РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Видин, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20241320101477 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Т. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
*************, чрез адвокат пълномощник Д. Дикова от АК – Видин, съдебен адрес: гр.
************* против „ЕКО ТИТАН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Яворов“ № 1, ет. 2, представлявано от управителя К. Г. Д., с
която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128 от КТ, чл.
150 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество
"ЕКО-ТИТАН" ЕООД, при условията на сключен между тях Трудов договор № 2/ 30.01.2013
г. до 27.11.2023 г., когато със Заповед за прекратяване № 22/ 27.11.2023 г. трудовото му
правоотношение е било прекратено. Последно е изпълнявал длъжността „Организатор общ
контрол” за периода от 01.01.2020 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение.
Излага, че във връзка с осъществяваните от ищеца трудови функции по трудовото
му правоотношение му било начислявано основно трудово възнаграждение, съобразно
подписаните с него трудов договор и последващи допълнителни споразумения, но не му е
било начислявано допълнително възнаграждение в размер на минимум 0.6 % за всяка година
придобит трудов стаж и професионален опит, предвид императивните разпоредби на НСОРЗ
и Постановление № 147/29.06.2007 година.
Поддържа, че съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат
по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и
продължава да работи в предприятието, в т. ч. на различни работни места и длъжности.
Ищецът е работел по трудово правоотношение в ответното дружество, считано от 10.03.2009
г. до 15.10.2012 г., за който период има прослужени 3 години 7 месеца и 5 дни. Впоследствие
той е назначен на същата или поне сходна длъжност в същото предприятие, считано на
01.02.2013 г., където е работил до 27.11.2023 г., за който период има прослужени 10 години 9
месеца и 26 дни.
1
Посочва, че към настоящия момент неизплатеното на ищеца допълнително
възнаграждение в размер на минимум 0.6 % за всяка година придобит трудов стаж и
професионален опит, който претендира с исковата молба, е за периода от 01.06.2021 г. до
27.11.2023 г. в размер на 2170.00 лева или по периоди, както следва:
- за периода 01.06.2021 г. до 30.06.2022 г.- 940.00 лв., изчислено върху основното му
трудово възнаграждение при прослужен стаж при същия работодател от 12 години;
- за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г.- 860.00 лв., изчислено върху основното
му трудово възнаграждение при прослужен стаж при същия работодател от 13 години;
- за периода от 01.07.2023 г. до 27.11.2023 г.- 370.00 лв., изчислено върху основното
му трудово възнаграждение при прослужен стаж при същия работодател от 14 години;
Претендира се и мораторна лихва върху всяко едно от неплатените възнаграждения
за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от падежа на всяко едно вземане по
главницата до датата на подаване на исковата молба, в общ размер на 200.00 лв.
Твърди, че отделно и независимо от горното, на ищеца не му е заплатено
дължимото му се възнаграждение за полагания от него извънреден труд, по разпореждане на
работодателя, в почивни дни и официални празници, който труд съгласно разпоредбите на
КТ следва да бъде заплащан в увеличен размер съобразно разпоредбите на чл. 150 от КТ във
вр. чл. 262 от Кодекса на труда и чл. 264 от КТ.
Претендираната обща сума за осъществения от ищеца извънреден труд в почивни
дни и официални празници за периода 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г. е в общ размер на
4500.00 лв., като същата включва дължимото му се възнаграждение от 1000.00 лв. за
положения от него извънреден труд за общо 45 работни часа през дните на официалните
празници и сумата от 3500.00 лв. за общо 367 работни часа извънреден труд, положени от
ищеца през почивни дни.
Сочи, че от ищецът е положен извънреден труд на официални празници, по дати и
часове, както следва: на 24.05.2021г.- за 9 работни часа; на 22.04.2022 г.- за 9 работни часа;
на 06.05.2022 г.- за 9 работни часа; на 22.09.2022 г.- за 9 работни часа; на 24.12.2022 г.- за 9
работни часа.
Положеният от ищеца през почивните дни на процесния период извънреден труд
по дати и часове е, както следва:
На 03.07.2021 г.- 9 работни часа;
На 22.09.2021 г.-9 работни часа
На 27.12.2021 г.- 9 работни часа
На 28.12.2021 г.- 9 работни часа
На 03.01.2022 г. - 9 работни часа
На 17.04.2022 г. - 9 работни часа
На 02.05.2022 г. - 9 работни часа
На 08.05.2022 г. - 9 работни часа
На 14.05.2022 г. - 9 работни часа
На 21.05.2022 г. - 8 работни часа
На 28.05.2022 г. - 8 работни часа
На 03.07.2022 г. - 8 работни часа
На 09.07.2022 г. - 9 работни часа
На 16.07.2022 г. - 8 работни часа
2
На 23.07.2022 г. - 9 работни часа
На 30.07.2022 г.- 8 работни часа
На 06.08.2022 г. - 9 работни часа
На 14.08.2022 г. - 9 работни часа
На 20.08.2022 г. - 8 работни часа
На 01.10.2022 г. - 9 работни часа
На 10.12.2022 г. - 9 работни часа
На 28.12.2022 г. - 9 работни часа
На 14.01.2023 г. - 9 работни часа
На 28.01.2023 г. - 9 работни часа
На 05.02.2023 г. - 9 работни часа
На 18.02.2023 г. - 9 работни часа
На 19.02.2023 г. - 9 работни часа
На 25.02.2023 г. - 9 работни часа
На 11.03.2023 г. - 9 работни часа
На 12.03.2023 г. - 9 работни часа
На 18.03.2023 г. - 9 работни часа
На 19.03.2023 г. - 9 работни часа
На 25.03.2023 г. - 9 работни часа
На 27.05.2023 г. - 6 работни часа
На 03.06.2023 г. - 5 работни часа
На 10.06.2023 г. - 6 работни часа
На 11.06.2023 г. - 8 работни часа
На 17.06.2023 г. - 6 работни часа
На 24.06.2023 г. - 9 работни часа
На 01.07.2023 г. - 5 работни часа
На 08.07.2023 г. - 5 работни часа
На 15.07.2023 г. - 5 работни часа
На 22.07.2023 г. - 4 работни часа
На 29.07.2023 г. - 6 работни часа
На 05.08.2023 г. - 5 работни часа
На 12.08.2023 г. - 6 работни часа
Ищецът сочи, че на основание чл. 86 от ЗЗД претендира и сумата от 300.00 лв. -
общ размер на обезщетението за забавено плащане върху неизплатените допълнителни
трудови възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд през периода 24.05.2021 г.
до 27.11.2023 г., изчислено за периода от падежа на всяко едно вземане до датата на подаване
на исковата молба.
След допуснато изменение на исковете се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „ЕКО-ТИТАН“ ЕООД да заплати на Т. И. В. следните суми:
- 1815.02 лева - главница, представляваща общ размер на дължимите допълнителни
трудови възнаграждения, полагащи се за придобит трудов стаж и професионален опит на
3
ищеца за периода от 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г. , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
погасяване,
- 401.17 лв. - обезщетение за забавено плащане върху неплатените допълнителни
трудови възнаграждения за прослужено време и професионален опит, изчислено за периода
от падежа на всяко едно вземане до датата на подаване на исковата молба;
- 5155.08 лв. - главница, представляваща общ размер на дължимите се за периода от
24.05.2021 г. до 27.11.2023 г. допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца
извънреден труд на почивни дни и официални празници, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
погасяване,
- 1030.98 лв. - общ размер на обезщетението за забавено плащане върху
неизплатените допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца извънреден
труд през периода 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г., изчислено за периода от падежа на всяко
едно вземане до датата на подаване на исковата молба.
Претендират се и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът в едномесечен срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявените искове. Излага, че оспорва исковете за неизплатено допълнително
трудово възнаграждение в претендираните размери за главница и лихва. По отношение на
претенциите за положен извънреден труд сочи, че следва да се има предвид, че като
периодични плащания по смисъла на чл. 111 ЗЗД и константната съдебна практика следва
периодът на изплащане на сумите, посочени в исковата претенция, да не надвишава 3
години. Сочи, че ищецът е извършвал само и единствено зареждане на МПС, посочени в
пътните листове, които дори и изцяло да бъдат сумирани, не биха могли да достигнат и
половината от претендираните часове за положен труд от ищеца. Моли съда да отхвърли
исковете като неоснователни. Претендират се и сторените по делото разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и приета е
съдебно счетоводна експертиза.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищецът Т. И. В. е бил в трудово правоотношение с
ответника „ЕКО ТИТАН“ ЕООД при условията на сключен между тях Трудов договор №
2/30.01.2013 г. /в сила от 01.02.2013 г./. Трудовото му правоотношение е прекратено със
Заповед № 22/27.11.2023 г., считано от 27.11.2023 г. Длъжността на ищеца към датата на
освобождаване е била „Организатор общ контрол“.
По делото са ангажирани гласни доказателства в полза на ищеца, като са разпитани
свидетелите Т. С. М., Р. Т. П., Л. Л. К. и Ц. Т. К..
Свидетелят Т. М. посочва, че познава ищеца от много време, излага, че са работили
в ответното дружество, като ищецът бил „Началник гараж“, а свидетелят бил шофьор.
Твърди, че четири-пет години работел в ответното дружество, но напуснал през месец април
2023 г. Посочва, че винаги им се възлагала работа през събота и неделя. Обикновено събота
и неделя правили ремонти на автомобилите, които били зилове и газки, защото нямало кой
друг да извършва ремонтите. Само ищецът Т. имал ключ за гаража, като свидетелят сочи, че
ищецът работел и като общ работник. Били двама шофьори, а имали 7-8 коли, посочва, че
колите за сметосъбиране били 3 – 4 броя. Твърди, че те са ги карали, като и събота и неделя
са карали, сочи, че е бил и пазач. Твърди, че ГКПП-тата се чистят събота и неделя. По
пътните листа за събота и неделя не знае как се плаща, защото с това се занимавал ищеца.
Посочва, че ищецът Т. бил човек за всичко. Той посрещал, правел преглед на колата,
4
паспортните, пътен лист, зареждат, ако нямат чистачи го взимат пак него, ползвали го и за
монтьор. Ако имало авария събота и неделя ищецът се занимавал и когато закъсат също,
въобще свидетелят сочи, че ищецът Т. се грижел за всичко. Рядко са се прибирали в 17.00
часа, прибирали са се към 19.00 ч. – 20.00 ч. Т. бил човек за всичко, той вадел и маршрутните
карти, като приключи маршрута пак Т. приемал колите. Пътните листове ги пишели заедно,
като Т. пъпълвал начален час, а шофьорът попълва маршрут. Свидетелят посочва, че са в
добри отношения с ищеца, карали са се понякога, даже до бой са стигали, но относно
работата. Твърди, че може в документите да пише, че са работили по 9 часа, но всъщност са
работили по 12 часа.
Свидетелят Р. Т. П. сочи, че е работел в ответното дружество до края на декември
2021 г. като шофьор и познава ищеца, който бил шеф на гаража. Свидетелят посочва, че той
самият возил боклуци, бил сметосъбирач, имало работа. Посочва, че са работили и в
почивни дни, и по време на празници. Една смяна била от 07.00 часа до 17.00 часа, с един
час обедна почивка. Когато не са карали коли, все имало какво да се прави – ремонти, смяна
на масла. Т. зареждал автомобилите, а те карали заредените автомобили. Обслужвали ГКПП-
тата. Т. идвал сутрин и им давал ключове да запалят, правел преглед, давал пътен лист, след
това отивали на бензиностанцията да заредят, събирал работниците, после отивал в Община
Брегово да чисти. През цялото време поддържали връзка. Той идвал да оправя бакиите. Към
17.00 часа приключвали, подписвали пътен лист и давали ключовете. Имало е случаи да
приключват и след 17.00 часа, понеже закъсвали с камиона, ищецът ходел да търси вариант
да им помогнат. В неделя свидетелят сочи, че той не е работил, но в събота е работил, не
всяка събота, но е работил. Посочва също, че е работил и на празници, без Нова година,
твърди, че на Великден и на Коледа е работил. Посочва, че без ищеца Т. е нямало как да се
работи, така че и той е работил през почивните и празничните дни. Твърди, че смяната на
ищеца приключва, когато приключи неговата смяна. Т. зареждал автомобилите на
бензиностанцията, количествата гориво, което се зареждало било голямо, повече от 10
минути отнемало зареждането, около 30 минути на камион, като Т. бил заедно с него, някои
пъти се случвало да чакат, тъй като колонката била заета. Посочва, че ищецът Т. организирал
прегледите и ремонтите на колите, гуми купувал втора употреба, нови не им давали.
Посочва, че ищецът Т. не е правел ремонт, но стоял с монтьорите, които бил извикал.
Свидетелят Л. Л. К. сочи, че е работел в ответното дружество от 17.01.2023 г. до
08.01.2024 г. като „портиер“ в гаража във Видин. Познава ищеца, който бил „началник
гараж“. Посочва, че който и да влезе в района минава през него, даже от разстояние го
вижда. Твърди, че се е случвало ищецът Т. с личната си кола да кара дърва за огрев в гр.
Димово, където има обект на ответото дружество. Свидетелят сочи, че шофьорите работели
събота и неделя, защото ходели на ГКПП-тата и ищецът Т. също трябвало да е там, тъй като
той организирал работата на шофьорите, давал им пътни листове и поради това ищецът
също работел събота и неделя. Свидетелят не може да каже дали по време на официални
празници шофьорите са осъществявали дейност. Не може да каже по колко време ищецът Т.
е работил събота и неделя. Посочва, че неговата смяна продължавала постоянно – 24 часа, а
имал заповед да работи по 12 часа, като всички портиери били с такова работно време.
Свидетелят Ц. К. сочи, че е работел в ответното дружество от месец септември
2022 г. до края на месец май 2023 г. като „портиер“ в базата в гр. Димово. Сочи, че познава
ищеца, не знае на каква длъжност е работил при ответника, но знае, че е работил там.
Посочва, че ищецът всеки ден идвал в 7.30 ч. – 8.00 ч. за периода, когато се залесявала
магистралата – от месец февруари 2023 г. до края на месец април 2023 г. включително събота
и неделя. Свидетелят твърди, че когато той е бил на смяна ищецът винаги е идвал. По време
на празници не помни да са се засичали.
По делото са ангажирани гласни доказателства в полза на ответника, като са
разпитани свидетелите Т. П. П., И. С. К. и Д. Н. Д..
5
Свидетелят Т. П. сочи, че работи в ответното дружество от 23 години и към
момента като „главен счетоводител“. Познава ищеца Т., сочи, че бил „началник гараж/
началник механизация“. Отговарял за ремонт на автомобилите, за зареждането им, за
техниката. По време на официалните празници твърди, че никой от фирмата не е работел.
Посочва, че са събота и неделя няма издадена заповед да се работи и тя няма представа
ищецът да е работил. Чувала е, че е ходил да зарежда авомобилите събота и неделя, но няма
лични наблюдения. Посочва, че за периода от май 2021 г. до ноември 2023 г. дейността на
фирмата била намаляла сериозно. Договорът с Община Видин бил прекратен, обслужвала се
Община Брегово, ГКПП-тата „Брегово“ и „Връшка чука“. Сочи, че ответното дружество има
база в гр. Димово, която не функционира в момента. Когао се работело по магистралата,
имало портиери, които охранявали техниката и посадъчния материал. Свидетелката сочи, че
ищецът Т. със заповед имал работа на автомагистралат, като получавал допълнително
възнаграждение по дни, пропорционално се изчислявало, имало доплащане иначисления във
ведомостта. Не си спомня и не знае ищецът Т. да е работил събота и неделя, няма представа
да е извършвал сметосъбиране. Сочи, че пунктовете се чистели вторник и четвъртък по
договор с Агенция „Митници“. Посочва, че не знае да е чистено на 6 май 2021 г. Пътните
листове не се предават в счетоводството и квитанциите не се предават в счетоводството.
Твърди, че тя съставяла приемо-предавателните протоколи за извършване сметосъбирането
на ГКПП-тата и ги давала на ищеца Т. и този протокол след това отивал в Агенция
„Митници“. В ответното дружество се води книга заизплащане на извънреден труд на
пазачите, за шофьорите не знае.
Свидетелят И.К. сочи, че работи в „ЕКО ТИТАН“ ЕООД, клон Видин, „личен
състав“ от 2012 г. Познава ищеца, същият работел в ответното дружество като „директор
механизация организатор общ контрол“ до 2023 г. На тази длъжност отговарял за зареждане
на колите, ремонтите на колите, които извършвали сметосъбиране. Посочва, че от 2020 г.
само една кола била сметосъбираща. Не може да каже колко коли е поддържал ищеца в
гаража. От 2020 г. Община Видин е прекратила договора и останала само Община Брегово,
ГКПП-та „Връшка чука“ и „Брегово“. Свидетелката не знае ищецът да е работел събота и
неделя и на официални празници, според нея не е упражнявал извънреден труд. Твърди, че
тя също е зареждала един камион, това трае не повече от 10 – 15 минути. Сочи, че е е
взимала маршрутни карти, случвало се е да зарежда и цял месец през периода 24.05.2021 г. –
27.11.2023 г., защото ищецът е бил болнични или отпуск. Оставял й картата за зареждане, не
може да каже защо. Зареждането не е било задължително да се случва в събота и неделя. Тя
посочва, че не е ходила събота и неделя на работа. Не може да каже да се е упражнявало
извънреден труд, няма заповеди по досиетата. Твърди, че смяната на ищеца била 8-часова.
Имало заповед за работата на Е-79 за допълнително възнаграждение от основното, което
зависи от работата, видно от ведомостта. Посочва, че за сервизното обслужване в
Белоградчик е отговарял друг човек – Цветко, за Димово – за ремонтите на автомобилите е
отговарял ищецът Т.. Ищецът е отговарял за зареждането на автомобилите, които са
обслужвали ГКПП-тата. Случвало се е и свидетелката да зарежда, така и за маршрутните
карти.
Свидетелката Д. Д. сочи, че познава ищеца, същият е работил в ответното
дружество, като трудовото му правоотношение е прекратено през 2023 г. Свидетелката сочи,
че работи като „технически ръководител“ в гр. София в „ЕКО ТИТАН“ ЕООД. Към
27.11.2023 г. работила на същата длъжност. До 01.03.2022 г. е била във Видин, а след тази
дата в гр. София. След тази дата няма поглед върху работата на ищеца. Посочва, че до тази
дата ищецът е бил шеф на гаража. Неговите задължения били да зарежда автомобилите, да
им пише пътни листа, да се грижи за сервизното обслужване. След 2020 г. на фирмата в тази
област останало сметосъбиране, обслужвал ГКПП-тата, три на брой, потвърждава, че
ищецът е изготвял пътните листове, това било едно от задълженията му. Посочва, че той е
писал всичко. Когато ищецът бил в отпуск се е налагало свидетелката да зарежда
6
автомобили, но е отнемало по 30-40 минути максимум на комплект на автомобили, който
излиза за деня. Посочва, че в цялата фирма извънреден труд не се е полагал. Твърди, че
всички са работили на пет дневна работна седмица, осем часов работен ден. По отношение
на допълнителното възнаграждение няма лични наблюдения, по-скоро счетоводството и
личен състав се занимават с това. Сочи, че подписите са реквизит на пътните листове. В
ответното дружество сочи, че не е осъществяван извънреден труд, отнася се за всички. Не
знае машините да са ползвани събота и неделя. Сочи, че заповед за извънреден труд няма,
т.е. не би трябвало да се изплаща такъв. За използвани компенсации за работа през събота и
неделя също не знае. Твърди, че технически преглед се прави всеки ден преди да излезе
автомобила, затова на пътния лист се пише, че автомобилът е изправен. Тя лично не е
ходила за маршрутна карта. Доколкото знае, пътният лист се попълва в края на работния ден.
Не знае кой е приемал камионите. Посочва, че би трябвало да е ищеца, тъй като това му
влиза в работното време. Не знае дали е имало чести аварии, машини се чупят, правят се и
тя не знае да е често, посочва, че ищецът като „шеф на гаражите“ е отговарял за
автомобилите.
Вещото лице е посочило в заключението си, че съгласно чл. 12, ал. 2, 3 и 4 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и
професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през
което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч.
на различни работни места и длъжности. При определяне размера на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят
отчита и трудовия стаж на работника и служителя, придобит в друго предприятие по
смисъла на параграф 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
Вещото лице като е взело предвид горното и представената по делото – Трудова
книжка № 23 на ищеца, е посочило в заключението си, че ищецът е имал предходно положен
труд при ответника на длъжност „Директор, организатор работници и служители“ – 3
години, 7 месеца и 5 дни.
За периода от 01.02.2013 г. /дата на назначаване/ до 27.11.2023 г. /дата на
освобождаване/ ищецът е положил труд при ответника на длъжност „Директор –
механизация и организатор общ контрол“ – 10 години, 9 месеца и 26 дни.
За периода от 01.02.2013 г. /дата на назначаване/ до 01.06.2021 г. /начало на исковия
период/ ищецът е положил труд при ответника на длъжност „Директор – механизация и
организатор общ контрол“ – 8 години, 4 месеца и 0 дни.
Общият размер на положения от ищеца труд при ответника на длъжност
„Директор, организатор работници и служители“ и „Директор-механизация и организатор
общ контрол“ към 01.06.2021 г. е 11 години, 11 месеца и 5 дни.
Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е
определено с ПМС № 147/29.06.2007 г. в минимален размер от 0.6 % от основната работна
заплата за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.
Вещото лице е изчислило, че към 01.06.2021 г. допълнителното възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 6.6 % /11 год. х 0.6 %. От
заключението се установява, че размера на дължимото, но неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за прослужено време и професинонален опит на ищеца от
ответника за периода от 01.06.2021 г. до 27.11.2023 г., изчислено по 0.6 % за всеки месец
върху основната заплата за всяка година трудов стаж на заеманата длъжност за
горепосочения период е в размер на 1815.02 лева.
Тъй като в трудовия договор № 2/30.01.2013 г. между ищеца и ответника, сключен
на 30.01.2013 г. не е конкретизирана дата на изплащане на трудовото възнаграждение,
7
вещото лице е приело за падеж на всяко едно от вземанията последното число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда. Вещото лице е изчислило, че общият размер на
мораторната лихва върху неизплатените допълнителни трудови възнаграждения за
прослужено време и професионален опит на ищеца за периода от 01.06.2021 г. до 27.11.2023
г., изчислено от момента на възникване на основанието за плащане /падежа на всяко едно от
вземанията/ до датата на подаване на исковата молба изчислен от експетизата е 401.17 лева.
Вещото лице е посочило в експертизата, че съгласно чл. 262 от КТ положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и служителя, но не
по-малко от: 1.50 на сто – за работа през работните дни; 2.75 на сто – з аработа през
почивните дни; 3.100 на сто – за работа през дните на официалните празници; 4.50 на сто –
за работа при сумирано изчисляван ена работното време. Вещото лице като е взело предвид
горното и приложените по делото документи – Пътни листа МПС, издадени от ответника
„ЕКО ТИТАН“ ЕООД изчислило размера на полагащите се но неизплатени на ищеца
дължими се за периода от 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г. допълнителни трудови
възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд на официалните празници на
Република България, както и в почивните дни, както следва:
Положен труд в почивните дни – 362 ч/ч – размер на полагащото се допълнително
възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд – 4460.82 лева.
Положен извънреден труд в дните на официални празници – 45 ч/ч – размер на
полагащото се допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд –
694.26 лева.
Тъй като в трудовия договор № 2/30.01.2013 г. между ищеца и ответника, сключен
на 30.01.2013 г. не е конкретизирана дата на изплащане на трудовото възнаграждение,
вещото лице е приело за падеж на всяко едно от вземанията последното число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда. Вещото лице е изчислило, че общият размер на
мораторната лихва върху неизплатените допълнителни трудови възнаграждения за положен
извънреден труд от ищеца за исковия период е изчислена с начална дата, следваща датата на
падежа и крайна дата – 21.06.2024 г. /дата на подаване на исковата молба/ за периода от
24.05.2021 г. до 27.11.2023 г., изчислено от момента на възникване на основанието за
плащане /падежа на всяко едно от вземанията/ до датата на подаване на исковата молба е в
размер на 1030.98 лева.
По поставените от ответника задачи вещото лице е изчислило положен извънреден
труд в почивните дни– 46 ч/ч – размер на полагащото се допълнително възнаграждение –
566.62 лева. Изчислило е положен извънреден труд в дните на официални празници – 5 ч/ч –
размер на полагащото се допълнително вазнаграждение – 77.14 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил претендираните суми на
ищеца.
По делото е представено заверено копие от трудова книжка на ищеца.
Представени са и копия на пътни листове, подписани от ищеца, с печат на
ответното дружество, ведно с касови бонове за закупено гориво. Пътните листове са
издадени за посочените в исковата молба дати и часове на положен извънреден труд от
ищеца в почивни дни и на официални празници.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че
8
страните по делото са били в трудово правоотношение до 27.11.2023 г., когато същото било
прекратено със Заповед № 22 от същата дата, което твърдение не се оспорва от ответника.
По предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
във вр. с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съгласно чл. 12, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат
по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и
продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. При
определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника и служителя,
придобит в друго предприятие по смисъла на параграф 1, т. 2 от допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размера на дължимото, но неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време и професинонален опит на ищеца от ответника за
периода от 01.06.2021 г. до 27.11.2023 г., изчислено по 0.6 % за всеки месец върху основната
заплата за всяка година трудов стаж на заеманата длъжност за горепосочения период е в
размер на 1815.02 лева. Вещото лице е изчислило, че общият размер на мораторната лихва
върху неизплатените допълнителни трудови възнаграждения за прослужено време и
професионален опит на ищеца за периода от 01.06.2021 г. до 27.11.2023 г., изчислено от
момента на възникване на основанието за плащане /падежа на всяко едно от вземанията/ до
датата на подаване на исковата молба изчислен от експетизата е 401.17 лева.
Не са представени по делото доказателства от ответника за заплащане на
горепосочената сума в размер на 1815.02 лева, от което следва, че същият е изпаднал в
забава, поради което дължи и мораторна лихва от деня на забавата.
Изчислените от вещото лице размери на иска и на мораторната лихва съвпадат с
предявените от ищеца. Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил
претендираните суми на ищеца, поради което исковете следва да се уважат в пълен размер.
Ответникът дължи и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 21.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 150 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща
трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. Съгласно разпоредбата
на чл. 262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между
работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто – за работа през
работните дни; 75 на сто – за работа през почивните дни; 100 на сто – за работа през дните
на официалните празници; 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното
време. Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява
върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Съгласно разпоредбата на
чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не
по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
От всички събрани гласни доказателства се установява, че освен да зарежда
автомобилите в движение, както се твърди от ответника, ищецът е отговарял изцяло за
9
изправността и движението на сметосъбиращите и другите автомобили на ответника, като в
задълженията му освен зареждането с гориво на автомобилите, се е включвало и ежедневен
технически преглед, снабдяване с маршрутни карти, ремонт на автомобилите, оказване на
съдействие при всяка необходимост на шофьорите, т.е. ищецът е бил неотлъчно и на
разположение за всичко необходимо, свързано с функционирането на сметосъбирането и
другата съпътстваща дейност на ответното дружество.
Показанията на трите служителки на ответното дружество - Т. П. П., И. С. К. и Д.
Н. Д., едната от които дори не е пребивавала на територията на гр. Видин през процесния
период, изцяло противоречат на писмените доказателства по делото – представените пътни
листове за посочените в исковата молба дати, от които е видно, че в ответното предприятие
редовно се е осъществявала трудова дейност от работниците в почивни дни и национални
празници. Представените пътни листове, макар и да носят подписа на ищеца, са попълвани,
както стана ясно от съответните шофьори, които потвърдиха, че по време на работата им
единственото лице за контакт и помощ е бил ищецът, т.е. той е бил ангажиран в почивните
дни, както и на всички други работни дни, с обслужването на автомобилите, поддръжката на
същите, контактите при нужда с контролни органи и всяко друго съдействие, каквото е било
необходимо.
С аргумент от чл. 172 от ГПК с оглед трудовата зависимост на свидетелите Т. П. П.,
И. С. К. и Д. Н. Д. от ответника, както и липса на други данни по делото, подкрепящи
ответното твърдение относно липсата на положен извънреден труд от ищеца, следва да се
вземе предвид възможната заинтересованост на свидетелските показания, освен това
показанията им противоречат, както помежду си, така и на останалите събрани по делото
доказателства – писмени и гласни.
Водените от ищеца свидетели - Т. С. М., Р. Т. П., Л. Л. К. и Ц. Т. К. са бивши
служители на ответното дружество, те са преки очевидци на работата на ищеца, не са
предубедени от изхода на спора, а показанията им са взаимосвързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира. И четиримата свидетели излагат, че ищецът е бил човек за
всичко в ответното дружество – посрещал е камионите, правел е преглед на същите,
паспортните, пътни листове, зареждане, ако нямат чистачи го взимат него, ползвали са го и
за монтьор, ако е имало аварии събота и неделя пак той се е занимавал. Пътните листове са
писани от ищеца и шофьорите. Свидетелите посочват, че са работели заедно с ищеца и в
почивните и в празничните дни и дори да пише в документите, че са работили по 9 часа, то
свидетелят Т. М. твърди, че са работили и по 12 часа в някои дни. От показанията на
свидетеля Р. П. е видно, че смяната на ищеца приключва, когато приключи смяната на
шофьорите. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Лъчезар Кръстев, който сочи, че
шофьорите работели и събота и неделя, защото ходели на ГКПП-тата, но в същото време
ищецът трябвало да е там, тъй като той организирал работата на шофьорите.
Представените пътни листове от ищеца не са оспорени в качеството им на
документи, които макар и попълвани от ищеца и съответния шофьор са издадени от
ответното дружество, чийто печат е положен, респективно с полагането на същия печат са
одобрени и признати като документи, свидетелстващи за сочените в тях обстоятелства.
Изложените от ответника твърдения, че ищецът получавал допълнително
възнаграждение във връзка с представени пътни листове, касаещи работен процес, свързан с
базата на ответника в гр. Димово, същите са изцяло голословни и не се подкрепят от
никакви събрани по делото годни доказателствени средства, доколкото свидетелските
показания са недопустими за доказване изпълнението на задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, независимо от какъв характер е последното.
Съгласно константната практика на ВКС доказването на полагането на извънреден
труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства –
писмени, гласни /свидетелски показания/, заключения на вещи лица и др. За положения
10
извънреден труд се дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение, независимо
дали работодателят е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и дали е издал
специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд.
Неводенето на специална кига за положен извънреден труд, съгласно изискването на чл. 149
КТ не може да има за последица отхвърлянето на претенцията за извънреден труд ако
останалите данни по делото обуславят несъмнен извод, че такъв труд е полаган /в този
смисъл Решение № 120 от 24.07.2015 г. по гр.д. № 6446/2014 г., III-то ГО на ВКС/. В
практиката си ВКС приема, че за времето през което се полага извънреден труд, се заплаща
трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от
прилаганата според сключения трудов договор система на заплащане на труда. Независимо
какви условия на работно време и почивки ще приеме съдът, ако установи, че с оглед
приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той е останал неплатен, следва
да присъди възнаграждение за него на основание чл. 150 от КТ. /Решение № 103 от
27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г., IV-то ГО на ВКС/.
С оглед гореизложеното предявеният иск за положен извънреден труд от ищеца се
явява основателен. Основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на мораторна
лихва върху размера на претенцията за извънреден труд.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на тези вземания по
давност, доколкото от изискуемостта на първото вземане за допълнително трудово
възнаграждение за 24.05.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда –
21.06.2024 г. не е изтекъл давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Тъй като в трудовия
договор № 2/30.01.2013 г. между ищеца и ответника не е конкретизирана дата на изплащане
на трудовото възнаграждение, съдът приема за падеж на всяко едно от вземанията
последното число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. От това следва, че
изискуемостта на първото вземане за полагане на извънреден труд в празничния ден на
24.05.2021 г. е настъпила в последното число на месеца, следващ месеца на полагане на
труда, а именно на 30.06.2021 г. Исковата молба е предявена на 21.06.2024 г., т.е. преди
изтичане на три-годишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
Вещото лице е изчислило размера на полагащите се но неизплатени на ищеца
дължими се за периода от 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г. допълнителни трудови
възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд на официалните празници на
Република България, както и в почивните дни, в общ размер на 5155.08 лева, който съвпада
с претендирания от ищеца размер. Вещото лице е изчислило, че общият размер на
мораторната лихва върху неизплатените допълнителни трудови възнаграждения за положен
извънреден труд от ищеца за исковия период е изчислена с начална дата, следваща датата на
падежа и крайна дата – 21.06.2024 г. /дата на подаване на исковата молба/ за периода от
24.05.2021 г. до 27.11.2023 г., изчислено от момента на възникване на основанието за
плащане /падежа на всяко едно от вземанията/ до датата на подаване на исковата молба е в
размер на 1030.98 лева, който също съвпада с претендирания от ищеца размер.
Не са представени по делото доказателства от ответника за заплащане на
горепосочената сума в размер на 5155.08 лева, от което следва, че същият е изпаднал в
забава, поради което дължи и мораторна лихва от деня на забавата.
Изчислените от вещото лице размери на иска и на мораторната лихва съвпадат с
предявените от ищеца. Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил
претендираните суми на ищеца, поради което исковете следва да се уважат в пълен размер.
Ответникът дължи и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 21.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
11
заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ, ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Видин разноски за вещо
лице и държавна такса, а именно: за вещо лице в размер на 100.00 лева и държавна такса в
размер на 336.09 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото допълнително трудово възнаграждение,
полагащо се за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 128 от КТ.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца
начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва:
*************** в „Юробанк България“ АД, с титуляр Т. И. В..
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕКО ТИТАН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Яворов“ № 1, ет. 2, представлявано от управителя К. Г. Д. да
заплати на Т. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* следните суми:
- 1815.02 лева - главница, представляваща общ размер на дължимите допълнителни
трудови възнаграждения, полагащи се за придобит трудов стаж и професионален опит на
ищеца за периода от 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г. , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
погасяване,
- 401.17 лв. - обезщетение за забавено плащане върху неплатените допълнителни
трудови възнаграждения за прослужено време и професионален опит, изчислено за периода
от падежа на всяко едно вземане до датата на подаване на исковата молба;
- 5155.08 лв. - главница, представляваща общ размер на дължимите се за периода от
24.05.2021 г. до 27.11.2023 г. допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца
извънреден труд на почивни дни и официални празници, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
погасяване,
-1030.98 лв. - общ размер на обезщетението за забавено плащане върху неизплатените
допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд през
периода 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г., изчислено за периода от падежа на всяко едно вземане
до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „ЕКО ТИТАН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Яворов“ № 1, ет. 2, представлявано от управителя К. Г. Д. да
заплати на Т. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В******************разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева.
ОСЪЖДА „ЕКО ТИТАН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. „Яворов“ № 1, ет. 2, представлявано от управителя К. Г. Д. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Видин сумата от
336.09 лева - държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева, както и такса
12
в размер на 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото допълнително трудово възнаграждение, полагащо се за
придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 128 от КТ в размер на 1815.02 лева, като
решението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Видин в
едноседмичен срок от връчването му.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:
******************в „Юробанк България“ АД, с титуляр Т. И. В..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок считан от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
13