Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……...
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Атанасова и в присъствието на прокурора Бешков, разгледа докладваното от съдия Николов в.н.a.х дело № 4656 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 31.05.2018г., постановено по НАХД № 1690/2018г., Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 136 състав е признал обвиняемия В.С.С. за виновен в извършване на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, като на осн. чл.378,ал.4,т.1 от НПК, вр. с чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Срещу процесния съдебен акт е подадена жалба от обвиняемия В.С.С., чрез защитника му-адв.В.Б.. В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че обвиняемия на дата 05.09.2017г. е бил лишен от право да управлява МПС. Моли се с жалбата въззивният съд да оправдае обвиняемия.
В разпоредително заседание на 31.10.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, нито събирането на допълнителни писмени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че първостепенният съд правилно е определил размера на глобата, която е изцяло съобразена с обществената опасност на деянието и дееца.
Защитникът на обвиняемия В.С.С. - адв. Б. моли въззивния съд да уважи въззивната жалба и да оправдае неговия подзащитен.
Обв. В.С.С. моли първоинстанционното решение да бъде отменено и въззивния съд да го признае за невиновен в извършване на престъплението по чл. 343в,ал.2 от НК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и тези изложени от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на решението. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Обвиняемият В.С.С. се водил на отчет като водач на МПС в ОПП – СДВР, като на същият на 07.07.2006г. било издадено свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ № *********, с валидност до 04.07.2016г. На 05.08.2011 г., на обв. С. било издадено ново СУМПС № *********, отново валидно до 04.07.2016 г.
Преди 04.07.2016г., т.е. преди изтичане на валидността на свидетелството за управление, обв. С. не подал документи за издаване на ново СУМПС.
На 20.06.2017г., обв. В.С.С., при управление на МПС, бил спрян за полицейска проверка, при която било установено, че свидетелството му за управление било невалидно. На последният бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а по-късно и наказателно постановление № 17-4332-014014/14.07.2017 г. за нарушение на чл.150а,ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - за това, че управлявал МПС, без да притежавал съответното свидетелство за управление.
Наказателно постановление № 17-4332-014014/14.07.2017 г. било връчено лично на обвиняемия на 22.08.2017г., като същото влязло в сила на 30.08.2017г.
На 30.08.2017г. обв. С. заплатил наложената му с наказателно постановление № 17-4332-014014/14.07.2017 г. глоба, поради което му било върнато СУМПС № *********, което било валидно до 04.07.2016 г.
На 05.09.2017 г. около 21:00 часа, в гр.София, на ул. „Искърско шосе“, с посока на движение от кв. „Димитър Миленков” към ул. „Димитър Пешев” обв. С. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с peг. № ********. Срещу №12 на ул. „Искърско шосе“, свидетелите В.Л., Д.Й.и А.А.-полицейски служители в Отдел „Охранителна полиция“-СДВР спрели за проверка обвиняемия.
При извършената на обвиняемия проверка било установено, че последният управлявал МПС, без да притежава валидно свидетелство за управление.
На място свидетелят Г.Г.съставил акт за установяване на административно нарушение бланков № 721409/05.09.2017г. срещу обв.В.С.С., за извършено нарушение на чл.150а от ЗДвП.
На 07.09.2017г. на обв. В.С. било издадено ново СУМПС с №*********, валидно до 07.09.2022г.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща показанията на свидетелите: Г.С.Г., В.И.Л., Д.С.Й.и А.Г.А.; писмените доказателства: наказателно постановление № 17-4332-014014/14.07.2017 г., акт за установяване на административно нарушение бланков № 721409/05.09.2017г., писмо с рег. №4332р-39746 /11.12.2007г. на началник ОПП – СДВР, справка картон на водач за В.С.С..
От събраната пред първата инстанция доказателствена маса, се изясняват всички правнорелевантни обстоятелства, касателно времето и мястото на което обвиняемият е бил спрян за полицейска проверка, това че същият е управлявал МПС с невалидно свидетелство за управление, както и че за същото деяние е бил санкциониран по административен ред с влязло в сила наказателно постановление, в рамките на една година от извършването му.
На базата на така възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраната по делото доказателствена маса, както поотделно така и в съвкупност, настоящият въззивен състав намира за законосъобразен извода на първата инстанция, че обвиняемия В.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.
Цитираната разпоредба предвижда наказание за лице, което управлява моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.
В настоящата хипотеза обвиняемият В.С.С. е осъществил деянието, субсумиращо се под обективната и субективна страна на чл.343в, ал.2 от НК. Тук следва да се отбележи, че при лимитативното уреждане на признаците на състава по повдигнатото обвинение за осъществено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, се изисква от обективна страна управление на моторно превозно средство при липса на валидно СУ на МПС, както и деянието да е извършено в едногодишен срок, считано от датата на санкционирането му от съответния административнонаказващ орган.
В настоящия случай, макар и обвиняемият да се води на отчет като водач на МПС в ОПП – СДВР, издаденото му СУМПС № ********* е било валидно до 04.07.2016 г.
Обвиняемият е бил санкциониран за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП - управление на МПС без валидно СУ на МПС с наказателно постановление № 17-4332-014014/14.07.2017 г., връчено лично на обв. С. и влязло в законна сила на 30.08.2017г.
Следователно към датата на инкриминираното деяние – 05.09.2017г. обв. С. не е имал валидно свидетелство за управление на МПС. Общественоопасната деятелност е осъществена в рамките на едногодишен срок, считано от датата на влизане на наказателното постановление № 17-4332-014014/14.07.2017 г. в сила.
Ирелевантно относно съставомерността на изпълнителното деяние по чл.343в, ал.2 от НК се явява обстоятелството, че е било върнато на обвиняемия невалидното свидетелство за управление на МПС. Напротив именно поради факта, че това свидетелство е с изтекъл срок, обв. С. е бил санкциониран по административен ред с наказателното постановление № 17-4332-014014/14.07.2017 г., тъй като за да бъде осъществен от обективна страна състава на инкриминираната деятелност по чл.343в ал.2 от НК е достатъчно деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок, след като е бил наказан по административен ред за управление на МПС без валидно СУМПС. С факта на самото управление при изложените предпоставки деецът осъществява признаците на престъплението / в този смисъл е Реш. № 707/2004г. по н.д.№385/2004г. на ВКС, III Н.О./ В конкретния случай по категоричен и несъмнен начин се установи, че е била ангажирана административнонаказателната отговорност на обв. С. за извършени нарушения по чл.150а от ЗДвП, а именно, че е управлявал МПС без валидно свидетелство за управление на МПС и въпреки това на инкриминираните дата и място последният е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с peг. № ********, без валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното - съзнавал е, че управлява МПС без валидно свидетелство за управление на МПС, след като е бил наказан за това по административен ред, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял.
Въззивният съд намира, че независимо от това, че на 07.09.2017г. на обвиняемия е издадено валидно СУМПС, то обществената опасност на извършеното от последния деяние не следва да се квалифицира като явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Обществената опасност на престъплението по чл.343в от НК е свързано с безопасността на транспорта, касателно транспортните средства и съоръжения, и здравето, и живота на хората. В този смисъл управлението на МПС без валидно свидетелство за управление при хипотезата на конкретната правна норма съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не следва да се подценява, само защото наред с допуснатото нарушение не е извършено и друго по-тежко, свързано или не с вредни последици.
За престъплението по чл.343в, ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и В.С.С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с оглед на което въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приложил чл.78а,ал.1 от НК, като е освободил обвиняемия от наказателна отговорност.
Първостепенният съд е наложил на обвиняемия В.С.С. „глоба”, в размер на 1000 лева.
Въззивният съд намира за правилни посочените от контролирания съд смекчаващи отговорността обстоятелства, като за допълнително такова намира това, че обвиняемият е трудоустроен.
За отегчаващите отговорността обстоятелства въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция, поради което не намира за необходимо да ги повтаря.
Изхождайки от посочените индивидуализиращи наказанието обстоятелства, с превес на смекчаващите такива, въззивният съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на инкриминираната деятелност, намира, че законосъобразно първостепенният съд е наложил на обвиняемия В.С.С. административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на обвиняемия.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338 от НПК,вр. с чл.334‚ т.6 от НПК ‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.05.2018г., постановено по НАХД № 1690/2018г., Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 136 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.