РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500986 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „ АСЕС АУТО ПАРТС“ ЕООД с
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Е. В. Ч. чрез
адв.Д.Д., АК-***** против решение №536/20.12.2023 г., постановено по гр.д.№1441/ 2022
г., на АРС,4 гр.с., с което e отхвърлен предявеният от него иск за осъждане на ШХАТ ЕООД
с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:гр.***** да му заплати сумата от 4384,25
лв., от която 3900 лв.-главница и 485,25 лв.- обезщетение за забава върху главницата за
времето от 17.12.2020 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното плащане и е осъден ищецът да заплати на ответника разноските
по делото в размер на 1590 лв. Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго такова, с което да се уважи изцяло предявения иск, както и да се
присъдят разноски за двете инстанции. Конкретно са изложени оплаквания, че решението на
РС е необективно при разглеждане и анализ на доказателствата по делото и превратно
тълкуване на фактите. Съдът не е преценил и факта, който му е станал известен в съдебно
заседание, че пред залата свидетеля Щ. е заплашвал свидетеля Р. и не е съобразил
решението си с този факт. Неправилен е изводът на съда, че получател по процесните
фактури е Б. Щ.а, тъй като видно от същите получател е ШХАТ ЕООД, а не лицето Щ.а,
1
която е материално-отговорно лице на дружеството. Изводът на съда, че издадените
фактури не са осчетоводени при ответника е неправилен и необоснован, което се установява
от приетата по делото съдебна счетоводна експертиза, която установява, че ответникът не
води редовно счетоводство. Неправилен е изводът и по отношение на показанията на
свидетелите К. и Р., които не доказвали по несъмнен начин факта на доставка на стоките.
Липсва мотивировка защо не приема съдът достоверността на показанията на тези
свидетели. Счита, че от показанията им категорично се доказва, че МПС е докарано в гр.
***** във фирмата на ищеца, че е ремонтирано там с процесните части и че е поканен
ответника и същият е отказал да заплати стойността на продадените и монтирани части. От
събраните по делото доказателства ставало ясно, че свидетелят Щ. през цялото време е
извършвал фактически и правни действия от името и за сметка на ответника, водил е
предварителни разговори и преговори, договарял е капаро и е плащал цена, водил е МПС-то
при майстори в различни сервизи и е заплащал ремонта там, както е и извършвал всякакви
фактически и правни действия от името и за сметка на ответника. Въззивникът е оспорил
представените към отговора на исковата молба – стокова разписка № **********/14.11.2020
г. и фактура № **********/7.3.2022 г., тъй като стоковата разписка от 14.11.2020 г. не касае
ремонт на скоростна кутия и диференциал, не е начислен труд и ДДС; счита, че съдът е
допуснал процесуално нарушение като е допуснал разпит на свидетели на ответната страна
за опровергаване на съдържанието на представен от ответника частен документ. Счита, че
ответникът не изпълнил задължението си да плати подменените и продадени от ищеца
части, съгласно постигнатата договорка, поради което ищецът е упражнил правото си на
търговско задържане на колата до плащането на частите, което се доказвало и от самата
жалба до полицията на управителя на ответника Щ.а, която прави признание, че
автомобилът е закаран и предаден на ищеца за извършване на ремонт.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивамия.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ШХАТ ЕООД с ЕИК ***** чрез адв.М.
А., АК-****, с който се оспорва същата като неоснователна, а решението на РС като
правилно и законосъобразно се иска да се потвърди. Претендират се разноски. Счита се, че
единствената цел е въззивникът да навреди на ответното дружество, целият процес е
измислен на база антидатирани фактури, издадени от ищеца с цел да избегне повдигането на
обвинение за обсебване спрямо С. Ч., разпитан като свидетел. Има неправомерно задържане
на МПС, марка Мерцедес Спринтер, модел 312К с рег.№*****. Несъстоятелни са
твърденията в жалбата, че решението е неправилно. Съдът е обсъдил подробно всички
относими доказателства. Правилен е изводът на РС, че свидетеля Щ. не е бил упълномощен
да договаря от името и за сметка на ответното дружество. Своевременно с отговора на
исковата молба ответникът е оспорил истинността на процесните фактури и на нотариалната
покана, връчена чрез ЧСИ Г.. Правилни са изводите на съда, че фактурите не са двустранно
подписани и осчетоводени, което не установява сключването на договор и получаването на
доставката. По делото няма доказателства за твърденията на ищеца, че процесните фактури
са изпратени чрез ЧСИ и има отказ да бъдат получени. Не се доказало ответното дружество
2
да е влизало в преддоговорни или договорни отношения с ищеца, нито за покупката на
автомобила, нито за извършване на ремонт по него. От показанията на свидетеля А. Б. и от
разпита на вещото лице А. С. се установява, че именно свидетелят Б. е извършил подмяната
на скоростната кутия на автомобила. От разпита на свидетеля Й. С. се установява, че той е
предоставил на Щ. сервиза си за да може Щ. сам и с помощта на зет си да сменят
диференциала на автомобила. Счита, че не следва да се кредитират показанията на
свидетеля С. Ч., който е съпруг на Е. Ч., едноличен собственик на фирмата на ищеца. Следва
да се има предвид възможната заинтересованост на свидетеля И. Р., ***** в ищцовото
дружество. Не е правена проверка в счетоводството на ответника от вещото лице за да се
установи, дали счетоводството е редовно или не е редовно водено. Прави се възражение по
искането за откриване на производство по оспорване. Счита се, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Моли за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което се отхвърли
предявеният иск.Претендира за разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Пред първоинстанционния съд е предявени са ОСИ с пр.осн чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в края на м.11.2020 г. ответникът закупил от него дифенциал и
скоростна кутия за собственото му специално МПС, марка Мерцедес, модел Спринтер с ДК
№***** и му възложил да извърши ремонтни дейности – демонтаж на стария му
диференциал и скоростна кутия и монтаж на новия дифернциал и скоростна кутия и
усилване на задното окачване на автомобила. Ищецът извършил договорените ремонтни
дейности, за което издал ф-ра №59/16.12.2020 г. ца дучаа 2820 лв. с ДДС и ф-ра
№60/16.12.2020 г. за сумата 1080 лв. с ДДС. Ответникът отказал да заплати стойността на
авточастите и извършените ремонтни дейности, не идвал да си вземе автомобила, поради
което ищецът му изпратил по пощата с обратна разписка фактурите, но той отказал да ги
получи, поради което обратните писма се върнали в цялост; изплатил на ответника покана,
връчена от ЧСИ Ст.Г.. Поради изложеното претендира ответника да му заплати исковата
сума.
В отговора на ИМ се оспорват исковете и се правят следните възражения: не е
посочена дата на договорите; между страните не е имало договорни отношения за
закупуване на процесните авточасти и ремонт; процесните фактури не са двустранно
подписани, поради което не установяват сключване на договори получаване на доставката,
което не се установява и от изпратената от ищеца нотариална покана от 18.01.2021 г.; счита,
че фактурите са съставени във връзка с подадената жалба от „Шхат“ЕООД до РП-***** за
незаконно задържане на процесния автомобил от С. Ч. повче от година.Излага следната
фактическа обстановка: На 03.10.2020 г. С. Ч. предложил на С. Щ. да му продаде процесния
автомобил като обещал да го ремонтира преди това, тъй като имал шум; постигнато било
съгласие за продажбата и ремонта и Б. Щ.а дала авансово част от продажната цена; на
12.11.2020 г. ответникът платил остатъка от цената и получил владението на автомобила +
3
скоростна кутия- втора употреба, която била за смяна, т.к. л.а. вдигал много шум и виел
дразнещо; в сервиза на „СП АУТО“ООД в ***** сменили скоростната кутия и други части,
обслужили автомобила срещу сумата от 900 лв., но шума не престанал и от сервиза му
казали, че трябва да смени и диференциала; С. Ч. предложил на С. Щ. да му докара
автомобила и той да му направи ремонта за 1 седмица без пари и на 20.11.2020 г. С. Щ.
докарал отново автомобила в автоморгата на Ч.. На 17.12.2020 г. Щ. посетил автоморгата на
Ч., който му казал, че колата не е готова, тогава С. Щ. поискал да си пребере автомобила без
да е рамонтиран, но Ч. отказал да го предаде, поради което на 21.12.2020 г. „Шхат“ЕООД
подал жалба до РП-***** за незаконно задържане; на 15.12.2021 г. Мерцедесът бил
предаден на разследващия от Е. Ч. /управителя на ищеца/, а на 17.02.2022 г. колата била
предадена обратно на „Шхат“ЕООД. След като си върнал владението на автомобила
ответикът извършил за своя сметка подмяна на целия заден мост, включващ и деферциала,
за което прилага фактура №135/07.03.2022 г., издадена от „Алтовес“ООД-***** и фискален
бон за платената сума от 600 лв., както и стокова разписка №83070/14.11.2020 г., издадена от
СП“Ауто“ООД-***** за извършените веднага след закупуването ремонти на автомобила за
сумата от 682 лв.
От представените по делото доказателства се установява следното:
Във връзка с изложените твърдения ищецът е представил ф-ра №60/16.12.2020 г. за
доставена на ответника скоростна кутия за мерцедес спринтер, втора употреба за 1080 лв. с
ДДС и ф-ра №59/16.12.2020 г. за доставка и подмяна на диференциал за същия автомобил за
сумата 2820 лв. с ДДС. От приетата ССЕ, изпълнена от в.л. М. А. – л.65-.66 от д.РС, е видно,
че процесните 2 фактури са осчетоводени в счетоводството на въззивника, включени са в
дневникът за продажбите за м.12.2020 г., подадена е справка-декларация по ДДС, както и че
по тях не са потъпили плащания, обаче не е доказано, че са осчетоводени в счетоводството
на ответното дружество.
Тъй като фактурите не са подписани от получателя, не е доказано сключването на
договор между страните и получаването на доставката. Представено е писмо-обратна
разписка от 21.01.2021 г. до ответника, но същото няма данни да е редовно връчено, тъй
като не съдържа отбелязване да е получено от ответното дружество, нито отбелязване за
причините поради което не е връчено, нито е отбелязано какво е съдържанието на писмото,
поради което съдът намира, че не се доказа ответника да е получил процесните фактури,
нито че е отказал получаването им. В с.з./л.61 от д.РС/ ВЛ също потвърждава, че не е видяла
в счетоводството на ищеца данни фактури №59 и 60 да са изпратени на ответника и да има
отказ от него да ги получи. Представена е покана от „Асес Ауто Партс“ЕООД до
„Шхат“ЕООД, връчена от ЧСИ Г. на 18.01.2021 г. , с която го уведомява, че автомобила е
отремонтиран и да се яви за получаване. В поканата не се споменава, че са издадени фактури
за плащане на ремонта, нито че същите са приложени към поканата.
Разпитаните по делото свидетели на ищеца С. Ч.- съпруг и пълномощик на
управителя и И. Р.- служител /общ *****/ установяват следните фактически обстоятелства:
Според Ч., С. Щ. му дал депозит за да купи пътната помощ от автоморгата на 5 /или 6/
.11.2020 г. , като взел и една скоростна кутия за друг негов „Мерцедес Спринтер“ с
уговорката, че ще си я плати; за процесния автомобил С. Щ. платил депозит 3000 лв., които
пари дала съпругата му, а договорената цена била 12800 лв. Освен тези 3000 лв. С. Щ. друго
не е платил. Имали договорка /около 20-25.11.2020 г. – л.86 от д.РС/ да се смени
диференциала на пътната помощ за 2000 лв. и скоростната кутия за 900лв. +350 лв. за труд и
Щ. се съгласил; след като извършил ремонта, Ч. му се обадил да си вземе пътната помощ;
отношенията им се развалили, тъй като С. Щ. отказал да плати остатъкът от парите, казал, че
няма да взима колата и иска да му се върнат парите; на следващият ден ответникът подал
4
жалба в полицията срещу него за обсебване.
Свидетелят И. Р. установи, че през м.10.2020 г.С. дошъл в автоморгата и взел пътната
помощ, но се оказало, че автомобилът е развален и поискал да се смени скоростната кутия и
диференциала; разбрали се с С. за цената – 2000 лв. за скоростната кутия и диференциала и
900 лв. -за още една кутия за друг бус и на следващия ден С. докарал отновопътната помощ
за ремонт; извършили ремонта като сменили диференциала,скоростната кутия и жила на
пътната помощ и когато С. му казал да си плати камиона, труда и частите, С. започнал да
вика и се скарали. Свидетелят твърди, че преди с.з., пред съдебната зала Ст.Щ. му „се
скарал“, но не е ясно какво точно му е казал, поради което съдът намира за недоказано
оплакването във ВЖ, че Щ. го е заплашвал и връзката на тези заплахи с предмета на спора.
Разпитаните по делото свидетели на ответника – С. Щ. –съпруг на управителката на
ответното дружество - Б. Щ.а, М. Щ.а – дъщеря на Б. Щ.а, А. А. Б. – ***** в СП“Ауто“ООД
и Й. С.ов С. – *****.
Св.С. Щ. установява, че е имал бизнес отношения със С. Ч., купувал коли от
автоморгата му; през м.10.2020 г. се уговорили да купи автомобил-пътна помощ от
автоморгата за около 10000 лв. като чрез съпругата си му дал 6000 лв.капаро; на 10 /или на
12/.11.2020 г. Щ. отишъл в автоморгата, видял колата и я откарал, но тя взела да бучи и
дрънка и се обадил на С. Ч., според който вероятно вие от скоростната кутия и му казал, че
ще му даде една; след 2 дни Щ. дал на С. още 4000 лв., от които той взел една част и му
казал другите 2400 лв. да даде на действителния собственик на колата; след като
прехвърлиил колата на фирмата на съпругата му, Ст.Щ. я закарал в сервиза на бр.Б. –
СП“Ауто „ООД за ремонт на скоростната кутия, но след ремонта колата пак свирела, поради
което решили, че е от диференциала; Щ. проверил в други сервизи, че комплект
диференциал ще струва 600 лв. с ремонта; тогава С. му предложил да закара колата при него
за смяна на диференциала и той я закарал; С. започнал да бави ремонта; когато Щ. отишъл
при него през м.12.2020 г., колата не била готова, тогава Щ. поискал да си я вземе, но Ч.
отказал да му я върне. Тогава на 20.12.2020 г. Щ. подал молба в РП-***** за обсебване; не е
получил ф-ри №№59 и 60; колата му я върнали от полицията и била ограбена, не била
отремонтирана, пътеките и лебедката липсвали. През м.03.2020г. купил нов диференциал от
К. за 600 лв., а ремонтът на диференциала направил в сервиз на негов приятел.
Св.М. Щ.а устаови, че баща й дал 2400 лв., които тя дала на прехвърлителите на
колата за доплащане според уговорката.
Св.А. А. Б. – ***** в „СП Ауто“ установи, че на 14.11.2020 г. напрвил пълен преглед
на Мерцедеса – сменил 2 тави, 1 лагер на задния мост , ремонтирал ръчната спирачка,
спирачни дискове, накладки, жило, челюсти и лагер наполуоски, но виенето не спряло; след
2 дни сменил скоростната кутия, но виенето не спряло – тогава казал на Щ., че трябва да се
смени диференциала, който можел да се намери за 400-500 лв.
Св.Й. С., *****, установи, че в края на м.03. или вначалото на м.04.2022г.,С. купил
диференциал от К. и дошъл при него да го смени, цената на такъв диференциал може да се
купи за от 400 лв. до 600 лв.
По делото са представени фактура №135/07.03.2022 г. от Аутовес ООД-гр.***** /л.59
от д.РС/ ведно с касов бон за извършеното плащане /л.58 от д.РС/, от която е видно, че
ответната фирма е закупила заден мост за Мерцедес за 600 лв. и стокова разписка №83070 от
14.11.2020 г. за продажба на стоки, които са оспорени от ищцовата страна. В тази връзка е
назначена ССЕ, изпълнена от ВЛ А. С. от заключението на която от 13.9.2023 г. е видно, че
по стоковата разписка от 14.11.2020 г. няма издадена фактура, нито фискален касов бон за
извършената продажба; че по два от фискалните касови бонове сумите общо са в размер на
691,80 лв., което предполага вероятност собственикът на автомобила да е запупил
допълнително резервна част след издаването на стоковата разписка. В с.з.на 20.9.2023 г. По
данни на управителката на СП-Ауто, ВЛ установи също, че А. Б. работи като ***** в СП-
Ауто и той е ремонтирал колата. Съдът намира, че липсата на издадена фактура и касов бон
за стоковата разписка от 14.11.2020 г. не компрометира свидетелските показания на
5
рапитания по делото ***** А. Б., които съдът кредитира, както и показанията на свидетеля
С. - като обективни и достоверни, незаинтерисовани и непредубедени с оглед на липсата на
родствена връзка с представителните на ответното дружество.
С оглед на кредитираните гласни доказателства, съдът кредитира и показанията на
останалите свидетели на ответника, които ги допълват, като непротиворечиви, обективни и
последователни, и приема, че ответникът е закупил и монтирал диференциал през 2022 г. на
процесния автомобил –пътна помощ.
При съвкупна преценка на събраните глани доказателства, съдът намира, че не следва
да кредитира показанията на свидетеля С. Ч. като заинтерисовани и необективни, с оглед на
това, че същият е съпруг и пълномощник на управителката на ищцовото дружество, както
не следва да се кредитират и тези на свидетеля Р., който като служител в ищцовата фирма,
дава показания, които целят да обслужат интересите на работодателя му. От показанията на
свидетелите Б. и С. се установява, че цената на диференциала е около 600 лв., колкото е
платено и по ф-ра 135/7.3.2022 г., а не 2000 лв. диференциал+ скоростна кутия, както
твърдят свидетелите Р. и Ч.
От така събраните доказателства не се установява, че между страните е бил сключен
договор за закупуване на авточасти и извършване на ремонтни работи по издадените
фактури – не се доказа, че страните са договорили заплащане на скоростната кутия .
При тези данни съдът намира, че не се доказа по делото, че процесните суми са
дължими. С оглед изложените мотиви, ПОС намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния иск, неоснователен се явява и
претенцията за законната лихва за забава.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят
направените по делото пред ПОС разноски. Съгласно представения ДПЗ въззиваемият е
заплатил АВ в размер на 1000лв., което е оспорено като прекомерно. Преценявайки
правната и фактическа сложност на делото, обема на процесуалните действия на
процесуалния представител и проведеното 1 с.з. пред ПОС, съъдт намира, че следва да се
присъди АВ съгласно НМРАВ. При цена на исковете – 4384,25 лв., съгласно чл.7,ал.2,т.2 от
НМРАВ, следва да се редуцира платеното от въззиваемия АВ до размер на 784,25 лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №536/20.12.2023 г., постановено по гр.д.№1441/2022, на АРС,4
гр.с.
ОСЪЖДА „ АСЕС АУТО ПАРТС ЕООД “ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление: гр.***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на ШХАТ ЕООД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: гр.***** сумата от 784,25 лева, представляваща
направените по делото пред ПОС разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7