Р
Е Ш Е
Н И Е №156
от 11.03.2016г. гр.Кюстендил
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският районен съд, пети състав,
На двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година,
В публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
Секретар: Г.М.,
като разгледа докладваното от съдия В.Джонева
гр.д.№2256 по описа за 2015г. на
РС-Кюстендил
и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК – “Бързо производство”.
Делото
е образувано по искова молба, подадена от В.В.В. с ЕГН **********,*** , против
Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, бул.„Княз Ал.Батенберг“ №1, представлявана от
изп.директор Я. Я..
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на В. за незаконно и отмяна на заповед №155/30.10.2015г. на изп.директор на ИАРА, с която на основание чл.328
ал.1 т.2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение между страните; иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, а именно – “главен специалист „Рибарство и контрол“, както и иск с правно
основание основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 200.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето, през което е останал
без работа, поради незаконното уволнение, а именно:
от 30.10.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 29.12.2015г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски.
Ищецът основава исковете си на твърдения за незаконосъобразност на уволнението му, поради: а/ липса на реално съкращаване на
щата за заеманата от В. длъжност – извършено е преструктуриране в Агенцията и
функциите на длъжността са запазени; намалението на числеността на персонала,
предвидено с Устройствения правилник, в сила от 21.04.2015г. в Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ е било незначително и неконкретизирано по длъжности, а
въведената от изп.директор конкретизация, съдържаща се в заповедта за
утвърждаване на щатното разписание, е нищожна; налице е сливане на
териториалните звена в отдели и вливане на отдел „Рибарство и
контрол“-Кюстендил в отдел „Рибарство и контрол“-Западна България; б/
незаконосъобразно и формално извършен подбор, поради: не включване на всички
лица, заемащи идентична длъжност, в това число и в другите отдели, попадащи в
новосъздадения „Рибарство и контрол“-Западна България; поставяне на необективни
оценки; в/ неспазване на закрилната норма на чл.333 ал.1 от КТ, поради
непреодоляване на предварителната закрила на ищеца, като лице, боледуващо от
болест по т.3, доколкото далият съгласието за уволнение административен орган
не е притежавал териториална компетентност за това. Твърди се наличие на
предпоставки за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в следствие на уволнението,
изразяващи се в оставане без работа, след датата на прекратяване на
трудовото правоотношение.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК
по делото е постъпил отговор от ответната страна, чрез упълномощен представител в лицето на ю.к.И. П.. Изразено е становище за неоснователност на предявените искове с твърдения
за законност на уволнението – реално
съкращаване на щата, правилен и обективен подбор и съобразяване със закрилата,
от която се е ползвал ищеца. Ответникът оспорва верността
на изложените от ищеца твърдения. Сочи, че в ИАРА, с влизането в сила на Устройствения
правилник от 21.04.2015г., е било утвърдено намаляване на общия щат с 50
бройки, а според утвърдено ново щатно разписание, в отдел „Рибарство и
контрол“-Западна България, броят на служителите, заемащи длъжността“главен специалист „Рибарство и контрол“ е намален от
11 на 8. Твърди, че подборът е бил извършен, съобразно утвърдени от
работодателя правила и, според възложеното от изп.директиор – между двамата
служители, заемащи тази длъжност в отдела в гр.Кюстендил. Поддържа, че исковете
са неоснователни, а този за присъждане на обезщетение – недоказан. В случай, че
осъдителният иск бъде уважен, ответникът прави възражение за прихващане от
сумата по него на изплатеното от работодателя на В. обезщетение по чл.222 ал.1
от КТ за оставане без работа за период от 1 месец, в размер на 700.00 лева. В
писмената защита се възразява срещу тезата на ищеца за дължим подбор измежду
всички служители в обхвата на отдел „Рибарство и контрол-Западна България“.
Ищецът не
спори, че е получил от работодателя обезщетение в размер на 700.00 лева, за
оставане без работа за период от 1 месец след уволнението, на основание чл.222
ал.1 от КТ.
РС-Кюстендил, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и след като прецени поотделно и в съвкупност същите, при
условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери
за установено следното:
Страните са
се намирали в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов
договор на 31.05.2007г., първоначално със срок на изпитване, а в последствие –
за неопределено време. Ищецът е заемал длъжността „главен специалист „Рибарство
и контрол““ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с място
на работа: отдел „Рибарство и контрол“- Кюстендил в Главна дирекция „Рибарство
и контрол“.
Според
Устройствения правилник /УП/ на ИАРА, в редакцията му в сила от 18.10.2013г.,
Агенцията е била организирана в обща и специализирана администрация, като
последната е включвала: Главна дирекция /ГД/ „Рибарство и контрол“ /„РК“/,
Дирекция „Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси“ и Дирекция
„Европейски фонд за рибарство“. Според чл.14 от УП, ГД „РД“ е имала 28
териториални звена – 27 отдела „РК“ и отдел „Център за наблюдение на
риболовните кораби“. Според приложение към чл.6 ал.2 от УП, числеността на
персонала в ГД „РК“, с горепосочените отдели, е наброявала 178 заети лица.
Съгласно
утвърденото от изп.директор на ИАРА, по силата на правомощията му по чл.5 т.15
от УП, длъжностно разписание на
Агенцията, в сила от 03.04.2015г., в Главна дирекция „РК, за отдели
Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Перник, София, са били
предвидени общо 11 щатни бройки за длъжността „главен сециалист „РК““, в това
число за отдел Кюстендил бройките са били две и са се заемали от Е. Л. Я. и В.В.В..
С изменение
на УП с ДВ бр.29 от 21.04.2015г., в сила от същата дата, са въведени промени, в
това число е променена и структурата на специализираната администрация, а
включващата се в нея ГД „РК“, е предвидено да бъде организирана в четири
териториални звена, със статут на отдели, както следва: 1. отдел „Рибарство и
контрол – Черно море“, със седалище Бургас и с териториален обхват областите
Бургас, Варна и Добрич; 2. отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, със
седалище Русе и с териториален обхват областите Велико Търново, Габрово, Ловеч,
Плевен, Разград, Русе, Търговище, Силистра и Шумен; 3. отдел „Рибарство и
контрол – Западна България“, със седалище София и с териториален обхват
областите Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Перник, София-град и
София; 4.отдел „Рибарство и контрол – Южна България“, със седалище Пловдив и с
териториален обхват областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян,
Стара Загора, Хасково и Ямбол.
Изменено е
приложението към чл.6 ал.2 от УП, като за заетите лица в ГД „РК“ са били
предвидени 167 щатни бройки.
Съгласно
чл.14 ал.4 от УП, изпълнителният директор на агенцията определя числеността на
всеки отдел „РК“ с длъжностното разписание на агенцията, в зависимост от
географското разположение на областта, наличните рибностопански обекти в нея,
специфичните особености и историческото присъствие на риболова и аквакултурата
в региона и др.
Със заповед
№РД-232/21.04.2015г., изп.директор на ИАРА е разпоредена промяна в длъжностното
разписание, влизащо в сила от 21.04.2015г., според която за отдел „Рибарство и контрол – Западна България“, включващ
областите Благоевград, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Перник, София-град и
София, са предвидени 8 щатни бройки за длъжността „главен специалист „РК““.
Двадесет и седемте отдела „РК“ и отдела „ЦНРК“ са закрити и са разкрити
предвидените с изменението на УП четири отдела. Новото длъжностно разписание е
било утвърдено със заповед №РД-233/21.04.2015г.
На
07.04.2015г., със заповед №РД-204, изп.директор утвърдил процедура за подбор
при съкращаване на служители, работещи по трудово правоотношение в ИАРА, както
и образци на документите, които да бъдат изготвяни във връзка с тази процедура,
в т.ч. формуляр за оценка, протокол за подбор и др. Били утвърдени и
конкретните показатели, по които лицата да бъда съпоставяни, и тежестта на
всеки от тях.
Със заповед
№РД-262 от 05.05.2015г. изп.директор наредил да се пристъпи към процедура за
извършване на подбор на служителите, заемащи длъжността „главен специалист
„РК““, в отдел „РК“-гр.Кюстендил, във връзка със съкращаването на една щатна
бройка за тази длъжност, като в подбора бъдат включени служителите: В.В. и Е. Я..
Определена била комисия, в състав председател и трима члена, която да оцени
служителите по показателите, критериите и начина, посочени в утвърдената
процедура и в срок до 15.05.2015г. да представи протокол за резултатите от извършения
подбор.
Изготвени са
два формуляра за оценка на двамата служители, всеки от които е подписан от
състава на комисията. По показателите за оценка на квалификацията, включващи:
образователна степен и допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност,
на двамата съпоставяни били дадени еднакви оценки, доколкото и двамата
притежавали средно образование и успешно преминат курс. По критерия
професионален опит, лицата също били оценени еднакво, доколкото и двамата имали
трудов стаж над 10 години. Един от утвърдените от работодателя показатели за
оценка на работата бил последната годишна оценка на служителя за изпълнение на
длъжността. На В., с оценка „4“ били дадени 2 точки, а на Я., с оценка „3“ – 6
точки. Я. бил оценен по-високо и по показателя „Умения за работа в екип“, като
неговите умения били окачествени от комисията, като „много добри“ и за това
получил 6 точки, а уменията за работа в екип на В. се преценили като добри и
оценили на 3 точки. Доколкото и двамата съпоставяни били с чисто дисциплинарно
минало, получили максимални точки – по 9, а заради липсата на награди и
отличия, не им били дадени точки. Разлика в оценяването на съпоставяните
произтекла от дадените им точки по показателя „Взаимоотношения с граждани и
организации“, доколкото относно В. тези взаимоотношения се оценили, като
задоволителни, което било оценено с 3 точки, а Я. получил 6 точки за
преценените, като много добри взаимоотношения по този показател. В резултат на
прилагане на заложените критерии Е. Я. получил 38 точки, а В.В.- 28. Резултатът
бил обективиран в протокол за извършен подбор с №Z-4936/12.05.2015г. , в който В.В. бил предложен за
съкращаване.
С писмо
изх.№0314-43/01.10.2015г., ИАРА е поискала от Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас,
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с В.В., поради
съкращаване в щата за заеманата от него длъжност, доколкото същият декларирал
да страда от болест включена в списъка по Наредба №5/1987г. на МЗ. Били
приложени документи, необходими за извършване на съответната преценка. С писмо
с изх.№217600/15.10.2015г., ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция
по труда“, със седалище Бургас, на основание чл.333 ал.1 от КТ, дала
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с В.В. на
длъжност „главен специалист „РК““.
На
02.11.2015г. на В. била връчена заповед №155/30.10.2015г., издадена от
изп.директор на ИАРА, с която било прекратено трудовото правоотношение между
страните за заеманата от В. длъжност „главен специалист „РК““ в ИАРА, на
основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от
02.11.2015г.
След
уволнението В. останал без работа за времето от 02.11.2015г. до 26.02.2016г.
/датата на която се представи за констатация трудовата му книжка и се
удостовери липса на записвания за започване на работа по трудово
правоотношение/.
Ответникът,
на основание чл.222 ал.1 от КТ изплатил на В. обезщетение за оставане без
работа за период от 1 месец, в размер на 700.00 лева.
Последен
пълен отработен от ищеца месец е месец октомври 2015г., за който В. е получил
брутно трудово възнаграждение /БТВ/ в размер на 700.00 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно:
представените от страните документи в заверени преписи: заповед
№155/30.10.2015г., издадена от изп.директор на ИАРА, заповед №204/07.04.2015г.,
процедура за подбор от 07.04.2015г., бланка на заповед за пристъпване към
процедура за подбор, тежест на отделните показатели в процедурата по подбор,
бланка на формуляр за оценка, бланка на протокол за извършен подбор, заповед
№262/05.05.2015г. на изп.директор на ИАРА, протокол за извършен подбор подбор с
№Z-4936/12.05.2015г., формуляр за оценка – 2 бр., заповед
№РД-198/02.04.2015г. на изп.директор на ИАРА, длъжностно разписание и поименно
разписание, в сила от 03.04.2015г., заповед №РД-232/21.04.2015г. на
изп.директор на ИАРА, заповед №РД-233/21.04.2015г. на изп.директор на ИАРА,
длъжностно разписание, в сила от 21.04.2015г., трудов договор №28/31.05.2007г.,
три броя допълнителни споразумения към трудов договор, длъжностна
характеристика, писмо изх.№0314-43/01.10.2015г. на ИАРА, писмо с
изх.№217600/15.10.2015г. на ИА „Главна инспекция по труда“, заключение с вх.№3928/16.02.2016г.
на в.л.В.И. и констатация от трудовата книжка на ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
1. Основателен е искът за признаване на уволнението за
незаконно. Съображения:
Оспорва се законността на извършено уволнение на
безвиновното основание на чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Тежестта на доказване
законността на прекратяването на трудовото правоотношение е възложена върху
ответника в производството – работодател в материалното трудово правоотношение
с ищеца. Спорът се развива в рамките на релевираните от ищцовата страна доводи,
които в случая са следните: а/ липса на
реално съкращаване на щата за заеманата от В. длъжност; б/ незаконосъобразно и
формално извършен подбор, поради: не включване на всички лица, заемащи
идентична длъжност, в това число и в другите отдели, попадащи в новосъздадения
„Рибарство и контрол“-Западна България; поставяне на необективни оценки; в/
неспазване на закрилната норма на чл.333 ал.1 от КТ, поради непреодоляване на предварителната
закрила на ищеца, като лице, боледуващо от болест по т.3, доколкото далият
съгласието за уволнение административен орган не е притежавал териториална
компетентност за това.
С оглед обстоятелствата, на които ищецът основава иска
си, на първо място, предвид нормата на чл.344 ал.3 от КТ, съдът следва да
обсъди въпроса дали В. е бил закрилян на твърдяното от него основание и в
случай, че установи, че същият не се е ползвал от закрила или, че по
законоустановения ред работодателят я е преодолял, следва да се разгледа спора
по същество. Последното е вярно, доколкото сочената норма предвижда, че в случаите, когато за извършване на уволнението се
изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален
орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено
на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ с уточнението, че се касае за извършено
съкращаване в щата за заеманата длъжност. Чл.333 ал.1 т.3 от КТ създава
предварителна закрила за работници или служители, боледуващи от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването, при прекратяване на
трудовото правоотношение на няколко основания, сред които и процесното. По
делото липсват конкретни данни за заболяване на В., но доколкото ответникът не
спори, че ищецът е страдал от такова, при това, включено в списъка по Наредба №5/1987г. на МЗ, съдът приема за доказано, че
по отношение на В. е действала предвидената в чл.333 ал.1 от КТ предварителна
закрила предпоставяща законността на уволнението от получаването на
предварително разрешение от Инспекцията по труда. Даването на такова разрешение
в конкретния случай, е установен по делото факт – в писмо с
изх.№217600/15.10.2015г., ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция
по труда“, със седалище Бургас, на основание чл.333 ал.1 от КТ, е дала
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с В.В. на
длъжност „главен специалист „РК““. Няма основания да бъдат споделени доводите
на ищеца за липса на териториална компетентност на далия разрешението
административен орган, която при това да бъде приравнена на липса на дадено
предварително съгласие.
Според чл.2
ал.1 от УП на ИАРА, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка –
второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните, със
седалище в гр.Бургас, с четири териториални звена. Работодателят е поискал
съгласие от Инспекцията по труда по своето седалище, като за него не е
съществувало задължение да отправя искането си към орган по местоживеенето или
местоработата на служителя.
Предвид
изложеното, съдът счита, че процедурата по чл.333 ал.1 от КТ не е опорочена,
същата е била надлежно спазена от ответника, а закрилата, от която ищецът се е
ползвал, е била законосъобразно преодоляна с предварителното получаване на
исканото разрешение. Този извод налага потребността да се пристъпи към разглеждане на спора по
същество, като се търсят отговори на въпросите: налице ли е съкращаване в щата
за заеманата от ищеца длъжност; ако е налице – работодателят бил ли е длъжен да
извърши подбор и ако е бил длъжен – извършил ли е законосъобразен такъв.
Съкращаването в щата предполага намаляване, премахване
за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и
служителите в дадено предприятие, учреждение или организация. От събраните по
делото доказателства, според съда, може да се заключи, че при ответника е било
осъществено съкращаване на щата за длъжността „главен специалист „РК““. Общият
брой на заетите в ГД „РК“ лица, с влизането в сила на измененията в УП от
21.04.2015г., е бил намален от 178 на 167 лица, а за заемащите конкретната длъжност
в тази дирекция за областите Благоевград, Видин, Враца,
Кюстендил, Монтана, Перник, София-град и София – от 11 на 8 служители, т.е. с
три щатни бройки. На база на УП, в изпълнение на своите правомощия по чл.5 т.15
и чл.14 ал.4, изпълнителният директор е утвърдил новото длъжностно разписание,
закривайки отдели и сектори и създавайки нови и във всеки отдел е определил
конкретната численост на персонала, в резултат на което длъжностното
разписание, в сила от 21.04.2015г., отразява горепосоченото намаление на щатни
бройки за процесната длъжност. Явно е, че в ИАРА е било извършено съкращаване
на щата за заеманата от ищеца длъжност.
Не може да се сподели застъпеното в хода на устните
състезания разбиране от пълномощника на ищеца, че реално не е било налице
съкращаване на щата, а закриване на част от предприятието, тъй като последното
предполага преустановяване на дейността на обособено звено при работодателя,
което в случая не е така – дейността продължава, но е реорганизирана и
преструктурирана.
След като е
извършено съкращаване на щата за заеманата по трудово правоотношение длъжност „главен специалист „РК““, като за в
бъдеще са премахнати няколко от множество щатни бройки, работодателят правилно
е пристъпил к7ъм извършване на подбор.
Съгласно
чл.329 от КТ, в случаите, при които в дадено предприятие, учреждение и т.н. се
извършва съкращаване на щатни бройки и то засяга една или повече от множество
еднородни – идентични или сходни - трудови функции, работодателят е длъжен да
извърши подбор, за да реши кой от заемащите съкращаваната длъжност работник или
служител да уволни. Задължението за извършване на подбор е установено в интерес
и на двете страни – в интерес на работодателя, за да останат на работа онези
работници и служители, с труда на които ще се постигне по-висока ефективност на
дейността и по-добри резултати от нея, и в интерес на работника/служителя - посредством установените в закона критерии,
чрез обективност, прозрачност и справедливост, да останат на работа онези,
които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Спазването от страна на
работодателя на нормата на чл.329 от КТ подлежи на съдебен контрол и уволнение,
извършено в нарушение на критериите, визирани в същата, е на общо основание
незаконно – в този смисъл е и Тълкувателно решение №3/16.01.2012г. по т. дело
№3/2011г. на ОСГК на ВКС.
Дори да се
приеме за правилен подходът на работодателя една от общо съкращаваните 3 бройки
за отдел „РК-Западна България“ да бъде премахната, чрез уволнение на едно от
лицата, заемали тази длъжност в отдел „РК“-Кюстендил и съответно само тези лица
да бъдат съпоставяни помежду им, действията по извършения подбор, съдът
оценява, като незаконосъобразни. Тази преценка се основава на разбирането, че
приложените критерии отчасти не са били ясни и отчасти не са били правилно
приложени.
Чл.329 от КТ
сочи два критерия, които следва да бъдат отчетени от работодателя: квалификация
и ниво на изпълняване на работата. Тези два критерия имат свои обективни
признаци. За да прецени квалификацията на работниците и служителите,
работодателят трябва да изследва притежаваното от тях образование, знания,
умения и сръчности, които се удостоверяват чрез диплома за завършено
образование, за следдипломна квалификация, завършени курсове, школи и др.
Нивото за изпълнение на възложената работа се преценява, след анализиране на
срочното, количествено и качествено изпълнение на поставените задачи.
В
разглеждания казус, работодателят е сформирал комисия, която е изследвала
притежаваните от двете лица образование, квалификация и професионален опит и е
установила, че и двамата служители притежават еднакво образование – средно;
еднаква допълнителна квалификация – преминат курс и еднакъв професионален опит
– стаж над 10 години. Определящи за резултата от подбора следователно, са били
дадените от комисията оценки за нивото на работа и то предимно по показателите:
умения за работа в екип и взаимоотношения с граждани и организации, по които на
съпоставяния с ищеца служител са били дадени два пъти по-високи оценки от
неговите. За съда липсва всякаква яснота дали поставените оценки са
реални и съответни на работата на
двамата съпоставяни. Не е известно дали комисията е анализирала срочността, пълнотата и
качеството на изпълнение на трудовите задължения и какви конкретни критерии са
били взети предвид за формиране на изводите, обусловили поставяне на
съответните оценки. За съда е невъзможно да прецени обективността на същите, а оттук и не може
да направи извод дали съгласно нормата на чл.329 от КТ на работа, в следствие
на извършения от работодателя подбор, е останало лице с по-висока квалификация
и по-високо ниво на работа от ищеца. Подборът следва да бъде прозрачен и ясен.
Трябва да бъде извършен така, че от него да става ясно защо работодателят е
предпочел едни работници или служители пред други. В случая това ще рече, че
следва да има яснота относно причините назначената комисия да приеме, че
измежду двамата съпоставяни именно В. е следвало да бъде уволнен. Оценките на
комисията, преценени в светлината на събраните по делото доказателства, се
очертават, като произволни и субективни. Ответната Агенция е взела решение за
уволнение на ищеца, базирайки се на незаконосъобразно проведен подбор. За да
докаже законността на уволнението, ответникът следваше да установи, че ищецът
действително е с най-ниско ниво на изпълнение на възложената работа.
Изложените
доводи обуславят категоричен извод за незаконност на извършеното уволнение на
ищеца и предявеният от него иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва да се уважи.
2. Искът за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е основателен.
Съображения :
С предявения
иск работникът или служителят упражнява своето субективно преобразуващо право
да продължи да изпълнява работата на длъжността, която е заемал преди
незаконното му уволнение. С настоящото решение КРС ще признае уволнението на В.
за незаконно и ще отмени заповедта, в която същото е обективирано. Между
страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време.
Посочените обстоятелства формират фактическия състав за уважаване на
претенцията за възстановяване на работа и ищецът следва да бъде възстановен на
длъжността, която е заемал – “главен специалист „Рибарство и
контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
3. Искът за
заплащане на обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ следва да бъде уважен частично.
Съображения:
За да бъде
уважена претенцията съдът следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1.уволнението на съответния работник или служител да бъде
признато за незаконно; 2.работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи
имуществен характер и изразяващи се в получаване на по-ниско трудово
възнаграждение; 3.претърпените вреди да са следствие от незаконното уволнение .
С решението
по настоящия спор съдът ще признае уволнението на В. за незаконно. От събраните
по делото доказателства се установи, че ищецът не е започвала работа по друго
трудово правоотношение от датата на уволнението – 02.11.2015г. до датата, на
която бе извършена констатация от трудовата му книжка – 26.02.2016г., включително.
Разпоредбата
на чл.225 ал.1 от КТ съразмерява претърпените вреди с брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би получила при ответника за времето, през което е
останала без работа, но за не повече от 6 месеца. По категоричен начин в
производството се установи, че ищецът е останал без работа в продължение на 3
пълни месеца (02.11.2015г.-02.02.2016г.) и 18 работни дни (от 03.02.2016г. до 26.02.2016г.),
поради което следва да бъде обезщетен за този период.
Ищецът
претендира с исковата молба обезщетението да му се присъди, считано от
30.10.2015г., но тази му претенция до датата 02.11.2015г. е неоснователна, тъй
като уволнението е с начална дата 02.11.2015г. и присъждане на обезщетение
преди нея е немислимо.
За база при
изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово
възнаграждение, което ищецът е получил за последния пълен отработен месец
/чл.228 ал.1 от КТ/. Установи се, че това е месец октомври 2015г., за който
полученото БТВ за 22 работни дни възлиза
на 700.00 лева (за отработен ден при тази база сумата е 31.81 лева).
За периода,
през който В. е останал без работа му се следва обезщетение в размер на 2 672.58
лева (3 х 700.00 = 2100.00; 18 х 31.81 = 572.58).
За тази сума
искът се явява основателен.
Ответната
страна в производството е направила възражение в случай, че съдът намери за
основателен иска по чл.225 ал.1 от КТ, от дължимата сума да бъде приспадната
сумата, изплатена на В., като обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 700.00
лева. Ищецът не оспорва, че сума в посочения размер и на посоченото основание му
е била заплатена.
Възражението
за съдебно прихващане между сумата по дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ и тази по обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ, е валидно и допустимо, тъй
като е направено във висящ процес пред първата инстанция, изходжа от
легитимирано лице – носителя на вземането, работодателя по трудово
правоотношение, налице са изисванията за компенсация – наличие на два дълга,
две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на
насрещните задължения. Възражението за прихващане е основателно, доколкото
изплатеното на посоченото основание обезщетение се дължи само при наличие на
законно прекратено трудово правоотношение с предизвестие, съгласно чл.220 ал.1
от КТ. С признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна отпада
основанието за извършване на това плащане, поради което сумата подлежи на
връщане. Следователно от сумата, за която искът за заплащане на обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ би следвало да се уважи, а това е сумата 2 672.58 лева,
следва да се приспадне сумата от 700.00 лева.
Така, на ищеца
следва да се изплати сумата от 1 972.58 лева. На ищеца се дължи и
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2015г.,
до окончателното й изплащане.
Искът за
разликата над горната сума и за периода от 30.10.2015г. до 01.11.2015г.,
включително и за периода от 27.02.2016г. до 30.04.2016г., следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По
разноските:
Ищецът, на основание чл.359 от КТ, е освободен от
такси и съдебни разноски. Същият е сторил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 420.00 лева. Съобразно уважената част от исковете /изцяло два иска
и частично третия/ ответникът, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 345.75 лева.
Ответникът дължи заплащане по сметката на съда на 178.90
лева държавна такса за уважените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 от КТ,
както следва: по 50.00 лева за всеки от неоценяемите искове - съгласно чл.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 78.90 лева
- за оценяемия иск, съгласно чл.1 от същата Тарифа - 4% върху цената. От
бюджета на съда са били направени разноски за вещо лице в размер на 77.00 лева,
част, от които, съответна на уважените искове следва да се заплати от
ответника, а именно – 63.40 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
П Р И З Н А
В А за
незаконно уволнението на В.В.В. с ЕГН **********,***, и О Т М Е Н Я, като незаконосъобразна, заповед №155/30.10.2015г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, бул.„Княз Ал.Батенберг“
№1, с която на
основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение между страните.
В Ъ З С Т А
Н О В Я В А В.В.В. с
ЕГН **********,*** на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури.
О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, бул.„Княз Ал.Батенберг“ №1, представлявана от изп.директор Я. Я., да заплати на В.В.В. с ЕГН **********,***, сумата от 1 972.58 лева (хиляда деветстотин
и седемдесет и два лева и петдесет и
осем стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение –
02.11.2015г.-26.02.2016г., включително, след извършване на прихващане от общо
дължимото за този период обезщетение в размер на 2672.58 лева, на подлежащото
на връщане получено от В. обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 700.00
лева, ведно със законната лихва върху сумата от 1 972.58
лева, считано от 29.12.2015г., до окончателното изплащане, като иска за
присъждане на обезщетение за времето от 30.10.2015г. до 01.11.2015г.,
включително; за времето от 27.02.2016г.
до 30.04.2016г., както и за разликата над 1 972.58 лева до претендираните 4 200.00
лева, О Т Х В Ъ Р Л Я, като
неоснователен.
О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с посочени ЕИК, седалище и адрес, да заплати на В.В.В., с посочени ЕГН и адрес, сумата от 345.75 лева (триста четиридесет и пет лева и седемдесет
и пет стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с посочени ЕИК, седалище и адрес, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Кюстендилски районен съд
следните суми: 178.90 лева (сто
седемдесет и осем лева и деветдесет стотинки) - дължима държавна такса за уважените
искове и 63.40 лева (шестдесет и три
лева и четиридесет стотинки) – дължими разноски за възнаграждение на вещо лице.
След влизане в сила на настоящото решение, до ищеца да
се изпрати съобщение по чл.345 от КТ , че в 2-седмичен срок от датата на
получаване на същото може да се яви при работодателя, за да заеме длъжността,
на която е възстановена.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Кюстендилски окръжен съд в 2-седмичен срок от датата на постановяването му – 11.03.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: