Р Е
Ш Е Н
И Е №253
гр.Русе,
14.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на
16
юни две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при
секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
В.гр.д. № 242 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Н***
/ Н*** / е обжалвала Решение № 51/16.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4829/2019г.
на Русенския районен съд, с което е осъдена да заплати на „С****„ ООД – Р**** сумата от 2310 лева
,представляваща извършена и отчетена, но неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ,
по силата на сключен индивидуален
договор между страните за периода 01.06.2016г. - 30.06.2016г., лихва за забава върху
нея, считано от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., в размер на 702,68 лв., сумата
1980 лв., представляваща извършена и отчетена, но неизплатена медицинска помощ
на ЗОЛ по силата на сключен индивидуален договор между страните за периода 01.10.2016
г. -
30.10.2016г., ведно с лихва за забава върху нея в размер на 535,19 лв., считано
от 01.12.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 31.07.2019г. до окончателното им изплащане, както и 1648.79 лв.
разноски по делото.
Развива оплаквания за неправилност на съдебния
акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон, и иска отмяната му,
по подробно развити в жалбата съображения.Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт и претендират разноски за въззивната инстанция –
727,68 лева адвокатско възнаграждение.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
При
правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до
обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и на основание чл. 272
от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение.
От
ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение от фактическа страна е установено следното :
„
С****“ ООД осъществява дейността си на
лечебно заведение за болнична помощ, съобразно Разрешение за
осъществяване на лечебна дейност № СБ-298 от 02.11.2012г.
По
силата на договор № 180354/17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, на основание чл.59, ал.1 ЗЗО и в съответствие с Националния
рамков договор за медицинските дейности между Н*** и Б*** за 2015г. /чл.1, ал.1/, „С****„ ООД се задължило да оказва на
здравноосигурени лица /ЗОЛ/, на здравнонеосигурени
лица по §2, ал.1 ЗБН*** за 2015г., /за акушерска помощ по чл.82, ал.1, т.2
ЗЗ/ и на лицата по §7, ал.1 ЗБН*** за
2015г. болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки по приложение №5 към
член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н***.
По
силата на чл.1, ал.2 от договора възложителят – Н***, се задължава да заплаща извършените
медицински дейности, съгласно Постановление № 94 от 24.04.2014г. на МС за
приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по
чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО по: Методика за остойностяване на дейностите в
болничната помощ по приложение № 2А към чл.2; Методика за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ по приложение № 2Б към чл.2; Договор №
РД-НС-01-2/29.12.2014г. за приемане обемите и цените на медицинската помощ за
2015г. между Н*** и Б*** /Договор №РД-НС-01-2/29.12.2014г. между Н*** и Б*** –
в сила от 01.01.2015г. Заплащането на извършените и
отчетени дейности било уговорено до 30 –то число на месеца, следващ отчетния.
С
допълнително споразумение №3/2015г. договорът бил изменен и допълнен в
съответствие с ПМС № 57/16.03.2015г., с което са приети Методики за
остойностяване и заплащане на медицинска помощ по чл. 55 от ЗЗО, вкл. в т.нар „
Основен пакет от медицински дейности, гарантиран от бюджета на Н*** по чл. 45 от ЗЗО, в сила от 20.03.2015г.
С
допълнително споразумение №20/27.05.2016г.,
във връзка с Решение № РД –НС-04-24-1/29.03.2016г. на НС на Н***, било
постигнато съгласие между страните по договора той да продължи да действа,
считано от 01.04.2016г., до приемане на нов НРД или изменение на действащия.
С
подписани допълнителни споразумения са извършени промени в сключения договор,
вкл. и относно стойностите за м.юни и м.октомври 2016г.
С
писма от 12.07.2016г. и от 09.11.2016г. до Р***- Р***
„ С***„ООД направило мотивирани искания
за заплащане на отчетената надлимитна месечна стойност за дейност за м.юни 2016г.,
съответно м.октомври 2016г.
С
писмо от 24.02.2017г. Р*** -Р**** върнало на „ С****„ООД
финансово-отчетните документи за дейности за м.юни 2016г. и м.октомври 2016г.,
поради достигане на определените месечни стойности, съответно извършените за
двата месеца дейности над лимитите не били заплатени.
От
приетото от първоинстанционния съд заключение на назначената по делото
съдебно–медицинска експертиза се установява, че претендираните за заплащане надлимитни
дейности по КП за м.06.2016г. и за м.10.2016г. са действително извършени,
документирани са в съответната медицинска документация, намираща се в лечебното
заведение, отчетени при ответника по съответния ред като всички изисквания на
процесния договор за извършване, документиране и отчитане са изпълнени. Лечебното заведение е работило съобразно
правилата за добра медицинска практика, а при проверка от контролните органи на
Р**** - Р**** не били констатирани нарушения на дейността през м. юни и м.
октомври 2016 г., включително и на отчетените над утвърдените по Приложение № 2
към индивидуалния договор месечни стойности. Претендираните от лечебното
заведение вземания са за дейности на стойност, надвишаваща месечната стойност
по Приложение №2, като за месец м.юни размерът им е 2 310лв, а за м.октомври 2016г. -
1 980лв. Извършената, отчетена и неизплатена надлимитна дейност за процесния
период била осчетоводена, съгласно националните счетоводни стандарти и Закона
за счетоводството, за нея бил заплатен корпоративен данък за 2016г.
Въз
основа на така установеното районният съд е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че претенцията е
основателна. В обжалваното решение са развити подробни мотиви защо Н*** няма
право да налага лимити при заплащане на извършената от изпълнителя по договора медицинска
дейност, поради което следва да заплати т.нар. „надлимитна дейност“, които
съображения въззивната инстанция възприема изцяло. Въведените с разпоредбите на
чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2 и ал. 3 и чл. 42, ал. 1 от индивидуалния договор
ограничения при отчитането и заплащането на извършеното от изпълнителя по
договора - че възложителят заплаща на изпълнителя извършена и отчетена дейност
в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 към договора, и изпълнителят
не може да отчита дейности на стойност, надвишаваща утвърдения месечен лимит -
противоречат на императивни разпоредби,
регламентиращи болничната медицинска помощ, на които се основа процесният
договор, а именно : на чл. 52 от Конституцията на Р България / право на гражданите
на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване /,
на чл. 5 от ЗЗО / осигурените лица при ползването на медицинска помощ са равнопоставени и имат свободен избор от осигурените
изпълнители на медицинска помощ / и на чл. 35 от ЗЗО /
задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в
обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н*** и
да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило
договор с Р****/.
Посочените
клаузи от индивидуалния договор поставят оказването на медицинска помощ на
здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта от
лечение е възникнала в рамките на определените от Н*** стойностни лимити, което
води до неравнопоставеност при третирането на лица, с оглед на това дали са
потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности.
С
Решение № 3 от 8.03.2016г. по КД № 6/2015г. Конституционният съд приема, че
законодателят може да определя обема на медицинската помощ при задължителното
здравно осигуряване и нейното разделяне в един или повече пакети, което ограничение
е допустимо до определен по вид, обхват и обем здравни дейности, при спазване
на принципите на основния закон, сред които и принципът на равенство. КС е
приел за допустимо ограничаване със закон на обема на здравния пакет, не и
въвеждането на стойностни лимити на разходите за реализация на
законоустановения пакет.
Ето
защо, доколкото посочените клаузи от индивидуалния договор противоречат на
цитираните императивни законови норми, те се явяват нищожни, в хипотезата на
чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, и като такива не произвеждат действие. Н*** дължи
заплащане на извършените и отчетени надлимитни
дейности / надвишаващи тези по Приложение №2 /, тъй
като в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително
определените стойности, лечебното заведение-изпълнител да прекрати извършването
на определените по договора дейности.
Основателността на предявените главни искове
обуславя и основателността на исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които следва да бъдат уважени в
претендираните размери, общо 1237.87 лв., която сума е установена и от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, считано от датата на падежа до 31.07.2019 г
Поради
изложеното, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение. Доводът, че районният съд не е обсъдил възраженията
на ответната страна, е неоснователен. Доколкото в обжалваното решение съдът е
изложил подробни съображения за наличие на договорни клаузи, противоречащи на
закона, съответно не произвеждащи действие, е обоснован изводът за договорно
задължение на Н*** да заплати извършените и отчетени дейности над лимитите по
Приложение №2.
С
оглед изхода от делото, жалбоподателят следва да заплати направените от ответника
по жалбата разноски във въззивното производство, които са в общ размер на 727,68 лева - платен адвокатски хонорар.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от
ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/16.01.2020г.,
постановено по гр.д.№ 4829/2019г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
Н****, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.С****, ****, ДА ЗАПЛАТИ
на „С****“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Р****, ****
сумата от 727,68 лева - разноски за заплатен адвокатски хонорар за въззивната
инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: