Решение по дело №10607/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 26.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 10607 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Г.Й.Ц. срещу решение № 144293 от 18.06.2019г. по гр. дело № 28648/2018 г. на СРС, III ГО, 80 състав, в частта, с която е отхвърлен искането за присъждане на издръжка за детето Д.Б.И. за разликата над 140 лева до 200 лева. В жалбата се излагат твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са подробни съображения.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие – адв. Р.Е. П. от САК, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови доказателства. Претендира разноски пред въззивната инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Б.А.И.. В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не сочи доказателства и не претендира разноски.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата - за доходите на Г.Й.Ц..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 28648/2018 г. на СРС, III ГО, 80 състав, съдът се е произнесъл по съединени искове на Г.Й.Ц. срещу Б.А.И., с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето, режим на личните контакти и издръжката на общото дете на страните - Д.Б.И., включително и за време преди предявяването на исковата молба. С решението си в обжалваната част, първостепенният съд е определил размера на издръжката, като е осъдил ответника Б.А.И., да заплаща на непълнолетното си дете Д.Б.И., действащо лично и със съгласието на неговата майка Г.Й.Ц., месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 04.05.2017 година до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за месечна издръжка в останалата част и до пълния предявен размер от 200 лева, като неоснователна. За да постанови решението си в обжалваната част районният съд е приел, че ответникът Б.А.И. е баща на детето Д.Б.И. и полага труд по трудово правоотношение, но реализира основен месечен трудов доход от 301 лева.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Настоящият въззивен състав приема, че в необжалваните части решение № 144293 от 18.06.2019г. по гр. дело № 28648/2018 г. на СРС, III ГО, 80 състав е влязло в сила, като необжалвано от страната, която има правен интерес от обжалването му. В този смисъл следва да се счита, че разглежданата въззивна жалба е за тази част от решението, с която е отхвърлено искането с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК – за разликата до пълния претендиран размер за издръжката на общото дете на страните - Д.Б.И., като неоснователна.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и с възможностите на задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва да формира изводите си по основателността на иска.

Пред първата съдебна инстанция са приети писмени доказателства за трудовия и осигурителен доход на ответника за времето след завеждане на исковата молба, вкл. и за предшестващия релевантен период – преди м. май 2017 г. Установява се, че след завеждането на исковата молба месечният трудов доход на ответника е в размер на 301 лв. В периода една година преди завеждането на исковата молба трудовият му доход е в размери от 600 до 460 лева (лист 72-73 от делото на СРС), а осигурителният месечен доход в периода от м. март до м. септември 2018г. е 255 лв. Пред първостепенния съд и пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства за доходите на майката на детето. Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС.

При липсата на писмени доказателства за доходите на родителите, към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, тъй като и двамата са здрави и в трудоспособна възраст, както и не доказаха основателна причина за невъзможност да реализират доходи в размер поне на средната работна заплата за гр. София (за бащата - включително и ако е необходимо да смени работата си или да работи на повече работни места), съдът приема средната за столицата работна заплата. Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението на бащата да заплаща издръжка на непълнолетното си дете е безусловно.

Детето Д.Б.И. е родено на *** г., т.е. то е навършило 16 години и 2 месеца (към датата 18.01.2021г.), поради което се нуждае от средства за съществуване, образование, спорт и социално-културно развитие, които не могат да се покрият с присъдената от районния съд месечна издръжка от 140 лева.

Следва да се отбележи, че определеният от първостепенния съд размер на издръжката, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, е по-нисък от посочения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ за 2021г. е 650 лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето е 162.50 лева).

Ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на детето Д. са необходими месечно общо около 500 лв. - съобразявайки изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката, съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му, т.е. сума в размер на 280 лв. месечно. Съобразявайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да присъди изцяло претендираната месечна издръжка от 200 лева.  

С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в обжалваната част, като въззиваемият се осъди да заплаща на детето Д.Б.И. издръжка от още 60 лева. Съдът присъжда месечната издръжката от 200 лева, считано от 04.05.2017 г. с оглед искането на ищеца и нормата на чл. 149 от СК. Относно присъждането на месечна издръжка за детето за минал период настоящият съдебен състав приема, че от събраните в първата инстанция доказателства не се установява, че въззиваемият Б.А.И. е изпълнявал алиментния си дълг след 04.05.2017г. до предявяване на исковата молба в съда. Съдът присъжда и законната лихва за забава върху месечната издръжка.

По разноските:

Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 86.40 лева по сметка на СГС, а на въззивницата следва да се присъдят и разноските пред настоящата инстанция в пълен размер, т.е. 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им извършване (лист 15 от делото).

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ съдебно решение № 144293 от 18.06.2019г. по гр. дело № 28648/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 127, ал. 2 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето Д.Б.И., ЕГН ********** за разликата над 140 лева до 200 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б.А.И., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Д.Б.И., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на неговата майка Г.Й.Ц., ЕГН **********, още 60 (шестдесет) лева месечна издръжка (общо 200 лева), считано от 04.05.2017г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

Съдебно решение № 144293 от 18.06.2019г. по гр. дело № 28648/2018 г. на Софийския районен съд, IІI Гражданско отделение, 80 състав, в останалите части е влязло в сила, като необжалвано.

ОСЪЖДА Б.А.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Г.Й.Ц., ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева – разноски по въззивно гр. дело № 10607/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.

ОСЪЖДА Б.А.И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 86.40 (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 10607/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.