№ 45
гр. Ямбол, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Mideva Dooel, EMBC - дружество
регистрирано в Северна Македония, подадена от пълномощника на дружеството адв.Н.З.В
от АК-Хасково, срещу Решение №358/15.11.2021г. на Ямболски районен съд, постановено
по гр.д.№20212330100951 по описа за 2021г., с което е отхвърлен предявения от въззивното
дружество против "Кайзер фрукт"ООД - гр.Ямбол иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.318, ал.1 ТЗ за признаване за установено, че "Кайзер фрукт"ООД
дължи на Mideva Dooel сумата от 1700евро, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.01.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№65/2021г. по описа на ЯРС и дружеството Mideva Dooel е осъдено да заплати на
"Кайзер фрукт"ООД разноски в размер на 500лв.
Оплакването на въззивника e за неправилност на решението на ЯРС, поради
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и поради
необоснованост. Сочи се във въззивната жалба, че при постановяване на обжалваното
решение районният съд е допуснал процесуални нарушения, изразили се на първо място в
неправилна квалификация на спора, който не е за неизпълнение на търговка сделка -
продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ, а е за изпълнение на договор за международен превоз
по смисъла на чл.367 и сл. ТЗ, вр. с чл. 49 от ЗАвтП. На следващо място съдът извършил
формален доклад по делото, като формално разпределил между страните и
доказателствената тежест. При постановяване на решението съдът допуснал съществено
нарушение и на разпоредбата на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, тъй като в диспозитива на решението
посочил, че отхвърля предявения от ищеца установителен иск като неоснователен, а в
мотивите приел, че искът е недоказан. Изводите на съда също били противоречиви и
взаимно изключващи се, тъй като съдът приел, че съгласно представената по делото
товарителница /CMR/ товарът се изпраща към получателя „Кайзер фрукт" ООД и че
превозвач на стоката е именно ищецът Mideva Dooel, многократно квалифициран от съда
като превозвач по сделката, но накрая съдът отрекъл това му качество и приел, че няма
облигационна връзка между ищеца и ответника и е налице договор за превоз между "Кайзер
Фрукт"ООД и "Фрут След"ЕООД, макар "Фрут Спед"ЕООД да възложило на Mideva Dooel
1
превоза на стоката. Неясни останали и изводите на съда за непредставяне на "пълен
формуляр на товарителницата", след като товарителницата била само една, представена с
надлежен превод и с надлежно отразяване на страните по договора, оставяйки без мотиви
направеното от ищеца оспорване, че не е необходимо представяне на изричен договор за
превоз между ищеца и ответника, за да възникне валидно възлагане на транспортна услуга,
тъй като на основание чл.367 от ТЗ договорът за превоз на товари е двустранен,
неформален, консенсуален и възмезден договор. Твърдението на ищеца е, че превозът е
извършен именно от него и че съгласно представената товарителница ответникът "Кайзер
Фрукт" ООД е получил товара - 33 палета червени домати - 104.6кг. именно от превозвача
Mideva Dooel, че сключването на договора е станало именно чрез товарителницата, чието
значение е на условие за действителността на превозния договор, изготвя се в един
екземпляр от изпращача и се предава на превозвача при даването на товара. За да приеме
предявения иск за неоснователен и недоказан, първоинстанционният съд изложил
теоретични и абстрактни мотиви по отношение на правната уредба на договора за
международен превоз, без анализ на правната и фактическа страна на спора, като извън
полезрението на съда останали много факти и обстоятелства, твърдения и оспорвания, съдът
не изложил мотивите си за това кои факти приема за установени, както и кои отхвърля,
липсвала монтировка на извода кои доказателства съдът приема за преки и кои за косвени. В
нарушение на трайната константна практика на ВКС съдът не постановил решението си въз
основа на събрания по делото доказателствен материал и доводите и възраженията на
страните и изцяло необоснован бил крайният решаващ извод на първостепенния съд, че
ищецът не е представил доказателства за договорна обвързаност, за който извод се сочи, че е
опроверган от представената товарителница и останалите доказателства, установяващи, че е
извършен международен превоз на товар, който без забележка е приет от получателя и
спорен е останал само въпросът за заплащане на извършения превоз.
По тези съображения въззивникът моли обжалваното решение на ЯРС да бъде
отменено изцяло, като бъде постановено друго решение от въззивния съд за уважаване на
иска, с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
С писмения отговор въззиваемото търговско дружество "Кайзер Фрукт"ООД, чрез
пълномощника адв.П., е оспорило въззивната жалба с подробни доводи за нейната
неоснователност по всяко от оплакванията на въззивника и при споделяне изводите на
районния съд, според които по делото не са представени доказателства за наличието на
сключен договор между ищеца и ответника. Претенеция за разноските пред въззивната
инстанция е заявила и въззиваемата страна.
В. о.с.з. пълномощникът на въззивното дружество адв.З.В. поддържа жалбата и
пледира за уважаването й, като представя и писмена защита.
Въззиваемата страна, чрез адв.П., пледира за потвържадаване на обжалваното
решение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд ЯРС е сезиран с исковата молба на ищеца Mideva
Dooel - дружество регистрирано в Северна Македония, с която против "Кайзер фрукт"ООД
гр.Я е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.372, ал.2 от ТЗ и чл.1, т.1 и
сл. от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) - за
признаване за установено вземането на ищеца за сумата 1 700 евро - възнаграждение (навло)
за извършен международен превоз на стоки, ведно с лихвата за забава върху него, за което
вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№65/2021г.
по описа на ЯРС.
В исковата молба ищецът е посочил, че вземането му срещу ответника произтича
от търговска сделка за превоз на стоки, за която са изготвени товарителница CMR, фактура и
транспортна поръчка. Поддържал е, че е извършил превоза на стоките и ги е доставил на
02.08.2020г. не по-късно от 14 часа до складовата база на ответника, но не се е явил
представител на ответника, който да приеме и разтовари доставената стока. Ответникът
приел стоката без забележки на следващия ден 03.08.2020г., но отказал да заплати
възнаграждението, поради закъснение на доставката, без да признае, че също е изпаднал в
забава.
2
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е признал, че ищецът е
извършил превоза на стоки (домати) от Полша до с.П, област П, но е оспорил иска с
възражението, че страните не са били в договорни отношения и че не е налице договор за
валидно възлагане на транспортна услуга от "Кайзер фрукт"ООД на Mideva Dooel като
превозвач, а възложител на ищеца е дружеството "Фрут Спед"ЕООД. Поддържал е, че по
сключен договор за доставка на 20т. пресни домати, произход Полша, ответникът е поел
задължение да достави това количество домати на дружеството "Диалекс 2014" гр.К, като
доставката е следвало да се извърши в точен ден и час - на 02.08.2020г. до 12часа в склада
на "Диалекс 2014" в гр.К, с уговорката, че при неспазване на датата и часа на доставката
този договор се счита за развален. За изпълнението именно на този договор ответникът
сключил договор за транспорт с дружеството "Фрут Спед"ЕООД, в който договор също
изрично бил договорен ден и час на доставката - 02.08.2020г. 4часа-5часа. Дружеството
"Фрут Спед"ЕООД не изпълнило поетото с договора задължение за доставка на стоката в
уговорените ден и час, което при превозните договори било равнозначно на отказ от
изпълнение, договорът за доставка на доматите на дружеството в гр.К бил автоматично
развален, което било основанието в CMR да бъде записано, че навлото няма да бъде
заплатено поради закъснение, който отказ за плащане обаче бил адресиран към дружеството
"Фрут Спед"ЕООД, а не към ищеца, с който ответникът не бил в договорни отношения.
От фактическа страна по делото е установено, че ч.гр.д. №65/2021г. по описа на
ЯРС е образувано по заявление на ищеца от 11.01.2021г. и с издадената по делото заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 25.01.2021г. в полза на ищеца е присъдено вземането за 1 700
евро - цена на извършен транспорт, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда, както и разноски - 60лв. за връчване на покана, 66,50лв. за ДТ и 300лв. - адвокатско
възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника, който чрез законния си
представител в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение, при което заповедният съд е
указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като
същият е предявен в срок.
От представената по делото международна товарителница CMR е установено, че
ищецът Mideva Dooel в качеството му на превозвач е извършил превоз на 22 000кг. - 33
палета червени домати (104,6 кг.), който товар е бил натоварен от товарен пункт в гр.П на
31.07.2020г. от посочено полско дружество - изпращач, до получател "Кайзер фрукт"ООД в
разтоварен пункт в България, на посочен адрес в товарителницата. Налице е отбелязване в
товарителницата и поставен печат, че стоките са получени на 03.08.2020г. от дружеството
"Кайзер фрукт"ООД в качеството на получател, чийто представител в графа "специални
договорки" на CMR е направил забележка, че навлото няма да бъде заплатено, поради
закъснение на транспорта от уговорената дата и час със спедицията, като фирмата няма
претенции за състоянието на стоката.
За цената на извършения превоз в размер на 1 700 евро ищецът е издал фактура
№101/20 от 03.08.2020г., като не е налице спор, че фактурираната сума не е заплатена от
ответника в полза на ищеца.
Видно е от представения протокол на НАП от 02.08.2020г., че НАП е извършила
проверка на превозената от ищеца стока на 02.08.2020г. в 9:19 часа на пункта за фискален
контрол на ГКПП Оряхово. Водачът на товарния автомобил, извършил превоза на доматите
е подписал декларация, че е пристигнал на мястото на получаване на стоката в П на
02.08.2020г. в 16:00часа.
Установено е, че със заявка договор №102 от 30.07.2020г. ответникът "Кайзер
фрукт"ООД е възложил на дружеството "Фрут спед"ЕООД транспорта на доматите (22
000кг) от Полша, до разтоварния пункт в с.П в България. Договореното със заявката навло е
в размер на 1 700евро , платимо в брой при разтоварване, при следните други условия за
превоза - дата на товарене 31.07.2020г., дата на разтоварване 02.08.2020г. и час на
разтоварване 4.00часа - 5.00часа, като при закъснение за товарене или разтоварване е
уговорена глоба за превозвача в размер на 200евро за всеки започнат ден и евентуалните
допълнителни разходи от закъснението. При същите условия, с транспортна поръчка
№00693/30.07.2020г. превозът на доматите (22 тона) от Полша, до разтоварния пункт в
България, П, е възложен от дружеството "Фрут Спед"ЕООД на превозвача Mideva Dooel, с
посочено навло в размер на 1700евро, платимо в брой на мястото на разтоварване и глоба за
превозвача в размер на 200евро за всеки започнат ден и евентуалните допълнителни разходи
от закъснението.
Ответникът е представил договор от 28.07.2020г., сключен с дружеството
3
"Диалекс 2014"ЕООД, с който договор се е задължил да достави на този съконтрагент, в
склада му в гр.К, 20тона пресни домати с произход Полша. Страните по този договор за
приели твърдо регламентирани дата и час на доставка 02.08.2020г. - в 12 часа, с уговорка
при неспазването им договорът да се счита за развален.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
квалифицирал предявения иск по реда на чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.318, ал.1
ТЗ и е отхвърлил същия като неоснователен. Излагайки мотивите си, съдът е разгледал
правоотношението между страните като такова по договор за международен превоз на
товари, регламентиран от разпоредбите на чл.367 и сл. ТЗ, чл.49 ЗАвтП и Конвенцията
CMR, но е формирал извод, че ищецът не е представил убедителни преки доказателства за
възникнала договорна връзка между него и ответника, тъй като по делото е установен
сключен договор за превоз между ответника и дружеството "Фрут Спед"ЕООД и друг
договор между "Фрут Спед"ЕООД и ищеца.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо. Извършвайки
преценката за правилността на решението и доколкото настоящият казус не попада в двете
визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, ЯОС обсъди релевираните във въззивната
жалба оплаквания и намира, че решението е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано.
С оглед очертания от твърденията и възраженията на страните рамки на спора,
същият е за извършен международен автомобилен превоз, който попада в приложното поле
на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), по която
страни са както България, така и Полша. Същата конвенция се прилага, когато мястото на
приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са
посочени в договора, се намират в две различни държави (в случая Полша и България), от
които поне една е договаряща страна, като това е така независимо от седалището и
националността на страните по договора - чл.1, ал.1 CMR. Конвенцията обаче не урежда
изчерпателно всички въпроси на договора за превоз, поради което за неуредените се прилага
българското вътрешно право - общите правила за превозния договор по глава 26 от ТЗ, като
по-специално Конвенцията CMR не урежда част от основните задължения на страните по
превозния договор като превозното възнаграждение и тъй като в случая именно дължимото
превозно възнаграждение е предмет на иска, при съчетаното прилагане на CMR и ТЗ, и
предвид проведеното заповедно производство, въззивната инстанция квалифицира
предявения иск по реда на чл.422 ГПК, вр. с чл.372, ал.2 от ТЗ и чл.1, т.1 и сл. от
Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Неправилно районният съд е посочил като правна квалификация на иска и
разпоредбата на чл.318, ал.1 ТЗ, която урежда търговската продажба, но предвид
изложените от съда мотиви по спора, като породен именно от договор за международен
автомобилен превоз на стоки и в светлината на конвенцията CMR, въззивната инстанция
приема, че се касае за допусната от първата инстанция техническа грешка при изписване на
приложимата законова норма.
Не намират обаче опора в събраните по делото доказателства изводите на
районния съд и същите изводи са необосновани, довели и до нарушение на материалния
закон, че страните не са обвързани от договор за международен автомобилен превоз на
стоки, регламентиран от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR). По делото е представена и събрана като доказателство международна
товарителница CMR и доколкото в нея мястото на приемане на стоката за превоз и мястото
на доставянето й се намират в две различни държави – Полша и България, същата е
приложима съгласно изискванията на чл.1 от посочената конвенция. Съгласно чл.9, т.1 от
Конвенцията CMR, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на
договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се
установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение. В случая в съставената международна товарителница CMR от
31.07.2020г., която е подписана от страните, като изпращач е посочено третото неучастващо
4
по делото лице полско дружество, за превозвач е посочен ищецът, сега въззивник, а
ответникът - въззиваем е посочен като получател. Товарителницата CMR не е оспорена като
неавтентичен документ или като такъв с невярно съдържание, при което няма основание да
не се отчете нейното доказателствено значение на основание чл.9 от Конвенцията CMR по
отношение условията на договора, в това число и страните по него. Следователно, с
представената по делото товарителница е установена облигационната връзка между
страните, които са страни по превозния договор - ищецът в качеството на превозвач, а
ответникът - в качеството на получател на товара. При това положение и след като по
делото не се твърди и не се установява изпращачът на товара (полското дружество) да е
заплатил възнаграждение на превозвача за превоза и при липса на уговорка в самата
товарителница CMR, освобождаваща получателя на товара от това задължение, то
възнаграждението на превозвача се дължи от получателя на товара - ответника, съгласно
изричната разпоредба на чл.372, ал.2 от ТЗ.
Неоснователно е възражението на ответника-въззиваем, че не е налице договорно
правоотношение между него и ищеца, предвид възлагането на превоза от ответното
дружество на дружеството "Фрут Спед"ЕООД. По делото е установено, че със заявка -
договор №102 от 30.07.2020г. ответникът "Кайзер фрукт"ООД е възложил на третото за
спора лице - дружеството "Фрут Спед"ЕООД извършването на процесния превоз по
направлението Полша - България на 22 000кг. домати. Установено е също, че с транспортна
поръчка 693 от 30.07.2020г. от своя страна дружеството "Фрут Спед"ЕООД е възложило
превоза именно на ищеца Mideva Dooel при същите договорни условия. Преценката на тези
доказателства дава основание да се направи извода, че ищецът Mideva Dooel се явява
превозвач, който е встъпил в договора за превоз на другия превозвач - дружеството "Фрут
Спед"ЕООД, или е налице хипотезата на чл.374, ал.2, вр. с ал.1 ТЗ предвиждаща, че
превозвачът може да извърши превоза отчасти или изцяло с участието на други превозвачи,
а според нормата на чл.374, ал.2 ТЗ всеки следващ превозвач встъпва в договора за превоз и
следва да упражнява правата и задълженията на предходните превозвачи, които са посочени
в договора за превоз, като всички превозвачи отговарят солидарно. Аналогична е и
разпоредбата на чл.34 от Конвенцията CMR, уреждаща, че когато един превоз, извършван в
изпълнение на един договор се осъществява от последователни пътни превозвачи, всеки
един от тях става страна по договора за превоз с приемането на стоката и товарителницата,
при условията посочени в товарителницата, като всеки от тях поема отговорността по
изпълнение на цялостния превоз. Следователно, изводът, който се налага е, че ищецът
Mideva Dooel се явява страна по договора за превоз с ответника - същият е превозвач, който
е извършил възложения от ответника превоз в хипотезата на чл.34 от Конвенцията CMR, вр.
с чл.374, ал.2 от ТЗ и е легитимиран да претендира заплащането на договореното
възнаграждение за извършения превоз в размер на сумата 1 700евро на основание чл.372,
ал.2 от ТЗ.
Причината за незаплащане на дължимото възнаграждение на извършилия превоза
ищец, е възражението на ответника за неточно изпълнение на договора за превоз от страна
на превозвача, изразило се в забавата при доставянето на стоката, но това възражение не е
освобождаващо получателя на товара-ответника от задължението да заплати
възнаграждението за извършения превоз, респ. не е основание за отхвърляне на иска. В
чл.17 от Конвенцията CMR е установена отговорността на превозвача за цялостната или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз, до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Допуснатата забава при доставянето
на товара по смисъла на чл.19 от Конвенцията CMR, е основание по чл.23, т.5 от
Конвенцията CMR да се търси от превозвача заплащане на обезщетение, ако правоимащият
докаже, че от забавата е възникнала щета и при спазване на рекламационната процедура по
чл.30, т.3 от Конвенцията CMR. В същия смисъл е и договорката между ответника и
дружеството "Фрут Спед"ЕООД и това дружество с ищеца - за дължима глоба при
закъснение при товарене или разтоварване. В случая ответникът не твърди и не доказва
възникнали вреди от забавата при доставката на стоката, независимо от развалянето на
договора с дружеството "Диалекс 2014"ЕООД, не установява и спазване на процедурата по
чл.30, т.3 от Конвенцията CMR, не установява да е предявил иск за заплащане на
обезщетение за вреди от забавата нито срещу дружеството "Фрут Спед"ЕООД, чиято
солидарна отговорност е уредена с разпоредбата на чл.374, ал.2 ТЗ, нито е предявил
насрещен иск срещу ищеца за присъждане на обезщетение от забавата или възражение за
прихващане със сума за дължимо му се от ищеца обезщетение. При това положение искът на
ищеца - превозвач за установяване на дължимото му се възнаграждение в размер на 1
5
700евро за извършения превоз, е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да се
уважи, тъй като ответникът не е установил да е заплатил това дължимо възнаграждение на
превозвача.
С оглед изложеното, обжалваното решение на ЯРС следва да се отмени изцяло
като неправилно, включително в частта на присъдените на ответника разноски, тъй като е
постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото, установяващи
облигационната връзка между страните и при неправилно приложение на материалния закон
относно задължението на получателя на товара за заплащане на възнаграждението на
извършилия превоза превозвач. Въззивната инстанция следва да постанови ново решение за
уважаване на иска по чл.422 ГПК, вр. с чл.372, ал.2 от ТЗ и чл.1, т.1 и сл. от Конвенцията за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
При този изход на спора, ищецът има право да му бъдат присъдени всички
направени от него разноски - в заповедното производство и в исковото производството пред
първата и въззивната инстанции. Направените в заповедното производство разноски, които
следва да бъдат присъдени на ищеца възлизат на 126,50лв. (60лв. за връчване на покана от
ЧСИ и 66,50лв.- платена ДТ), а разноските в исковото производство - в размер общо на
170,40 лева (103,90лева разноски пред първата инстанция, включващи 66,50лв. - ДТ и
разноски за превод в размер на 37,40лв., и разноски пред въззивната инстанция в размер на
66.50лв.- заплатена ДТ).
На ищеца не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, направени и в
заповедното производство, и в настоящото исково производство. По отношение на тези
разноски са налице два проблема. От една страна, има несъответствие между размера,
посочен в списъците на разноските, представени пред ЯРС и ЯОС и доказателствата за
договореното адвокатско възнаграждение. В представения в заповедното производство
договор за правна защита и съдействие (на л.5) договореното в т.III възнаграждение е в
размер на 300лв., като същият размер на възнаграждението от 300лв. е договорено и в
представения пред първата инстанция (на л.15 от делото) договор за правна защита и
съдействие, или общата сума на адвокатското възнаграждение за заповедното производство
и в исковото производство пред ЯРС е в размер на 600лв., а съобразно списъците на
разноските претендираното адвокатско възнаграждение е в по-висок размер - от 993лв. За
въззивната инстанция се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 980лв., за което
не са представени каквито и да е доказателства да е договорено между въззивника и
пълномощника адв.З.В.. От друга страна, в представените по делото договори за правна
защита и съдействие (на л.5 от заповедното производство и на л.15 от първоинстанционното
производство) адвокатското възнаграждение (адвокатски хонорар) е уговорено да бъде
заплатено на адвоката по посочена банкова сметка, но до приключване на устните
състезания пред първата инстанция, а и пред въззивната инстанция, не са представени
доказателства договорените суми за възнаграждение да са платени по банковата сметка на
пълномощника - адвокат, т.е. ищецът не е представил банкови документи, доказващи реално
плащане на двете суми от по 300лв. и постъпването им по банкова сметка на пълномощника
- адвокат З.В. При липса на доказателства за реално плащане, няма основание тези
договорени като адвокатско възнаграждение суми да бъдат присъдени на ищеца като
разноски по чл.78, ал.1 ГПК - в този смисъл са задължителните за съдилищата указания,
дадени в т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №358/15.11.2021г. на Ямболски районен съд, постановено
по гр.д.№20212330100951 по описа за 2021г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
УВАЖАВА предявения от Mideva Dooel, EMBC - дружество регистрирано в
Северна Македония, със седалище и адрес на управление Северна Македония, "Marsal Tito"
br.117, 14840, Bogdanci ("Маршал Тито"№117, 14840, Богданци), представлявано от М.М.,
иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.372, ал.2 от ТЗ и чл.1, т.1 и сл. от Конвенцията за Договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на "Кайзер фрукт" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ж.к."Възраждане"бл.43, вх.А,ет.3, ап.5, представлявано от управителите Н.Д.К. и
К.Н.К че "Кайзер фрукт" ООД дължи на Mideva Dooel, EMBC - дружество регистрирано в
6
Северна Македония, с посочени данни, сумата 1 700 евро (хиляда и седемстотин евро) -
възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки, ведно с лихвата за
забава върху сумата от 11.01.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№65/2021г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА "Кайзер фрукт" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ж.к."Възраждане"бл.43, вх.А,ет.3, ап.5, представлявано от
управителите Н.Д.К. и К.Н.К да заплати на Mideva Dooel, EMBC - дружество регистрирано в
Северна Македония, със седалище и адрес на управление Северна Македония, "Marsal Tito"
br.117, 14840, Bogdanci ("Маршал Тито"№117, 14840, Богданци), представлявано от М.М., на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №65/2021г. на
ЯРС в размер на сумата 126,50лева и разноски в настоящото исково производство пред
първата и въззивната инстанции в размер на сумата общо 170,40лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
изр.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7