МОТИВИ към НОХД 1414/09г.

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП Пазарджик.

Обвинението е против С.Н.С. ***  за това че на 28.10.1999г.   в гр.Пазарджик в качеството си на длъжностно лице ПЛАСЬОР на готова продукция във фирма „Авиор”АД – гр.Пазарджик е присвоил чужди пари – 770.34 лева / седемстотин и седемдесет лева и тридесет и четири стотинки/, собственост на „Авиор”АД, връчени му и поверени му да ги пази в това му качество - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.201 от НК.

Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК .

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура с искане за постановяване на осъдителна присъда и приложение на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК при определяне на наказанието, за което се вземат предвид конкретно визирани смекчаващи обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия не оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието, като настоява при определяне на наказанието да се акцентира върху смекчаващите обстоятелства.

Подсъдимият се признава за виновен и моли за снизхождение при индивидуализация на наказанието, което следва да му се наложи.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

През 1999г. подс.С. работел във фирма „Авиор”АД  гр.Пазарджик на длъжността „Пласьор”. Съгласно длъжностната характеристика „пласьорът” е материално отговорно лице, което оставя на място и пласира на клиенти в търговските обекти готовата продукция. В края на работния ден отчита стокооборота за деня на касиера във фирмата, прилагайки всички необходими за това документи.

В изпълнение на тази длъжност С. получил на 28.10.1999г. готова продукция от магазинерката на склад – св.Т. Стойкова Петинова, като за целта попълнил съответния документ – приносителна сметка, в която бил описан видът и броя на получената от С. продукция – различни по вид безалкохолни напитки и съответния амбалаж. Подсъдимият бил задължен, след пласиране на продукцията по обектите, да събере съответните суми в себе си и след прибиране на автомобила в предприятието да отчете получените от продажбата пари на касиерката - св.Таня Димитрова Терзова.

Готовата продукция била натоварена в автомобил с ДК№ РА 41 78 управлявана от св.Иван Петров и заедно с подс.С. тръгнали да обикалят и зареждат обектите. Св.Петров и обв.С. работели от дълго време на един и същи автомобил – първия като шофьор и товарач на стоката, а втория като пласьор, изпълняващ заявките по обектите, попълвал документите и събирал и отчитал парите.

След като вече заредил обектите и получил парите, подсъдимият  употребил около 1 литър червено вино и бил видимо повлиян от алкохола. Парите от пласираната през деня стока държал заедно с документите в платнена чанта, която била постоянно у него.

След като се върнали в гр.Пазарджик, С. казал на св.П., че ще се отчете на следващия ден, защото бил употребил алкохол и не искал да се появява така в предприятието. Св.П. го оставил в кв.Запад на гр. Пазарджик и прибрал автомобила заедно с празния амбалаж във складовете на фирмата. Св.П. получила обратно празния амбалаж и установила, че С. е пласирал всичката натоварена за деня стока.

Всички пари от пласираната през деня стока се намирали у С. и той трябвало да се яви на следващия ден при св.Терзова и да отчете парите по приносителната сметка.

На следващия ден С. обаче не се явил на работа. Св.Терзова изчислила по приносителна сметка за 28.10.99г. продадените през деня безалкохолни напитки и установила, че обв.С. трябвало да отчете при нея сумата от 826.6 лева / осемстотин двадесет и шест лева и 68 стотинки/. Тъй като обв.С. не се явил на работа в четири последователни дни, по нареждане на директора св.Терзова изготвила заповед за уволнението му. В заповедта записала, че С. не бил отчел служебни пари в размер на 826.68 лева.

С. се явил в предприятието на петия ден и подписал заповедта си за уволнение, отчел документите за последния си работен ден, но парите не отчел. Казал, че няма пари у него, не може да ги възстанови и не дал смислено обяснение какво е направил със сумата получена от продадената стока. Впоследствие по заповед на директора и със съгласието на самия подсъдим,  св.Терзова приспаднала от сумата 826.68 лева остатъка от неполучената от обв.С. заплата за месец октомври и по този начин дължимата сума останала в размер на 770.34 лева / седемстотин и седемдесет лева и 34 стотинки /. Фирмата изчакала повече от месец подсъдимия да възстанови дължимата сума, но той не сторил това и изпълнителния директор депозирал тъжба до РП гр.Пазарджик .

Сумата е потвърдена и от назначената по делото СИЕ.

Горните факти по делото се установиха като се взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което не потвърди от събраните в ДП доказателства по надлежен процесуален ред. Гласните и писмени доказателства – показанията на св. Иванов Божкова, Петров , Петинова, както и приложените РКО-и, трудов договор и дл. Характеристика както и  обясненията на подсъдимия са напълно еднопосочни и илюстрират фактическа обстановка , идентична с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Правилно при тези данни и представителят на РП- автор на ОА, е приел, че деянието на подсъдимия в обективно отношение съставлява престъпление по чл. 201 от НК. Не само с оглед на представените документи, които формално са отразявали трудово правните отношения мужду подсъдимия и ощетеното юр. Лице ,  но и предвид собствените му признания и показанията на разпитаните свидетели, може да се направи извода, че подсъдимия действително е обладавал качеството длъжностно лице предвид дефинитивната норма на чл. 93, ал.1 т.1  , б.Б от НК.

Установено е също така несъмнено, че на същия са били връчени стоки , които е следвало да пласира на съконтрахенти на дружеството, като отчете паричната сума от реализиране на продажбите в касата на дружеството. Общият размер на сумата е установена като конкретна цифра непосредствено след неявяването на подсъдимия за отчитане на процесната дата, като от нея основателно е подвадена сумата която по взаимно съгласие на подсъдимия и управителя на дружеството е следвало да се изплати на подсъдимия като трудово възнаграждение. поради неотчитане на парите от реализираната продукция тази сума не му е била изплатена и по този начин дължимата от него сума за продажбите е установено както от предприятието, така впоследствие и от СИЕ, че възлиза на 770 , 34 лева.

Подсъдимият е съзнавал антиобществения характер на деянието си. Предвиждал е и е целял настъпването на противоправните последици . Пет дни след денят, в който е следвало да отчете оборота, подсъдимият лично се е явил в предприятието и е подписал заповедта си за уволнение, като тогава отрекъл възможността да възстанови всички дължими от него парични средства, поради което получил още един толеранс – едномесечен срок за възстановяването им .  Поради неявяването на подсъдимия и неотчитане на парите, управителят на дружеството подал жалба, по която е образувано и отпочнато и настоящото разследване. Подсъдимият е съзнавал и качеството, в която действа.

Предвид горното съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

За да определи вида и размера на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази на първо място с императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, от която директно в конкретния случай следва приложението на чл. 55, ал.1, т.2 бVБ от НК , а поради датата на извършване на деянието, наказанието се определи при условията на чл. 2, ал.2 от НК – глоба  . за отмерване на последната се прецениха от една страна повишената обществена опасност на деянието, но занижената такава на дееца. Последният не е осъждан, няма данни за други противообществени и противоправни прояви . от друга страна тъй като не са опровергани съдът възприе и неговите обяснения, които визират едно тежко семейно положение и материално състояние. наред с това съдът отчете и искрената самокритика на подсъдимия, както и продължителния период от датата на извършване на деянието , което е наложено в съдебната практика като основание дори за приложение на чл. 55, ал.1 от НК.

При това и като отчете необходимостта наказанието да постигне целените промени в съзнанието на подсъдимия, както и да постигне по отношение на него предупредителен и възпиращ ефект, а и генералната превенция кат цел на наказанието по чл. 36 от НК, съдът наложи на подсъдимия глоба в размер на 70 лв.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 22 лв.  

          По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: