 ЗЗД за вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице процесуалните предпоставки на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата от 418,96 лв., от които: 200,00 лв. – неплатена главница по договор за кредит
№**********/12.11.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба 06.12.2018г.; 218,96 лв. – наказателна
лихва за периода 13.12.2015г. – 31.01.2018г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
Относно разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното искане от ищеца, ответницата следва да бъдат осъдена да му
заплати сумата от 200,00 лв. - направени разноски по делото, от които 100,00
лв. внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. по чл.78
ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Юрисконсултското
възнаграждение е претендирано от ищеца в размер на 150,00 лв., докато съгласно чл.78
ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
такова възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до 300,00 лв. С оглед
правната и фактическа сложност на делото и най-вече, че по делото е постановено
неприсъствено решение, съдът определи като дължим минималния предвиден в закона
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно
село, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от Д.Т.П. и Р.Х.В./поотделно/, сумата от 418,96 лв.
/четиристотин и осемнадесет лева и 96 ст./, от които: 200,00 лв. /двеста лева и
00 ст./ – неплатена главница по договор за кредит №**********/12.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба 06.12.2018г.; 218,96 лв. /двеста и деветнадесет лева и 96 ст./ –
наказателна лихва за периода 13.12.2015г. – 31.01.2018г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от Д.Т.П. и Р.Х.В./поотделно/, сумата от 200,00 лв. /двеста лева и 00 ст./-
направени разноски по делото, от които 100,00 лв. внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 лв. по чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Присъдените суми могат
да бъдат преведени по банкова сметка ***:
***, BIC: *** „Банка ДСК“ЕАД.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: