Решение по дело №427/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „М.К. България“ ЕООД-[област] с [ЕИК], представлявано от управителя Е. Я., чрез адв.Т. от САК против Решение №247/19.07.2024 г. по анд № 1366/2023 г. на Районен съд-Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-1137/НП от 05.09.2023 г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Бургас.

В жалбата се сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, като е нарушил закона, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и не е разгледал искането на жалбоподателя в жалбата да приложи чл.28 ЗАНН, ако прецени, че действително е извършено митническо нарушение. Претендира се за отмяна на въззивното решение и наказателното постановление, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание за касатора се явява адв.Т. Т., който подържа жалбата и направените с нея искания.

За ответника по касация се явява ст.юрисконсулт Д., която оспорва жалбата като неоснователна с искане да се потвърди първоинстанционното решение по съображенията посочени в представените писмен отговор и становище.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, при допуснатите административни нарушения, санкционирани по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил обжалваното наказателно постановление, поради което следва да се остави жалбата без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С Решение №247/19.07.2024 г. по анд № 1366/2023 г. Районен съд-Сливен е потвърдил Наказателно постановление № BG2023/1000-1137/НП от 05.09.2023 г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Бургас..

За да постанови акта си първата съдебна инстанция приема, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е описана нарушената законова разпоредба, както и че по делото безспорно се е установило извършването от санкционираното дружество на нарушенията по чл.238, ал.1 от Закона за митниците.

Настоящия касационен състав счита, че постановеното решение е порочно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно субсидиарно приложимата норма на чл.302 НПК съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие когато намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени. На още по-силно основание съдът следва да не приключва съдебното следствие когато за него съществуват неясноти или съмнения относно определящите крайния му извод факти и обстоятелства.

Относно изводи, които не са правни и не се основават единствено и само на приложението на закона и за формирането на които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката, императива на чл.144, ал.1 НПК разпорежда съдът да назначава експертиза. Съгласно чл.152, ал.1 НПК след като извърши необходимите изследвания вещото лице съставя писмено експертно заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата.

Експертното заключение е доказателственото средство, което съдът може да възприеме или не, но същото не може да бъде заместено от други такива и въз основа на изградени от тях изводи да бъде постановен правораздавателния акт. Дори и в частен случай съдебния състав да разполага със специални знания, то не води до промяна на казаното, т.к. не може едно и също лице да участва в производството в две качества-като съдия и като експерт.

Понастоящем видно от изразените становища и процесуалното му поведение в хода както на административното, така и на съдебното производство, дружеството оспорва направените фактически констатации, които са послужи за издаване на процесното наказателно постановление.

Установяването на свързаните с това факти и обстоятелства, въз основа на които да се изясни действителната фактическа обстановка изисква специални знания, с каквито настоящата инстанция не разполага и не може да извърши преценка на тяхната основателност.

Същевременно, въпреки това и направените оспорвания, в решението си районният съд възприема за правилни направените от наказващия орган констатации, без да има възможност да извърши обоснована проверка, което е недопустимо и опорочава постановеното решение.

Ето защо спорните правнорелевантни въпроси не са изяснени с допустими доказателствени средства, което налага делото да бъде върната на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което съдебното решение да бъде постановено на база направени от съда правни изводи въз основа само на установени по надлежния ред факти и обстоятелства, включително и на база заключение на експерт от съответната област.

Както беше посочено изясняването в пълното на фактическата обстановка е задължение, което съдът следва да изпълни, независимо от това дали страните са направили доказателствени искания в такава насока, дали ги подържат или са ги оттеглили.

В тази връзка съдът дължи да се съобрази с конкретните основания за налагане на санкцията и становищата на страните, и след като отдели спорното от беспорното, да прояви процесуална активност в т.ч. и с назначаване на съдебна експертиза, която да установи в пълното, но само и единствено релевантните за спора факти и обстоятелства.

За всеобхватност и във връзка с останалите съображения изложени в касационната жалба трябва да се посочи следното.

Настоящата инстанция не споделя довода за липса на извършено нарушение, доколкото при подаване на митническата декларация не била попълнена кл.34 и в графа държава на произход не е посочен код BG.

В тази насока от една страна не съществува твърдение, че въпросната клетка не е попълнена, а от друга това е сторено при подаването на митническата декларация по електронен път, което безспорно се установява от приложената към административната преписка разпечатка от програма Митническа информационна система 3 А-МИС 3 А.

Неоснователен е и довода за изтичане на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, като касационният състав се споделя изцяло доводите на районния съд, че този срок следва да тече от съставянето на констативния доклад по чл.84л ЗМ, когато са изяснени всички факти и обстоятелства, даващи възможност да се извърши обективна преценка за наличие или липса на нарушение. В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата на чл.84к ЗМ, поред която и при провеждане на заключителното обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Доколкото последното евентуално би довело до промяна, то е нереално разглеждания срок да започне да тече в момент по-ранен от посочения.

На следващо място дружествето е било надлежно уведомявано за всяко предприето действие в хода на проверката и на административнонаказателното производство, като му е давана възможност да вземе участие или да изрази становище и ангажира доказателства, поради което не са допуснати нарушения на процедурата, които да са съществени по своя характер и да са самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Предвид посоченото жалбата следва да бъде уважена, като се отмени решението и на основание чл.63в ЗАНН във връзка с чл.222, ал.2, т.1 АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в обстоятелствената част на настоящото решение.

По отношение направените от страните искания за присъждане на разноски въззивният съд следва да се произнесе в съответствие с разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №247/19.07.2024 г. постановено по анд № 1366/2023 г. по описа на Районен съд-Сливен.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.