Решение по дело №3171/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 377/22.2.2021г.

гр. Пловдив, 22 февруари 2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХIХ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МИХАЙЛОВА 

                   ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и с участието на прокурора Тодор Павлов като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 3171 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на „С.Пак“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.Б.Г., против Решение № 260309/ 01.10.2020 г. на ПРС по АНД № 237/2020 г.  на ПРС.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение, както и да се отмени  наказателното постановление. Изложени са съображения за маловажност на административното нарушение, като е посочено, че нарушението е с ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения санкционирани по реда на чл.74 от ЗСч., както и че нарушението е за първи път и е отстранено своевременно.

Излагат се подробни съображения за некомпетентност на длъжностното лице, съставило АУАН и НП.

В СЗ жалбодателят не се представлява и не взема становище.

Представя се писмено становище с доводи по съществото на спора.

         Ответникът не се представлява.

В отговор по касационната жалба са изложени подробни доводи по съществото на спора и ведно с него се представят доказателства за компетентността на органите, издали АУАН/НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение № 260309/ 01.10.2020 г. на ПРС по АНД № 237/2020 г., с което е потвърдено  Наказателно постановление № 482435-F520292/05.12.2019 год., издадено от Заместник директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на жалбодателя  на основание чл.74, ал.1, пр.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при преценката им е изложил съображения, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че безспорно жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Осъществяването на нарушението не се и оспорва от касатора. Ето защо, извършването на процесното нарушение се явява установено по несъмнен начин.

Неоснователни са оплакванията за липса на компетентност на длъжностното лице съставило АУАН, както и за издателя на НП предвид представените ведно с отговора към касационната жалба писмени доказателства – заповед и длъжностна характеристика на л.11 по делото.

Изцяло се възприемат като обосновани и мотивите на ПРС за липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Действително, нарушението е отстранено, но това е станало едва след получаване от управителя на „С.пак“ЕООД на поканата да се яви в ТД на НАП за съставяне на процесния АУАН. Едновременно с това, както правилно е преценил и ПРС, твърденията по жалбата, че по неясни технически проблеми системата на ТР не е отчела подаването на документите за ГФО на дружеството в срок и заради това се е наложило повторното им подаване, не са доказани нито пред ПРС, нито пред касационната инстанция.

Мотивите на ПРС по обжалваното решение се споделят напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни – чл.221 ал.2 от АПК.

При извършената служебна проверка на решението  съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника се следват разноски по делото,   които са своевременно претендирани. Същите, на основание чл.27 е от Наредбата за правната помощ и с оглед фактическата и правната сложност на спора, се определят в размер на 80 лева.

Воден от изложеното, настоящият съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260309/ 01.10.2020 г. на ПРС по АНД № 237/2020 г.

ОСЪЖДА „С.Пак“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от С.Б.Г., да заплати на НАП разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лв.

 

   

Решението е окончателно.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ: