Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производството е по реда на чл.336 от ГПК Образуваното гр. д. №/010 г по описа на ВТОС е по подадена искова молба от Г. Т. Й. от гр.В. Т.,чрез упълномощената адвокат А. П.,ВТАК и посочен съдебен асрес гр.В.Т.,ул."Р.П. "№ .1 против Т. Г. Т.,с ЕГН-* от гр. В. Т., ул."Ф. Т. "№ за поставяне на последния под запрещение. С исковата молба ищцата твърди,че ответника е неин рожден баща.Същият страдал от шизофриния в хроничен ход,с изразена социална дезоориентация.Заболяването му датирало от 22.08.1957 г и от когато се води на учет с ЛАК № в "О. В.Т."ЕООД.Твърди също,че с напредването на възрастта състоянието му се е влошило и същия не може да се грижи за своите работи и дела.Заболяването му от своя страна не му позволявало да разбира свойството и значението на постъпките си.Болестта и ограничените му социални контакни го изправяли в невъзможност да се ориентира адекватно за по сложни битови и други ситуации.Моли съда на основание чл.336 от ГПК във вр. чл. 5 от ЗЛС да постанови Т. Г. Т. да бъде поставен под пълно или евентуално под ограничено запрещение.С исковата молба е направено искане за допускане на СМЕ,по която вещото лице след запознаване с медицинската документация,преглед на ответника отговори на поставените въпросиотносно заболяването и поведението на лицето чието запрещение се иска.. След като съдът е администрирал размяната на книжата по реда на чл.131 от ГПК в установения от закона срок е постъпил отговор от ответника Г.,чрез адвокат К.А., ВТАК с представено пълномощно.С отговара е оспорен като изцяло неоснователен предявения иск по реда на чл. 336 от ГПК във вр. чл.5 от ЗЛС.В срока за отговор ответника лично е представил по делото наречено от същия "декларация -заявление ". Представителят на В. е заел становище за неоснователност на предявената искова претенция по отношение на лицето Т. Г. Т.. По делото са събрани гласни и писмени доказателства.Изслушана е и приетаи Съдебно-психиатрична експертиза. Съдът, като прецени събраните доказателства,взе предвид непосредственият личен разпит и състояние на лицето, приема за установено следното от фактическа страна: От представеното удостоверение за раждане на Г. Т. Й. е видно,че същата е дъщеря на ответника Т. Г. Т. .Ищцата е от кръга на лицата изброени в чл.336 ал.1 от ГПК и предявения от нея иск по чл.5 от ЗЛС във вр. чл.336 от ГПК е допустим. Не се спори от ответника,че същия е бил диагностициран с посоченото в исковата молба заболяване и че същия се е водил на учет от 28.08.1957 г за което има и личен амболаторен картон под № в Психиатрична болница В. Т. с поставена диагноза "шизофрения-хроничен ход "Параноиден синдром,промяна на личността с изразена социална дезаптация.Този факт е отразен и в заключението на вещото лице д-р Ц. При проведения от съда разпит на лицето същият дава адекватни отговори на всички поставени му въпроси.Разказва съвсем смислово и логично и последователно за живота си ,как протича денят му,какви потребности има.Споделя че от малък обича да чете,гледа телевизия,следи обществено политическия живот.Споделя мисли от годините когато е бил учител по български език и литература в Първа гимназия,Строителния техникум.Според него към този момент няма психически проблеми и заявяава че от 40 години в "психото " не му е стъпвал крака.С оглед напредналата възраст,81 години вече го боляли краката и се налагало да ги маже,раздвижва.Общува със съседите но избирателно. Те му купували от магазина и аптеката всичко от което имал нужда.Живее сам в жилището останало от неговите родители и в което е живял с покойната си съпруга. От разпита на свидетелката П. Д.,братовчедка на ответника по линия на съпруга си се установява,че знае за някакво психично заболяване на ответника ,че е поддържала контакти с първата му съпруга с която отдавна са били развели,познавала е и втората му съпруга .С нея постоянно са се виждали но не установява конкретни факти освен че тя е имала "някакъв страх,но не е споделяла от какво е бил този страх.Свидетелката го определя го като затворен човек.Мъчно и било че "не се имат". Свидетелките П. и М.,съседи на ответника едната от 27 гадини другата от 42 години разказват за преките си почти ежедневни впечатления от ответника.Заявяват,че имат преки впечатления,тъй като му пазаруват,снабдяват го с всичко необходимо за ежедневен бит,храна, вестници,плащат сметките.Свидетелката П. заявява,че не е виждала да идва лекар и не знае да се е налагало да викат такъв.Ответника сам поддържал хигиената в дома си.Дрехите за пране след като той си ги е сортирал ,тя е носела на обществена перелня.Изразява мисли,че за възрастта си ответника поддържа изключително чисто в дома си.Ответника пускал определен кръг хора,бил недоверчив към определени хора за което си имал причина.Готви си сам и ако има нужда от нещо чрез телефон се сварзва с неяСвидетелите установяват,че дъщерята на ответника,ищцата по делото никога не са я виждали да посещава баща си и никога той не е споделял,че тя го е търсила било дори по телефон.Той също никога не е говорил за нея.Свидетелката М. заявава,че първата свидетелка, П. Д. има жилище през един вход с ответника но всъщност тя и съпругът и не живее в това жилище а техния син. Изслушаната Съдебно психиатрична експертиза , дава заключение,което съдът възприема изцяло, че лицето Т. Г. Т.,с ЕГН-* от гр. В.Т., ул."Ф. Т. "№ е в такова състояние ,което му позволява да се грижи за своите работи,да защитава интересите си към този момент, и сегашното му състояние не налага някакво лечение с лекарства..Вещото лице не отрича поставената диагноза на ответника през 1957 година ,но твърди че от 1984 година той не е на активно лечение.От направената справка в личÝия амвбулаторен картон няма отразяване на провеждано лечение за последните десет години.Вещото лице е категорично,че една личност с промяна не би могла да има тези социални контакти макар и ограничени.Не би могла да направи такова изявление каквото е това в приложената от него декларация ,както и да има стимули определена социална и емоционална свързаност,да търси социална обгрижваност.Вещото лице е категорично че има реална промяна в личността която е в период на реинтеграция/ подобрение/.Най същественото според вещото лице е това което се вижда сега от поведението на ответника,както при прегледа така и в съдебната зала.Експертизата е категорична,че по отношение на лицето Т. Г. Т., е налице психична годност да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Въз основа на така установените факти и личните си възприятия съдът намира,че не са налице предпоставките на чл.5 ал.2 от ЗЛС . От анализа на доказателствата по делото, личното впечатление на съда при проведения разпит на лицето,заключението наСПЕ,съдът приема,че Т. Г. Т., не страда от такова психично заболяване, което да не му позволява да се грижи за себе си,за своите работи и да защитава своите интереси. За да се постави едно лице под запрещение - пълно или ограничено, е необходимо едновременно да са налице две условия: Първото е очертано от така наречения медицински критерий - то да е болно от слабоумие или душевна болест .Действително Т. Г. Т. страда от шизофренно заболяване с дълъг период на протичане но от направената справка в личния амбулаторен картон който е от началото на зоболяването и в който са запазени всички документи включително и епикризи, в този именто личен амбулаторен картон след 1984 година са намалели личните прегледи,а в последните десет години назад няма назначавани и провеждани лечения и прегледи.Разпитаните свидетели също установяват че ответника не употребява лекарства.Не се е оплаквал, не го е посещавал и лекар.Поведението на Т. Г. Т. ,интересите които има, социалните контакти които поддържа определя неговата психична годност да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Второто кумулативно условие, е правният критерий - лицето да не може да се грижи за своите работи. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установения в него ред, т. е. лицето следва да се държи нормално,според установените правила и норми. Необходимо е с оглед конкретното поведение в ежедневието му да се преценява дали може да се грижи за своите работи. От представените по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства , съдът счита, че той може да се грижи за своите работи. Желанието му да се справя сам,да поддържа домакинството си макар и на тази възраст,осемдесет и една годишен,той чете непрекъснато книги, преса по четири-пет ежедневника,получената пенсия разпределя според нуждите и потребностите си,готви си сам, общува със съседи макар и ограничено,гледа телевизия и следи обществено политическия живот у нас. Следователно Т. Г. Т. е ориентиран в социалната среда, взема адекватни решения за защита на интересите си и се съобразява с установените норми. Установеното заболяване по определената му диагноза не се е развило в обичайния си вид.Тъкмо обратното вследствие на изключително добрата социална среда, обгрижван с много обич и разбиране,спокойствието при което е живял с обични хора,всичките тези фактори са спрели развитието на заболяването и в последните десет години той дори не е имал нужда да търси медицинска интервенция.И за това вещото лице дава оценка за неговата психическа годност към този момент.Това налага, извода,че искането на ищцата Г. Т. Й. за поставянето под пълно или ограничено запрещение Т. Г. Т.,неин баща се я вява неоснователно.Ето защо предявения от същата иск с правно основание по чл. 5ал. от ЗЛСвъв вр. с чл.336 от ГПК като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. Й. от гр.В. Т.,чрез упълномощената адвокат А. П.,ВТАК и посочен съдебен асрес гр.В.Т.,ул."Р. П. "№ .1 иск по реда на чл.5 от ЗЛС въэв вр. чл.336 от ГПК против Т. Г. Т.,с ЕГН-* от гр. В. Т., ул."Ф. Т. "№ иск за поставяне на последния под запрещение като неоснователен. По делото ответника не е направил съдебни и деловодни разноски и съдът не присъжда такива. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВТАС от получаване на съобщение от страните за изготвянето му. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |